България

Тортата под номер 40 от тортеното ми пътешествие  е от дома. Днес ще ви разкажа за България и ще приготвя една чудесна торта, която съм правила много пъти, но сега леко модифицирах, за да придам леко патриотичен вид на десерта. 😉

България се намира на Балканския полуостров, на кръстопът. Това е повлияло до голяма степен на живота ни, културата ни и на храната, която приготвяме. Имаме над 1300 годишна история, белязана с триумфи и падения, велики битки и победи, мрачни робски векове. Може би това ни е направило такива, каквито сме и днес.

Държавата ни е създадена през 681 година. Тогава  Аспарух и византийския император Константин сключват споразумение, според което голяма част от територията между Стара планина и Дунав се дава на прабългарите и славяните. Следват управления на няколко канове, при които след героични битки и умела дипломация България става все по-могъща, с все повече територии, за да се стигне до управлението на цар Симеон I и т.нар. “Златен век”.  По негово време България се простира на три морета, а самият той превзема Константинопол и се провъзгласява за император на българи и гърци. Но това, което сплотява народите, населяващи територията на държавата – траки, славяни и прабългари, се случва по време на управлението на бащата на Симеон – княз Борис I. Той приема християнството за официална религия, смазва бунта на болярите и дори ослепява първородния си син, защото отказва да приеме новата религия. Всичко това той прави, за да обедини народа си и, за да осигури на България международен престиж. Той прави и още нещо много важно за нас като народ – дава ни език и писменост. Приема в България прогонените ученици на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий и те донасят със себе си глаголицата, която по-късно се преработва в кирилица.

Следват времена на византийско робство, Втората българска държава с Асен и Петър и продължилото пет века турско робство. Тъмни времена за целия български народ, когато османците по нашите земи са убивали, насилвали и тормозели хората. Взимали са децата им за еничари, сменяли са им насилствено вярата, клали са ги. И днес в малкото градче Батак стои църквата, в която са изклани между 1400 и 5000 души (зависи кой ги брои) – деца, жени, мъже. След много години робство народът се вдига на въстание (Априлското), с което заявява на останалия свят, че вече няма да търпи османското владичество. Въстанието е смазано жестоко, но предизвиква Руско – Турската освободителна война и на  3  март 1878  се създава Третата българска държава. Следват няколко грешни политически хода, участия в няколко войни, в които губим престиж и територии и след края на Втората световна война още 45 години тоталитарна власт. България е изолирана от света и силно зависима от СИВ и Съветския съюз.

На 10.11.1989 се променя историята – България започва опитите си да се превърне в демократична държава. Свидетел съм на тези времена. Бях на 14, когато режимът на Живков рухна, бях на площадите през 1997, когато ни настигна хиперинфлацията и пеех с цяло гърло революционни песни. Все още живея във валутен борд, макар, че България от 01.01.2007 е член на голямото европейско семейство. Станах съвременник на всички промени, които преживяхме в мисленето, бита и отношението на света към нас. И макар в България да битува песимизма, аз виждам промените, виждам, че нещата се променят към добро. Може би не толкова бързо, колкото би ни се искало, но са факт.

Но стига история и политика. Да  си поговорим малко за чудната природа у нас. Имаме си страхотни планини – Рила, Пирин, Родопи, Стара планина. Израснах в подножието на Стара планина, но най са ми на сърце Родопите. Тези хълмове като зелени вълни с тяхното спокойствие и чистота ме карат да се чувствам омиротворена. Въздухът, водата и гората са така красиви. Имаме си и Черно море с неговите златисти пясъци, малко останали девствени плажове и скалисти брегове, на които са кацнали селища като Несебър, Созопол… Имаме си и розовите градини, а нашето розово масло е известно в цял свят. Имаме си дъхавите малини, сочните ягоди, златните ниви с жито, лозовите масиви, доматите, които ги няма никъде другаде. Имаме и уникалното си кисело мляко, сирене и кашкавал. Имаме изобилие от всичко. И всичко, което расте на земята ни е вкусно. Може да съм пристрастна, но зеленчуците в чужбина имат вкус на пластмаса, а плодовете – на нищо. Е, нямаме си тропически вкусове, но не е необходимо. Имаме си всичко, от което се нуждаем.

Кухнята ни е повлияна от историята и човешкия поток, минал и останал у нас. Имаме много общо с останалите балкански държави, с турската и гръцката кухня. Традиционни храни са тараторът, мусаката, шопската салата, луканката, баниците със сирене, праз, зеле и с какво ли не. В нашите ресторанти менютата са толкова големи, че ти е трудно да си избереш храна. Закусваме с баница или мекици и боза (напитка, непозната за чужденците, но много обичана у нас). Традиционно се пие ракия и вино. Наш уникален сорт грозде в маврудът.  Виното от него е на особена почит вкъщи. Когато се замислих каква торта да направя от България първо се сетих за онези, които майка ми правеше в детството ми. Тогава нямаше такова изобилие от сладости по магазините, нито толкова много избор по сладкарниците. Имах късмет, че майка ми обичаше да прави сладки неща и беше добра в това. От нея започна моята страст към приготвянето на сладкиши, а после се модифицира в любов изобщо към готвенето.

