Кот д’Ивоар

Кот д’Ивоар, най-големият производител на какао в света с над 40-процентен пазарен дял, е държава в Западна Африка. Може да я срещнете и под името Бряг на слоновата кост, но от 1986 година парламентът на страната взема решение, с което се забранява да се превежда името ѝ на други езици. 🙂 В миналото страната е слабо заселена заради гъстите тропически гори. Първите европейци, които стъпват на нейна територия са португалците, но реално французите я владеят повече от 60 години като страната е част от Френска Западна Африка до 1960 година.

Кот д’ Ивоар е емблемата на Западна Африка, която до скоро беше затворена за посещения. Днес обаче британски, френски и разбира се български приключенци са добре дошли да опознаят джунглите на тази легенда, древните маски и ритуали, красивия бряг на Атлантичекия окена, който дава и името на цялата страна, заради икономическата важност, която играе векове наред не само като място за слонова кост, но и като един от главните центрове за робовладелски пазари. „Fetes Des Masques” (Фестивал на маските) е един от най-големите и известни фестивали в страната. Провеждат се конкурси между различните села с цел да се намерят най-добрите танцьори, както и да отдаде почит на горските духове, въплътени в сложни маски. Маските са важна форма на изкуството в Кот д’Ивоар. Разнообразието и сложността на маските, създадени от жители на Кот д’Ивоар са ненадминати. Те имат много цели – използват се предимно за представителни нужди, могат да символизират божества, душите на починалите и дори карикатури на животни. Смятат се за свещени и много опасни. Само някои лица и семейства имат право да ги притежават и само специално обучени лица могат да ги носят. Носенето на церемониални маски е опасно за други хора, защото се смята, че всяка една от тях има душа, или жизнена сила, и когато лицето на човека влезе в контакт с вътрешната страна на маската, той се превръща в онова, което маската представлява. Вкъщи имаме т.нар. от нас “Стена на света”. На нея окачваме маски или дървени предмети от местата, които посещаваме. Тъкмо си мислех колко ли от маските ни имат душа и дали наистина биха били опасни. 🙂 За нас те са изкуство, но явно за местните хора в Кот д’Ивоар са много повече. Ако някога отида там ще се замисля дали да си донеса някоя вкъщи. Най-малкото ще питам местните за някоя по-безопасна. 🙂 Друго важно събитие е едноседмичният карнавал в Буаке всеки март.

Противно на очакванията базиликата “Св. Петър” в Рим не е най-голямата църква  в света. Най-голямата се намира в Кот д’Ивоар и в нея има място за 18 000 поклонници. Архитектурата ѝ е вдъхновена от “Св.Петър” и е построена през 1990 година. Не знам дали заради тази забележителност или заради златните плажове, но туризмът в страната се развива с много бързи темпове през последните години.  Кот д’Ивоар е  страната с две столици – Ямусукро и Абиджан. Ямусукро е политическата столица, докато Абиджан е икономическата столица. За страната поговорката „в многообразието, има единство“ е напълно приложима. В нея има над пет основни етнически групи, както следва Akan, Voltaiques, Northern Mandés, Krous и Southern Mandés .Akan е като най-голямата и обхваща над 40% от населението.  Около 4% от населението произхожда от неафрикански произход като френски, ливански, виетнамски и испански.

Страната се слави с голямото си биоразнообразие и се счита за най-разнообразната страна в Западна Африка. Националният парк Tai, природният резерват Mount Nimba и националният парк Comoe са трите зони за опазване на дивата природа. Има три сезона в Кот д’Ивоар – топло и сухо, горещо и сухо, горещо и влажно. Топло и сухо е от ноември до март, горещо и сухо е от март до май, докато горещо и влажно е от юни до октомври.

Кот д’Ивоар е първата република от чернокожи и първата държава, която не говори английски, спечелила Оскар. Оскарът за филма  “Black and White in Color”, е отличен в категорията  за най-добър чуждоезичен филм.

