Гибралтар

Днес сме на гости в най-южната точка на Пиренейския полуостров. В една държава, която няма и 7 кв.км. – задморската територия на Великобритания Гибралтар. Буквално една скала, един град  и един  пясъчен провлак, който я свързва с Пиренеите. Гибралтарският проток има стратегическа позиция и свързва Средиземно море с Атлантическия океан и отделя Европа от Северна Африка . Затова не е чудно, че това късче земя е толкова апетитно за завоевания – първо тук са били маврите, после за век испанците и накрая британците. Испанците правят опити неколкократно да си върнат територията, но те са безрезултатни. През 1967 година се провежда референдум, на който 99% от жителите гласуват Гибралтар да остане владение на Великобритания. Това влошава отношенията с Испания и в продължение на 16 години границата между двете държави е затворена. През 2016 година на референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС. Като цяло Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е обща митническа територия на ЕС, тъй като там няма ДДС.

Едно от най-опасните летища в света се намира именно тук, на тази ивица земя. Строено е през Втората световна война и пистата започва и свършва буквално в морето. Има дължина 1680 метра, което е твърде малко (за сравнение пистата на летище София е 3600 метра). Няма как да преминете през Гибралтар пеша или с кола и да не стъпите на пистата, а когато някой самолет излита или каца шосето, пресичащо я се затваря. Почти като ЖП прелез. 😀

Впечатляващи са тунелите на Гибралтар, които са изграждани от британската армия в продължение на повече от 200 години и образуват своеобразна мрежа от проходи вътре в скалата. Тези тунели всъщност са един огромен таен град, който е бил в състояние да приюти до 17 000 души военен персонал с достатъчно вода и храна за две години напред! Имало е спални помещения, кухни, болница, складове за оръжие, вода, храна, гориво и дори напълно функциониращ театър за развлечение на военните. В рамките на земна площ, по-малка от 7 кв. км., Гибралтар има около 52 километра тунели – почти два пъти по-голяма от цялата си пътна мрежа!

В края на 19-ти век, във Великобритания са конструирани четири огромни стотонни оръдия. Две от тях са били предназначени за отбраната на Гибралтар, а другите две – за Малта. Едно от двете гибралтарски чудовища е запазено и до днес. Предназначението на оръдието е било отбрана на западното крабрежие на Гибралтар, а размерите му са наистина внушителни. Има цев дълга над десет метра и може да изстреля снаряд на близо 13 км разстояние. За да се подготви за работа трябват близо три часа, а за зареждането му са необходими 35 човека. Един снаряд за оръдието тежи около 900 килограма и се изстрелва със скорост 300 метра в секунда.

Друга основна забележителност на това място са маймуните берберски макак. Тук е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от този вид. Поверие гласи, че Гибралтар ще остане под британски флаг докато на това място има поне една жива маймуна. В момента популацията наброява около 300 животни. Държавата полага грижи да запази бройката да не намалява, но и да не се увеличава прекомерно. Маготите са донесени от Африка още по времето на маврите. Говори се, че след Втората световна война били останали едва 7 броя и Уинстън Чърчил се погрижил да внесат още от Африка.

Има легенди, свързани с това място. Една от тях е легендата за стълбовете и е свързана с десетия от дванадесетте подвига на Херкулес. Задачата пред него била да открадне червените крави на великана Герион. На път за острова, на който живеел гиганта, Херкулес трябвало да премине през Атласките планини. Само че, вместо да ги изкачва, той просто използвал свръхчовешката си сила и си проправил път директно през планината, разделяйки я на две части. Така създал Гибралтарския проток и свързал Средиземно море с Атлантическия океан. Двете части на планината пък станали известни като Стълбовете на Херкулес. Северният стълб е Скалата на Гибралтар, а южният е на срещуположния африкански бряг и се предполага, че е или Монте Хачо в Сеута или Джебел Муса (Мойсеевата планина) в Мароко. В древността, Стълбовете на Херкулес са отбелязвали западната граница на познатия свят, а Платон твърди, че между тях се намира митичният потънал остров Атлантида.

