Острови Кук

В днешния глобализиран свят все по-често мечтая да отида на място, недокоснато от времето и хората. И мисля, че току-що го намерих. 🙂 Островите Кук – шест острова и девет атола, разпределени в две островни групи – Северни и Южни острови Кук. Тези острови са владение на Нова Зеландия и се намират в южната част на Тихия океан. Те получават право на самоуправление през 1965 г., но жителите им са с новозеландско поданство, а държавен глава всъщност е британската кралица. Местното население е около 20 000 души.

Според последни археологически проучвания островите са заселени около V век с преселници от Таити и Самоа. Северната група са открити от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра през 1595 година, а Южната група – през 1773 година от капитан Джеймс Кук. Носят неговото име. През 1888 година Великобритания обявява архипелага за свой протекторат. През 1901 година островите минават под управлението на Нова Зеландия. Столицата се намира на най-населения и доближил се до цивилизацията остров – Раратонга. На него е и международното летище, което „донася“ туристи от цял свят в това далечно кътче. До останалите острови се стига единствено с лодки. С територия от едва 240 кв. км, островите трудно се забелязват на картата, но когато човек види фотографии с кристално чисти води, слънчеви плажове със златен пясък, свежи палмови дръвчета, безумно красиви залези и изгреви… изобщо истински тропически Рай няма как поне да не помечтае да отиде до там. Аз вече мечтая. От момента, в който разбрах коя държава е по ред и направих бегло първоначално проучване и бях запленена.

Основа на стопанството на островите Кук е туризма, в който са заети близо ¾ от работоспособното население. Годишно островите се посещават от около 83 хиляди туристи. Основно се отглеждат тропически плодове и кокосови орехи. Отглеждат се и изкуствени перли. Има цели две шивашки предприятия, пивоварен завод и предприятия за преработка на плодове и копра. От особено голямо значение за брутният вътрешен продукт на страната са продажбата на пощенски марки и монети. 😮 В административния център Аваруа има голямо пристанище и международно летище. На островите има изградени 190 километрови шосета, от които 35 километра са асфалтирани. Няма железопътни линии. На островите Кук не съществува безплатен Wi-Fi и това означава едно Offline преживяване сред зашеметяващи лагуни, което съвсем ще ви накара да се почувствате в рая. 🙂

Най-известното място за хапване на Островите Кук носи името Plantation House и е едно от най-старите заведения в района. За да ползвате услугите там, понякога се налага да почакате няколко дни. Докато дойде денят, в който ресторанта реално работи. Всички ястия се правят с продукти от джунглата, включително със заловени диви пилета и прасета. 😮

Кухнята е типична за тропическа държава. Ето и няколко традиционни храни, които са задължителни за опитване там:

IKA MATA – това е най-традиционният деликатес на островите. Ика Мата се превежда като „сурова риба“ на маорски, но самото ястие предлага повече от това. То е като красива полинезийска салата, приготвена с основа от кокосова сметана, ситно нарязани зеленчуци, кориандър и сурова риба (обикновено Марора (летяща риба)). Смесени заедно, създават красиво освежаващо лакомство.

CURRIED EKE – ястие с октопод (вкусен сам по себе си), представено по островния начин. Съставките за това ястие са изключително прости, но си пасват идеално. Готовият и сварен октопод се сварява отново в кокосова сметана и лук с чесън и подправки на вкус. Това е буквално всичко.

RUKAU – невероятно питателно ястие от острови Кук е Rukau или Taro Leaves, както също са известни. Листата таро се берат, когато са млади и се приготвят (три пъти) в кокосова сметана и карамелизиран лук. Понякога се сервират и се смесват с говеждо месо, но можете да се насладите също толкова задоволително и на вегетарианския вариант на ястието.

RORI – ястие от морска краставица. Те са много разпространени във водите около островите и местните са намерили начин да ги вградят във вкусно солено-сладко ястие. Изискват се умения и време, за да се приготви това ястие, но, ако е сготвено добре се твърди, че е невероятно вкусно. Не знам, не съм била там и не съм опитвала. Виждала съм това животно и никак не ми изглежда апетитно. 🙂 Често в състава на ястието освен морска краставица се добавя чесън, масло и билки.

Сред любимите десерти на местните жители са кокосовата торта и чийзкейкът, но основно за десерт се консумират местни плодове като папая, манго, ананас, черимоя, маракуя, карамбола. Местните жители правят бирата си в домашни условия. Прави се от значителни количества портокали, които се обработват по специален начин, така че в крайна сметка се получава напитка с необичаен вкус, характерна само за региона. Бира от портокали звучи меко казано странно. 😮

Намерих една рецепта, която ми се стори подходяща за блога – “Coconut rolls from the Cook Islands”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

4 чаени чаши брашно

2-3 супени лъжици масло

1/2 чаена чаша захар

2 чаени лъжици мая

за соса:

1 чаена чаша захар

3-4 чаени чаши кокосово мляко

1/2 чаена чаша кокос

1 чаена лъжица маниока на прах (ако нямате можете да ползвате царевично нишесте)

Начин на приготвяне:

Смесете маята и захарта с около 1/4 чаена чаша хладка вода. Оставете малко настрана да “шупне” маята.

Изсипете сместа в кладенче, което сте направили в брашното. Добавете и разтопеното и охладено масло.

Замесете тесто като за хляб, а ако се наложи добавете още хладка вода.

Разточете тестото и изрежете 12 парчета.

От тях оформете 12 топки като охлювчета. Поставете ги в намаслена тава и ги покрийте с кърпа да втасат.

Би трябвало да удвоят обема си, когато са готови да се сложат във фурната.

Смесете съставките за соса и ги гответе за кратко на умерен котлон докато сосът се сгъсти.

Изсипете половината от него върху втасалите рулца и печете 30 минути на 200 градуса или до готовност.

Когато тортата е опечена излейте и останалия сос.

Много се чудех дали изобщо да публикувам тази торта. За първи път правя нещо, което изобщо не ми харесва. Още докато четях рецептата имах огромни резерви, че ще се получи. Първо ми направи впечатление, че маята е твърде малко за толкова брашно. По правило на килограм брашно ( в рецептата е почти толкова) се слагат 2 пакетчета суха мая, а в рецептата пишеше 2 чаени лъжици ?!??! След това заливането със сос и печенето не ми се сториха добра идея. А самият сос не се сгъсти кой знае колко за три минути, както пишеше отново в рецептата. Както подозирах основата на тортата не набухна достатъчно и логично след като я удавих в сос не се изпече добре. Търсих друг вариант на рецептата, но не намерих. За подобни екзотични дестинации по принцип доста трудно намирам рецепти и нямам много варианти. И тъй, тръгнах против всичките си опит и познания за кулинарията и логично получих плачевен резултат. 🙁 Смятам, че е правилно да се споделя и лошия опит и затова реших да снимам и опиша тази торта. Естествено е, че не ви я препоръчвам, но поне информацията за острови Кук се надявам да ви е харесала. 🙂

Следваща дестинация – Острови Мидуей.