Лихтенщайн

В една от най-малките страни в света можете да влезете с кола от Австрия, Германия или Швейцария. Историята на Лихтенщайн започва, когато семейство Лихтенщайн купува два парцела с площ приблизително 160 кв. км в горната част на Рейн и от 1719 година насам миниатюрното княжество е самостоятелна държава. Но как тази бедна и изостанала земя се превръща в една от най-богатите страни в света? В средата на 19 век Лихтенщайн подписва митнически договор с Австрия, който слага край на икономическата изолация на страната. След Първата световна война страната се ориентира към Швейцария и въвежда швейцарския франк като валутна единица. По време на Втората световна война Лихтенщайн запазва неутралитет и не допуска да бъде замесен в никакви преки военни действия. Този факт, както и ниските данъци дават истински тласък на икономиката. А поради спазването на строга банкова тайна страната дълго време има славата на данъчен оазис. Междувременно банковата тайна вече е отменена, но бедната едно време страна сега е една от най-богатите държави в света. Принцът на Лихтенщайн Ханс-Адам II е един от 500-те най-богати хора в света. Той притежава огромна колекция от ренесансови шедьоври и два двореца във Виена. Личното му състояние се оценява на 4,4 млрд. долара, което е 11,5 пъти повече от това на кралицата на Великобритания, която разполага с “едва” 380 млн. долара. Въпреки богатството си, представителите на княжеското семейство се опитват да живеят скромно – разхождат се в столицата Вадуц без охрана и често хапват в местните пицарии, а всичките им деца учат в редовно училище в Лихтенщайн. Всяка година на 15 август монархът отваря вратите на своя замък за своите поданици и кани всички в двора си на празник, който включва съвместно хранене. Така се отбелязва Националният ден на Лихтенщайн.

През вековете  в региона на Алпите между Швейцария и Австрия са живели келти, ретийци, римляни и алемани. Днес около две трети от населението на Лихтенщайн произлиза от племето на алеманите. Официалният език на страната е немският, въпреки че в селата се говорят различни диалекти. Когато пътувате из Лихтенщайн  може да се любувате на заснежените планини, зелените долини, лозята и разнообразната растителност. В тази част на Алпите има почти 50 вида диви орхидеи. 😮 Преходът из планинската верига Ретикон по така наречения Княжески път  е най-известният маршрут, по който можете да преминете през алпийски пасища, иглолистни гори, живописни панорами и няколко екстремни отсечки с опънато стоманено въже. Дължината на прехода е около 6 км и се изминава за около 3 часа.

Лихтенщайн има полицейски състав едва от 120 служители – малко повече, отколкото в едно от полицейските управления в голям град в Европа. В страната не са нужни много полицаи, тъй като коефициентът на престъпност в княжеството клони към нула. И, ако попаднете в затвора в Лихтенщайн, то тогава храната ще ви бъде поръчана от близкия ресторант – администрацията на затвора не счита за целесъобразно да поддържа постоянен кетъринг. Ей на това му се казва стандарт. 😀 Вината, зъбните протези и пощенските  марки са нещата, които отличават Лихтенщайн и го правят известен. Княжеството е прочуто с уникалните си серии от пощенски марки и затова има цял музей, посветен на тях. В него са експонирани над 300 матрици за печатане на марки и редица документи, свързани с княжеската поща.

В Лихтенщайн пешеходните пътеки са оборудвани с видеокамери. Когато пешеходецът се приближи до зебра, незабавно светва зелено. Няма нужда да чакате или да натискате специален бутон. Там не кацат самолети и няма железница. Жителите използват много електрически автомобили. Княжеството има най-голям брой олимпийски медали на глава от населението. Като цяло страната е спечелила 10 медала (всички на зимните спортове) – това е 1 медал на всеки 3,8 хиляди души. Лихтенщайн е единствената държава в света, която може да бъде наета. Но трябва да платите $ 70 хил. на ден. През 2010 г. Снуп Дог искал да наеме княжеството за заснемане на видеоклип, но му е отказано, защото не предупредил предварително за намерението си. Малко след този инцидент на уебсайта на Airbnb се появява съобщение, че Лихтенщайн може да бъде резервиран за минимум 2 нощувки. Според профила в уебсайта Лихтенщайн може да побере между 450 и 900 души, има над 500 спални и над 500 бани. Веднъж принцът, след като се скарал с парламента, обявил, че ще замине да живее във Виена и ще продаде Лихтенщайн на Бил Гейтс. 😀

