Саудитска Арабия

Саудитска Арабия е едно от най-сухите места в света. Но въпреки това днес тя успява до голяма степен сама да произвежда необходимите ѝ хранителни продукти и дори да изнася големи количества жито, плодове и млечни произведения. Насред пустинята (в северната част на Саудитска Арабия) има тучни зелени полета с буйна растителност. Те не са възникнали по естествен начин. През 70-те години на миналия век Саудитска Арабия започва да развива т.нар. пустинно земеделие, за което използва малкото налични водоизточници в страната. Тя е без реки и езера, няма и области с богата естествена растителност. Валежите са оскъдни или изобщо липсват. След Шестдневната война в страната се притесняват, че западния свят ще застане на страната на Израел и ще спре вноса на хранителни продукти, от които се нуждаят. Затова взимат решението правителството да подпомогне щедро производителите на земеделска продукция. Започнало изграждането на стотици изкуствени системи за напояване. Обработването на сухите и пустинни земи станало възможно единствено чрез използването на подпочвени води. Част от тях се изпомпвали на повърхността от 1 км. дълбочина. Напояването ставало с огромни автоматизирани мобилни системи за разпръскване на водата. Така през 80-те години на миналия век страната постепенно се превърнала от вносител на храни в износител. Дори станала шестият в света износител на пшеница. 😮

За жалост водата е невъзобновяем ресурс. Тази, която използват за напояване, е от стари запаси на повече от 30 000 години. Т.нар. “палео вода” или “вода от Ледниковия период”. Заради малкото количество валежи на практика тя не се възобновява. В края на миналия век първите водни кладенци в Саудитска Арабия започват да пресъхват или да дават единствено солена вода. Правителството реагира като намалява чувствително субсидиите за зърно. Това не довежда до желания ефект, а водното потребление не отбелязва сериозен спад. Причината е нарасналото отглеждане на зеленчуци, както и фуражи за животните. Оказало се, че държавните субсидии за напояване на пустинята де факто довели до огромно разхищение на ресурси. Едва през 2008 г. саудитското правителство слага край на тази политика за експлоатация на водата и създава план как окончателно да преустанови производството на пшеница. Един от най-големите саудитски производители на храни решава проблемите като купува земя в Аризона. След това земеделието там напълно променя своя характер и се адаптира към производство на фураж за износ в Саудитска Арабия. Това се постига отново благодарение на изпомпване на подпочвените води. И така проблемите на Саудитска Арабия се пренасят и към САЩ. 

Саудитска Арабия е една от държавите с най-строги правила и закони. Във всички туристически сайтове има списък от препоръки какво да НЕ правите, ако не искате да умрете в затвор там или да ви линчуват на улицата. Ако Ви арестуват в там няма да ви информират какво престъпление точно сте извършили, нито ще ви позволят да се срещнете с адвокат. Арестантите често са подлагани на мъчения, докато не си признаят. При съдебен процес има презумпция за вина и често обвиняемият не може да се защитава. 😮 Определено убиха и малкото ми желание да посетя тази страна.

Единствените две държави, в които жените не могат да гласуват са Саудитска Арабия и Ватикана. Но пък религиозната полиция на Саудитска Арабия разполага със „Звено за борба с магьосничество“, което има гореща линия, на която гражданите могат да съобщават за магии. Дали Джоан Роулинг не е взела от тях идеята за Министерството на магиите в “Хари Потър” ? 😀

Работенето в часовете, определени за молитва, е абсолютно забранено. Както и разводът. Кралство Саудитска Арабия се нарича още „Земята на двете свещени джамии“. Там се намират двете най-свещени места за мюсюлманите – Мека и Медина. Всеки мюсюлманин, при условие, че има физическата и финансовата възможност, е длъжен да посети Мека поне веднъж в живота си и така да изпълни своя Хадж (поклонение). 

Ако в последно време ви е омръзнало да четете за английското кралско семейство то само си представете да ни информират за всички клюки за кралското семейство на Саудитска Арабия, което наброява 30 000 души. 😮 През 70-те и 80-те на миналия век всички висши принцове от династията Сауд успяват да се възползват от петролния бум и стават наистина безумно богати. Някои от кралските особи дори се е случвало да харчат по над 30 млн. долара месечно. Еха!

