Мианмар

Всъщност, ако се чудите защо Мианмар ви звучи непознато то може би е заради това, че страната до 1989 година носеше друго име – Бирма, дадено ѝ от британците през 19 век. Страната има дълга история – над 2500 годишна, а оригиналното ѝ име е било Мианмар. Англичаните я кръщават Бирма, което значи изумруд, защото са гледали на нея като изумрудът на Азия. Въпреки, че в страната се добиват 90% от рубините в света и голяма част от сапфирите. 😉 Има и находища на изключително ценния императорски нефрит, който особено се цени в Китай и страните в региона.

В Мианмар има племе падаунг, в което се спазва древна традиция жените да удължават своите шии с помощта на медни пръстени. Първият пръстен се поставя на врата на момичето, когато е на пет години и след това през целия му живот се добавят още докато общото тегло на пръстените не достигне 9 килограма. 😮 По този начин шиите на жените се удължават с 30-35 сантиметра. Гледала съм филми, в които казваха, че, ако тези пръстени се махнат това би застрашило живота на жената. В подножието на Хималаите, в северната част на страната живее етническа група Тарон и там средният ръст е 130 см. В миналото в Мианмар социалният статус се е показвал чрез татуировки като богатите са можели да ползват за тях син и червен цвят, а бедните – само син. В страната хората нямат фамилии, а за имена ползват думи като Нинзи (роза), Аун (успех), Вин (блестящ), Ну ну (деликатна)…Езикът, на който говорят в Мианмар е тоничен – смисълът на думите зависи от височината на тона, с който се произнасят. Това изглежда сложно и вероятно може да доведе до конфузна ситуация, ако не уцелиш как да произнесеш нещо. 😀 И като говорим за звуци да спомена, че звукът от целувка ви носи бира! Когато искате да привлечете вниманието на сервитьор в заведение, трябва да направите същия звук като целувка. Обикновено две или три кратки целувки са достатъчни. Мъжете носят поли. Традиционната бирманска дреха е лонгуи, широка пола, носена от мъже и жени. Що се отнася до това, което се носи отдолу – въпрос на лични предпочитания. Хората в градовете обикновено носят бельо под дългите си дрехи, когато излизат. В провинцията бельото е много по-рядко срещано и за мъже, и за жени. Неносенето на бельо хората приемат за естествена климатизация, особено когато температурите са над 40 градуса.

Ако срещнете хора с червени зъби то бъдете спокойни – не са вампири! Дъвченето на орех бетел е национален начин за развлечение, нещо като чопленето на семки в България. В Мианмар има малки улични сергии, в които се предлагат малки зелени листа, наподобяващи палмовите. Те се пълнят с частици от орех бетел, подправки и понякога дори с щипка тютюн, след което се загъват и се слагат в устата, за да се дъвчат. Новогодишните празненства в страната продължават 4 дни. За бирманците Нова Година е много важна. През този период всички затварят – банки, ресторанти, магазини и т.н. Най-големите празненства са в Янгон и Мандалей. По това време се състои и емблематичния за тази страна воден фестивал, при който да останеш сух не е възможно. Той е един от най-забавните периоди от годината, в който хората се пръскат с вода по всички възможни начини. Водата символизира отмиването на миналогодишния лош късмет и грехове. Също така, част от новогодишните обичаи е пускането на риби и птици на свобода.

