Трудно е човек да обиколи целия свят, но не пречи да си мечтае и да прави стъпки в тази посока. Сега точно е времето за посещение на една екзотична африканска страна – Нигер. Под “сега е времето” имам предвид, че от ноември до февруари е най- добре да се пътува до там, но сега си имаме друг стопер – ковид 19. Не знам за вас, но на мен взе много да ми омръзва тази ситуация. Осъзнавам, че няма какво да се направи, но не ми става по-леко от това.
Нигер е една от най-бедните страни в Африка и една много млада държава. Почти половината население е под 15 години. Една от етническите групи с уникални културни практики, запазени и до днес е племето Водабе, което живее на територията на Чад и Нигер. Известни са още и под името Бороро. Това африканско племе води номадски начин на живот. Те се скитат из Сахил, полу-суха област в южната част на пустинята Сахара, където отглеждат добитък. Водабе са известни със своя традиционен фестивал Геревол, който е своеобразен конкурс за красота, но за мъже. Участниците се конкурират за любовта на жените в племето, които се явяват съдии в този конкурс. Приготовленията за фестивала изискват енергия, време и почти всичките събрани пари на участниците, които искат да се представят достойно пред жените в племето. Те рисуват лицата си в ярки цветове, носят цветни, красиво изтъкани тоги до земята, целите обсипани с мъниста и изпълняват сложни танци, в продължение на часове. Красотата на мъжа се определя по няколко критерия: той трябва да е висок, с бели, прави зъби и да има добре оформени черти на лицето. И този конкурс има една цел – мъжът да бъде избран от някоя жена за съпруг. 🙂 Като се замисля и в нашия живот е така, с тази разлика, че мъжете не си рисуват лицата. Поне повечето. 😀
Нигер все още е доминиран от селска кухня, където рецептите се предават устно от майка на дъщеря и много малко рецепти са документирани в писмен вид. Кулинарните влияния в Нигер идват от европейските, както и от арабските традиции. Тъй като Нигер някога е бил френска колония (а френският все още е официален език), има френското влияние в кухнята, особено в по-големите градове. Това може да обясни наличието на хрупкав хляб в менюто вместо обичайните плоски хлебове, които обикновено се консумират в африканските страни.
За съжаление Нигер хронично страда от суша, което прави намирането на пресни продукти оскъдно и непостоянно. Просото е най-използваното зърно, произвеждано в Африка, където е ценено за устойчивостта си на суша и бърз растеж дори в бедна почва. Това е основната диета на по-голямата част от селското население на Нигер и често се сервира с козе или камилско мляко. Просото се начуква на брашно от жени и момичета и се прави на паста или твърда каша и се покрива с яхния или сос.
Оризът е по-скоро “статус” храна и се запазва за специални поводи. Месото също е и за специални поводи, обикновено се пече на скара и се яде навън.
Мъжете, жените и децата обикновено се хранят отделно.
Когато се предлага питие, е неучтиво да откажете. Също така е необичайно да ядете пред друг човек, без да предлагате да споделите храната. Когато се приближавате до нечий дом, пляскайте с ръце, за да съобщите за пристигането си. Общите правила за поведение включват важността на поздравите, много от които са сложни. Счита се за грубо да започнете разговор, без първо да попитате за здравето и благополучието на семейството на човек.
След тази оскъдна информация за храната в Нигер изобщо не е учудващо, че торти там няма. Каква “изненада” за Африка. 😀 Направо реших да приготвя нещо френско заради факта, че Нигер е била колония на Франция. Избрах такава, която да е унисон със сезона преди Коледа и да е с простички съставки – “Apple and cinnamon creme caramel cake”. Ето и необходимите продукти:
за карамеления слой:
150 грама захар
2 супени лъжици вода
за слоя “крем крамел” :
250 грама крема сирене
397 грама кондензирано мляко
6 жълтъка
ванилия
за ябълково – пандишпанения слой:
175 грама масло
2 ябълки
1 чаена лъжица канела
330 грама захар
3 яйца
150 грама самонабухващо брашно
Начин на приготвяне:
В касерола разтопете захарта с водата докато стане на карамел. Цветът му зависи от вашия вкус. Основното е да не бъркате захарта докато не се разтопи, защото ще кристализира. И правете карамела на средна степен на котлона, за да не изгори бързо и неравномерно.
Намаслете и застелете с хартия дъното и стените на тава. Изсипете карамела на дъното.
Разбийте леко крема сиренето. Добавете жълтъците, кондензираното мляко и ванилията и разбийте до гладкост. Изсипете върху карамела и охладете за час в хладилника.
В касерола разтопете 25 грама масло. Добавете една ябълка, нарязана на кубчета, канелата, 55 грама захар и 60 мл вода. Варете за около 8 минути на слаб огън. Оставете да се охлади напълно.
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. Разбийте жълтъците със 110 грама захар и останалото масло.
Добавете охладените ябълки, а след тях и брашното.
Разбийте белтъците на меки връхчета и внимателно ги добавете към сместа.
Внимателно разпределете сместа върху охладения слой като внимавате да не навлизате в него. Аз имам една много удобна шпатула и с нея внимателно успях да разнеса слоя.
Печете в предварително загрята на 160 градуса фурна най-малко за 40 минути. Трябва да стои стегнато. Леко докоснете с пръст. Не трябва да имате усещането, че слоя отдолу се движи. Не знам дали стана ясно, но не мога да го обясня по друг начин.
Извадете и охладете.
С останалата захар и 2 супени лъжици вода направете карамел. Нарежете ябълка на тънки кръгчета и след като карамелът е готов потапяйте кръгчетата за кратко (около 30 секунди) и ги вадете върху хартия за печене да стегне карамела.
Обърнете тортата върху чиния за сервиране и отгоре подредете карамелизираните ябълкови кръгчета.
Тази рецепта може да направите като използвате формички за мъфини и направите индивидуални порцийки. Би било кокетно. 🙂 Вкусът е страхотен, но това не е учудващо за френски десерт. Ябълка и канела са много коледни продукти така, че можете да приготвите тази торта и за Коледа, ако рецептата ви е допаднала.
Следваща дестинация – Нигерия.
