Остров Клипертон

Клипертон или Островът на страстта е остров в Тихия океан, който е задморско владение на Франция. Управлява се от върховния комисар за Френска Полинезия. Той е необитаем. Четвъртият ми по ред. Изобщо страните с буква О са много бедни откъм бит, културни и кулинарни традиции. Малко започвам да губя ентусиазъм в писането, защото няма за какво да се пише на практика. 🙁

Остров Клипертон е открит от Фернандо Магелан и носи името на английския пират Джон Клипертон. Той водил битки с испанците в района през 18 век и е използвал острова за база при набезите си. Почти два века след откриването му на бреговете акостират два френски кораба, а няколко години по-късно французите изпращат за пет месеца географска експедиция на него. След това американска компания за добив на гуано обявява острова за владение на САЩ. Две години по-късно Наполен го връща на Франция. През 1897 г. и мексико се намесва и разполага военен пост на острова като го обявява за мексиканска територия. Година по-късно в хода на Испано-американската война Клипертон е завладян отново от САЩ.

През 1906 г. английска компания купува правата за добив на гуано от мексиканското правителство и построява миньорско селище. Същата година Мексико отново изпраща свои войски на острова. До 1914 г. около 30 мексикански семейства (100 души) живеят на острова. По време на Максиканската революция голяма част заселниците измират, като някои са спасени от американски кораб. На острова остават само пазачът на фара Викториано Алварес с няколко жени и деца. През 1917 г. Алварес се самопровъзгласява за крал, но по-късно е убит от една от жените. Последните останали живи – три жени и две деца, са прибрани от американски кораб през юли същата година.

В следващите 10 години Франция и Мексико многократно обсъждат въпроса за принадлежността на острова, но не постигат съгласие. През 1930 г. Франция се обръща към Ватикана с молба да се определи правото на владение над острова. Папата назначава за арбитър по спора италианския крал Виктор Емануел. Една година по-късно той присъжда острова за владение на Франция. Французите построяват отново разрушения испански фар и изпращат военно подразделение на острова. Френските военни остават на острова едва седем години.

Американският президент Рузвелт иска да направи острова авиобаза и през 1944 година военните окупират острова, но после се отказват, защото смятат, че той не е подходящ за целта. След като Алжир обявява своята независимост френската ядрена програма е застрашена. Френското министерство на отбраната обявява остров Клипертон като едно от местата за тестване на френските ядрени оръжия. По-късно поради неблагоприятния климат и отдалечеността островът не е одобрен. През 70-те години на 20 век французите отварят лагуната и изграждат малко търговско пристанище. През 1981 г. Академията на науките на задморските територии препоръчва изграждането на инфраструктура на острова – самолетна писта и риболовно пристанище. Именно тогава островът административно е включен във френската държава, като територията му е подчинена на върховния комисар за Френска Полинезия. Компанията, която трябва да изгради инфраструктурата се отказва и през 80-те години френското правителство планира да превърне острова в хранилище за ядрени отпадъци. Острото противопоставяне на Мексико и САЩ осуетява този план. В днешно време островът се посещава от риболовни кораби и океански изследователи.

Поради липсата на хора, бит и култура съм принудена да приготвя торта, която е френска. Не се оплаквам. 😉 Ако има страна, която да блести с уникални кулинарни традиции то това спокойно би могла да бъде точно Франция. Избрах да направя “Gateau St. Honore with Salted Caramel” за вас. Gateau на френски означава торта, а St. Honore в името идва от френския светец, покровител на пекари и сладкари, Saint Honoré. Десертът е изобретен в пекарна на улица “Saint-Honoré” и някакси логично е кръстен на светеца. Ето и необходимите продукти:

за основата:

1 пакет бутер тесто

50 грама масло

1/2 чаена чаша вода

1/2 чаена лъжица захар

1/4 чаена лъжица сол

1/2 чаена чаша брашно

2 яйца

за крема:

1 чаена чаша прясно мляко

1/3 чаена чаша захар

ванилия

2 супени лъжици царевично нишесте

2 супени лъжици брашно (аз ги забравих 🙂 )

1 яйце

1 жълтък

за сметановия крем:

1/2 чаена чаша пълномаслена сметана

2 супени лъжици пудра захар

ванилия

за соления карамел:

2/3 чаена чаша захар

1/3 чаена чаша пълномаслена сметана

1/2 чаена лъжица сол

Начин на приготвяне:

Първо да приготвим тестото за еклерите. Изсипваме в касерола водата, маслото, захарта и солта. Загряваме на висока температура докато маслото и захарта се стопят. Отместваме от котлона и добавяме брашното. Бъркаме докато сместа стане хомогенна и връщаме на котлона, който е намален на слабо и разбъркваме докато тестото стане на топка.

Дърпаме от котлона и добавяме яйцата едно по едно като след всяко разбъркваме енергично докато тестото напълно го поеме.

Отрязваме кръг с диаметър 18 см от бутер тестото. Поставяме го върху хартия за печене и го надупчваме с вилица.

Пълним пош с тестото за еклери и не поставяме накрайник.

Този, който ползвам аз ми е подарък от приятелка преди сигурно десет години. Изключително съм доволна от него и си струва човек да инвестира някой лев в подобен, за да му служи дълго време. Шприцоваме ръб от тестото върху бутер тестото. С остатъка правим 16 малки еклерчета. За да се получат добре след шприцоването мокря пръста си и приплесквам леко връхчетата на еклерите.

Печем в предварително загрята на 220 градуса фурна за 10 минути като по никакъв повод не отваряме вратата на фурната. След това намаляваме градусите на 190 и печем още 18 минути.

Изваждаме и оставяме да се охлади.

За крема разбиваме яйцата с царевичното нишесте и брашното ( в моя случай без брашното, защото го забравих) и малко от млякото. Останалото мляко загряваме със захарта на котлона докато захарта се разтопи.

Прибавяме яйчената смес и не спираме да бъркаме на слаб огън докато крема не се сгъсти.

Свляме от котлона и покриваме крема с фолио за свежо съхранение, за да не хване коричка докато изстива.

Когато кремът се охлади напълваме пош с малък кръгъл накрайник и пълним еклерите с крема като леко натискаме накрайника в основата на еклера, за да я пробие и вкарваме нужното количество от крема. Оставяме еклерите настрана и правим карамеления сос.

Загряваме захарта да се разтопи и карамелизира. Дърпаме от котлона и добавяме сметаната. Внимавайте, защото при добавянето сместа кипва и може да се изгорите. Разбърквате и връщате на слаб котлон докато сосът стане напълно готов. Накрая добавяте солта или пък не. Зависи от това дали обичате солен карамел.

Топим първи еклерите в карамела откъм горната им част, а след това и долната. След това залепваме еклерите по ръба на основата с помощта на карамела. Подреждаме по цели ръб еклери.

Разбиваме сметаната с ванилията и пудрата захар до меки връхчета и с помощта на пош и накрайник по избор шприцоваме в средата на тортата.

Това е всичко.

Еклерите са много вкусни и според мен лесни за правене. Като цяло няма нищо сложно в приготвянето на тази торта, но във всяка една хапка се усеща френския финес и изискания вкус. Не помня да съм правила френска торта и да не е била изключително вкусна. Парченцата са тънички , но тъкмо толкова хапки са необходими човек да изпита наслада от десерта.

Опитайте и вие да си я направите и няма да съжалявате. Не отнема много време. Само ви трябва желание и любов към десертите. 🙂

Следваща дестинация – Острови Кук.