Бутан

На гости сме в страна, в която не ти е нужно да хапнеш нещо сладко, за да си щастлив, защото си имаш министерство на щастието, 🙂 Не, това не е някаква шега. В тази малка азиатска държава не измерват благополучието си с БВП, а с брутно национално щастие. БНЩ се измерва с щастието на народа, тяхното одобрение на правителството, връзката им с природата, усещането за културна и национална принадлежност и задоволеността им от темповете на развитие на страната. Тези критерии за щастие са пряко свързани и с четирите принципа, които кралят на Бутан е наследил от своя баща: опазване на околната среда, природосъобразно развитие, съхраняване на автентичната култура и мъдро управление.

Благодарение на мъдрото управление страната е успяла да се справи с бедността, а 75% от територията ѝ са останали залесени. От тях 1/4 са защитени национални паркове и територии. Няма друга страна, която да се похвали с подобни числа. Опазването на природата е от изключителна важност за всички. Затова са въведени и куп забрани, които се спазват. Забранено е производството и продажбата на тютюн и тютюневи изделия, както и пушенето на обществени места. Забранен е риболовът в реките и ловът в горите. Изсичането им също е забранено. Но залесяването върви с пълна сила – 108 000 дръвчета например (числото не е случайно) са били засадени в страната в чест на раждането на новия принц.  В страната се засажда дръвче за новородено, за сватба и при всяко значимо за бутанците събитие (1,3,7,21,108……… броя дървета според случая). Бутан е единствената страна, в чиято конституция е записано задължение за защита на горите и био разнообразието, както и че минимум 60% от територията й трябва да бъде покрита с гори. В страната не се използват пестициди и изкуствени торове и земеделието е изцяло био. Почти всичката електроенергия идва от ВЕЦ и бутанци дори припечелват от износ за съседните държави. Ето така на практика се пази планетата –  с простички неща, но ефикасни. Бутан отстранява три пъти повече въглероден диоксид от този, който създава.

Около половината население на Бутан е на възраст под 18 години, а средната възраст е 27.2 години. Общо бутанци нямат и 1 милион. Мъжете ходят на работа, облечени в дълги роби. Върху фасадите на къщите си местните рисуват огромни фалоси, които са защитни символи според тяхната култура. Държавата е свещена земя на будизма. За да съхранят културата и бита си бутанци на практика ограничават туристите. Това е една от най-скъпите дестинации в света. Правителството на страната е определило една не малка сума, която всеки желаещ да пребивава на територията на тибетското кралство трябва да заплати. Таксата варира в зависимост от сезона (от $200 до $250) и се плаща за денонощие. А когато към този сбор прибавим и разходите за самолетни билети, виза и не на последно място личните такива, числото си става сериозно.  Не можете просто така да закупите самолетен билет, защото той няма да ви влезе в употреба, ако предварително не сте си набавили всички необходими документи и разрешителни, които бутанското правителство изисква, за да стъпите на тяхна земя. За да се сдобиете с тях също не е лесна работа – виза, настаняване, транспорт, екскурзовод, храна, входни такси и не на последно място предварително уговорена обиколка. Всички те са задължителни и трябват да бъдат организирани и платени преди да се качите на самолета. И всичко това с цел да ни откажат да им ходим на гости. И може би имат право.

Летище Паро е единственото международно в Кралство Бутан. Разположено е в дълбока долина и е заобиколено от планински върхове, достигащи до 5500 m надморска височина. Летището е смятано за едно от най-предизвикателните летища на света. Само осем пилоти са квалифицирани да приземяват самолети там, а полетите до и от Паро са допустими само при добри метеорологични условия и само в светлата част на денонощието от изгрев до залез. Само пет са държавите, от които може да излети самолет за Бутан (Индия, Сингапур, Банагладеш, Тайланд и Непал).

