Гваделупа

Някога остров Гваделупа се е наричал „Карукера“, което означавало „островът с хубавата вода“. Бил преименуван от Христофор Колумб в чест на Девата от Гуадалупе в Естремадура, Испания. Държавата е задморски департамент и регион на Франция. Управлява се от префектура и начело на нея стои префект. Мястото е божествено красиво и има всичко, което може се очаква от един карибски остров – плажове с бял пясък и барове, боядисани в ярки цветове, над които хвърлят своята сянка палми, полюшвани от солените ализе – постоянните „търговски“ ветрове, които не позволяват на температурите да станат много високи. Дивият вулканичен пейзаж на вътрешността служи за красив декор на бреговата линия. Почвата на Гваделупа е толкова плодородна, че растенията едва ли не изникват пред очите ви. Пейзажът е изпъстрен с големи по размер диви представители на растителния свят, които туристите или познават от посещенията си в парниците на ботаническите градини, или отглеждат с много грижи в домашни условия, но не и в такива размери. 🙂

Гваделупа се състои от няколко острова, най-големите, от които са Гран Тер и Ба Тер. По ирония Ба Тер (Малка земя) е по-голям по площ от Гран Тер (Голяма земя). Погледнати заедно на картата, двата острова имат красива форма на пеперуда, поради което ги наричат Ил дьо Папийон. Гран Тер доста прилича на колибри, което се среща по тези земи. Основни стопански отрасли на Гваделупа са селското стопанство и туризма. Отглеждат се захарна тръстика, банани, кокосови палми, ананаси и др. Годишно Гваделупа се посещава от над 500 000 туристи. Като френски департамент Гваделупа е част от Европейският съюз и паричната единица е eвро. Интересен факт, засягащ супермаркетите в Гваделупа, а и всички Карибски острови е, че има супермаркети за черни и супермаркети за бели. Всеки си пазарува в неговия си супермаркет. Не звучи много европейско, но е факт.

Кухнята на Гваделупа смело може да бъде наречена “карибски филиал на френската кухня”. Което и да е френско ястие можете да намерите в почти същия му вариант и на Гваделупа. С тази разлика, че ще притежава особения чар на Карибите. Има заведения, които приготвят всички ястия по оригинална рецепта и изповядват “чистия” им вид. Има в последните години и доста влияния от мексиканската, индийската и китайската кухни. Преобладаващо на масата са морските дарове, които се готвят по френски, креолски или по африкански и азиатски рецепти. В най-популярните ястия се използват омари, червен Луциан, костенурки, всякакви ракообразни. Типичните местни ястия включват пълнени раци, варени раци със зелени банани, миди на скара с дървени въглища, всички видове ракообразни със зеленчукова гарнитура, задушени с подправки раци “matuto de crabes”, варен октопод , бриош с лангуста, свинско месо и разнообразна риба със зеленчуци „тинин-лан-мори“, бульон от миди, рибена яхния „ла креол“, печено диво козе месо с подправки „гут-коломбо“ и „кабри“, пържено пиле с ориз и зеленчуци, яхния с бекон или морска храна “kalalu”, заешко задушено със зеленчуци, задушени с вино миди, печен гълъб. Използването на местни подправки придава на тези ястия характерния аромат на креолската кухня, а деликатните френски методи за обработка и сервиране – изящен вкус и отличен вид.

На масата редовно присъстват всевъзможни плодови сокове, приготвени от ананас, папая, гуава, маракуя, мандарина, захарна тръстика. Също така на островите се внасят отлични френски вина и шампанско, а се произвежда ром, както навсякъде в Карибския басейн. 🙂

Тортата днес си няма име. Намерих я като “Десерт от Гваделупа”. В интерес на истината рецептата изисква много и разнообразни съставки и приготвянето на няколко пласта, което отнема време. Ето и необходимите продукти:

За блата:

185 грама пудра захар

130 грама бадемово брашно

40 грама брашно

40 грама кокос

190 грама яйчен белтък

щипка сол

1/2 чаена лъжица нишесте

За кокосовите маслени трохи:

110 грама брашно

50 грама кокос

50 грама пудра захар

3 грама бакплувер

95 грама масло

щипка сол

2 жълтъка

20 грама кокосово масло

За панакота 1 и 2:

650 грама сметана (390+260)