Torkarebl е традиционно ястие от Лихтенщайн, което е нещо средно между каша и кнедли и се прави от царевично брашно с мляко, вода и сол. След като се свари обикновено се пържи в масло. Torkarebl се предлага рядко в ресторантите, а традиционно се сервира със сладко от бъз и чаша кафе с мляко в добавка. Друго традиционно ястие от е хафалааб -а. Това е супа или бульон, сервиран с кнедли от пшеница и царевично брашно и обикновено се овкусява с пушен бекон или шунка. Някога част от диетата на местния беден човек, този специалитет в днешно време обикновено се приготвя у дома и рядко се предлага в ресторантите. Рибната яхния често се яде в Лихтенщайн. Тя е приготвена от риба цаца, снапер, треска или махи-махи, домати, зелен лук, картофи, чесън, целина, магданоз, майорана, пушен червен пипер, зехтин, бульон и подправки. Продуктите се задушават докато зеленчуците омекнат и рибата е напълно сготвена. Когато се сервира, парче ръжен хляб първо се поставя в чинията за сервиране и след това се покрива със сместа от бульон или по-скоро каша, обилни порции риба и комбинацията от зеленчуци. Гарнира се с наситнен магданоз.  Подобно на полентата, друг местен специалитет – рибелът, се прави от царевично брашно, което се приготвя във вряща вода и мляко и след като се сготви, се пече с масло. Въпреки че вкусът му е пикантен, той може да се яде със сладки акомпанименти като плодови сосове и компоти. В миналото рибелът е бил ядене от бедните, обикновено за закуска, но всичко се е променило през 70-те години и сега много ресторанти сервират това традиционно ястие от Лихтенщайн.

Страната е дом на 100 винопроизводители, които се възползват от климатичните условия в долината на Рейн и топлия вятър Föhn, който узрява гроздето, израстващо по южните планински склонове. Най-популярните видове грозде в Лихтенщайн включват Пино Ноар и Мюлер-Тургау.

Десертите в княжеството са повлияни и от съседните държави и повечето от тях съдържат ядки и плодове.  Когато потърсих торта от Лихтенщайн постоянно се появяваха торти, които знам, че са немски или австрийски. Това е обяснимо, но не ми вършеше работа за блога. 🙂 Все пак намерих рецепта, която може да се каже, че е сравнително типична за Лихтенщайн, макар и да навява мисли за съседни държави. Нарича се “Carrot cake waffles”. Ето и необходимите продукти за нея:

за гофретите:

2 чаени чаши брашно

1/2 чаена лъжица сол

2 супени лъжици захар

1 1/2 чаена лъжица сода за хляб

1 чаена лъжица канела

1 чаена лъжица индийско орехче

1 3/4 чаени чаши мътеница (или айрян с малко оцет)

2 яйца

50 грама масло

ванилия

1 чаена чаша стафиди

1 чаена чаша смлени орехи

1 1/2 чаени чаши рендосани на дребно моркови

за крема:

230 грама крема сирене

3-4 супени лъжици кленов сироп (ако няма и мед може 😉 )

1/8 чаена чаша смлени орехи

Начин на приготвяне:

Сложете маслото в касерола на котлона и го разтопете докато придобие леко кафяв цвят. Добавете канелата и индийското орехче и ги запържете за 15-20 секунди.

Разбийте жълтъците в мътеницата.

Добавете маслото с подправките, което предварително сте охладили.

Смесете брашното, солта, захарта, содата за хляб и ванилията и ги добавете към яйчено-маслената смес.

Разбъркайте добре до хомогенност.

Разбийте белтъците до меки връхчета и внимателно ги добавете в сместа. Разбърквайте внимятелно с шпатула отдолу нагоре докато всичко се смеси.

Добавете смлените орехи и разбъркайте.

Добавете и стафидите и внимателно ги смесете с останалото.

Най-накрая прибавете и настърганите моркови и за последно разбъркайте внимателно.

Готовата смес за гофрети изглежда така:

Включете гофретника. Когато е загрял достатъчно намазнете със спрей или четка плочите и според размера му определете оптималното количество за една гофрета. Печете всяка около 3-5 минути или до готовност.

Дори и да не са със съвсем правилна форма не се тревожете. Тортата не е необходимо да е с идеално правилна форма. Докато леко изстиват гофретите направете крема. Той е възможно най-лесен за приготвяне. Разбъркайте всички съставки с лъжица докато се смесят. Аз оставих малко количество смлени орехи за украса.

Редувайте гофрети и крем до изчерпване на количеството.

Готовата торта е изключително попадение. Хем е близка като вкус на типичната морковена торта, хем самите блатове от гофрети са много различни от пандишпановия вариант на морковените. Отдавна съм установила, че комбинацията от морковени блатове и крем от крема сирене е “Уау!”, така че не се изненадах и сега. Новото в случая е, че се сдобих с още една сполучлива рецепта за гофрети, а самите те могат да се ядат не само в такава торта, а самостоятелно със солени или сладки добавки. Горещо препоръчвам да опитате да си ги направите и вие. Няма да съжалявате. Сигурна съм!

Следваща дестинация – Люксембург.