Kedjenou, attieke и пържени на тиган жабешки бутчета са популярните местни ястия. Kedjenou е вид пиле със задушени зеленчуци.Твърди се, че това ястие идва от етническата група Бауле, защото думата kedjenou има корени в езика Baoulé. Означава да се движите или разклащате. Докато се задушава пилешкото тенджерата редовно се разклаща силно. Това се прави, за да се предотврати залепването на соса или пилето по дъното на тенджерата . Attieke е ястие от маниока, която се яде с месо или риба. За десерт има плодове като мандарини, маракуя, ананас, манго, нар, банани и кокосови орехи. Освен това Aloko (пържен банан, поднесен с лук и лют пипер) е популярна закуска или улична храна, последвана от пържена риба, картофи с ямс и фуфу. Характерни за страната са малките ресторанти на открито, наречени „маки”.

Както можете да се досетите торти, които да са традиционни за Кот д’Ивоар няма. Но заради колониалното минало от Франция избрах една класическа и непретенциозна френска торта – “Classic French vanilla cake”. Ето какво ни трябва за нея:

за основата:

1/2 чаена чаша масло + 2 супени лъжици

1 чаена чаша захар

2 чаени чаши брашно

2 чаени лъжици бакплувер

1/2 чаена чаша прясно мляко

4 белтъка от едри яйца

ванилия

за крема:

1/2 чаена чаша масло

1/2 чаена чаша прясно мляко

350-450 грама пудра захар

сладкарска боя (по желание)

за декорацията от цветя:

500 грама белен боб

200 грама захар

ванилия

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта на крем. Добавете прясното мляко, брашното, бакплувера и ванилията. Отделно разбийте белтъците на меки връхчета и внимателно смесете двете смеси.

Подгответе две тави с диаметър 20 см като ги намазните с масло и поръсите със захар. Разделете сместа поравно и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 20-30 минути. Извадете двата блата да се охладят и след това ги извадете от тавите.

За крема разбийте маслото с пудрата захар до гладкост и добавете прясното мляко и ванилията.

Тъй като захарта в крема ми се видя много реших да сложа и слой резени ягоди между блатовете. Добре се получи на вкус. 😉 Но реално в оригиналната рецепта липсват плодове.

Сглобете и измажете тортата отвсякъде с крем и я сложете в хладилника да се охлади.

Време е да се заема с корейския крем за цветя. Отдавна исках да го направя и тъй като тортата вчера беше празнична исках богата декорация от цветя. Затова му дойде реда да го изпробвам. Признавам, че идеята да правя крем от боб ми се струваше меко казано странна, но любопитството ми надделя. 😀 Купих си белен боб (за по-лесно) и го сварих в 2 литра вода. Може да се ползва и обикновен, но трябва да се накисне ден по-рано в студена вода и после зърната да се обелят. Стори ми се трудоемко. Когато бобът се свари го прецедих, върнах 250 мл от течността и пасирах до гладкост.

Добавих захарта и върнах на котлона да се свари и сгъсти. Тук е тънкия момент в приготвянето. Трябва да се вари на средна до ниска температура като се бърка непрекъснато. Отнема около 45 минути. Накрая сместа трябва да е така гъста, че да пада от лъжицата, но и някакво количество да се задържа по нея. Не знам дали обясних ясно, но трябва да изглежда приблизително така :

Оставих да се охлади и оцветих с хранителна боя. Избрах декорация в три цвята, защото вчера освен, че бях рожденичка, беше и националния празник на България. Затова цветовете на трибагреника ни бяха моя избор.

Подходих с доза недоверие към този крем за декорация, но вече ми е любим. Работи се лесно с него. Запазва формата си, а в същото време не се втвърдява. Не е сладък и тежък и изобщо не можеш да познаеш, че се прави от боб. Проведох експеримент сред опиталите тортата вкъщи и в офиса и никой не позна. То и кой би помислил, че съм толкова луда да ползвам боб.  😀 😀 😀

Доволна съм от резултата. Надмина очакванията ми. Това за декорацията. Иначе за тортата – класическа френска с много масло. Нищо екзотично, нищо уау. Но все пак е от изисканите рецепти заради деликатния вкус и семплата рецепта. Опитайте я и вие. Надявам се да съм успяла да ви предам празнично и пролетно настроение, а също така и поне малко да съм ви вдъхновила да творите за близки и любими хора с тази рецепта. 🙂

Следваща дестинация – Крим.