Макар и малка и притисната между Румъния и Украйна Молдова има с какво да се похвали – от това, че има най-голямата винарска изба в света с над 2 милиона бутилки вино до това, че класиката “Затворникът от Кавказ” на Пушкин е писана именно там докато поетът е бил три години в изгнание в малка къща сега превърната в музей. В Молдова се намира най-голямата сграда в света с форма на бутилка. Разположена е в село Тирнаука и е музей на силните алкохолни напитки. Не знам дали не е заради факта, че молдовците са втората в света нация по консумация на алкохол на глава от население след Беларус. 😀

Но да се върнем на избата. Чудото, наречено „Милещи Мичи”, е вписано в книгата на рекордите на Гинес. Подземни коридори с дължина 200 километра са прокопани в пластове варовити скали на дълбочина между 35 и 80 метра. Строежът е започнат пред 1969 г. от молдовската държавна винена компания „Милещи Мичи”, която е все още държавна. Използвани са стари галерии за добив на варовик, но са разширени, направени като улици. Милещи Мичи се казва и селото, под което е построена грамадната изба към винпрома. Тунелите са пръснати на площ около 55 кв. км и стигат под земята до крайните квартали на град Кишинев, който е на 10-12 км от селото. Те са толкова големи, че придвижването става с коли или велосипеди. Най-старата реколта, от която се съхранява вино е от 1969 година.
С виното са свързани не малко легенди. Най-популярната е за щъркелите с гроздовете в клюновете им. В Молдова приготвят виното основно през октомври. Затова и този месец наричат „Месяц Ковша“.„Кеуш“ – това е кръгъл дървен съд с дръжки – неотменен инвентар на всеки селски винар и служи за загребване на джибрите, на утайката, на кипналото вино. От него стопанинът опитва „как върви“ виното. Още в средата на миналия век тук имали специални инструменти и съдове за винопроизводство. Набраното грозде изсипвали в големи дървени корита, където го мачкали с трироги дървени вили, а после – и с крака. В селата и градовете повечето хора съхранявали виното в погреби, а богатите от тях – в дълбоки подземия с каменни сводове.
Както казва Луи Пастьор : „Бутилка вино съдържа повече философия, от колкото всички книги на света“. В Молдова виното е култът към нацията, събран в чаша. Страната е известна със своите великолепни гроздови напитки, които освен че са превъзходни на вкус, са на достъпни цени и са задължителна част от посещението в бившата съветска република.
Съвсем наскоро Молдова официално извади виното от списъка на алкохолните напитки и го обяви за „хранителен продукт”. С промените за този „хранителен продукт” няма да важат ограничения при рекламирането му и при продажбата му нощем. Сега вече не се учудвам, че молдовците пият толкова – те просто се “хранят”. 😀
Кулинарната култура на Молдова е близка до румънската и украинската и се характеризира със силно руско влияние. Любими храни на молдовците са brynza (вид сирене), мамалига (каша от царевично брашно), както и ястия от зеленчуци, плодове и месо. Мамалига е традиционно молдовско ястие, придобило голяма популярност и в Румъния, и в Украйна. Ако се чудите как се прави мамалига по молдовски, трябва да знаете, че тази рецепта няма рецепта. 🙂 И всеки я прави както си знае.
Все пак ви трябват задължително чугунен казан, царевично брашно и изворна вода в пропорция 3 към 1, малко домашно бито масло и пълнеж по вкус – сирене, месо, или дори сладко. И последно – ще ви трябва глинена тава. После всичко се оставя на преценката “на око”.
Друга любима традиционна храна в Молдова е Racituri – бистро желе от замразено свинско месо, по-специално от уши, крака и свински глави (нещо като нашата пача). Често се сервира по време на Коледа.
Chiftele е версията на кюфтета в Молдова. Това са малки кюфтенца, които могат да са направени от всякакви видове месо – свинско и говеждо, което е най-популярната комбинация или пилешко месо за по-здравословен вариант. Другите съставки са пипер, магданоз, чесън, лук, парче хляб и яйце. Съвсем като нашенските.
Sarmale е молдовският вариант на нашите сърми. Рецептата е идентична с тази разлика, че се сервират със заквасена сметана. Ние поне у нас не ги ядем така сърмите. Може някъде в България съдо да сервират със заквасена сметана или кисело мляко.
За блога избрах да приготвя “Gusma lui Guguta”. Какво име само 😀 . Ето и какво е необходимо да имаме в кухнята, за да направим този строителен шедьовър:
за тестото и пълнежа:

200 грама масло на стайна температура
500 грама брашно
200 грама заквасена сметана
10 грама бакплувер
100 грама пудра захар
600 грама пресни или замразени череши (моите бяха замрасени)
за крема:

700 грама заквасена сметана
200 грама пудра захар
ванилия
за декорация :
80 грама шоколад
Начин на приготвяне:
В тази торта ми хареса, че не е нужно да използва човек никакви уреди, всичко се смесва с шпатула. Смесете маслото с пудрата захар.

Добавете заквасената сметана и разбъркайте.

Смесете брашното с бакплувера и го добавете към маслената смес. Замесете тестото.

С помощта на кухненска везна разделете тестото на 15 равни части и ги оформете по следния начин преди да ги оставите да се охладят в хладилника за час и половина:

Направете крема като смесите заквасената сметана с пудрата захар и чаена лъжица ванилия. Сега ще си призная за един мързел, който имам – все не пресявам пудрата захар. 🙁 И после се налага много да бъркам докато сместа стане гладка. Не правете като мен.

Изваждайте от хладилника едно по едно парчетата тесто и ги разточете по показания начин. Подредете по едната страна череши.

Завийте на руло, а в края намажете с четка малко вода да се слепне.

Подредете в тава. Охладете за 20 минути и преди да сложите да печете намажете тръбичките с яйце.

След като ги опечете оставете да изстинат напълно. Време е да се сглоби тортата.

Подредете 5 броя за основа на пирамидата. Между другото мерих всички тръбички да са еднакви и не знам как някои накрая станаха по-малки…

Сложете от крема върху петте тръбички.

Сложете на следващия ред 4 тестени тъбички и крем, после 3, после 2 и накрая една като редувате с крем. Накрая измажете отвсякъде с крем.

Сложете в хладилника да се споят вкусовете. Аз изчаках около 2 часа преди да я нарежа, защото рецептата я гледах в youtube и се говореше на румънски….Никакъв шанс да разбера колко време трябва да престои. 🙂 Преди да я нарежа поръсих с настърган шоколад. Моята “конструкция” не е от най-красивите, но стана пирамида. 😀

В интерес на истината мисля, че е добре тортата да постои 6 часа или цяла нощ в хладилника преди да се опита. Не, че е твърда, но смятам, че ще стане още по-добре. Изглеждаше лесна, но се оказа времеемка и доста пипкава за правене. Вкусът е лек, леко тръпчив от заквасената сметана и мисля, че би била много подходяща за лятото. Домашните не я отказаха и сега . 🙂 Направете я и вие. Усетете вкуса на Молдова.

Следваща дестинация – Монако.


Благодаря за поредната интересна рецепта и информация, Ани!
Рецептата е благодатна, защото дава възможност за два сладкиша. 😉 ‘Пуричките’ могат да се консумират и отделно.
Но и като торта е много ефектна и си мисля, че за Коледа ще е също подходяща – парчетата приличат на снежна елха с играчки. 🙂
Същото си помислих и аз – Коледа! 😀 Знаеш, че този празник ми е много на сърце.