Китай

Не познавам човек, който да не е чувал за Китай – дали покрай факта, че 1/6 от населението на света живее там, дали заради стоките, които използваме ежедневно и те като, че ли основно идват от Китай или пък, защото през 2020 се говореше ежедневно за пандемията от  ковид 19, която тръгна именно от тази страна. Освен това делът на Китай в световния БВП се е увеличил почти 6 пъти от 2000 г. до 2019 г. и ще продължи да расте като се очаква през 2028 година страната да изпревари САЩ . Съвременната китайска икономика е плод на политика на реформи и откритост. Това е дългосрочна и стратегическа програма за икономически реформи, предприета в Народна република Китай, и насочена към създаването на така наречения социализъм с китайски характеристики и на социалистическа пазарна икономика, посредством отваряне на КНР към външния свят.

Няма да ви занимавам с китайското икономическо чудо, социалистическият режим или какво се продава и яде на пазара в Ухан…Ще се опитам да изровя странни и интересни факти за Китай като например този, че всички панди на планетата Земя принадлежат на Китай . Около  300 животни от този вид живеят в зоологически градини по света, а над 1500 в дивата природа. Всеки път, когато бебе панда се роди някъде по света, а това е рядкост, то трябва да бъде изпратено до Китай, за да се разшири генетичният фонд на вида. Тази традиция е част от споразумение, сключено по време на Студената война, което е в сила и днес, а пандите се транспортират от FedEx. Въпреки, че обгрижват пандите китайците не постъпват по сходен начин с други животни и в частност с котките и кучетата. Китай е ужасно място за една котка. Това са животни, които често попадат в чиниите на местните. Но яденето им далеч не е най-ужасното от целия процес в сравнение с начина, по който те се третират преди това. Животните са държат в ужасни условия и често се дерат, варят или пекат живи. Същото се отнася и за кучетата.  🙁

Индустриалният подем си има цена, като най-висока е екологичната. Въздухът в Пекин е изключително замърсен. В действителност, да дишаш в този град се равнява на изпушването на 21 цигари на ден. Проблемът е толкова голям, че да пропушите в Китай всъщност може да значи, че сте намалили риска от развитие на заболявания на дихателната система. Заради огромното население мащабите в Китай са силно променени. Например в град Аншан, в провинцията Ляонин, има около 4 милиона жители. Но това е малко селце според техните разбирания. За нас звучи откачено – вървиш по централната улица и навсякъде около теб небостъргачи, а всъщност ти казват, че се намираш в село. С над един милиард жители, Китай естествено е в челото на списъка на страните с най-лош трафик. Най-дългото задръстване в историята е продължило 12 дни, като дължината му е била 99.7 км. Автомобилите са изминавали по-малко от 1.6 км на ден. Техните пътници са спели по тротоарите или са се забавлявали с игра на карти. Сега някой да посмее да се оплаче за 20 минутно висене по “Цариградско” 😀 За да се регулира нарастването на населението е забранено е със закон да имаш повече от едно дете. Наистина това се отнася само за големите градове – в селата няма никакъв контрол. Ако имаш едно дете, всичко е ОК, две – плащаш данък, за три деца данъкът нараства главоломно. Може да стигнете дори до принудителна стерилизация.

В Китай са налице т.нар. „девет вълка” – най-уважаваните професии. Сред тях са военните, учителите, лекарите, чиновниците и полицията. Всички те са с много високи заплати и се ползват с голямо уважение сред обществото. Навярно именно заради наличието на смъртно наказание тези професии са толкова уважавани (особено полицията и чиновниците). За корупция, търговия с оръжие и наркотици се прилага смъртна присъда без обжалване, лягаш на килим на градския площад и ти пускат един куршум в тила. От друга страна, ако имате пари в Китай, можете да се измъкнете от затвора, като някой друг заеме мястото ви. Китайските аристократи плащат на по-бедни от тях хора да “заемат мястото им”, след като те са осъдени за престъпление. Практиката е толкова честа, че дори си има име: ding zui, което буквално означава „заместник-престъпник“. Очевидно могат да те заместят за по-незначителни престъпления, за които не те застрелват.

