Екваториална Гвинея

Затисната от Камерун и Габон на екваториалния пъп на Африка съществува една държава, чиито жители са по-богати от средните европейци, но не знаят това – Екваториална Гвинея. “Нефтените пари” обаче отиват в ограничен брой джобове. Жизненият стандарт на мнозинството от хората е сред най-ниските в света (“надминат” само от държави, в които в момента се водят войни). Страната, която през 80-те години на миналия век откри петрол в своите земи и това коренно промени всичко. През 2017 тя стана 14-я член на ОПЕК и е най-богатата на черния континент.

Екваториална (Испанска) Гвинея е единствената колония в Африка, която Испания успява да задържи от края на 19-и до средата на 20-и век. Испанците първо завземат най-големия остров в района и го наричат Фернандо По. Там основават и централния си град Санта Исабел. Днес островът се нарича Биоко, а градът – Малабо. Това е и столицата на Екваториална Гвинея. Континенталната част е “цивилизована” по-късно – чак след Първата световна война. По испанско време на какаовите и кафеени плантации работят главно прииждащи от Нигерия сезонни работници, които испанците предпочитат да наемат, защото им се струват по-съвестни в работата от местните. След обявяването на независимост и поемането на властта от Масиас Нгема обаче нещата се променят. Първо, стреснати от авторитарните му обноски, бягат почти всички испанци. После той пък самият прогонва дразнещите го нигерийци. Загубата на квалифицирана работна ръка бързо срива икономиката. В отговор Масиас Нгема стяга политическата система и обявява сливането на всички партии в Единна национална партия на трудещите си. Две години след това се самопровъзгласява и за пожизнен президент, сменя всички испански географски наименования с местни и поема курс на дружба с тогавашния соцлагер. В страната Масиас Нгема трови живота на населяващото главния остров Биоко племе бубе – около 70 000 души от него са принудени да емигрират заради гоненията му. От кипналото недоволство умело се възползва племенникът на президента, шефът на Националната гвардия полк. Теодоро Обианг Нгема Мбасого, който  извършва преврат срещу чичо си и го разстрелва. Отначало Обианг Нгема гледа да се покаже като бранител на западните ценности. Първата му работа е да възстанови дипломатическите отношения със САЩ и Испания, които веднага откликват с икономическа помощ. Най-щедра е бившата метрополия, която лобира за своя екваториален приятел и в ЕС. Още по-заинтересовани от съдбата на малката република стават световните сили и международните организации, след като в началото на 80-те в шелфа ѝ е открит нефт. Президентът Обианг Нгема също бързо схваща значението на откритието и започва да се държи все по-своенравно. Разсейва се за съветите от чужбина да се прави на демократ и тръгва по пътя на чичо си – създава Демократичната партия на Екваториална Гвинея и погва опозицията. В началото на 90-те години Обианг Нгема прави ловка маневра – обявява многопартийна система и легализира организациите на враговете си. Опозиционерите излизат “на светло” и той тутакси ги арестува, изправя ги на съд “за държавна измяна” и само личната намеса на френския президент Жак Ширак спасява враговете на Обианг Нгема от смърт. Думата на Париж тежи в Малабо, защото президентът решава да преориентира страната от прекалено претенциозната към режима му Испания към по-заинтересованата от екваториалния нефт Франция. Африканската република е приета с разтворени обятия във френската икономическа зона, към която принадлежат и съседните Камерун и Габон. Френският става официален език наред с испанския.

Кухнята на Екваториална Гвинея е смесица от кухните на местните племена, испанската  (тяхната колониална родина) и мароканската. Тя включва различни меса, включително дивеч, буш месо, както и вносни меса. Рибата и пилето често присъстват в ястията. Чилито и други подправки са много популярни. Основните съставки в екватогуейската кухня идват от местни растения и животни, в това число плантани, сладък картоф, плодовете на хлебното дърво, ямс, какаями (местно известен като маланга), смлени ядки и охлюви.