В Бутан марихуаната расте свободно и е по-разпространена от най-обикновената трева, но почти никой не я пуши. Дават я на прасетата, защото от нея огладняват и изяждат повече фураж. 🙂 До 1999 година дори не знаят, че е наркотик. Разбират го, когато за първи път тогава се в кралството се разрешава телевизията. Когато някой ти предлага храна е редно да му откажеш поне веднъж и възпитано е да кажеш „мешу мешу“, покривайки устата си с ръце в знак на отказ, преди да я приемеш. Това е част от техните обичаи. Хранят се основно с червен ориз, тъй като той може да се отглежда на висока надморска височина. Той има изразен орехов и по-плътен вкус.  Храната е пикантна заради широкото използване на люти чушки, чесън, джинджифил и други подправки. В менюто присъства и месо от як, сушено говеждо, свинско, свинска мас, овнешко, птици, зеленчуци и сирене. За туристите предлагат китайска, индийска и континентална храна. Само най-смелите експериментират с местната. Любимо ястие за бутанци е “Ema Datshi” – смес от люти чушки и сирене. Почти във всяко хранене присъства щедра порция ориз – бял или червен. В ястията се влагат много съставки като някои от тях дори ни звучат странно – като орхидеи и листа от папрат. 😮 Освен ориз в бутанската кухня присъства и елдата, и царевицата. Сиренето, направено от краве мляко, се нарича “датши” и никога не се консумира сурово, а се използва за направата на сосове. “Зоудоу” е друг вид сирене, което се  добавя към супите и обикновено е зеленикаво на цвят и има силна миризма. Не ми прозвуча вкусно. Млечните храни, особено маслото, кравето сирене и сиренето от як, също са популярни и реално повечето мляко бива превръщано в масло и сирене. След дълго търсене не успях да открия каквато и да било рецепта за сладкиш от Бутан. 🙁 Затова адаптирах една италианска рецепта за нуждите на блога и идеята ми, тъй като в нея има продукти, характерни за тази страна.

Ето и необходимите продукти за две малки тортени формички:

1 яйце

50 грама ориз

175 мл прясно мляко

20 грама масло

45 грама захар

сокът и кората на половин лимон

джинджифил

кокосови стърготини за украса

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. В малък съд затоплете млякото. Когато започне да се надига, прибавете ориза и намалете котлона на средна до ниска степен. Разбърквайте почти постоянно, докато оризът поема течността. Прибавете кората от лимона и джинджифила. Бъркайте ориза, докато се сгъсти толкова, че когато проправите “пътека” с бъркалката по дъното на съда, тя да остава, а оризът да не се стича вече надолу.

Разтопете маслото и изчакайте да изстине. Разбийте много добре яйцето и захарта и прибавете изстиналото масло, за да не сготвите яйцата. Прибавете ориза, лимоновия сок и разбъркайте добре.

Намажете формичките с масло, и поръсете с брашно или галета. Изсипете сместа и я печете около 50 минути до един час. Готово е, когато тортичките добият тъмнозлатист цвят.

Извадете, изчакайте да изстине, поръсете с кокосовите стърготини и сервирайте. Може да украсите с цветя, плодове (пресни или сушени) или ядки. Каквото сметнете, че е подходящо за оризовия вкус. Аз наблегнах на украса с фонданови цветя, защото не исках да променям простичкия вкус на десерта с добавки.

Това от мен и от  „Страната на гърмящия дракон“. Останах запленена от прочетеното за това изолирано кътче от нашата планета. Отдавна съм го добавила в моята ToDo листа за пътешествия, но малко ме е страх от кацането там. 🙂 Тази опасна писта не ми е по вкуса. Най-вероятно ще го преодолея и въпреки всичко ще отида, защото изтокът е интересен за мен. При всичките ми пътувания до там съм се връщала по-омиротворена и много по-щастлива. Енергията, която има във хората и природата, е уникална. А що се отнася до тортата днес … тя е една от най-простите, които съм правила. Но пък е вкусна и много подходяща за всекидневието ни – като закуска със сутрешното капучино, или сервирана следобяд с чая/кафето, когато съседката просто е наминала да поклюкарствате по женски. 🙂

Следваща дестинация – България.