И един направо невероятен факт – Саудитска Арабия внася камили от Австралия. В пустинната държава камилите се използват за какво ли не – от превоз на хора и стоки, до храна. От друга страна австралийските камили са диви и инвазивни видове, които са много вредни за околната среда, така че Австралия се радва да се отърве от тях. По ирония на съдбата, камилите първо са внасяни в Австралия от Арабия, Индия и Афганистан през 19 век.

В кулинарните рецепти на това царство участват месо, риба, растителни продукти, млечни продукти и огромно количество подправки. При спазване на ислямските закони местните хора не консумират свинско месо. Месото на други животни се приготвя в строго съответствие с Халал. Основата на повечето месни ястия са агнешко, пилешко и агнешко месо. Арабите консумират овче, козе и камилско мляко. Камилското има необичаен вкус, но и много полезни свойства. Поради това се използва за приготвяне на масло, сирене и кисело мляко.

Закуската в Саудитска Арабия често е проста. Хората консумират сутрин qahwa, хляб със сирене, фурми, плодове, камилско мляко и др. Започват деня си с лека закуска и обядват обилно. Обикновено саудитците ядат кабса, месо на скара, печено пиле, tangy salsa или риба с ориз за обяд. За вечеря хората често избират лека салата, купа супа и саудитско плато. Най-предпочитаните напитки в Саудитска Арабия включват пресен сок от манго и портокал, различни видове чай и кафе.

Популярно ястие е пикантната агнешка яхния, Tharid се консумира с дебел ечемичен хляб. Много учения в хадисите и легендите казват, че Тарид е сред най-любимите ястия на Пророка Мохамед. Ястието води началото си от предислямските времена. В наши дни мнозина приготвят Tharid с различни видове халал месо и сезонни зеленчуци. Това е едно от най-приятните ястия, след като мюсюлманите прекъсват дневния си пост вечер по времето на Рамазан.

Kabsa е друго популярно ястие с ориз, което е повлияно от индийските и персийските биряни. Изисква приготвяне на бульон чрез варене на риба или месо заедно с ориз и подправки във вода. Хората често използват агнешко, скариди, пилешко, камилско и рибено месо за приготвяне на ястието. Ястието се сервира горещо в голямо плато със салата.

Ma’amoul са бисквити от сочни плодове и ядки като шамфъстък, фурми и орехи. Те се правят във формата на куполи и се приготвят за специални поводи и фестивали. Хората често ги поръсват с пудра захар и сервират с кафе или чай.

За вас избрах да приготвя една семпла торта с името “Carpet dessert”. Ето и необходимите продукти за нея:

2 пакета бисквити

1 пакет крем без варене

1 чаена чаша сметана

1 чаена чаша прясно мляко

3 супени лъжици нес кафе

топла вода

бисквити “Орео”

фино смлени ядки

кокосови стърготини

захар на вкус

Начин на приготвяне:

Разбийте сметаната със захар по ваш вкус. Аз сложих около 3 супени лъжици.

Направете крема според указанията на опаковката.

Смесете крема и сметаната и разбъркайте до хомогенност.

Сипете в купа топлата вода и нес кафето. Добавете и малко захар.

Потапяйте бисквитите в кафето и ги подреждайте в тава.

Сипете част от крема.

По подобен начин подредете три слоя бисквите с крем.

Накрая оформете някаква шарка с помощта на смлените бисквити, ядки и кокос да наподобява шарка на килим.

Оставете да постои два часа, за да поемат бисквитите от крема.

Това е всичко, Лесна, ефектна и много вкусна торта. За моите декораторски умения има още какво да се желае, но мисля, че идеята се разбира. 🙂 Това е една по-различна бисквитена торта, която е добра опция за разнообразяване на менюто от торти за без повод. На мен количеството захар ми се стори идеално, защото не обичам много сладки торти. Вие си я направете по ваш вкус.

Следваща дестинация – Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня.