Кюрасао

Кюрасао е автономна част на Кралство Нидерландия. Той е най-населения и най-големия по площ остров от всички нидерландски владения в Карибско море. Географско погледнато, островът е част от Южна Америка, но е считан и за част от Карибските острови. Едно от нещата, с които хората по света свързват Кюрасао, са цветните сгради в столицата Вилемстад, където нидерландците са оставили своя отчетлив отпечатък. Ако някога сте ходили в Амстердам или сте гледали снимки от там няма как да не забележите, че Вилемстад е един същински малък Амстердам, но много по-цветен и, разбира се, авантюристичен. Все пак това са Карибите. 🙂 Твърди се, че бивш губернатор на Кюрасао е страдал от мигрена и е обвинявал за това отразяващите се във водата бели фасади на тези къщи. Той заповядал да ги боядисат в ярки цветове, за да облекчат болката му.  🙂

Местните жители на Кюрасао са същински полиглоти. Поради богатата колониална история на острова нерядко хората говорят 4 или дори повече езици. Тези, които са най-разпространени на острова, са испански, английски, нидерландски и папиаменту. Хората в Кюрасао не изневеряват на карибската традиция и техният нрав се доближава до този на всички останали карибски нации. Хората там са прекалено дружелюбни и услужливи. Те просто са такива, не го правят насила. Остров Кюрасао е открит през 1499 г. от Алонсо де Охеда, един от лейтенантите на Колумб. Жителите му били индианци доста високи на ръст и островът бива наречен от испанците „Isla de los Gigantes“ (Островът на гигантите). В рамките на 20 години обаче името „Кюрасао“ се появява на португалска карта. Островът остава испански, докато холандците не го завладяват през 17 век. През периода от края на 17-ти до началото на 19-ти век островът сменя владението си между британци и холандци, докато французите многократно се опитват да го превземат. Те били много близо до успеха в усилията си, но накрая го изоставят, след като получават солиден откуп.  Днес населението на Кюрасао е приблизително 150 000 души, но за сметка на това има регистрирани 109 националности. 😮

Плажовете в Кюрасао ще ви оставят без дъх. Отделете си достатъчно време да посетите всички, както и близкия необитаем остров Клейн Кюрасао. Спокойно можем да кажем, че този карибски остров е райски. Той е един от малкото, които са предпазени от сезона на ураганите поради чиста случайност или поради волята на съдбата. Несъмнено един от най-добрите плажове на острова е Klein Knip. Девственият пясък, невероятните гледки и изумителните ярки нюанси на Карибско море се съчетават, за да направят този плаж един от най-прекрасните.

Едно от най-автентичните места в Кюрасао е Marshe Bieu, известен като „Старият пазар“ където местни жени приготвят автентични ястия през целия ден. Разнообразната кухня на Кюрасао предлага по нещо за всеки. Но кои са типичните островни специалитети, които наистина трябва да опитате по време на престоя си? Кабриту са бургери с козе месо. По целия остров има стада кози и козето месо присъства в много ястия.  Кюрасао е заобиколен от красиво море, така че може да се улови вкусна прясна риба. Най-популярната е Red Snapper и традиционно се сервира с полента, пържен банан и сурови зеленчуци.Piska Ku Funchi  се нарича ястието от риба с полента.

Въпреки високите дневни температури на Кюрасао, супата е популярен избор за обяд, а местният фаворит е kadushi – хлъзгава супа , която прилича на желе, приготвена с кактус, риба, зеленчуци и билки.  Един от най-обичаните специалитети на острова Keshi yena (или „пълнено сирене“) представлява топка сирене, пълна с месо или риба, зеленчуци, стафиди и подправки. Звучи вкусно? И то е. Първоначално ястието е създадено от работниците на плантациите на острова (които са го направили с помощта на корите от сирене Гауда или Едам). Сега това ястие вече се сервира в ресторантите в цяло Кюрасао. Освен предлаганите местни специалитети е добре да вкусите островният деликатес задушена или печена игуана. Малко странно може да ви прозвучи, но понякога игуаните се хващат от близкото дърво и веднага се приготвят за ядене. Това е както да си хванете улична котка и да я опечете пред вас на улицата. Независимо дали пържена, задушена или част от супа, местната и свободна игуана носи богат, забележителен вкус, донякъде подобен на по-меките дивечови меса.

