Монголия

Страна на необятни степи, диви коне и Чингис хан. Това е първото, което се сещам като чуя за Монголия. Девет деца имал основателят на монголската империя Чингис Хан… само от първата си жена. 😀 Втората, третата и т.н. били не по-малко плодовити. Може да се каже, че в момента 17 милиона мъже по света могат да считат себе си за потомци на великия владетел. За разлика от потомството на хана един друг емблематичен за Монголия вид- Конете на Пржевалски в началото на 20 век е бил свил популацията си до десет броя! С много усилия броят на единствения див кон на планетата бил увеличен до 2 хиляди.

Малцина знаят, че столицата на Монголия, Улан Батор, е най-студената столица на Земята. Аз лично не го знаех. 🙂 Температурите там през зимата могат да достигнат до -40 градуса, а през лятото до +40. 😮 Въпреки тези екстремни стойности в града има квартали, където хората живеят без отопление, вода и електричество. Те са избрали начин на живот, близък до този на предците си. Много юрти и частни къщи се отопляват с въглища и поради това през зимата Улан Батор непрекъснато е покрит със смог. В съвсем не далечното минало местоположението на столицата се променяло по три пъти годишно. От два века насам обаче Улан Батор е стационарно населено място. Преди това , макар и столица, е представлявал един огромен номадски град. Хубаво е да спомена, че в Улан Батор се намира най-голямата в света конна статуя в чест на Чингис Хан. Нейната височина без пиедестала е 40 метра. На връха има наблюдателна площадка, а вътре – музей.

Има много противоречиви мнения за Чингис хан, но фактите са безспорни. Под неговото водачество той прави Монголия най-голямата империя съществувала някога в света. Простирала се е от Каспийско море до Тихия океан и е била с невероятните  34 000 000 кв.км или 22% от целия свят. 😮 За 25 години монголците завладяват повече земи отколкото Римската империя за 400 години. Но дали наистина монголските войни са били диви и кръвожадни или пък освен това са били и много изкусни стратези?

Майките започвали да обучават децата от 3-годишна възраст да яздят коне. В началото ги връзвали за гърба на коня, за да не се наранят. След година-две, малчуганите вече стреляли с лък, докато яздели коня. Така започвали уроците им за лов. Малките монголчета били принудени, от време на време, да спят на седлата си, за да им се кали физиката и психиката. За да оцелеят в степите и да се ориентират добре монголците развили отлично зрение и памет. Твърди се, че можели да забележат врага от шест километра разстояние, а от 28,9 км можели да различат човек от звяр. Впечатляващо, ако е вярно! Предполагам, че има и доза преувеличение.

Друг плюс за монголските войни бил, че те могат да живеят дълго без храна. Дажбите им били скромни – извара, малко месо, което носели под седлата на конете и “Кумис” (алкохолна напитка на основата на ферментирало мляко). Когато храната съвсем свършвала те се хранели с по-екзотични меса от кучета, плъхове, вълци… Францискански монах, който бил изпратен на дипломатическа мисия в империята от папата пише за смущаващи събития. При някаква обсада се наложило на всеки 10 души един да бъде убит, за да се нахранят останалите. 😮 😮 😮

Безпристрастни исторически проучвания описват военните действия на Монголците в по-различна светлина от тази, с която сме свикнали. В голяма част от битките те са били превъзхождани от противниците си, но все пак са побеждавали. Как? Монголците имали изключително напреднала военна техника и умело обкръжавали противниците, а това подхранвало усещането за многочисленост. Всеки войн имал по 6 коня на разположение за битка. Понякога върху свободните от ездач животни поставяли чучело, а друг път връзвали на опашките на конете пръчки, които вдигали пушилка и създавали усещането за безкрайно море от хора. На практика успехите им се дължат и на друго важно условие – за тях войната е започвала много преди битката – те проучвали врага, внедрявали се в редиците му, изучавали навиците, занаятите, всявали раздори всред враговете си и може да се каже, че пропагандата е била важен инструмент при воденето им на война. И когато накрая настъпел момента на битка монголците са били въоръжени с много знания за врага и с лък и два вида стрели, с който били безпощадни. В монголският език случайно или пък не няма дума войник. Може би, защото монголец е било равно на войник.

