Острови Мидуей

 Островът Мидуей (както името му подсказва) е горе-долу по средата Между Северна Америка и Азия. Сред тропическия рай се е водила една от най-ожесточените битки на Тихоокеанския фронт през Втората Световна война. Картината на смели американски моряци, които съсипват японския Голиат, е най-често представяният образ на една от най-почетните битки на САЩ в Тихия океан – тази при Мидуей.

Една от главните цели на Япония през Втората световна война е да изгони САЩ от Тихия океан и така да завладее повече територия в източна Азия и югозападните тихоокеански острови. Тя не успява да приключи окончателно флота на САЩ с атаката на Пърл Харбър на 7 декември 1941 година (въпреки количествата щети) и да си осигури така желаното надмощие в района.

САЩ са наясно, че японците планират атака в Тихия океан – на място, което наричат с кодовото име „AF“. Това се знае, защото криптографите на военноморския флот могат да дешифрират японската комуникация от началото на 1942 година. Времето и мястото се потвърждават, когато американската база в Мидуей изпраща фалшиво съобщение, че питейната ѝ вода свършва. Тогава Япония от своя страна изпраща съобщение че „AF“ привършва питейната вода, което потвърждава, че атаката ще е по Мидуей. Станцията Хипо, където се намират криптографите в Хавай, успява да даде и датата на атаката – 4 или 5 юни – и планa за атака на Императорския японски флот.

Японците са подготвили 11 линейни кораба, 8 самолетоносача, 22 крайцера, 65 миноносеца, 21 подводници и 15 транспортни кораби с 5000 десантчици. Рано сутринта на 4 юни самолети от четири японски самолетоносача атакуват и нанасят тежки поражения на американската база в Мидуей. Японците обаче не знаят, че американските самолетоносачи са в източната част на острова готови за бой. Те смятат, че въобще ги няма. След първите си атаки, японските самолети тръгват обратно към корабите си, за да се превъоръжат и да заредят гориво. Докато се прибират обаче, морските им сили забелязват флота на САЩ да наближава. Бомбардировачи от американски самолетоносачи нападат японския флот. През следващите два дни американските сили в морето и на сушата, на остров Мидуей, продължават атаките си, изтиквайки Япония от бойното поле. Азиатците губят около 3 057 души, 4 самолетоносача и стотици самолети, докато Америка губи около 362 души, 1 самолетоносач, 1 един боен кораб и 144 самолета.

Един от най-популярните митове за сражението е, че американският флот има невероятно малък шанс да спечели. Това обаче не е точно така. Японците имат съвсем малко преимущество над американците. Най-големият мит обаче е, че битката при Мидуей по някакъв начин е повратна за цялата война. Една от причините за тази заблуда е популярното твърдение, че САЩ разрушава флота на Япония, което е напълно грешно. Дори в битката по-късно при остров Санта Крус японците събират по-силен флот от американците. Американските корабостроителници докарват САЩ до победа през 1945. Японците може и да са оцелели след шамара в Мидуей, но нямат ефективна програма за посрещане на щетите върху съдовете си. Така, когато САЩ впряга индустриалната си мощ, Япония не успява да смогне. Това е единственото чудо във войната от страна на американците – способността им да произвеждат плавателни съдове с нечувана скорост. И то ще се случи независимо дали бяха били или паднали при Мидуей.

Тъй като островите са необитаеми рецептата ще е на американска торта и по-точно на “Strawberry shortcake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за бисквитите:

2 чаени чаши брашно

1/4 чаена чаша захар

1 супена лъжица бакплувер

1/2 чаена лъжица сол

1/2 чаена чаша масло

3/4 чаена чаша прясно мляко

за компота от ягоди:

4 чаени чаши ягоди

2-4 супени лъжици захар

кората на един лимон (това е моя добавка и го няма в оригиналната рецепта)

за крема:

1 чаена чаша сметана

1/2 чаена лъжица пудра захар (може и повече, ако обичате по-сладко)

ванилия

Начин на приготвяне:

Смесете в купа брашното, солта, захарта и бакплувера. Добавете маслото, което е нарязано на парченца.

Смесете с ръце докато сместа стане на трохи. Прибавяйте млякото на части докато замесите гладко тесто.

Разточете тестото на кора с дебелина 2 см и изрежете малки кръгчета (около 6-7 см диаметър). Можете да направите и една кора и да я изпечете без да я режете, ако искате да е голяма тортата. Аз реших да направя няколко по-малко. Персонална торта за всеки. 🙂

Сложете в тава, застлана с хартия за печене и печете в предварително загрята на 220 градуса фурна около 12 минути.

Нарежете ягодите на парчета. Поръсете ги със захарта и с настърганата лимонова кора и разбъркайте.

След като бисквитите се опекат ги охладете добре.

Разбийте сметаната със захарта и ванилията до меки връхчета.

Разполовете всички бисквитки на две по ширина.

Вземета малко сметана и сложете върху долната половина.

Сложете от плодовия компот колкото успеете да закрепите върху основата.

Захлупете с капачето и сервирайте.

Умишлено направих тортичките по-небрежни, но вие можете да напълните пош със сметановия крем и да декорирате по-професионално. 🙂 Можете и върху капачето да сложите сметана и плодове. Може да поръсите и с пудра захар. Изобщо варианти много. На мен много ми допадна този десерт. Основата е вкусна и маслена, но не е прекалено сладка. В нея попива малко от сметаната и плодовия сок, но въпреки всичко запазва и хрупкостта си . Чудесен десерт за повод и без повод. Не отнема много време за приготвяне, но кафето и денят са различни с него. 😉

Следваща дестинация – Остров Наваса.