Иран

Преди години колега ми препоръча класиката на Клавел “Вихрушка”. Книгата е много увлекателна, но историята в нея е странна. Все още не мога да си обясня как хората могат да изгонят монарх, който се грижи за тяхното здраве като строи болници, грижи се децата им да станат образовани като изгражда училища, грижи се да  подобри бита им като изгражда водопроводи и заменят всичко това с човек, който е фанатизирано свързан с Аллах и не им предлага нищо освен сляпа вяра в бога.  Вярно е, че всеки има право да избира как да живее, аз не ги съдя. Просто не мога да си го обясня.

Иран е ислямска република, чиито законови уредби са съобразени с вижданията на ислямското право – шериат. Ръководи се от върховен водач на Ислямската република Иран (аятолах, духовен глава на мюсюлманите в Иран) и от президент, който се избира за срок от 4 г. Сегашният ирански флаг е приет през 1980 г. и има три хоризонтални ленти в зелено, символ на исляма и на растежа, бяло – символизиращо честността и мира, и червено в чест на храбростта и мъченичеството. В централната част на бялата лента е изображение, символизиращо “Аллах” и означаващо – “никой не е достоен за поклонение, освен Аллах”, а във вътрешната част на другите две линии 22 пъти е изписан израза “Бог е велик”.

Иран е една от малкото страни в света, където една двойка може да има “временен брак”. Тези “бракове” могат да бъдат валидни най-кратко за час. Не знам това как се вписва в исляма, но явно нямат проблем с това. В същото време  в страната има задължителни правила на поведение и обличане, включително и при спортни занимания, по време на работа, на улицата, на обществени места, при пътуване и т.н. С особена строгост това важи за жените, които са длъжни да ходят със забрадки и дълги дрехи, покриващи глезените. При посещение на Иран, задължително за жените е да носят шал, закриващ косите им, но са позволени отворени обувки и тениските с къс ръкав. Поне това. Мъжете могат да носят дрехи с къси ръкави, но не и къси панталони, обеци, гердани и други накити. В Иран също така не е прието да се носят вратовръзки. Близките отношения между мъже и жени не могат да се демонстрират на публични места. Наказанията за допуснати нарушения могат да бъдат много големи. Правенето на снимки на военни или правителствени обекти и инсталации или в близост до тях е строго забранено. В Иран внасянето, употребата и търговията с алкохолни напитки и психотропни вещества е абсолютно забранена и се наказва строго от закона, а притежаването на наркотици се наказва особено тежко, включително и със смърт. През 2012 г. “Гугъл” е обявен за инструмент за шпионаж от началника на полицията в Иран. Поради този факт, иранското правителство се заема да направи “национален Интернет”, който ще бъде под държавен контрол. За да е още по-голям контрола в иранските домакинства се забранява да има и сателитна телевизия.

Иран се смята за столицата на шам фъстъка. След нефта и природния газ, той заема второ място по износ на страната. Иранската кухня е една от най-вкусните национални кухни в света. Тя има дълга история. Основните продукти, използвани от иранските готвачи  са месо (най-често агнешко), домашни птици, ориз, зеленчуци и бобови растения. В иранската кулинарна традиция почти напълно отсъстват  рибни ястия. Трябва да споменем непременно ориза. В Иран той се консумира много – като гарнитура за повечето ястия. За готвене иранците избират дългозърнест ориз. Сервира се в отделна чиния и обикновено изглежда така: бял ориз се поръсва отгоре с жълт ориз, приготвен отделно с къри или шафран. Сред най-забележителните ирански ястия, които използват тази зърнена култура, заслужава да се отбележат оризът с месо и зеленчуци със сос от ядки и множество рецепти за ирански пилаф.