Китай е изцяло енергозависима държава. Във връзка с това няма никакво централно подаване на топла вода, отопление и т.н. Ако имате пари, ползвате бойлер и електрически печки. Ако нямате – оправяйте се както можете! Никаква демокрация и игра на солидарност. Никакъв избор. Има КПК (Комунистическа партия на Китай) и нищо друго. Има Генерален секретар и толкова. На който не му харесва – разстрел. Престъпленията срещу властта се третират максимално жестоко.  Обсъждането на политиката е крайно нежелателно. Дори, ако сте чужденец, трябва да сте изключително доволен, ако ви се размине само с депортация. Но китайците са доволни от властта. Изцяло! Подобно нещо видях и в Куба, а и си спомням какво беше в България преди 1989 година. Около половината население на Китай е неграмотно. Но това е огромен успех – в средата на XX век неграмотни са били 90% от населението. Ритъмът на живот е много забързан. Всички работят като луди, нови домове растат като гъби след дъжд, прокарват се нови пътища, всичко се реконструира. Независимо грамотни или не лениви китайци просто няма – в 6 часа сутринта всички са на работа. 😮

Google не е забранен, макар и често да изчезва. Facebook, Twitter, Youtube, всякакви порносайтове са блокирани от т.нар. Great Chinese FireWALL. Е, може да се ползват проксита за целта. Китайският сегмент от интернет практически е изолиран от външния свят. Те си имат всичко – тяхно си, вместо Google – baidu.com, вместо Facebook – renren.com, вместо eBay – taobao.com. В Китай са и най-големият брой потребители на интернет – съвсем закономерно всъщност. Интернетът тук се таксува не за трафик, а по време. Скоростта е една – 5 Mbit/s сваляне и 1 Mbit/s качване. Банковата система също е практически отделена от външния свят. За да намерите банкомат, работещ с VISA карти, ще трябва бая да се поизпотите. Тук имат своя система – Unionpay. Такива банкомати има на всеки ъгъл.

В Китай да сключиш брак е много важно. Особено за жените. Ако сте жена в края на 20-те години в Китай и все още не сте омъжена, вие сте известна като Sheng Nu, което буквално се превежда като “изостанала жена”. Местните момичета са страхливи до безкрайност. И целомъдрени – понятията като „секс за една нощ” или обикновена „свалка” тук не минават. Трябват дълги, дълги взаимоотношения, преди да се получи нещо.

Знаете ли, че китайските войници имат по една карфица от двете страни на яката на ризите им? Острите топлийки ги предпазват от свеждане на глава или дори заспиване от изтощение. На войниците често се дава дървен кръст, който те трябва да притискат между плешките си, за да запазят перфектна стойка. С оглед на огромното население на страната, китайските армейски служители имат богат избор и във войници се превръщат само мъже с перфектна височина.

Основната храна е оризa, разбира се. Най-разпространен е ориз с огромно количество подправки и добавки. Това всъщност ядат всички. Доста от китайците не използват клечки за ориз – ползват лъжици. Вилици обаче няма. Всичката храна е такава, че изисква или клечки, или лъжици. С материалното и културното развитие се обогатява и кулинарното изкуство. “Осемте кулинарни съкровища” от “Лидзи”(Книга за етикета) може да се смята за първата готварска книга в Китай. Още тогава, в Джоуската епоха, т.е. преди повече от 2700 години, кулинарните рецепти били доста сложни, например за приготвянето на печено прасенце-сукалче били необходими осем операции. Чрез предаване и развитие на древното готварско изкуство постепенно била създадена самобитната национална китайска кухня. Китайските ястия се славят с красота в подбора на цветовете и външното оформление, с изтънчен, неповторим вкус, с аромат и многообразие. Едва ли има голям град в света, в който да няма китайски ресторант и, който да не е посещаван и обичан. Интересното за техните готварски изпълнения е, че нищо в китайската кухня не се приготвя дълго време – всичко минава през топлинна обработка, но остава някак свежо. Това е и основният майсторлък. Китайската кухня е разделена на региони – осем различни региона, в които ястията се приготвят по различен начин. В ястията им има винаги 2 съставки – zhǔsh и cài. Основна храна е точният превод на zhǔsh – това ще рече продукти като ориз, малки пържени хлебчета, фиде и т.н Сài е другият основен участник в китайските специалитети – това са всички продукти, които носят животински белтъчини или са растителни. Всичко в китайската кухня е на малки хапки, за да могат да се взимат по-лесно и удобно с пръчиците за хранене. Супата в китайската кухня е последното ястие, което се сервира. Тя се слага в мънички порцеланови купички. Ако посолите ястието си, това е обида към онзи, който го е направил. Задачата на готвача е да го поднесе достатъчно добре овкусено. В случай, че покривката е изцапана – не се тревожете, това показва, според китайците, че всичко ви е било истински вкусно. Месото, което предпочитат е свинско – китайците смятат, че то е по-ароматно и по-лесно се смила от организма (в сравнение с телешкото). Пилешкото също е често използвано, то се приготвя най-вече със зеленчуци. Най-ценното от подправките в китайската кухня е соевият сос – той и оризът са си изцяло запазени марки на китайската кулинария. Подправки, които са на почит са карамфила, канелата и джинджифила.