На кръстопътя между Южна и Югоизточна Азия в Мианмар ще намерите острите подправки на индийскито къри заедно със сладките и пикантни вкусове, често свързвани с тайландската храна. Ежедневните ястия могат да изглеждат много различни в зависимост от етническата принадлежност, икономическото състояние и географията, но почти всички местни ще имат поне едно хранене, ако не и две, с ориз всеки ден. Също така ще намерите разнообразие от ястия с юфка, които придружават свинско, пилешко, рибно и зеленчуково къри. Месото обикновено е по-скъпо и се използва в малки количества и пестеливо.
Съдове с врящи яхнии къкрят на огъня по цял ден в селата и градовете, а салатите включват толкова много съставки, които трябва да бъдат нарязани на кубчета или нарязани на парчета. Затова готвенето в Мианмар по правило отнема много време. Освен къри в бирмански стил, ориз и юфка, хората в цялата страна ядат индийски самоси и роти като бърза и евтина закуска. Оризът като основна храна съставлява около 75 процента от диетата на местните. Той се сервира с месо или риба, супа, салата и зеленчуци, приготвени по различен начин. По време на хранене, всички ястия се поставят на масата за хранене и се сервират заедно, така че вечерящите да могат да правят свои комбинации от храни. Повечето традиционни закуски, които са богати на разнообразие и вкус, обикновено се правят с ориз. Mohinga, или оризова юфка, поднесена с рибена супа, е любимото ястие в Мианмар, с което се наслаждават най-вече на закуска или при специални поводи. Laphet, или кисели чаени листа, с малко масло и поднесени със сусам, пържен чесън и печени фъстъци, е друга популярна закуска.

Народът на Мианмар много харесва сосовете и изглежда, че са готови да ги направят от всичко. Вероятно тази любов идва от Индия. Те са приготвени с всички налични продукти: пипер, фурми, куркума, чесън, джинджифил, лук, пържен грах, кокосово мляко и бамбукови филизи, всякакви местни билки и корени, фъстъчено масло и дори паста за скариди. Един от най-известните сосове – “ngapi” – се приготвя от сол, масло и ферментирала риба или скариди и доста често се използва вместо сол. Основните десерти са плодовете и палмовата захар, обичайните кифлички с шоколад или сладкиши не са на мода. Торти, палачинки – това е може би цялата гама от печива, които се хапват с чая. Местният климат не е особено подходящ да прекалява човек със захарта.

От напитките чаят е в основата на всеки празник. Често се разрежда с мляко и е силно подсладен със захар. Бъдете внимателни, по-голямата част от жителите на страната слагат в чая всички остри подправки, с които готвят и могат да ви изненадат неприятно. Популярни за пиене са зеления чай от Китай и сок от захарна тръстика с лимон и лед. В допълнение, от плодовете много бързо приготвят и пресни сокове.

От алкохолните напитки туристите могат да опитат местната бира “Сингха”, “Сан Мигел”, “Мандалай”, “Дагон” , които се смятат за най-добри. Феновете на екзотиката трябва определено да опитат “хата” (дестилат от палмов сок, някакъв вид ракия) или “hta-ayet” (палмов ликьор). Но кафе практически не се пие, затова няма да е възможно да пиете добро кафе там. (за жалост)

За вас реших да приготвя една лесна, елегантна и маслена бананова торта по рецепта топ готвач от Мианмар. Ето и необходимите продукти за нея:

315 грама масло на стайна температура

300 грама захар

6 яйца

2 3/4 чаени чаши намачкани банани (4-5 броя)

1 чаена чаша брашно

2 супени лъжици лимонов сок

1 чаена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица канела

1 чаена лъжица сусам

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта на крем. Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност.

Добавете намачканите банани и лимоновия сок.

В купа смесете брашното, бакплувера и канелата. Изсипете сухата смес към останалите съставки.

Изсипете тестото в правоъгълна тава и поръсете със сусама.

Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 35 минути или докато дървен шиш, забоден в средата на тортата излезе сух.

Оставете тортата са изстине преди да я нарежете и сервирате.

Да ви кажа тази изобщо непретенциозна на вид торта е уникално вкусна! 😀 Правила съм много торти с банани и всичките ги харесвам, но толкова сочна и богата на бананов аромат не бях яла. Не е подходяща за важно събитие като рожден ден, например. Но за десерт за любими хора е абсолютно подходяща. “Храна за душата”. 🙂 Опитайте и вие да сия направите. Съставките са прости, приготвянето е лесно и един бонус – можете да я хапнете буквално след като изстине, не е необходимо да престоява и минута. Пробвайте и споделете после. Ще ми е любопитно дали ви е харесала колкото на мен.

Следваща дестинация – Микронезия.