Покоряването на света върху кон е лесно. Управлението му след това е трудното – това са думи на Чингис Хан. За да може да управлява империята си той въвел много правила и създал различна организация – наложило се да обедини независимите кланове военно и политически; за да записва декретите си и да събира данъци, Чингис хан накарал най-начетения си син да приспособи тюркското писмо на уйгурите към монголския език; имал „стрелци ездачи“ , които пренасяли съобщения на над 100 км дневно; усъвършенствал законите, за да спре анархията и избиването на клановете помежду си – кражбата била углавно престъпление, а прелюбодейците и от двата пола се убивали; имало толерантност към пиянството – човек може да се напива три пъти в месеца, а ако се напие само два пъти, това е похвално. 🙂

Комбинацията от огромни безплодни равнини и номадския начин на живот в Монголия е в основата на кулинарните традиции в страната. Яде се основно месо и мляко. Зеленчуци и подправки рядко се ползват в рецептите. Основно се яде овнешко, агнешко и козе месо, а в редки случаи месо от як, дивечово или конско. Млякото се консумира след ферментация.  Khorkhog е агнешко, което е приготвено в нещо като сач, с моркови, лук и картофи. Boodog пък е цяла, пълнена с картофи и лук коза, в която се поставят горещи камъни така, че успешно да се сготви в кожата си. Tsuivan са нудъли, приготвени със свинско, говеждо или овнешко месо и щипка зеле, лук и моркови. Вероятно тази рецепта е повлияна от Китай. Guriltai Shul е традиционна овнешка супа или бульон, поднесени с нудъли и зеленчуци. Автентичната рецепта изисква тлъсто месо, въпреки че може да се използва и филе. Традиционна закуска са хапки овнешко месо, варени в подсолена вода. Boortsog пък е някаква монголска версия на познатите у нас мекици. Млечните изделия се наричат в Монголия “бяла храна”. Urum е високомаслена сметана, aaruul е сушена извара. Към млечните продукти, които се произвеждат са и монголското масло и нежното кисело мляко. Ul Boov е традиционен сладкиш, който прилича на подметка на обувка. 😀 За моя радост успях да намеря нещо, което по форма докарва торта, но е без блатове и по-скоро на вкус прилича на сладолед. 😀 Нарича се “Pashka”. Ето и необходимите продукти за нея:

90 грама захаросан джинджифил

200 грама сушени плодове – каквито ви харесват

2 супени лъжици “Амарето”

100 грама масло

110 грама пудра захар

2 жълтъка

750 грама рикота

кората на един лимон

кората на един портокал

2 супени лъжици лимонов сок

70 грама печени бадеми

120 грама заквасена сметана

Начин на приготвяне:

Като за начало накиснете плодовете в ликьора за 15 минути.

Разбийте маслото с пудрата захар на пухкав крем. Добавете жълтъците един по един и след всеки разбийте до хомогенност. Прибавете рикотата, настърганата кора от портокала и лимона.

Разбийте да стане на крем. Добавете накиснатите плодове, начупените бадеми, лимоновия сок и заквасената сметана.

Разбъркайте с бъркалка. Застелете с фолио за свежо съхранение купа с вместимост 2 литра и изсипете сместа вътре. Загладете добре и оставете в хладилника поне за 8 часа да стегне.

Ако сте много нетърпеливи може да съкратите часовете като ползвате фризера. Извадете от купата върху подложна чиния и декорирайте с още сушени плодове.

Това е всичко. Лесно и вкусно. Много вкусно. И макар, че наближава Коледа само да добавя, че този сладиш е традиционен за Великден. 🙂 Според мен става за всяко време от годината. Маслено, млечно, плодово удоволствие. Не бих му броила калориите при този вкус. 🙂 Опитайте и вие.

Следваща дестинация – Монтсерат.