Риф Кингман

Има една верига тихоокеански атоли и острови, наречени о-ви Лайн, които се простират от двете страни на екватора на 1500 км южно от Хавай. Кингман, който представлява 46-километров коралов триъгълник, включва лагуна с размери 17 километра изток-запад и 8 км север-юг. Сушата са всъщност няколко ивици земя, покрити с избелели от слънцето парчета корали и черупки от миди. Над водата няма растителност. Под повърхността обаче се крие свят на рядко изобилие. 

Между коралите се стрелкат различни риби – цезии, риби пеперуди и риби папагали и още много видове, които ядат планктон, гризат корали и пасат водорасли. Интересното е, че сиви и белопери рифови акули и агресивни червени луциани са хищниците, които доминират в рифа. Свикнали сме хищниците на върха на хранителната пирамида са много по-малко от плячката, а която се хранят. И това звучи логично. Но в рифа нещата са наобратно – хищниците са много повече от плячката. Ще кажете, че не е възможно, но природата “го е измислила” – плячката се размножава няколко пъти в годината и по този начин има храна за хищниците. 😉 Животът край един риф със здрава екосистема изглежда по следния начин : множество хищници, живеещи в постоянен глад, и малобройна плячка, живееща в постоянен страх.

Американският изследовател капитан Едмънд Фанинг открива риф Кингман през 1798 г., но островът не е картографиран до ноември 1853 г. от капитан У. Е. Кингман, чието име носи и днес. През 1860 г. United States Guano Company претендира за рифа съгласно Закона за островите Гуано от 1856 г., който позволява непотърсени острови с находища на гуано да бъдат заявени от Съединените щати, въпреки че няма доказателства, че някога на рифа е имало гуано, а още повече да е добивано. През 1922 г. САЩ официално присвояват острова.

През 2000 г. Военноморските сили на САЩ преотстъпват контрола над рифа на Службата за риба и дива природа на САЩ. Година по-късно е създаден Националният резерват за диви животни Kingman Reef. Заедно с шест други острова, Kingman Reef се управлява от Националния комплекс за резервати за диви животни Pacific Remote Islands. От началото на 2009 г. статутът на комплекса вече е морски национален паметник на отдалечените тихоокеански острови. В днешно време го използват за изследване и сравняване на влиянието на човека върху природата тъй като на него почти няма намеса и човешки отпечатък.

Сами разбирате, че рецепта за торта от необитаем риф няма как да намеря. 🙂 Затова тази, която избрах е американска и освен това съобразих каква да е със сезона и традиционните продукти. Ще направя за вас “Pumpkin Cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

250 грама брашно

2 чаени лъжици бакплувер

1 чаена лъжица сол

1 чаена лъжица сода за хляб

1 1/2 чаена лъжица канела

240 мл олио

4 яйца

20 грама кафява захар

100 грама захар

425 грама пюре от тиква

ванилия

смлян бахар, смлян джинджифил, смляно индийско орехче и смлян карамфил (по около 1/4 чаена лъжица от всяко) – по желание

за глазурата:

225 грама крема сирене

115 грама масло

360 грама пудра захар

1/8 чаена лъжица сол

ванилия

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 180 градуса. Смесете брашното, содата, бакплувера, солта и канелата.

Отделно разбийте яйцата с двата вида захар.

Добавете олиото и пюрето от тиква.

Смесете сухите и мокрите съставки и разбъркайте до хомогенност.

Изсипете в намаслена и поръсена с брашно тава и печете 30-35 минути или до готовност.

Извадете от фурната и оставете да се охлади напълно в тавата.

Разбийте крема сиренето, маслото и захарта на гъст крем.

Сложете глазурата върху напълно охладената основа и след това сложете в хладилника за 20 минути да се охлади цялата торта.

От това количество бихте могли да направите 24 или 28 мъфина. Можете да направите и тортата от два слоя като разделите тестото на две(както направих аз). Само съобразете времето за печене, защото сместа ще е по-малко и ще се опече за по-кратко време. Кремът ще стигне при всички случаи и за двуслойна торта.

В рецептата пишеше, че е по-добре да се ползва тиквено пюре от консерва, защото е по-гъсто от прясно сварена и пасирана тиква. За жалост не разполагах с такова и използвах прясна тиква, която реших да опека, за да има по-малко влага.

Наближава Halloween. Можете да приготвите мъфини от тази рецепта, за да почерпите децата с нещо домашно. 😉 Лично на мен този вкус ми е и доста коледен. Така, че и за тогава става. Докато събирах продуктите на плота в кухнята установих, че нямам канела… Просто не знам как съм пропуснала да заредя бурканчето с подправки. После се сетих, че имам пръчки канела и водих много ожесточена борба с тях, рендето и хаванчето. Накрая успях да смачкам някакво количество, но явно не е било достатъчно, защото повече усещам индийското орехче отколкото канелата в тортата. 😀

Тортата е сочна, ароматна и много вкусна. Прекрасна е за този сезон от годината. Не се колебайте, а просто я направете. 🙂

Следваща дестинация – Руанда.