Да ви призная допреди няколко години свързвах Кюрасао с едноименния ликьор – ароматно питие, което се приготвя от изсушените кори на вид горчив портокал, известен като лараха (Laraha). По традиция ликьорът се произвежда без цвят, но производителите му добавят синя, зелена, червена или оранжева боя. Почитателите на това питие добре знаят, че най-популярно е синьото Кюрасао, което често се използва от барманите за различни коктейли. Както повечето велики изобретения, така и ароматното Кюрасао било открито съвсем случайно. Това се случило на красивия остров Кюрасао през далечния деветнадесети век. Негов създател се явява главата на европейско семейство Сеньор. Един следобед той седял, потънал в мисли, на балкона на плантаторската си къща. Мъжът се тревожел за портокаловата реколта, която била прибрана същия ден. Той се надявал да добие едри и сочни плодове, но вместо това те се оказали дребни, сухи и сбръчкани. Освен това дочул от помощниците си, че вкусът им е силно горчив. В пристъп на отчаяние плантаторът взел в ръце един портокал и го смачкал. За негово учудване обаче внезапно се разнесло завладяващо горчиво-сладко ухание. Откритието на мъжа силно го обнадеждило и той решил да опита да направи алкохолна напитка от корите на некачествените портокали. Ентусиастът положил много усилия и дълго време провеждал най-различни опити, докато накрая добил напитката, която днес познаваме като Кюрасао. И макар тези портокали да са пренебрегвани в онези години, днес се смятат за истинско съкровище, тъй като виреят единствено на островите Кюрасао и Аруба. За необикновените им  качества допринасят горещият климат, липсата на обилни валежи и специфичната местна почва. Относно производствената технология производителите заявяват, че няма нищо сложно. Въпреки това обаче те предпочитат да запазят в тайна някои факти от рецептата. Все пак се знае, че при приготвяне на Кюрасао се ползват 115-годишен меден казан, синя каца, сребрист резервоар и приспособления за бутилиране. Кюрасао може да се сервира самостоятелно (разреден с малко лед), но по-често се добавя към различни коктейли и най-вече в коктейли на пластове, които привличат вниманието с ярките си цветове. Смесва се с други алкохолни питиета като ликьор от праскови, текила, водка, джин, ром, мента и уиски. Съществува практика да се съчетава и с безалкохолни напитки като портокалов сок, лимонов сок, сок от ананас, лимонада, газирана вода и др.

За вас ще приготвя една интересна торта – “Antilliaanse cashewnotentaart”. Ето и какво е необходимо за нея:

за блатовете :

250 грама брашно

250 грама захар

250 грама масло

4 яйца

щипка сол

1 чаена лъжица бакплувер

ванилия

бадемова есенция

за крема:

500 грама сурово кашу

375 грама захар

1 кутия кондензирано мляко

ванилия

1 супена лъжица ром

захаросани череши за украса (по желание)

Начин на приготвяне:

Разбийте на пухкав крем омекналото масло и захарта. Прибавете яйцата едно по едно като след всяко разбърквайте докато сместа стане хомогенна. Пресейте сухите съставки и ги смесете с маслената смес. Аз не успях да си намеря бадемова есенция, но мисля, че с нея ще е по-екзотичен вкуса. Намаслете тавата за печене и изсипете сместа. Печете на 170 градуса за около 50 минути.

Извадете блата да се охлади хубаво и през това време пригответе сместа за крема.

За целта разтопете захарта с малко вода на гъст сироп. Внимавайте да не загори. Горе-долу гледайте да се сгъсти като на следващата снимка:

Добавете кондензираното мляко и смляното възможно най на дребно кашу. Разбъркайте за 2-3 минути на слаб котлон. Прибавете рома и ванилията и свалете от котлона.

Разрежете блата на две части и ги слепете с крема. Измажете отвсякъде с крема.

Бях прочела в рецептата, че крема не трябва да се охлажда прекалено. Аз му дадох 30 минути, които се оказаха много. Не го оставяйте за повече от 10 минути. Поправих грешката като го затоплих отново и леко се отпусна, но като цяло е труден за нанасяне, защото и блатовете са крехки. 🙂

Върху тортата традиционно се слага украса от захаросани череши и ядки кашу. Аз, обаче, си купих гъмпейст и нямах никакво търпение да го ползвам по-нататък. Реших да направя цветя за тортата, които да са типични за Кюрасао. Оказа се, че там цветята са предимно върху кактуси и затова на тортата ми кацнаха няколко кактуса. 😀

Работата с гъмпейст е много забавна – лесно е за моделиране и сравнително бързо съхне и запазва формата си. Като игра с пластилин беше. 🙂 От малка това упражнение ми е много забавно, действа ми много релаксиращо и усмихващо. Може кактусите да не са кой знае колко ботанически издържани, но пък са мили и по детски наивни. 😀 😀 😀 Дотам съм стигнала в развитието на уменията си в пластичното изкуство.

Не може да имам наличен ликьор “Кюрасао” в шкафа с питиета и да не си направя един коктейл в прекрасния слънчев ден. Вярно, не съм на Карибите, но пък настроението е добро и имам карибска торта. 😉 Коктейлът е “Оазис” и се прави като в шейкър се смесят 50 мл синьо “Кюрасао” , 50 мл джин, лед и газирана вода. Всички съставки се размесват енергично и се изсипват в чаша. Гарнира се с резен лимон. Може да сложите черешка, чадърче…каквото сметнете за подходящо за повече настроение.

Ами това от мен и Кюрасао. Тортата е вкусна, а кремът е много различен, но и много приятен. Не мога да го опиша или оприлича на някой друг стандартен крем. Затова просто опитайте! 🙂 След като ида до Аруба смятам да прескоча и до Кюрасао. Радвам се, че To Do листата ми се  обогатява и се надявам скоро да започна да изпълнявам намеренията си.  Останете здрави! И до следващата седмица с нова торта и нова държава. 🙂

Следваща дестинация – Лаос.