500 грама пудра захар (300+200)

ванилия

10 супени лъжици тъмен ром (6+4)

17 грама желатин (10+7)

250 грама бял шоколад (150+100)

1/2 ананас (за панакота 1)

За глазурата:

10 грама желатин

135 грама вода

150 грама глюкоза

150 грама пудра захар

100 грама неподсладено кондензирано мляко

150 грама бял шоколад

жълта сладкарска боя

За пюрето от манго:

42 грама пюре от манго

8 грама захар

4 грама сметана на прах

12 грама кокосово масло

10 грама бял шоколад

125 грама бита сметана

За декорация:

150 грама кокос

ядивни цветя

Начин на приготвяне:

Започваме първо с единия крем панакота, защото му трябва време малко да изстине. Загряваме до кипене на котлона сметаната и захарта.

Отделно накисваме желатина в малко студена вода. След това го разтопяваме на водна баня и го прибавяме към сметаната. Разбиваме с пасатор, за да стане хомогенно.

Добавяме ванилията, ако е течна или синтетична на прах. Ако е на шушулки я слагаме още в началото на котлона, а преди да добавим желатина ги вадим. Заливаме шоколада със сметановата смес и разбъркваме до хомогенност.

Ако се налага разбиваме и с пасатор. Когато малко изстине добавяме и рома. Оставяме настрана.

Отделно започваме да приготвяме кокосовите маслени трохи. Разбиваме с миксер студеното масло (кравето и кокосовото) заедно със сухите съставки и накрая добавяме жълтъците. Не разбъркваме дълго, защото маслото ще се разтопи. Само колкото да се събере тесто. В тава, застлана с хартия за печене поставяме равни по размер топчета с неправилна форма от тестото. Печем на 170 градуса за около 5 минути.

Време е да направим и блата докато панакотата и кокосовите сладки изстиват.

Разбиваме на твърди връхчета белтъците, щипката сол и захарта.

Смесваме двата вида брашно и нишестето и внимателно разбъркваме всичко.

Печем в тава, застлана с хартия за печене на 160 градуса за 15 минути или до порозовяване. Изваждаме от фурната и оставяме да изстине.

Когато температурата на панакотата достигне 25 градуса прибавяме нарязания на кубчета ананас, който сме оставили на кухненска хартия, за да се отнеме влагата му.

Започваме да композираме тортата. В основата поставяме белтъчния блат.

Върху него подреждаме кокосовите бисквитки.

Накрая заливаме с панакотата. Оставяме в хладилника да стегне.

По аналогичен начин приготвяме и втория крем панакота. Количествата за двата крема са общи, но в скоби съм написала как да ги разделите.

Когато е изстинал крема изваждаме тортата от хладилника и го изсипваме отгоре. Отново връщаме да се охлади и да стегне.

Накиснете желатина в 60 мл вода. Останалата вода, заедно със захарта и глюкозата се поставят на котлона докато сместа достигне до 103 градуса. Добавете кондензираното мляко. Тъй като нямах такова без захар аз махнах захарта от рецептата. Прибавете желатина и разбийте добре. Изсипете сместа върху белия шоколад и разбийте до хомогенност.

Прибавете сладкарската боя и отново разбъркайте. Оставете да се охлади докато достигне температурата на сместа до 30 градуса.

Смесете пюрето от манго със захарта и загрейте. Малка част от пюрето смесете със сметаната на прах и след това я върнете при останалата. Добавете кокосовото масло и белия шоколад. Разбийте добре и оставете да изстине. От време навреме разбърквайте.

Разбийте сметаната и смесете с пюрето от манго. С така приготвения мус можете да направите някакви фигурки за украса като го шприцовате във формички и след това охладите.

Извадете тортата от хладилника и я освободете от ринга. Поставете я върху решетка върху тавичка.

Залейте с глазурата.

Тортата е доста пипкава. Има доста етапи и изисква време за охлаждане на отделните пластове. Да живеят консервите във времена на изолация! Оказа се, че съм имала скрити запаси от консерви с ананас и манго. 🙂 Определено това, че съм постоянно вкъщи помогна, а от друга страна правенето на такава торта убива доста време. То напоследък се оказа в повече. Убийте скуката като опитате да си я направите в тези дни. Вкусът си заслужава определено. 😉

Следваща дестинация – Дания.