Демократична република Сао Томе и Принсипи е малка островна държава на запад от бреговете на Централна Африка. Наречена е на апостол Тома от португалските изследователи, които откриват островите на деня на апостола в края на 15 век. По време на португалското управление архипелагът се превръща в център в търговията с роби. След това става търговски център в обмена на стоки като захарна тръстика, кафе и какао. В 70-те години на миналия век португалците се изтеглят и страната става независима.

Островите Сао Томе са необитаеми до идването на португалците. Трудно било да се набират заселници и затова са изпращали нежеланите жители на Португалия, предимно евреи. За отглеждането на захарна тръстика започнали да внасят роби от континента. Сао Томе станал най-големият износител на захар в Африка. В началото на 19 век започва отглеждането и на кафе и какао. От тогава икономиката на страната се базира на плантаторско земеделие. Постепенно едрите плантации преминават от ръцете на португалците към държавни предприятия.
Добре развита е хранителната промишленост и риболова. Правителството насърчава развитието на туризма, който има потенциал, но е в начален стадий на развитие.
Културата на Сао Томе и Принсипи е смесица на африкански и португалски влияния. Музиката на страната е прекрасна смесица от африкански ритми и португалски стилове. Африканските бийтове са предимно западноафрикански, като основните стилове са ussua и socope и разчитат до голяма степен на барабани и перкусии. Въпреки това, португалските бални танци са традиция, която остава невероятно популярна, с много национални състезания, които се провеждат в цялата страна.
Кухнята също е комбинация от африкански и португалски традиции. Собственото производство на различни продукти не е достатъчно за жителите и в страната се внасят 90% от необходимите продукти. Основните хранителни култури, които се произвеждат са банани, хлебно дърво, таро, царевица, боб, папая, палмово масло, а основните земеделски култури за износ включват какао, копра и кафе. Менюто често включва риба или пиле с маниока. Друго ястие, което напомня за Португалия е Feijoada – яхния от боб, приготвена със свинско или риба и често сервирана с riz creole (подправен ориз). Рибата се приготвя печена на скара или варена. Летящите риби (peixe voador) са много популярни. Можете да ги видите разтворени и поставени на стелажи, за да изсъхнат на плажа. Имат лек, деликатен вкус, но са пълни с малки кости, така че внимавайте. Често използвана риба в ресторантите е червеният групер и лаврака , но не трябва да пропускате да опитате кон-кон – грозна, праисторическа риба, печена на скара и сервирана традиционно с печени хлебни плодове.
Калулу е типичното ястие и предтавлява сушена пушена риба в красив сос, приготвена с пресни листа от ока, палмово масло, бамя, малагета чили и кресон, плюс огромно разнообразие от пресни местни билки, което осигурява многопластово ястие, което трябва да се опита. Това е специално ястие, чието приготвяне може да отнеме до пет часа. Други подобни ястия са blabla и djogo и cachupa – популярно ястие от Кабо Верде, приготвено с царевица, зелен и зрял боб. Не е толкова лесно да се намерят тези времеемки традиционни специалитети и понякога се поръчват ден предварително.
На официални празници и тържества (като дни на светци) може да опитате деликатеси като estufa de morcego – яхния от прилепи. Други традиционни ястия включват риба, раци или месо с боб, ориз или банани и омлети, приготвени с местни подправки, за които някои смятат, че имат качества на афродизиак. 😉
Но няма нищо по-специално от какаото от Сао Томе и Принсипи. Островите имат богата, вулканична почва и перфектен климат за отглеждане на какао с много интензивен и сложен вкус, богат на много освежаващи плодови нотки като кайсия, червени плодове, цитруси.
Националната напитка е палмово вино. Vinho de palma, или vim pema на креолски, идва в три качества. Най-хубавията сорт се отглежда на голяма надморска височина, като качествата му намаляват колкото по-близо до града се приближавате. Sagres lager и Super Bock са внос от Португалия. Местната бира Rosema Nacional се произвежда в северната част на Сао Томе и се предлага в големи бутилки без етикет.
Тортата, която е най-популярна в Сао Томе и Принсипи е Banana cake. Тъй като съм правила вече в блога такава избрах да направя “Cocoa bread”. Ето и необходимите продукти за нея:

1 1/2 чаени чаши брашно
1/2 чаена чаша какао
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаена лъжица бакплувер
1/2 чаена лъжица сода за хляб
100 грама масло
1 чаена чаша захар
2 яйца
1 чаена чаша айрян
1/2 чаена чаша нарязани орехи
Начин на приготвяне:
Смесете брашното със солта, содата за хляб, какаото и бакплувера.
Разбийте маслото със захарта докато стане на крем.
Добавете яйцата и разбийте до хомогенност.
Прибавете половината от сухата смес и разбъркайте.
Прибавете айряна.
Добавете останалата суха смес и разбийте за около 5 минути.
Най-накрая добавете нарязаните орехови ядки.
Аз използвах пекан вместо орехи, защото са по-крехки.
Освен това добавих и парченца портокалови кори, защото реших, че портокалът и какаото са добри приятели.

Печете в предварително загрята на 180 градуса фурна за 65-70 минути или до готовност.

След като се изпече оставете тортата в тавата за десетина минути преди да я сложите в чиния за сервиране.

Аз декорирах с разтопен шоколад с вкус на портокал и портокалови корички. Ей така, за разкош. 🙂

Тортата (или по нашите стандарти кексът) е вкусна и сочна с богат каков вкус. Портокалът се вписва много добре в цялата концепция, така че препоръчвам да го ползвате. Десертът се приготвя лесно и е много подходящ за нещо сладко към кафето или чая ви. Нищо “Уау” , но добре познат какаов вкус за радост на семейството ви през уикенда. 🙂


Следваща дестинация – Саудитска Арабия.


Не бях чувала за палмово вино. Какъв ли му е вкусът? 😉
Рецептата, която представяш, е точно за страна, производител на какао. Много ми хареса, защото има орехи и портокалов вкус.
Сладкишът е декориран красиво и вярвам,че е и много вкусен. Записвам си рецептата! 😉