Но после се сетих, че си имаме емблематична за страната торта – “Гараш”. През 1885 г. в Русе пристига прочут сладкар – Коста Гараш от Австро-Унгария. В края на XIX век в Русе е построен първият за България гранд хотел – „Ислях хане”. Мебелите, приборите, завесите са специално доставени от Виена и блясъкът на тогавашна Австро-Унгария се пренася в Русе. Когато пристига в града, Коста Гараш поема управлението на „Ислях хане”. Княз Александър Батенберг имал навика да посреща в хотела шведския крал Оскар II, сръбския Милан Обренович и румънския Карол I. Именно за такъв прием за първи път е приготвена и тортата “Гараш”. Няколко години след като я създава, Карлос Гараш напуска Русе и се мести в София. Там талантливият сладкар започва работа в известния хотел “Палах”, където също предлага известната си торта. Правила съм тази торта по оригиналната ѝ рецепта винаги досега, но заради идеята на блога сега реших да я приготвя по различен начин и да сменя черния шоколад в нея с бял. Така заедно с традиционната ѝ украса с пръстен от боядисани в зелено кокосови стърготини и една добавка от захаросани розови листенца получих нашето знаме в чинията с торта. 🙂 А и освен това аз предпочитам белия пред черния шоколад. 😉

Необходимите продукти са:

За блатовете:

8 белтъка

240 грама захар

330 грама смлени орехови ядки

щипка сол

За ганаша:

300 грама бял шоколад

300 мл сметана

100 грама масло

За глазурата:

200 грама бял шоколад

3-4 супени лъжици олио

кокосови стърготини / смлян шамфъстък за украса

захаросани розови цветчета за украса

Начин на приготвяне:

Пригответе си пет нарязани кръгове от хартия за печене с диаметър 26 см или шест (както направих аз) с диаметър 23 см. В суха купа със сухи бъркалки разбийте белтъците, щипката сол и захарта докато станат гъсти и лъскави. Отнема време, но сместа трябва да е с твърди върхове.

После внимателно добавете смлените орехи (аз не ги смилам много, за да се усещат по-добре) и леко разбъркайте с шпатула, като загребвате отдолу, за да вкарате повече въздух. Загрейте фурната на 190 градуса. Намажете хартията за печене с мазнина преди да сипете сместа за печене, за да могат по-лесно да се отлепят блатовете.

Печете всеки един по 6-9 минути или докато леко порозовеят. Не ги препичайте, стават чупливи. След като ги извадите от печката ги оставете да се охладят върху решетка.

Да приготвим и ганаша. Сложете сметаната на котлона и я загрейте до кипене. Отдръпнете я, изчакайте 3- 4 минути и я излейте върху парчетата шоколад. Оставете 2- 3 минути сместа и след това я разбъркайте докато стане еднородна и гладка. Накрая прибавете и маслото и разбъркайте ганаша. Когато се ползва черен шоколад на сместа и трябва по-малко време да се сгъсти и то на стайна температура. Но в случая с белия е по-добре да сложите крема за около половин час в хладилника.

Следва сглобяването. В тортен ринг редувайте блат и крем като най-отгоре сложете възможно най-малко. Оставете тортата в хладилника за 3-4 часа да стегне.

Остава да направим глазурата. На водна баня разтопете шоколада с малко олио.

Извадете тортата от хладилника. Оставете разтопения шоколад малко да се охлади. Поставете тортата върху решетка и полейте отгоре с глазурата.

Поръсете с кокосови стърготини или със смлян шамфъстък. Аз направих и роза от захаросани розови листенца, защото розата е символ на нашата страна. 🙂 Оставете тортата в хладилника за 5-6 часа или най-добре за една нощ.

Тази торта е доказано вкусна. Не е от най-лесните за приготвяне, но, ако човек се научи да пече блатове от ядки и белтъци останалото е лесно. А какво направих с останалите от яйцата жълтъци? Е как какво? Крем брюле се вписа идеално, защото за него са необходими точно толкова жълтъци. 🙂 Така имам два десерта и двойно по-щастливи хора вкъщи.

През живота си досега стъпих на пет континента и посетих 28 държави. Много обичам да пътувам, но все повече искам да се завръщам у дома. Където има слънце и сняг, където водата е най-вкусна, а храната е като никъде другаде вкусна, където са моите близки и приятели, където в живота има и хубаво, и лошо, и шеметни мигове и луди моменти. Защото тук това ни е хубавото – ние сме импулсивни, топли хора. Животът, природата и сезоните ни са шарени. И за финал ще завърша с нещо в рими : “Земя, като една човешка длан… Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян!”

Следваща дестинация – Вануату.