Доминиканската република заема две трети от остров Еспаньола – вторият по големина от архипелага на Големите Антилски острови. Когато Христофор Колумб открива това уникално късче земя възкликва, че няма по-красиво място на света. Днес страната е сред най-атрактивните туристически дестинации – надарена с вечно лято, невероятна тропическа природа, дълги искрящо бели плажни ивици и изумителни коралови рифове. Освен всички тези дадености тук има чудесна туристическа инфраструктура и множество хотели.

Доминиканската кухня е прекрасен микс от испански, латиноамерикански, африкански и карибски кулинарни вкусове и традиции. Основните подправки, които се използват в местните рецепти са чесън, лук, кориандър и риган. Основно присъстват в менюто за туристите риба и пресни морски дарове. Но въпреки богатото им разнообразие, доминиканците предпочитат да се хранят с козе или пилешко месо, тъй като са на по-достъпни цени. Най-популярното национално ястие е „la Bandera“ (флаг) – смес от ориз, месо, фасул, патладжан (плодове и зелени печени банани по желание). Съставките на ястието са с цветовете на доминиканския флаг: бяло (ориз), синьо (патладжан) и червено (червен фасул). Но не затова то е наречено „Ла Бандера“, а защото ежедневно присъства на трапезата на доминиканците. Друго традиционно ястие е „Comida Criolla“ – задушено пилешко месо с ориз и боб. Когато Христофор Колумб е открил острова, той е донесъл със себе си и частица от испанската кухня. Прочутата в цял свят испанска Paella, се е превърнала в неизменна част от кулинарния живот на всеки доминиканец. Ястието е намерило приложение по свой начин в местната кухня – в него се използва местния ориз criolla, и не се слага подправката шафран, която му придава типичния цвят. Друго типично доминиканско ястие е супата „Санкочо“. Бульонът се приготвя от различни видове меса (може и от риба) и плодове – кокосов орех, манго, пюре от зелени банани. Може да се сервира и за закуска. Популярна закуска е и прочутият чимичури сос от зърнена каша (най-често царевична).
Доминиканската храна не е лютива. Тя е хранителна. Пикантността й се постига чрез съчетаване на различни натурални вкусове. Основните й съставки са бял, сварен на пара ориз, към който се добавят морски продукти или месо. В много ястия са включени кокосовите орехи. Техният сок се използва за напитка, а от меката част на плода се приготвя кокосово мляко. Доминиканците не сядат на масата без ориз. Любима от местните храни е и маниоката (тропическо кореноплодно растение), която се панира в брашно и яйца и се подправя с анасон.
Доминиканската кухня е задължена на креолите и заради разнообразието от изтънчени десерти. Пиньонате е истинска поема – десерт, който се приготвя от мляко и кокос. Особено актуален е в навечерието на Свети Валентин. В списъка от сладости важно място заема и небезизвестното дулсе де лече – необикновен карамелен крем, приготвен от кондензирано прясно мляко. Спиcъкът може да бъде продължен с доминикански пай, крем брюле и редица сладки безалкохолни напитки и алкохолни коктейли. Типични напитки са и фрешовете (от папая, кокосово мляко, портокали, ананаси и т.н.), бирата, ромът и пиня коладата. За екзотичните коктейли всички знаете… Най-популярната празнична напитка, подходяща за Свети Валентин, се нарича понче. Приготвя се от 10 чаши кондензирано мляко, 1 чаша ром и 8 жълтъка. Млякото и жълтъците се смесват и се варят на водна баня в продължение на 15 минути. Сместа се охлажда и към нея се прибавя ромът. След като „завъртите“ главата на любимия с чаша понче, можете да го заведете на романтична вечеря в любим ресторант.
Специално за вас реших да приготвя Dominican sponge cake. Ето и необходимите продукти:
За блатовете:

230 грама масло
2 чаени чаши захар
ванилия
4 големи яйца
3 чаени чаши брашно
3 чаени лъжици бакплувер
1/2 чаена чаша прясно мляко
1/2 чаена чаша портокалов сок
1 супена лъжица бял оцет
За пълнежа:
Ананас като конфитюр или сгъстен компот на котлона
Дулсе де Лече
За глазура: (швейцарски маслен крем)

100 грама белтъци
200 грама захар
250 грама масло
щипка сол
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса. Намазнете с масло 3 тави с диаметър 20 см. Разбийте маслото на крем и добавете захарта. Разбивайте докато стане на гладък крем на бавни обороти. Прибавете яйцата едно по едно и след всяко разбивайте до хомогенност. Смесете сухите съставки. Добавете портокаловия сок, млякото и сухите съставки на части като редувате течност със сухи съставки.

Разпределете равномерно сместа в трите тави.

Печете 45 минути или до готовност.
Аз реших да слепя блатовете със сгъстен компот от ананас.

За глазура в оригиналната рецепта се ползва меренг. Аз реших да го обогатя с масло и да направя швейцарски маслен крем. Докато блатовете и соса от ананас изстиват правя крема.
Разбийте белтъците леко на пяна и добавете захарта.

Разбийте леко с бъркалка и поставете на водна баня като не спирате да разбивате. Водата от съда с водата не бива да опира до съда с белтъците, за да не ги сготвите на омлет.

Разбивайте докато кристалчетата захар напълно се стопят. Това можете да проверите като разтриете част от сместа между палеца и показалеца си и не усетите кристалчетата.

Свалете от котлона и разбивайте с миксер на максимална скорост докато сместа стане гъста и лъскава. Около 10 минути отнема това.

Започнете постепенно да добавяте омекналото масло като намалите скоростта на миксера до слаба. Разбивайте докато цялото масло се усвои напълно и се получи гладък и устойчив крем.
Време е да сглобим тортата. Редуваме блат и ананас.

Отгоре и отстрани измазваме тортата с част от крема и я прибираме да се охлади докато правим декорацията.

Отдавна имам комплект накрайници за пош и сладкарски пирони, но не бях опитвала да правя цветя, защото не знаех с какъв крем е най-подходящо. Докато не открих швейцарския маслен крем. Аз реших да ползвам четири цвята – бял, прасковен, жълт и зелен. Използвам гел бои за сладкиши.

Гледах много клипчета и изглеждаше лесно…Е не се оказа много лесно. 🙂 Все пак успях да направя няколко цветчета. Следващият път ще съм по-добра. В тренировката е истината 😉 .

Охлаждам за кратко цветята и подреждам върху тортата.

И с това тортата вече е готова. Оказа се сочна с богат маслен вкус. Тестерите казаха, че вкуса напомнял мляко с ориз…и наистина има сходство, макар, че не знам защо се получава това усещане. 😀 Но тортата е вкусна и можете да я направите празнична стига да ви се занимава с декорации. За мен лично е забавно и много приятно. Можете да я украсите по ваш вкус. Може да ползвате само меренг, който да обгорите или пък не. 🙂 Изобщо сладкишоправенето не е точна наука. Творческият подход е разрешен и се толерира на макс.


А що се отнася до държавата…бих отишла, но леко ме демотивира това, че Доминиканската република е топ дестинация на Карибите. Аз търся по-спокойна и дива красота. Но най-вероятно ще се прежаля някой ден. 😀
Следваща дестинация – Египет.


Каква красота само! Благодаря, Ани, за този подарък към зажаднялата ми за пролет душа! За вкусовите качества не се и съмнявам… 🙂
Хареса ми идеята за сиропиране и плодове между блатовете само, а също и съставките на крема – хем маслен, хем меринга.
Прекрасно съчетание на аромати и елегантно поднесено удоволствие за сетивата!