Лъвският дял от рецептите на иранската кухня е посветен на готвенето на месни ястия, най-популярното от които е dizi. Известно още като Abgoosht, това ястие с бульон от месо и боб датира от стотици години. По същество е яхния, съставена от агнешко и нахут на доматена основа. Обикновено се сервира в каменна чиния, наречена дизи – оттук и името. Рецептата за ястието може да варира в добавките. Така например става наистина необикновено, ако добавите към него дюля. Друго затоплящо сърцето, традиционно ястие е Ash Reshte, което обикновено се сервира през зимата. Силна и вкусна, тази супа се приготвя от нахут, боб, юфка и много билки. Kabab – ако вечеряте в ирански ресторант, на който местните жители се радват, има вероятност да ви сервират кебапчета в оризово-ирански стил. Кебапчетата в ирански стил са известни с това, че са особено сочни и нежни и се предлагат в няколко разновидности – koobideh, barg, chenje и bakhtiari. Khoresht Gheimeh е яхния от говеждо и грахови зърна, приготвена със сушен лайм и на доматена основа, обикновено се сервира с пържени картофи за завършек. В месеца на Мухарам (свещен месец в иранския календар) това ястие се готви и се сервира на улицата за нуждаещите се. Fesenjan е емблематично ястие, датиращо още от 515 г. пр.н.е. Направено е от орехи, паста от нар и пиле или патица и често се сервира на сватбени церемонии в Иран. На древните руини на Персеполис археолозите открили плочка, на която подробно са описани съставките, използвани за направата на Fesenjan , което го прави едно от най-старите обичани ястия. Един десерт, който си струва да опитате, е иранският сладолед с шафран . Faloode също е студен десерт, състоящ се от оризова юфка, смесена в полузамразена розова вода и захарен сироп, подобен на сорбе. И двете могат да бъдат намерени в магазините за сладолед в Иран и да направят възхитителна следобедната закуска в по-горещите месеци на годината.

За да отбележа Иран в блога приготвих една много нежна, ароматна и лесна торта – “Persian love cake”. Името ѝ го дава Yasmin Khan – автор на пакистанско – английски – ирански готварски книги. Блатовете са пухкави и леки, а ароматът на кардамон е толкова неуловим, но в същото време я прави с уникален, различен вкус. Ето и необходимите продукти:

за захаросаните розови листенца:

белтъците от две яйца

1/2 чаена чаша захар

листенца от роза

за блата:

1 чаена чаша брашно

14 супени лъжици захар

1 1/2 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена лъжица сол

3 яйца

6 супени лъжици вода

1/4 чаена чаша олио

1 чаена лъжица настъргана лимонова кора

1/4 чаена лъжица кардамон

за крема:

500 мл сметана

щипка шафран

2/3 чаена чаша пудра захар

1 чаена лъжица розова вода

за украса:

около 2 супени лъжици шамфъстък

Начин на приготвяне:

Предния ден преди да приготвите тортата пригответе захаросаните розови листенца. Наберете по възможност розови листенца от розите в двора си(ако имате). Измийте ги нежно и ги оставете върху кухненска хартия да изсъхнат. С четка за рисуване намажете листенцата с разбит белтък и оваляйте внимателно в кристална захар. Оставете ги да изсъхнат върху кухненска хартия за няколко часа. Аз имам такива, които съхранявам в плътно затворен буркан, но днес реших да сложа за украса листенцата натурални. 🙂

Загрейте фурната на 170 градуса. Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. Разбийте белтъците и добавете половината захар. Разбивайте до меки връхчета. След това разбийте жълтъците с останалата захар до побеляване. Добавете олиото и водата. Смесете сухите съставки и постепенно ги добавете към жълтъчната смес. Накрая добавете разбитите белтъци като внимателно и бавно бъркате с шпатула.

Застелете две тави с хартия за печене и изсипете сместа. Печете около 25 минути или до готовност. Извадете блатовете от тавите и охладете напълно за около 15 минути.

Отделете 100 мл от сметаната и кипнете на котлона с шафрана. Оставете настрана да изстине хубаво. Разбийте охладената сметана плюс тази с шафрана и пудрата захар. Добавете и розовата вода. Разбивайте до меки връхчета.

Сглобете тортата като редувате блат и крем и накрая завършете с декорация от розови листенца и шамфъстък.

Еми това е. Семпло и много вкусно. Оставете в хладилника да се охлади минимум час, а най-добре да са шест часа. Блатовете са като бишкоти, но с аромат на кардамон. Много са вкусни и въздушни. Предполагам може да се направят на торта и с крем от крема сирене и пудра захар. При всички случаи не бива да се правят с крем, който да ги направи много меки като класическия сладкарски. С такъв крем тортата ще се разпада и ще трябва да се яде с лъжица. 😀 Не, че няма да е вкусно, но няма да има вид.

Следваща дестинация – Ирландия.