Палау

Република Палау е малка живописна островна държава, разположена в Тихия океан на около 800 км. от Фипините.  Населението й е малобройно (около 19 000 души) , но пък изключително приветливо и гостоприемно. В територията на страната се включват 260 живописни острова, повечето от които са разположени в огромна лагуна.

Рифът Синия ъгъл е неповторимо място и едно от най-известните за гмуркане на планетата. Поради доброто разположение на острова и липсата на мусони и тайфуни, времето е подходящо целогодишно за гмуркане и почивка. Средните температури са около 27-30 градуса.

Ако се гмуркате в Палау, първото нещо, което ви изумява е множеството различни риби. Хиляди тъмносини и сиви червенозъби риби-клоуни се задвижват като размахват лудо своите огромни гръбни и коремни перки. Отвъд стръмния склон можете да наблюдавате и рифовите акули (по-големите сиви рифови акули са дълги около метър и половина, а по-малките са черноперите рифови акули). По време на гмуркане можете да видите около 20-30 такива.

Акулите изглеждат напълно спокойни, те не се страхуват от хора и плуват до вас преди да се обърнат и да ви подминат в последната секунда. Тогава идват, обикновено сами, синьо-зелени наполеонови зеленушки, чиито брой силно намалява в Тихия океан поради необикновените цени, които се плащат от богатите китайци в Хонг Конг за живи такива (до 10 000 долара). В Палау обаче акулите са защитени. Интересни са и сребърните, смъртоносно изглеждащи баракуди, които през деня обикалят на пасажи. Те ловуват само през нощта.

Палау има около 20 останки от потопени търговски кораби, предимно японски, които са потънали през март и юли 1944 г. Има също и останки на японски изтребители и два американски военни самолета.

Когато се гмуркате  можете да видите останките от “Хелмет” – неидентифициран японски товарен кораб, пренасял товари от шлемове, самолетни двигатели и дълбочинни бомби, които приличат на малки варели. Люковете са тесни, но можете да се гмурнете бавно в черните, тъмни трюмове и да разгледате множеството артефакти. Предметите в корабите обаче не могат да се местят – двама гмуркачи са били арестувани заради кражба на няколко предмета от останките на корабите.

Достигането до местата за гмуркане, сред Каменните острови, си е удоволствие само по себе си. Покрити с плътна растителност, те са направени от варовик, или по-скоро това са корали, които са мъртви от стотици милиони години.

Освен невероятните подводни гледки, Палау предлага на посетителите луксозни хотели и редица забавления – възможности за кану-каяк, разходки на сушата, риболов, летуване на палатки, пешеходен туризъм и много други атракции на своите многобройни острови.

Най-известният и най-предпочитан за летуване е островът Корор, на който се намира и едноименният столичен град. Също толкова интересен е и островът Понапе (Понпей) със своите каменни руини. Остров Еил Малк пък е известен с огромните пасажи медузи. Друг остров, Пелелиу, впечатлява с реликвите от Втората световна война и подводните си пейзажи.

Кухнята на Палау е силно повлияна от деликатесите на Индонезия, Филипините, Япония и други съседни страни. Тук може да получите суши от световна класа, месо на скара, сашими и т.н. По-изисканата кухня на Палау има нотка на японска кухня, китайска кухня и т. н. Местните жители на Палау зависят твърде много от морските дарове.

Традиционното ястие на Палау е Тинола. Това е супа, която се прави с пилешко месо, джинджифил, зелена папая, чесън и др. Това необикновено ястие се сервира на всеки празничен повод. Местните жители на Палау обикновено използват парчета пилешки бутчета, за да приготвят това ястие. Яжте тази супа с няколко кръгчета лук.

Всеки турист, идващ в Палау, трябва да опита автентичния деликатес Улкой. Това са пържени скариди, добре овкусени със сол, черен пипер и креолска подправка. Ако сте любител на скариди, определено трябва да поръчате това пикантно ястие. Таро е растение, което се среща повсеместно в Палау. Готвачите правят различни ястия като супа таро, салати таро, торти таро и др., с този суров зеленчук. Сред тези ястия, Таро Рости е доста известен в Палау. Това не е нищо друго освен малка картофена баничка с корен от таро. Хората добавят сол, лук и черен пипер към ястието. В ресторантите на Палау ястието се сервира като пикантна гарнитура. Плодоядните прилепи се срещат в дълбоките тъмни гори на Палау. Те се ползват за едно основно ястие – “Fruit bat soup”. Плодоядните прилепи висят от дърветата и диетата им включва цветя, плодове и др. Това ми идва в повече. Не бих яла такава супа. Особено след пандемията от корона вирус, за която се твърди, че е тръгнала от консумацията на прилепи. 😮

Halo-halo е сладък десерт, който се сервира в края на вечерята в Палау. Този кремообразен и сладък десерт се счита за национален десерт на Филипините. За да го направят изключително вкусно, готвачите от Палау добавят карамел, ванилия и кафява захар към рецептата.

Тортата, която избрах да приготвя е американска, тъй като Палау се води към САЩ. Казва се “Cherry cola cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

За основата:

1 1/2 чаени чаши мини маршмелоу

2 чаени чаши брашно

2 чаени чаши захар

1 чаена лъжица сода за хляб

200 грама масло

1 чаена чаша чери кола

3 супени лъжици какао

2 яйца

1/2 чаена чаша мътеница

ванилия

за крема:

150 грама масло

1 чаена чаша захар

200 грама маршмелоу крем

2 супени лъжици замразени череши, нарязани на дребно

пресни череши за декорация

Начин на приготвяне:

Смесете брашното, захарта и содата за хляб.

В касерола сложете на котлона маслото, какаото и колата. Варете докато кипне сместа.

Изсипете течността в брашнената смес и разбъркайте добре.

Разбиийте яйцата с мътеницата и ванилията.

Прибавете към останалата смес.

Накрая прибавете маршмелоу.

Изсипете сместа в две застлани с хартия за печене тави и печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 25-30 минути или до готовност.

Охладете блатовете добре.

Разбийте маслото със захарта и крема маршмелоу. Добавете и замразените чреши.

Разделете крема на две и сглобете тортата.

Декорирайте с пресни череши отгоре.

Тортата е свежа и напълно подходяща за сезона, тъй като черешите сега са особено вкусни. Специално от блатовете съм очарована. Ще ги приготвя пак. Може би ще сменя крема с някой по-малко сладък и по-плодов. Видът на тортата е абсолютно непретенциозен, но това е все пак десерт за след вечеря. Нищо помпозно, но много вкусно. Опитайте и вие.

Следваща дестинация – Палестинска автономия.