Като се има предвид, че Гибралтар е смесица от раси, етноси и култури, не е изненада, че местната кухня е толкова разнообразна. В тази мулти-културна среда са намерили отражения традиционни ястия от националните кухни на Мароко, Израел, Франция, Италия и Испания. Разбира се, има и традиционни британски ястия като рибата и чипса, например. Казват, че морските дарове тук са най-добрите в света. Известно ястие тук е Rosto – пене в доматен сос с говеждо (рядко свинско месо) в комбинация с моркови и гъби, поръсено със сирене queso bola. Името на това ястие идва от италианското arrosto (пържено), тъй като често в рецептата се е ползвало пържено свинско месо. Традиционно местно печиво е Calentita – хляб, подобен на италианския Farinat. За приготвянето му се използват брашно от нахут, вода, зехтин, сол и черен пипер. Популярно месно ястие е Rolitos – тънки филии говеждо месо, поръсени с галета, в които са увити бекон, яйца, маслини, зеленчуци и билки. Те могат да бъдат печени, пържени или задушени във вино. Rolitos е ястие от малтийски произход. В Англия е известно още като beef olives, въпреки че много семейства предпочитат да го готвят от свинско или дори пилешко месо. Думата rolito идва от испанското rollo, което означава „ролка“, тъй като всички съставки са увити в месо. Типичен десерт е Japonesa – понички, пълнени с крем, които се сервират към чая.

В Гибралтар си нямат типична торта, но тъй като са част от Британската общност избрах да направя за тази дестинация нещо британско – Iced Bakewell tart tray bake. Ето и необходимите продукти:

За маслената основа:

115 грама студено масло на кубчета

220 грама брашно

100 грама захар

1 яйце

За плънката:

6 супени лъжици ягодов конфитюр

За блата:

200 грама масло на стайна температура

200 грама захар

4 яйца

120 грама бадемово брашно

125 грама брашно

бадемова есенция – около 1 чаена лъжица

За глазурата и украса:

312 грама пудра захар

3 супени лъжици вода

16 броя захаросани череши

Начин на приготвяне:

Смесете студеното масло с брашното докато всичко стане на трохи. Добавете захарта и яйцето. Не размесвайте много, само колкото да се събере тесто. Увийте го във фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника за 30 минути.

Загрейте фурната на 200 градуса. Разбийте маслото със захарта на пухкав крем. Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивайте до хомогенност. Смесете брашното със смлените бадеми. Прибавете го в яйчено-маслената смес. Накрая добавете бадемовата есенция.

Разточете на кора тестото от хладилника и застелете с нея намазнената тава. Изрежете излишното както направих аз, освен, ако не можете да разточите тестото на идеален кръг с необходимия диаметър.

Аз направих няколко сладки за следобедното кафе от остатъците. 😉

Върху кората намажете навсякъде с конфитюра от ягоди. Изсипете сместа за блата отгоре.

Печете 30-35 минути. Извадете от фурната и оставете да изстине напълно.

Направете глазурата като смесите водата с пудрата захар. Аз добавих още една лъжица плюс написаното в рецептата, защото ми изглеждаше твърде гъста сместа. Намажете тортата отгоре с глазурата и декорирайте с черешите.

Еми това е. Нищо сложно, а накрая нещо вкусно. Идеално пасва на кафе и чай. Без да е претенциозна тортата е много вкусна. Доста класически съставки, с които почти няма как да сбърка човек.

Ако се питате какво стана с бисквитите, то те се превърнаха в чудесно допълнение на следобедното ми кафе. Чудесни маслени бисквитки от непотребното тесто. 🙂 Човек трябва да използва всичко, което има в кухнята си. Аз не обичам да хвърлям храна. И то не заради спестовни или финансови причини. Смятам, че не е редно да го правя, при положение, че хора по света гладуват.

Следваща дестинация – Гренада.