Бенин

Държавата, в която вуду е официална религия. От филмите и книгите имаме изградена представа за тази религия, че е свързана с черни магьосници и е средство за отмъщение, но всъщност масово не разбираме какво е. Тя е не само религия, а начин на живот, танци, музика, език и житейска философия.

В няколко държава в Западна Африка и Америка голяма група от хора са последователи на вуду , а град Оуида е духовното рождено място на  водун, както е известна религията в Бенин. Всяка година от 3 до 10 януари в Оуида се събират много последователи, за да участват във фестивал. Тогава се провеждат много церемонии и ритуали и се вихрят танци.

Вуду свещениците се сдобиват с материали като изсушени змийски глави, дървени фигурки, органи на различни животни, рога и копита от т.нар. фетиш пазари, които са често срещани в Западна Африка. Виждала съм подобен пазар и в Боливия, където продаваха изсушени мъртвородени зародиши на лама, които се ползваха в ритуали за благодат.

През ХV в. по крайбрежието на Бенин проникват португалски роботърговци, към които през ХVII в. се присъединяват холандци, французи и англичани. Територията получава наименованието „Робски бряг“, а в средата на ХVII в. в централните части на страната възниква феодална държава Дахомей. В средата на XIX в. Дахомей започва да губи статуса си на регионална сила и през 1892 г.-1894 г. французите успяват да го завладеят и обявят Дахомей за колония на Франция. 1904 г. в историята на днешен Банин се помни с това, че страната е включена в състава на Френска Западна Африка. През 1958 г. тя получава автономия като Република Дахомей, а на 1 август 1960 г. получава пълна независимост под названието Република Дахомей.

Бенин е селскостопанска и икономически изостанала страна. Икономиката ѝ е развиваща се, а в селското стопанство са заети 70 % от населението. Главните култури, които се отглеждат са памук, маслена палма, кокосова палма и тютюн. Националното ястие на Бенин се нарича “фуфу” и представлява каша от сладък картоф. На вкус е подобно на качамак, но е по-гъсто. В чиста форма фуфу е твърд, така че се полива със сосове. Тяхна поговорка казва: “Който има супа, той няма да яде фуфу”. Но супата никъде не може да бъде намерена и все пак фуфу трябва да яде. Самият ямс е роднина на картофите, плодовете са огромни и често могат да се видят натрупани на купчини по пътя върху дървени трупи.

Имат в кухнята си и меко козе сирене. Нарязват го на парчета с неправилна форма и го пържат в сос, докато се образува коричка. Всички бенински храни са много пикантни поради различни сосове. Други африкански ястия, типични за страната, са ориз, макарони, броколи и др. Плодовете са много евтини, а мангото и бананите са безплатни. Навсякъде има изобилие и от ананаси. Може да се намери и грозде, което преди да ви го продадат киснат в студена вода, но то е по-скоро екзотика и е доста скъпо. В Бенин имат само разтворимо кафе, което смесват с кондензирано мляко, но не го пият, а потапят хляб в него. За разхлаждане използват разреден с вода лимонов сок (лимонада).

И един интересен факт – в Котону (икономическата столица на Бенин) има площад наречен „България“, в центъра на който е издигната голяма статуя на Георги Димитров. Петтонната фигура на вожда на българския пролетариат е подарък за Бенин от България някъде през 80-те години на 20 век. Срещу нея има офис на банка и бенинците се шегуват, че тази финансова институция е постоянно в криза, защото Димитров неизменно протяга ръка към нея и прибира печалбата. 🙂

Като за бедна африканска държава никак не е чудно, че в Бенин торти няма. Вече взех да свиквам, че дойде ли Африка на хоризонта, търсенето на сладкиш за блога става трудно. Това, което направих е да сглобя нещо като торта от два типични за Бенин десерта – “Massa” и банани в портокалов сос. “Massa” са вид палачинки, които се правят от ферментирал ориз или комбинация от ориз и брашно от просо. Рецептата за тях е донесена  в Бенин от преселници от Сахел (регион в Нигерия).  За пълнеж между палачинките използвах рецепта от блога, който ме вдъхнови да започна това тортено пътешествие – Global table adventure. Не очаквах, че тези палачинки ще са толкова трудни за пържене и оформяне, така, че се надявам да ме извините за твърде неправилната форма на импровизираната ми торта. Накрая важното се оказа вкуса, който изненадващо беше страхотен.

За “Massa” използвах следните продукти:

450 грама брашно от просо

1 узрял банан на пюре

1/4 чаена чаша ориз

1½ чаена чаша захар

олио за пържене

Начин на приготвяне:

Смесете брашното от просо с вода докато можете от сместа да оформите топка. Оставете тестото, завито във фолио за свежо съхранение в хладилника за 8 часа. След това в блендер добавете вода, за да стане на гъстота една идея по-гъсто от стандартна смес за палачинки. Сварете добре ориза, изцедете го и го смесете до кремообразна смес в блендера със сместа от просо и вода. Оставете го за около 15 минути. Накрая добавете захарта и смачкания банан и миксирайте всичко до гладка смес. Добавете още вода, за да направите сместа на гъстота като за обикновените палачинки. Пържете в тиган по обичайния начин както, когато правите палачинки. Малко е трудно обръщането, защото заради захарта в тестото палачинките се карамелизират, но с две шпатули все пак се обръщат. 🙂

Когато приключите с импровизираните блатове е време да приготвите пълнежа за десерта:

2 банана

1/2 чаена чаша портокалов сок

1/2 чаена чаша кафява захар

1 супена лъжица лимонов сок

Смесете портокаловия, лимоновия сок и захарта в малка тенджера и го сгъстете на котлона за около 15 минути на средна температура. Не трябва да кипи, а само сместа да прави малки мехурчета. Добавете нарязаните банани за няколко минути.

Аз сглобих тортата като редувах палачинка и смес от банани и сироп до изчерпване на количествата. Накрая за разкош сложих малко карамелен сладолед отгоре и опитах лакомството още докато беше топло. И тъй като сега са т.нар. “горещници” реших да добавя към следобедното сладко разточителство бананов шейк с бадемово мляко и сладолед. Стана страхотна комбинация. А и аз много обичам банани. Техният вкус беше доминиращ във всеки един компонент от приключението Бенин.

Знам, че това, което приготвих не е торта в смисъла, в който го разбираме, но за част от страните, за които пиша, в бита им класически торти просто не съществуват. А аз не искам да пропускам нито едно кътче на планетата в моето тортено пътешествие и затова понякога правя такива компромиси. Надявам се да не ме съдите за тези волности, а да се насладите на всичко, което този свят може да предложи като десерт, защото каквото и да хапваме винаги трябва да имаме място за десерт. 🙂 Той е онази малка, но съществена част от живота, който ни усмихва, сближава и кара да забравим за различия, проблеми и тъга. А калориите…майната им на тях. 🙂

Следваща дестинация – Бермудски острови.