Можете да опитате ястия като “Peppersoup” – западноафриканска супа, която обикновено включва черен пипер, месо и индийско орехче, “Sopa de pescado con cacahuete” – супа от смлени ядки с риба, лук и домат, също така  стриди, варени тестиси от бик (обикновено след сваряването и изпържени), паеля, “Succotash” – сладка царевица с боб лима или други видове боб. Национален фаворит е пилешкото задушено в кремообразен фъстъчен сос върху ориз или варени плантани – основните източници на въглехидрати в екваториалната гвинейска храна. При специални поводи типичните ястия включват печена патица, пилешко или подправено, пушено говеждо месо. В Екваториална Гвинея прясното мляко не се пастьоризира. Затова внимавайте с храна, съдържаща мляко. Въпреки ,че индустрията за производство на кафе и какао е сред най-развитата за икономиката на Екваториална Гвинея, средностатистическият местен обикновено не консумира тези напитки. Екваториалните гвинейци са по-склонни да пият африкански чай (наричан Osang), палмово вино или алкохол от захарна тръстика местно производство, известен като маламба. Локално произведената или вносна бира може да се намери и в Екваториална Гвинея, въпреки че последната може да бъде скъпа, когато се поръча в ресторантите.

Трудно намерих торта за блога. 🙂 Все пак сме в Африка. 😉 Направих за вас Whole boiled mandarin cake with jasmin tea syrup. Ето и необходимите продукти за нея:

За блата:

2 броя мандарини (360 грама)

1/4 чаена чаша полента

1/3 чаена чаша кисело мляко

ванилия

175 грама масло

1 1/2 чаени чаши захар

3 яйца

90 грама бадемово брашно

1 1/2 чаени чаши бяло брашно

2 чаени лъжички бакплувер

За крема:

250 грама сметана

1/2 чаена чаша цедено кисело мляко

За сиропа:

1 супена лъжица жасминов чай

1/2 чаена чаша захар

1/4 чаена чаша мед

1/4 чаена чаша сок от мандарина

1/2 чаена чаша вода

шам фъстък за декорация

Начин на приготвяне:

Измийте хубаво мандарините (портокалите) и ги сложете в малък съд на котлона.

След като водата заври сложете върху мандарините хартия за печене, а върху нея една чиния и намалете котлона на средна степен.

Варете 15- 20 минути докато омекнат мандарините. След това ги нарежете на парчета като внимателно почиствате семките. Смелете ги в блендер на пюре и оставете настрана да изстине.

В друга купа разбийте маслото и захарта на крем за около 6-8 минути. Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност. Не е нужно да напомням, но все пак – продуктите трябва да са на стайна температура. Смесете полентата, киселото мляко и ванилията и сместа добавете към маслото и яйцата. Прибавете пюрето от мандарини. Накрая смесете всички сухи съставки и ги сложете в сместа. Бъркайте внимателно докато всичко стане хомогенно.

Застелете тава с диаметър 24 см с хартия за печене и изсипете сместа за блата. Аз направих един блат 22 см и един малък за едни специални хора 😉

В предварително загрята на 180 градуса фурна печете 1 час и 15 -30 минути. При мен се опече за час и 15, а по рецепта беше 1 час и 30 минути. Просто проверявайте с дървено шишче.

Извадете от фурната и оставете за 10 минути преди да вадите блата от тавата.

Време е да сварим сиропа. Сипете всички съставки в малък съд и варете на средна температура за 20 минути. Прецедете и оставете да изстине.

Докато блата и сиропа изстиват разбийте студената сметана на меки връхчета. Добавете цеденото мляко и разбийте до гладък крем.

Време е за сглобяване на тортата.

Със сиропа и една четка сиропирайте блата. Аз не използвах целия сироп. Оставих го, ако някой има желание да си залее парчето торта допълнително. Самата торта е доста сочна и не исках да я правя на реване.

С помощта на пош и шприц оформете различни по големина връхчета от крема.

С малка лъжичка вдлъбнете част от връхчетата.

Във вдлъбнатините посипете смлян шамфъстък.

Поръсете с малко сироп. Това е всичко за тортата. Нямах търпение да я охлаждам много и я опитах. Изключителен и свеж портокалов вкус. Лека и въздушна. Идеална за всеки ден. Много добро попадение. Опитайте и вие и съм убедена, че няма да съжалявате. Аз си я сервирах на терасата със следобедното кафе, а също така си добавих бонус шамфъстък и сироп ;), и се насладих на прекрасния ѝ вкус. 🙂 Много харесвам да почивам по три дни. Защо всички уикенди не са по толкова?

Следваща дестинация – Ел Салвадор.