Кабо Верде

В миналото – стратегически пазар за роби. В настоящето – стратегически пазар за наркотици.  Това е Кабо Верде. Малка, островна африканска държава. Да си призная не бях чувала за тази държава преди да ми се наложи да пиша тук за нея. От божествени плажове на главния остров Сал, през марсианските пейзажи и скалистите планини във вътрешността на Сал и тропическите долини на Санто Антао, до действащия вулкан Пику ду Фогу (2829 м) десетте големи и петте по-малки острова предлагат зрелищни планински вериги, пустеещи плажове, няколко вулканични ландшафта и това е разнообразието, което прави Кабо Верде толкова необичайна и привлекателна дестинация. Мнозина твърдят, че изолацията е благословия, оставяйки тези острови сравнително непокътнати, защото все още липсват тълпите туристи. Може би хората, които като мен, обичат да посещават девствени места встрани от всеобщата глобализация, е необходимо да наредят така програмата си, че в сравнително скоро време да посетят тази страна. Защото, както знаем, глобализацията е неизбежна.

Населението на острова се състои от креоли, които са наследници на португалци и африканци. Държавата векове наред е била португалска колония, затова официалният език и днес е португалски.  Името на страната в превод от португалски означава  „Зеленият нос”. Културата на Кабо Верде е силно повлияна от уникалната му музика, като морната – меланхоличен жанр (подобен на фадото), чрез който се завръщаш към дните на робството, batuko – по-весел жанр, който привлича всички  танцуващи хора и funana – интригуваща мелодия, която вибрира из островите. Най-известният творец от архипелага е несъмнено Cesaria Evora. Наричат я „Босоногата дива“, тъй като излизала на сцената винаги неизменно боса – символично отдаване на почит към бедния начин на живот на нейните сънародници в Кабо Верде. Има пет номинации за “Грами” и два пъти я е печелила, а също така и е наградена с Орден на почетния легион (Франция). Но безспорно най – благородното ѝ начинание е финансирането на началното образование в Кабо Верде. Тя никога не се “взема насериозно” и до смъртта си остава здраво стъпила на земята.

Кухнята на Кабо Верде е смесица от местни традиции, португалска, западноевропейска и западноафриканска кухня. Очаквано рибата, омарите и останалите морски дарове са основни в нея заради местоположението на островната страна. Царевицата, бобът, маниоката, ориза, картофите са основни съставки в ястията. На островите се отглеждат ананаси, банани, картофи, фъстъци, домати, боб, манго, захарна тръстика, кафе, папая, гуава и кокосови орехи. Наследство от колониални времена в кулинарията са маслините, които продължават да се внасят от Португалия.

Качупа (Cachupa) е най-известното национално ястие. Традиционно се прави със свинско и чоризо, придружено от боб, царевица, маниока, лук, ямс, зелени банани, сладки картофи, моркови, зеле и тиква. Има няколко основни типа: cachupa frita / cachupa guisada / cachupa refogada, което означава пържена качупа и cachupa rica, която съдържа повече съставки, и cachupa pobre е проста качупа. Feijoada е друго много популярно ястие в Кабо Верде, много подобно на едноименното ястие в Португалия или Бразилия. Съдържа боб и няколко вида свинско месо. Cado de Peixe ou Caiderado е рибно ястие с картофи, тиква, моркови, зеленчуци и доматено пюре. Buzio cabra е яхния, приготвена от морски охлюв Persististrombus latus със соев сос. Кускусът е една от най-популярните гарнитури в Кабо Верде и обикновено се сервира тук с меласа или мед и сирене от кобилско мляко.

Десертите в Кабо Верде не са много на брой. Bolinhos de mandioca com mel са малки топчета маниока с мед и са традиционен десерт от Кабо Верде. Приготвя се като се разбият яйца с меласа. След това се добавя вода, aguardiente (испанска водка) и растително масло. След това се посипват с брашно от маниока, оформят се на топчета и се пекат във фурната. Doce de Papaya е желе от папая. Bol de Cus-Cus е сладка торта, приготвена с царевица и захар, обикновено сервирана топла с масло и козе сирене. Queijo de Cabra com Doce de Popoia е типичен десерт от Кабо Верде, сервиран също с парченца козе сирене и сладко от папая. Fogo е пудинг от кафе.

