Йордания

Когато в края на миналия век излезе по екраните поредния филм за Индиана Джоунс – “Последният кръстоносен поход” за първи път видях кадри от изгубения град Петра. И тогава някак си подсъзнателно знаех, че ще отида там. И така преди две години наистина бях там. 🙂 Още една пътешественическа моя мечта се сбъдна.

Петра се намира в Хашемитското кралство Йордания. Въпреки, че е ислямска държава това е една модерна държава. Кралство Йордания е и една от най-интересните арабски държави – бедна в сравнение с останалите поради липсата на петролни кладенци, но пък с ключова роля във вечната битка за надмощие в Близкия изток. От една страна, важността й се дължи на стратегическото й местоположение по свещените земи за християни, евреи и мюсюлмани. Йордания се води важен съюзник на САЩ и е една от двете арабски държави, които са сключили мир с Израел. В момента начело е крал Абдула II. Единствено той и мароканският крал Мохамед VI са считани за преки потомци на пророка Мохамед, което допринася за високия престиж на йорданското кралско семейство в арабския свят. Освен това Абдула е попечител на мюсюлманските и християнските свещени места в Йерусалим – позиция, заемана от неговата династия от 1924 г. насам. Може би и заради това Израел и Йордания имат сравнително цивилизовани междусъседски отношения.  До краля стои една прекрасна жена – кралица Рания Ал-Абдула. Тя е една от най-забележителните първи дами в арабския свят, защитник на правата на жените и децата. Тя открито критикува т. нар. „убийства заради честта“ – обичаи, мъжете да убиват роднини от женски пол, обвинени в изневяра или загуба на своята девственост, преди да са сключили брак. Първата дама на Йордания има изцяло светски хобита сред които са пристрастието ѝ към водните ски, бягането и колоезденето. Тя е считана за една от най-добре облечените жени в света.

От местния водач научихме нещо, за което аз не бях чувала. В Йордания има жесток режим на водата. Във всяко домакинство тя идва за един ден в седмицата. Само за ден. Затова по покривите са инсталирани огромни резервоари с вода, за да могат да се ползват в период на безводие от чешмите. Ако не прецениш правилно разхода си и останеш без вода можеш да си поръчаш водоноска, но тя е ужасно скъпа и малцина могат да си го позволят. Водачът твърдеше, че и двореца на краля е с такъв режим на водата.

Бях много за кратко в Йордания – нямаше и два пълни дни. Затова мога само да разкажа за Петра, тъй като тя беше целта и на посещението ми в страната. Прекарахме нощта в хотел близо до това ново чудо на света и сутринта тръгнахме рано, за да можем да се насладим на по-спокойно разглеждане преди останалите туристи да са изпълнили всяко свободно пространство. Когато стигнахме архитектурно-историческия комплекс по нищо не личеше какво се крие в пустинята. Вървяхме известно време , не много, но не и малко и накрая стигнахме до пролуката, след която се открива чудесната гледка на розовия град. Петра е наполовина построена и наполовина издълбана в тъмно розови скали и е заобиколена от планини с пасажи и проломи. Наскоро гледах по National geographic, че голяма част от подземните етажи все още не са проучени основно, а тепърва предстои да бъдат разкрити. Най-емблематичната постройка в града безспорно е т.нар. Съкровищница. Тя е и първото нещо, което виждаш, когато влизаш в града откъм тясното ждрело. И наистина възкликваш “Уау!”. 😮 Все пак бях чела доста и не беше шокираща изненада гледката, но беше наистина прекрасна. Хубавото да отидеш по-рано е, че с изгрева на слънцето околният пейзаж постоянно мени цветовете си и е наистина вълшебно. 🙂 Бях гледала снимки отгоре към Съкровищницата и бях решила да се качим до тераста, от която се открива тази гледка. Първоначално леко се разбунтувах, че задължително трябва да си вземеш местен водач срещу заплащане, за да се качиш там, защото началото на пътя са няколко издълбани стълби в скалите. Изглеждаше лесно…. Но само минути след началото разбрах в какво съм се забъркала – стръмни скали, дерета, тесни участъци, в които нямаш място да стъпиш с един цял крак и използване на всяка част от тялото за придвижване, задържане, приплъзване… На моменти без чужда помощ нямаше никакъв шанс да се кача. Само да вметна, че мразя високото, когато усещам каквато и да е опасност. Не знам как оцеляхме след това скално катерене без никакви предпазни и обезопасителни средства. Пълна лудост! Ако някога решите да го направите бъдете подготвени, че това катерене е доста екстремно. И слизането не е по-малко опасно. Има участъци, за които още се чудя как се разминавахме с други такива като нас, но в противоположната посока. Гледката, обаче, и усещането за победа над страховете ти те прави безкрайно щастлив. Поседнахме на бедуинското килимче и за няколко минути се взирахме в града под нас. Можеше да изпием и по един чай, но пропуснахме, но, когато отново стъпихме на ниско пихме страхотно традиционно кафе с кардамон и погледите ни блуждаеха по изумителните сгради в розово, керваните с магарета и местните, които все едно бяха близнаци на Джак Спароу :D. Неусетно минават няколкото часа за разглеждане на града и времето не стигна да отидем до Манастира. Твърдят, че фасадата му е по-красива от тази на Съкровищницата, но не мога да го потвърдя. Ако пак отида непременно ще проверя тази теза.

