Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня

Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня са британска отвъдморска територия. Тя се намира в южната част на Атлантическия океан и се състои от осем острова – Света Елена, Възнесение и островната група Тристан да Куня. През 1501 г. португалският адмирал Жоао да Нова пътувайки към Индия вижда остров Възнесение в южната част на Атлантическия океан. По време на обратното си пътуване португалецът открива и остров Света Елена на 21 май 1502 г. – празника на Елена Константинополска. Друг португалец – Тристан да Куня , открива група острови през 1506 г. и дава името си на главния остров от групата.

Португалците откриват, че на остров Света Елена има гори и прясна вода и не живее никой. Те построяват дървен параклис в долината, където по-късно е построен Джеймстаун. Въпреки че не създават постоянно селище, островът става много важен за корабите, идващи от Азия и връщащи се в Европа. През първите години на XVI в. остров Света Елена е използван като място за спиране от португалци, холандци, англичани и французи по пътя им към Индия и други азиатски страни. През 1657 г. английската Източноиндийска компания получава разрешение да управлява остров Света Елена, а през следващата година компанията решава да колонизира острова със земеделски стопани. Първият губернатор, капитан Джон Дътън, пристига през 1659 г. и именно от тогава Света Елена претендира да е втората най-стара (останала) колония на Великобритания (след Бермудските острови). Построена е крепост и няколко къщи. През 1660 г. Източноиндийската компания получава кралско разрешение да открие колония на острова. Фортът е наречен Джеймс Форт, а градът – Джеймстаун, в чест на херцога на Йорк, по-късно крал Джеймс II на Англия.

През 1815 г. британското правителство решава да използва остров Света Елена като затвор за Наполеон Бонапарт. За да предотвратят всеки опит за бягство на близките острови, те официално анексират островите Възнесение и Тристан да Куня. През 1821 г. Наполеон умира на остров Света Елена.

На островите са отглеждали лен, растение от рода Phormium, което се използва за производство на влакна и въжета. В днешни дни земеделието служи за задоволяване на хранителните нужди на населението, с изключение на малко кафе, което се отглежда за експорт. Риболовът е добре развит, но територията се поддържа почти изцяло с помощта на Обединеното кралство, особено чрез американските и британските съоръжения на остров Възнесение, в които работят около 25% от населението. Туристическата индустрия не е добре развита. Единствено на остров Света Елена заради това, че там е живял и умрял Наполеон, има известен дял в икономиката.

Храната на Света Елена е повлияна от малайската, британската и китайската кухня, което създава изключително вкусна комбинация. Много от ястията, които се ядат в ресторантите и от местните жители, са известни по целия свят, но имат свой собствен уникален вкус. Например традиционното ястие за неделен обяд е много подобно на традиционното неделно печено в Обединеното кралство, но се сервира с къри и често включва сладки картофи. Рибата е основна съставка в ястията на острова, особено рибата тон. Тиквата е друга популярна храна в кухнята на Света Елена – в къри, задушена, пържена или в пудинг. Био агнешкото, свинското и говеждото е с изключително високо качество, поради високото качество на пасищата, на които пасат животните.

От популярните храни на островите се открояват няколко – “Plo”, “St Helena Fishcake”, “Coconut Fingers”. “Plo” е ястие, в което задължително се слага ориз, зеле и къри. Останалите съставки могат да варират – пилешко месо, телешко или риба. Зависи с какво разполагат местните. “St Helena Fishcake” са панирани питки / кюфтета от риба, най-често риба тон и картофи. Най-популярният десерт на островите е “Coconut Fingers” – парчета пандишпан, потопени в розова глазура и обилно поръсени с кокос. Нещо като “Лемингтън” сладкиша, но без пълнежа.

Със своята изолираност и малко туризъм не е странно, че кухнята е семпла. Все пак аз успях да намеря рецепта за торта от остров Света Елена – “Banana cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

2-3 банана

113 грама масло

113 грама захар

2 яйца

225 грама самонабухващо брашно

шоколадови капки (по желание)

за глазурата:

100 грама масло

100 грама крема сирене

200 грама пудра захар

банани, малини, шоколадови капки за декорация

Начин на приготвяне:

Разбийте мекото масло със захарта до крем.

Прибавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност.

Смачкайте бананите на пюре и ги добавете в сместа.

Сипете пресятото брашно и разбъркайте.

Добавете шоколадовите капки или парчета шоколад. Тази съставка не е задължителна, но бананова торта много си отива с шоколад.

Печете в намаслена тава в предварително загрята на 200 градуса фурна за 40-45 минути,

Охладете основата.

Глазурата се прави като първо разбивате маслото и крема сиренето, а след това добавяте пресятата пудра захар и разбиете до гладкост. Маслото и крема сиренето трябва да са със стайна температура.

Нарежете бананите на парчета.

Намажете тортата с глазурата както прецените – гладко или артистично. 🙂 Подредете отгоре плодовете и шоколадовите капки.

Това е всичко!

Макар да изглежда суха тортата не е такава. Не е чак толкова сочна като банановия хляб, но пък си има и глазура. Те е семпла както всяка храна на тези острови, но е вкусна. И лесна за приготвяне. 😉 Декорацията отгоре може да варира – бананите са почти задължителни, но всеки леко кисел плод е добре дошъл. Може да полеете със струйка разтопен шоколад, с карамел…Както ви харесва и с каквото разполагате в килера.

Следваща дестинация – Кралство Есватини (Свазиленд).