Коста Рика

Целуната от Тихия океан и от Карибско море Коста Рика предлага драматични гледки към Пасифика и към галещите карибски води. Облачните гори се сливат с дъждовни гори, планините с низини. През годината температурите варират от 32 до 35 градуса, а по време на дъждовния сезон, от май до ноември, градусите на термометъра “падат” до 30 градуса. Ех….. Коста Рика е една от държавите с най-голямото биоразнообразие в света. Страната е дом на 15 000 вида пеперуди, някои от които са специално отглеждани за ботаническите градини по целия свят. Освен, че са източник на доходи за по-бедните семейства, пеперудите също защитават гората. Пеперудите могат да живеят единствено в непокътната екосистема и затова поляните и горите в Коста Рика са специално опазвани. Отглеждането на пеперуди отваря работни места, пази природата и прави живота на хората малко по-добър. И без съмнение по-красив. 🙂

 В южната част на Коста Рика има странни археологически обекти, които представляват разпръснати стотици гладки каменни сфери. Най-едрите от тях са с диаметър до 2 метра и тежат по 16 тона. Едни от тях лежат върху земята, а други са частично вкопани в нея. Топки са открити и в други части на Централна Америка, но никъде те не са толкова много и с такова добро качество като в Коста Рика, където са около 300 на брой. Кой е направил тези топки и каква е била целта им? И на двата въпроса учените не могат да дадат еднозначен и категоричен отговор. Съществуват най-различни митове. Според един кълбата идвали от изгубения континент Атлантида, а според друг са дело на природата. Популярна теза е, че каменните топки били нещо като камертони на земята, които вибрирали и предавали различните честоти, които пък след това били улавяни от извънземните, т.е. каменните топки били своеобразни антени като част от приемник за комуникации на извънземните. Друга много разпространена и все по-приемана теза е, че тези различни по големина каменни кълба са били използвани като символ за ранга на даден вожд на племе или на цяло село. Може да са служели и като религиозни или церемониални символи. За съжаление много от топките са преместени от оригиналните си местоположения и не може да сме сигурни в тази теория. Изследователите са единни само по един въпрос – че топките са дело на човешка ръка, което прави постижението още по-впечатляващо. 😮  Най-интересна е версията, че древните индианци притежавали специална отвара, с помощта на която размеквали скалата. За това не са намерени никакви археоложки или геоложки доказателства. Повечето топки са изработени от гранодиорит –  скала, която е близка по състав до гранита. Никой обаче не е успял да демонстрира досега, че на него може да му се въздейства по химичен път, за да бъде оформен. Аз имах подобно усещане за скулптурите в Рим – че някак си са размеквали мрамора, за да ги сътворят. 😀

Полуостров Никоя, Коста Рика, е една от т.нар. „сини зони“ в света – места, където има свръхконцентрация на дълголетници, които освен че са в добро здраве до последните си дни, са физически активни и нямат проблеми с паметта. Съвременните жители на Никоя са потомци на индианското племе чоротега. В менюто им преобладава растителната храна – предимно боб, царевица и тиква, което според учените е и една от причините за тяхното дълголетие. Дълголетниците в Никоя, както и повечето дълголетници в останалите „сини зони“ по света, сами отглеждат храната си. Така, от една страна, те си осигуряват качествена и здравословна храна, а от друга, грижите за домашното стопанство ги поддържат физически активни.

Местната кухня е смес от испанска и индийска кухня, което означава, че ястията  са много подправени и пикантни. Основата на всички ястия е ориз или боб. Местните ядат много различни супи, основно с месо. Месото по принцип е популярен продукт, то се задушава, пържи и се добавя като пълнеж към арегладос. Това са пайове, които се правят с месо и сирене. Има огромен брой рибни ястия, защото морските дарове в Коста Рика са на голяма почит. Различни торти, както и пържена или варена царевица, се считат за традиционни десерти. Костариканците освен торти и сладкиши обожават и плодовете, тъй като природата щедро ги е надарила с тях на тази земя. Напитките включват кафе, ром, ликьори и бира. В Коста Рика отглеждането, обработването и износа на кафе са основна опора на икономиката. Обособени са 8 кафе региона, всеки със свой собствен микроклимат и отличителни вкусови качества на произведеното кафе. Любопитен факт е, че в Коста Рика се отглежда кафе само от сорта “Арабика”, сортът “Робуста” е забранен със закон. Култивирането на кафе започва през последното десетилетие на XVIII век, а през 1820 г. е регистриран първия износ на 1 квинтал кафе (45 кг) за Панама. Отглеждането и износа на кафе, основно към Европа, помагат на Коста Рика да изгради железопътна мрежа, пощенски услуги, вестници, първи университет, образование и да построи Националния Театър, наред с други структури. Благодарение на изградената железопътна система, транспортирането на селскостопански продукти към центъра на страната за продажба, дистрибуция и износ се превърнала в реалност, което дало възможност да се отглежда все повече и повече кафе дори и в по-отдалечени райони.

Реших да направя за вас една много нежна торта с богат кокосов вкус – “Coconut mousse cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

3/4 чаена чаша + 2 супени лъжици брашно

1/2 чаена чаша захар

1/2 чаена лъжица сода за хляб

1/2 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сол

1/2 чаена чаша кокосово мляко

1 яйце

1/4 чаена чаша олио ( в оригинал рапично)

ванилия

1/2 супена лъжица оцет

за муса:

2 1/2 чаени лъжици желатин

1/4 чаена чаша студена вода

2 чаени чаши кокосово мляко

1/3 чаена чаша захар

1/4 чаена чаша кокос

2 чаени чаши сметана

за украса :

1/4 чаена чаша захар

2 белтъка

2 супени лъжици кокос ( най-добре кокосов чипс)

Начин на приготвяне:

Смесете сухите съставки за блата. Разбийте и влажните отделно. Аз го направих с бъркалка, а не с миксер. Видя ми се ненужно. 🙂 След това смесете двете смеси внимателно. В тава, покрита с хартия за печене, изсипете сместа и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 18-20 минути или до готовност.

Докато блатът изстива се заемете с муса. Накиснете желатина в студената вода за 5 минути да набъбне. Сложете на котлона кокосовото мляко, захарта и кокоса и загрейте докато захарта се разтопи. Махнете от котлона и прецедете сместа. Добавете желатина, разбъркайте да се разтвори напълно и оставете да се охлади.

Разбийте студената сметана на меки връхчета и я смесете с охладената смес с кокосово мляко. Разбъркайте внимателно с шпатула.

Сложете основата в чиния и използвайте ринг и ацетатно фолио.

Изсипете муса и оставете в хладилника за няколко часа да стегне. Най-добре за цяла нощ.

За украсата разбийте белтъците и захарта на меренг. Самото му правене съм описвала в предишни постове и сега няма да се повтарям. 🙂 Трябва да докарате такъв вид:

Извадете тортата от хладилника и ринга. Пригответе пош с накрайник по ваш избор и декорирайте както ви харесва. 🙂

Накрая обгорете меренга с горелка. Или пък не 🙂

Тортата е нежна и кремообразна. С изразен кокосов вкус. За мен е идеално балансирана. И никак не е трудна за създаване – щипка любов, лъжица желание и чаша настроение. 🙂

Не се бях замисляла за Коста Рика като бъдеща туристическа дестинация, но сега не бих се отказала от подобно пътешествие.  🙂 Засега ще се задоволя с парченце вкусна нежност от там, а някога ще пия кафе в Коста Рика и ще ям същата торта докато се взирам в красивото Карибско море.

Следваща дестинация – Кот д’Ивоар.