Още едно място, което е интересно да се види в Йордания е древният внушителен римски град Джераш. Той е бил част от Декаполис (обединение на 10 от най-процъфтяващите римски колонии), построен през II в.пр.Хр., известен като Гераса и се намира на по-малко от час път северно от столицата Аман. Градът е много добре съхранен – с триумфална арка, просторни площади, хиподрум с 15 000 места, елипсовиден форум, театри, римски бани, широка улица с колонада, която води до храма на Артемида.

„Sahtain уа Afiyah“ е израз, използван от йорданците при поднасяне на храната. Буквално той означава “Желая ви здраве и благополучие” и се използва, за да насърчат гостите да се насладят от сърце на поднесените им ястия. Йорданската кухня се основава на ливански, сирийски, израелски и кулинарни предпочитания на народите на Саудитска Арабия. Местните ястия не са много пикантни, но са ароматни. В йорданската кухня се ползва месо (телешко, агнешко, пилешко), риба, зеленчуци, плодове, ориз и бобови растения. Традиционните ястия се подправят с мента, различни билки, чесън, черен пипер, лимонов сок, ядки. Местните обичат месо – приготвят го варено, печено, задушено и на скара. Кебапът трябва да се опита в Йордания; пържените топчета от пюре, боб или нахут (“filafel”); задушеното агнешко със сос от кисело мляко, сервирано със зеленчуци и ориз (“mansaf”); рибата с ориз (“sayadeh”);  леща и пилешката яхния с лук и лимон (“ADAS”); ястието от месо, ориз, картофи, патладжан и подправки (“makluba”); пюрето от нахут с чесън, зехтин и лимонов сок (“хумус”).  Десертите в Йордания най-общо можем да наречем баклава. 🙂 Така е в голяма част от арабския свят. Аз обожавам тяхната баклава. Има нещо особено в приготвянето ѝ, което не се прави в България и вкусът е различен. Йордански популярни напитки са ментов чай, кардамоново кафе, shaneeneh (осолено кисело мляко, прави се от козе мляко), сахлаб (мус от кокосово мляко с канела), плодови сокове, бира, вино, арак (ликьор с анасон). В Йордания алкохол се продава на малко места и то от хора, които не са мюсюлмани.

Единият ден за обяд помолихме водача ни да ни заведе в местно заведение, което не е за туристи и да ядем дюнер. Имахме много импровизирани маси на тротоара направени от пластмасови щайги, но дюнерите си ги биваше. Много по-вкусни от тези в България и без картофи. Беше много непретенциозно, но местните бяха изключително любезни, храната много вкусна и това беше напълно достатъчно за един чудесен обяд. 🙂 Отношението, а не обстановката се оказа водещо за преживяването. И храната, разбира се.

За вас намерих рецепта за торта с името “Jordan Rondel’s baklava cake” . 😀 Каква изненада!! Торта баклава. 😀 😀 Е не е съвсем, но вкусът много напомня за любимата арабска вкуснотия. Ето и необходимите продукти за нея:

200 грама масло

200 грама захар

4 яйца

ванилия

100 грама брашно

100 грама бадемово брашно

100 грама смлени орехи

за глазурата:

200 грама маскарпоне

15 мл мед (аз добавих към тези 15 поне още 30, за да ми пасне на вкуса 😉 )

ванилия

за украса:

20 грама шамфъстък

сушени ядливи цветя

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото на стайна температура със захарта и ванилията до пухкав крем. Добавете яйцата едно по едно като след всяко яйце разбивате до хомогенност. Последователно прибавете бялото брашно, бадемовото брашно и накрая смлените орехи. Разбъркайте внимателно до хомогенност.

Застелете тава с хартия за печене, изсипете и заравнете сместа и печете 40 минути в предварително загрята до 170 градуса фурна.

Докато блатът изстива направете глазурата като разбиете на ниска скорост на миксера маскарпонето, ванилията и меда. Както писах по-горе аз сложих тройно количество мед (около 45 мл), защото така ми беше вкусно. Вие го подсладете по свой вкус.

Нанесете глазурата върху напълно изстиналия блат и накрая декорирайте със смлян шамфъстък и ядивни цветя. Аз използвах захаросани и изсушени розови листенца.

Тортата е вкусна, но не колкото обикновена арабска баклава. Това е моята присъда 🙂 . Има богат вкус на ядки и масло. Лесна е за приготвяне и е с продукти, които всеки има у дома си. Можете да я направите с повод и без повод, за семейството или за приятели, през уикенда или за празник. И докато я хапвате си спомнете за Петра, ако сте били там или си помечтайте  да отидете, когато светът си върне нормалността и започнем отново да пътуваме и да откриваме прекрасното и различното. 🙂

Следваща дестинация – Кабо Верде.