За Пурто Рико казват, че е страна на безкрайната фиеста. Островната държава е цялата изпъстрена с плажове, окъпани от кристалните морски води. Температурите не падат под 21 градуса през цялата година. Едно от най- големите круизни пристанища в света, второ по големина в западното полукълбо и почти задължителна част от круизите в Карибския басейн се намира в Пуерто Рико. Най-големият телескоп в света, най-голямата дестилерия на ром “Бакарди” и най-голямата подземна река в света се намират именно в Пуерто Рико. Най-голямата падина на Атлантика се намира именно тук и се нарича Пуерториканската падина. 🙂
Кулебра е тропически рай, който изглежда доста по-далеч от континенталната част на Пуерто Рико, отколкото, всъщност, е – само 37 км вода ги разделя. Островът може да се похвали с 10 девствени бели, пясъчни плажове по крайбрежието и буйна гора. Няма круизни пристанища, курорти или огромни тълпи. Само около 2000 души обитават Кулебра, заобиколен от чисти сини води. Бивш рай за пирати, около острова може да бъде намарени изоставено военно оборудване, заедно с много различни видове диви животни. И като заговорихме за пирати – през 1939 година на остров между Хаити и Пуерто Рико американски туристи намерили съкровището на пирата Уилям Дженингс. От продажбата му те спечелили повече от един милион долара.
Опустошителният ураган Мария връхлита острова през 2017 г. и причинява ужасяващи щети на инфраструктурата на Пуерто Рико. Но тежките последствия от тропическата буря дават на пуерториканците шанс да преосмислят начина си на живот, особено по отношение на храната. По-голямата част от храната до този момент е предимно внос. Така че, когато ураганът удря хората не могат да получат хранителни продукти. Това засилва значението на местното селско стопанство. Агротуризмът е разрастваща се индустрия в Пуерто Рико, която дава възможност на туристите да посещават плантациите за кафе и фермерските ресторанти, да подпомагат земеделските дейности в стопанствата и да опитват местни продукти.
Кухнята в Пуерто Рико е уникална комбинация от съставки, култури и рецепти. Местните индианци Таино, испанските конквистадори и африканските роби са повлияли на това, което е станало известно на острова като ” окяна криола” , което означава на практика креолска кухня.
Мофонго е неофициалният крал на пуерториканската кухня. Това е вкусно ястие и е смес от пюрета, подправки и неограничен избор от пълнежи, в това число зеленчуци, скариди, пържоли, свинско месо, морски дарове … Каквото и да е вашето хранително предпочитание, има мофнго, което ще харесате. Всеки самоуважаващ се пуерторикански ресторант, от крайпътни заведения до някои от най-изисканите местни ресторанти на острова има собствена рецепта за мофнго.
Lechón е прочутото печено свинско прасе от Пуерто Рико. Всъщност, това е толкова обичано ястие, че има един път в Гуават , Пуерто Рико , известен като ” Рута дел Лечон ” или ” Прук Майор “. Този път е на около час път южно от Сан Хуан по магистрала 52 на юг до изхода 33 и след това по път 184. Ще разберете, че сте пристигнали, когато започнете да виждате (и миришете ) вкусните лехонери в откритите крайпътни заведения за хранене.
Ако mofongo е неофициалното национално ястие на Пуерто Рико,то arroz con gandules е официалното такова. Гълъбовият грах с ориз има карибски корени, но в Пуерто Рико ястието има таен сос, известен като софрито . Arroz con gandules обикновено се прави с шунка, свинско месо, chorizo, червени чушки и маслини. Това ястие е силно повлияно от испанците, които са донесли някои от съставките му – особено маслините.
Съвет: Ако искате да ядете ориз и фасул, не питайте за арози. Вместо това, поръчайте чиния с арозоконсонжи . Този съвет го намерих в нета, но не мога да обясня какво значи. 😀
“Софрито” е смес от лук, чесън, кориандър и черен пипер, запържени в зехтин с “ахиоте” или “анато” (червено-жълта растителна боя). Именно “софрито” придава яркожълтия цвят на много местни ястия, предимно ориз, супи и яхнии. На масата по традиция се сервира “queso blanco” (бяло сирене), “pan de agua” (местен хляб), “surillitos” (сладки кифлички), пайове empanadillas във формата на полумесец с различни пълнежи и плоски тортили.
Десертите обикновено са пайове с плодово сладко или крем, “nisperos de yam” (топчета от сладки картофи с кокосови стърготини, карамфил и канела). Подходящи са и желе от гуава и пайове, пайове с портокал и сладки картофи, пай с кокосови плодове, сладък ориз с кокосови стърготини (polvo de amor), кокосов пудинг “boudin de pasas con coco”, бананови мъфини, кокосово мляко “leche de coco” , плодови смутита и множество разновидности на захаросани плодове и конфитюри.
Пуерториканското силно черно кафе се счита за национална напитка. Кафееното дърво се отглежда в планинските райони на острова повече от 300 години, така че местните знаят как да го приготвят. Чаят е популярен само като следобедна напитка (за обяд или бизнес разговор), но почти навсякъде има всякакви плодови сокове с лед. Тъй като на острова не се произвежда вино, най-популярните алкохолни напитки са бира,а най-популярната марка е Medalla и ром. Пуерто Рико е един от водещите производители на ром на планетата (80% от консумирания ром в САЩ се внася от там), така че можете да намерите около 200 разновидности на първокласен ром на острова.
Съвсем близо до Сан Хуан ще откриете крайбрежния афрокарибски квартал Пиньонес, който е рай за почитателите на уличната храна. Оставете носа си да ви води до най-близкия фогон (фургон) или чинчоро (малки щандове за хапване на място), където се продава всичко от кокосови орехи, плантейн, скариди, раци и прясна риба, сготвени по различни начини.
За вас приготвих “Puerto Rican pineapple rum cake”. Ето и какви са необходимите продукти:
за глазурата :
1/2 чаена чаша кафява захар
1 1/2 чаена чаша тъмен ром
1/4 чаена чаша масло
1/2 ананас, нарязан на слайсове по половин сантиметър дебели
за основата:
1 чаена чаша масло
2 чаени чаши захар
4 яйца
1 чаена лъжица тъмен ром
2 1/2 чаена чаша брашно
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаена чаша орехи/пекан
ванилия
Начин на приготвяне:
Загрейте рома и захарта и варете докато 1/3 от течността се редуцира. Добавете маслото и разбъркайте.
Прибавете ананаса и оставете да кисне 3 минути.
Подредете ананаса на дъното на правоъгълна тава.
Разбийте маслото и захарта на крем. Последователно добавете яйцата като след всяко разбивате докато стане хомогенна смес.
Прибавете солта, рома и ванилията и накрая и брашното.
Настържете сместа върху ананаса.
Накрая поръсете с нарязаните ядки.
Печете час и десет минути на 180 градуса или до готовност.
Извадете от фурната и оставете в тавата за 15 минути да изстине леко.
Обърнете тортата в тортена чиния и полейте със соса, в който накисвахте ананаса.
Сервирайте самостоятелно или в комбинация с ванилов сладолед.
Тортата е като голяма маслена бисквитка. Вкусна е, но като че ли сосът и е малко. Бих предпочела да е повече, за да омекне малко. Използвайте качествен ром, защото ароматът и вкусът се усещат в десерта. Като правило аз винаги използвам качествен алкохол в ястията и десертите си. Това го научих от Жак Пепен, чиито предавания гледах преди много години. 😉
Следваща дестинация – Република Конго.
