Киргизстан

Може би няма нито една държава, която да се е формирала в резултат на разпада на Съветския съюз, където да се отбелязва годишнината от Октомврийската революция. Не и в Киргизстан – на 7 ноември се провеждат митинги и демонстрации с полагане на цветя пред паметника на Ленин. 😮 Учудващо е, че в страна, в която по-голямата част от населението изповядва исляма, Коледа се счита за държавен празник. Уреждат се празненства, яздят се коне. В храмовете, които се намират на територията на Киргизстан, има божествени служби, посветени на Коледа. Спазва се и празничното меню като се готви в съответствие с православните рецепти.

Странна и многообразна страна. Страна на номади. Тяхната гордост от номадския живот се вижда и на националния флаг – стилизиран символ на опорния обръч, държащ юртата на червен фон. Всяко година около езерото Исък Кул се провеждат номадски фестивали и събори, на които могат да се наблюдават всякакви традиционни игри, състезания с коне и борби. Освен ездачи киргизите са и ловци. Златните орли и ястреби отдавна са много популярни сред местните. Много често крилатите хищници се считат за пълноправни членове на семействата. Все още има хора, които ги изучават и тренират от малки. Това е цяло изкуство, затова към тези хора останалите се отнасят с особено уважение.

Гостът в киргизската къща, според местните жителите, е  изпратен отгоре (от боговете) и затова те се грижат за него с голяма любов и внимание. Получили покана да посетите дома на киргизите, не забравяйте да купите сладкиши за трапезата или малък сувенир за домакините. Не задавайте въпроси относно печалбите им и не споделяйте собствените си материални проблеми. Киргизите имат силно запазено чувство за културното си наследство, а смесените бракове са най-малко в сравнение с останалите съветски републики. Дори при смесените бракове е по-вероятно партньорът от некиргизки етнос да приеме киргизкия език и култура. Тъй като живеят в изолирани планински групи, киргизите са консервативен народ и силно ценят рода и семейството. Те почитат историята и възприемат себе си като част от нейния поток. Често срещана семейна практика е да могат да се назоват всички членове на семейството от предходните седем поколения. Клановите старейшини познават генеалогията отлично, поради което е трудно човек да излъже за своя произход. Тъй като принадлежността към клановете продължава да е изключително важна за социалното положение, някои киргизи все пак се опитват да изкарат своя произход по-благороден, отколкото е всъщност.

Трудният номадски живот е причина жените да имат равна тежест в ежедневния живот като мъжете. В устното творчество има легенда за младата Джанъл-мърза, която повела племето си в борба за свобода, защото мъжете не могли да го сторят. Ролята на жените в обществото е много по-голяма отколкото в останалите централноазиатски страни. След независимостта жени са били главен прокурор, министър на образованието, външен министър, посланици в САЩ и Канада.

Животът на киргизите се развива около стадата – овце, коне и якове. От тях киргизите набавят много от хранителните си продукти и суровини. Поради тази причина киргизката кухня включва изцяло овче месо и юфка, а зеленчуците и плодовете почти отсъстват. Повечето готварски техники са насочени към консервирането на храните, в следствие на номадския начин на живот на населението. Конското месо се консумира понякога и под формата на колбаси.

Besh barmak е киргизко национално ястие, което е популярно и в Казахстан и китайската провинция Синкянг. Приготвя се от конско месо (понякога се използва и овче или телешко), което се вари няколко часа в собствения си бульон и след това се поднася върху канапе от домашна юфка, поръсена с магданоз и кориандър. Ястието се приготвя най-често заради важни събития, като раждане, кръгла годишнина, погребение или помен за годишнина от смъртта. Ако за приготвянето на ястието е използвано овче вместо конско месо, сварената глава на животното се поднася на най-уважавания гост, а той реже парченца месо и ги предлага на останалите сътрапезници.

Paloo (палоо) е киргизката версия на много разпространения в Централна Азия пилаф. Представлява парчета месо (обикновено овче или телешко и в редки случаи пилешко), запържени в казан и смесени с пържени моркови и варен ориз. Ястието се подправя с пържени скилидки чесън и червени люти чушки. Uzgen paloo се прави с местен ориз, който се отглежда в южната област Uzgen. Shirin paloo е вариант на азерския shirin plov и е вегетарианско ястие, в което месото е заменено със сушени плодове – сини сливи, кайсии, стафиди и др.

В киргизката кухня са разпространени и тестените храни, като кнедли и юфка. Manty са сварени на пара кнедли с пълнеж от кайма и лук. Samsi са малки “джобчета” от тесто, пълни с месо или зеленчуци, много подобни на индийските samosas. Пълнежът най-често е от овче месо, но може да е от пилешко, сирене, зеле, телешко. Lagman е много популярно ястие с юфка. Приготвя се от дебела, домашно приготвена юфка, покрита с накълцани чушки и други зеленчуци и се сервира с подлютен оцетен сос. Ястието е разпространено из цялата страна, но не се смята за киргизко, а за дунганско (Дунганите са мюсюлмани от китайски произход на територията на бившия Съветски съюз и северозападен Китай).

Най-разпространеният хляб в страната е nan (традиционният за Централна Азия плосък хляб), но руските твърди хлябове също са доста популярни. Комбинацията nan и чай е почти свещена в киргизката култура. Добрият домакин винаги предлага на гостите си хляб и чай, дори ако те са се отбили само за няколко минути.

Традиционни напитки са ферментиралото кобилско мляко кумъс (или кумис) и бирата. Пресен кумис може да се намери само в периода май-август по пътищата в планинската част на страната, но се предлага и бутилиран в последните години в магазините. Сред номадите е особено популярен и сут (сладко мляко), а айрянът, черният и зеленият чай са популярни както сред номадското, така и сред градското население. Много популярна, особено през лятото, безалкохолна напитка е максим (maksym) – леко газирана, направена от ферментиращо зърно. Традиционно максим се приготвя от жените за домашна консумация. По оригинална рецепта се прави от малц, но може да бъде приготвен и от други зърнени култури.

Десертите са или сладки лакомства от рода на баклавите или сушени плодове. Като се има предвид начина на живот едва ли човек може да очаква торти с шоколад, фондан, сметана…Все пак намерих една доста семпла торта – Kyrgyzstan apple cake. Ето и необходимите продукти:

3-4 ябълки

1 чаена чаша захар

3 яйца

1 чаена чаша брашно

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Определено най-сложното в тази торта е да обелите и нарежете ябълките на филийки. Сериозно! Когато го направите тортата е почти готова. 🙂

Поръсете ябълките със захарта и внимателно разбъркайте, за да не ги смачкате.  Разбийте яйцата, за да вкарате въздух и ги добавете към ябълките.

Накрая слагате и пресятото брашно и внимателно обърквате всичко с шпатула.

Застелете тава с хартия за печене и изсипете сместа. Печете около 30-35 минути на 180 градуса.

След като леко изстине го извадете в чиния за сервиране и поръсете с пудра захар. Може да сервирате топло или охладено.

Това е всичко. И да ви кажа имах големи резерви, че този сладкиш ще прилича на нещо. Няма набухватели, продуктите се смесват в странен ред. Аз бих разбила яйцата със захарта , след това бих добавила брашното и накрая ябълките. Но реших да приготвя тортата както е описано. И освен, че е мега лесно се оказа и доста вкусно. Вярно, семпло, но вкусно. 🙂 Вие можете да си приготвите тази торта в този вариант, а може да я овкусите с канела, например. Би и отивал този вкус. Можете да я направите с малко кафява захар за по-наситен вкус. Изобщо можете да импровизирате.

Следваща дестинация – Кирибати.