За вас избрах да приготвя “Torta com Doce de Goiaba” , но май трябва да я прекръстя на “Torta com Doce de Banana” 🙁 . Наложи се да заместя в рецептата гуавата с банани, защото не успях да открия по магазините в София гуава… И тъй, като имах един мармалад от банани реших, че е прилично екзотично да направя рецептата с него. Този мармалад бях купила от друг остров – Тенерифе и все не можех да му измисля употреба. Така, че сега го вместих в рецептата и не съжалявам – получи се доста вкусно. Като правило нося отвсякъде подправки, когато пътувам, но може би трябва да започна и да си нося някакви странни сладка, консерви…Всъщност аз никога досега не съм опитвала гуава и нямам никаква идея какъв вкус има.

Необходими продукти:

за артистичния пласт:

3 супени лъжици масло

3 белтъка

1/2 чаена чаша пудра захар

2/3 чаена чаша брашно

сладкарски бои

за блата:

3/4 чаена чаша брашно

1/2 чаена лъжица сода за хляб

1/2 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сол

1 чаена чаша бяла захар

2 супени лъжици кафява захар

3 яйца

2/3 чаена чаша пюре от гуава (в моя случай банани)

ванилия

пудра захар – поръсване

конфитюр/мармалад от гуава (в моя случай банани)

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото. Добавете белтъците и захарта и разбийте добре. Накрая прибавете брашното и разбъркайте. Разделете сместа в 4 купи и оцветете със сладкарска боя.

Аз избрах есенни нюанси, защото имам идея какво ще рисувам. 🙂

Застелете правоъгълна тава с размери 38х25 см с хартия за печене и намажете с масло.

Напълнете 4 поша с различните цветове смес. Аз първо нарисувах клонките и контурите на листата и жълъдите. Оставете тавата в хладилника за 20 минути да се охлади.

Извадете от хладилника и запълнете контурите с останалите цветове смеси. Оставете за още 20 минути в хладилника.

През това време направете сместа за блата. Смесете в купа сухите съставки – брашно, бакплувер, сода за хляб и сол. Разбийте яйцата с двата вида захар до побеляване. Прибавете пюрето от банани и накрая сухите смеси. Внимателно разбъркайте до хомогенност.

Излейте сместа върху рисунката и внимателно загладете с шпатула. Печете около 20-25 минути на 180 градуса или до готовност.

След като се опече трябва да действате бързо. Поставете пласт хартия за печене върху тавата и внимателно обърнете блата.

Постелете кърпа и я поръсете с пудра захар, поръсете с пудра захар и нарисуваната страна на блата.

Сложете блата с нарисуваната страна надолу. Поръсете с пудра захар и ненарисуваната страна и бавно завийте блата с кърпата на руло.

Когато се охлади внимателно развийте рулото. Може да си помогнете с тъпата част на  нож, ако някъде е залепнало. Намажете със сладкото от банани и завийте отново рулото.

Рулото торта се получи чудесно на вкус. Хем е нежно и пухкаво, хем има и някаква хрупкавост на целувка. Ако имах повече сладко от банани щях да сложа, но и това количество беше достатъчно, за да е сочно рулото. Може да направите и крем за пълнеж с крема сирене, сметана, маскарпоне… Всичките те ще пасват на блата като вкус. Ако пък добавите коледни подправки  – канела, джинджифил и пюре от тиква вместо от банани и ето ви коледен сладкиш. За първи път правя руло. Има още какво да се желае за перфектен резултат, но със сигурност ще опитам отново – и да рисувам по-добре и да експериментирам с вкусовете. 🙂 Не е кой знае колко трудно и с повече опит би могло да се постигне много повече като презентация. Направих една грешка – нарисувах твърде големи листа и то в края на блата. При навиването леко се счупиха и това влошава вида, но следващият път ще знам.

Толкова от Кабо Верде. Островите, които се намърдаха в моята ToDo листа (което не е много трудно между впрочем 😀 ). Заради природата, заради храната, заради автентичността си, заради морна, заради това, че светът е толкова шарен и интересен, че един живот не стига да го усетиш и преживееш.

Следваща дестинация – Казахстан.