В традиционната китайска кухня е широко застъпено схващането, че студените напитки са вредни за храносмилането на топла храна. По тази причина единствените напитки, които се сервират са горещ чай или топла вода. Въпреки това, в днешно време безалкохолните напитки и бирата са много популярна част от храната и се предлагат в почти всички китайски ресторанти. Китай е първата страна, която култивира чаеният храст и пиенето на чай е важна част от живота на хората. Китайският чай се класифицира в няколко категории в зависимост от сорта на чаеният храст, регионът в който е отгледан, както и начинът на производство. Китай е най-големият производител на зелен чай в света, като задоволява 90% от нуждите на международния пазар. Висококачественият зелен чай Матча е с вековна история и освен за изисканите японски чаени церемонии е намерил широко приложение и в кулинарията. Но, този чай е китайски, тъй като преди повече от 800 години будиски монах го внася в Япония от Китай и го засажда. Буквално преведено Матча означава „чай на прах“. В период около 20 дена преди беритба листата се засенчват, като по този начин в растението се натрупва много хлорофил и се запазват уникалните му хранителни вещества. Доказано е, че никой друг зелен чай не притежава толкова активни за човешкия организъм вещества. След като чаените листа се оберат се сушат и смилат на много фина пудра. Технологията е запазена от векове, смилането е само ръчно с тежки гранитни камъни. Това, наред с уникалните му качества водят до високата му цена, но си заслужава. Жълтото вино е познато от древността в Китай, където уникалната напитка се приготвя от ориз и е с алкохолно съдържание между 10 и 15%. Китайският ликьор пък се произвежда от пшеница, царевица и ориз и е с алкохолно съдържание около 60%. За него се смята че се произвежда още от времената на Династията Сонг (960-1279). Като цяло китайската храна извън Китай е малко или много адаптирана към местните вкусове, като в някои случаи се стига и дотам, че в определени райони на света, се предлагат ястия, които не се предлагат в Китай.

Въпреки богатата китайска кухня тортите не са им приоритет и страст. 🙂 Намерих няколко псевдо торти от варен ориз, но изобщо не можех да си представя какъв вкус биха имали и реших да направя торта, която използва популярна съставка от Китай, но не е традиционна за държавата. Ще ми простите, надявам се, за своеволието, но ми се правеше вкусна и истинска торта в началото на 2021 година. Направих един чийзкейк с матча. 🙂 Ето и необходимите продукти за него:

за основата :

100 грама разтопено масло

50 грама разтопен черен шоколад

200 грама бисквити или крекери по ваш избор

за крема:

18 грама желатин

200 грама крема сирене

400 грама рикота или извара

сок и кора на един лайм

120 грама захар (може да увеличите количеството до 200 грама)

ванилия

2 супени лъжици чай матча

500 мл сметана

замразени плодове по желание

чай матча за поръсване

Начин на приготвяне:

Разтопете маслото и черния шоколад. Смелете бисквитите в блендер и смесете всички съставки. Сложете в тава хартия за печене, изсипете сместа и с помощта на лъжица заравнете и оформете основата на тортата. Оставете да се охлажда докато правите крема.

Накиснете желатина в 50 мл студена вода докато набъбне. Разбийте рикотата с крема сиренето, захарта, ванилията, сока и кората на лайма. Отделно разбийте сметаната до пухкавост и смесете всичко. Разтопете желатина на водна баня или в микровълнова. Добавете и него и разбъркайте добре. Разделете сместа и в едната част добавете чая матча.

Поставете ацетатно фолио по стените на тортената форма. Изсипете зеленият крем върху основата и загладете добре.

Сипете и останалия крем. Поставете къпините. В оригиналната рецепта са 250 грама. Аз сложих много по-малко, защото не обичаме семките им.

Заравнете добре и оставете да се охлади за няколко часа.

Внимателно махнете ринга и ацетатното фолио от борда. Леко махнете и хартията за печене докато премествате тортата в чиния за сервиране.

Поръсете с малко чай матча и тортата е готова. Лесно и семпло.

Искам да ида в Китай , защото знам, че това е друг свят. Толкова различен от нашия, толкова цветен и вкусен. Когато светът стане гостоприемен ще отида там. Сигурна съм. Само дано да е скоро. 🙂 Сега ще си направя чай и ще си хапна торта, а на вас пожелавам вкусна вечер и до скоро.

Следваща дестинация – Кокосови острови.