Сейнт Винсент и Гренадини

В източната част на Карибите в състава на Малките Антили се намира държавата Сейнт Винсент и Гренадини. В състава ѝ са 32 острова, а около тях прекрасни заливи. Едва девет от островите са обитаеми. Страната се намира много близо до Санта Лучия и малко по-далеч от Барбадос и най-вероятно съм минала покрай нея преди няма и месец, но за съжаление тя не беше спирка от круиза ни. Името „Сейнт Винсент” е дадено от Колумб в чест на Свети Винсент от Сарагоса (испански светец), а името Гренадини идва от испанската дума нар.

Както и на други острови в Карибския басейн и тук хората сключват брак (ако изобщо го сключат някога) на по-късен етап от живота си, когато вече имат няколко деца. Това не ми се вписва в католицизма, който е популярната религия в тази част на света, но е факт, че хората са набожни и живеят дълги години в двойки без брак и даже много от тях имат отворени връзки. Освен католическата религия да се е модернизирала, а пък аз нещо да съм пропуснала да разбера…

Серия от “Карибски пирати” е снимана на островите. Като казах пирати да споделя нещо. Обиколих пет острова от Карибския басейн, за които в игри и филми е силно застъпена историята за пирати, но никъде никой нищо не ни разказа за това. Нямаше и нито един (буквално!) сувенир с тази тематика и започнах да се чудя дали не е някаква холивудска измислица. Съмнявам се местните да се срамуват от пиратско минало, което в сравнение с робството е доста по-леко като история. Остана си мистерия за мен липсата на каквато и да е информация по темата.

Плажовете на Сейнт Винсънт и Гренадини изглеждат точно като онези от картичките. Пясъкът е с уникален светъл, почти бял пясък, а морските води са неустоими с тяхната прозрачност. Всъщност, видимостта под повърхността е толкова голяма, че на практика можете да видите както има на около 50 и дори повече метра под вас. И за капак лятото никога не свършва. 🙂 В Карибите между април и ноември може да ви връхлетят тропически бури, но Сейнт Винсент и Гренадини се нарича благословена – защото тук не е имало гръмотевични бури и урагани, които като че ли по божия повеля са се укротявали и кротко заобикаляли тази страна. Ето защо човек може да види добре запазени стари църкви и сгради, както и многовековни високи дървета.

На север от Кингстън, на големия остров Сейнт Винсънт, има уникална по рода си ботаническа градина. Тя се простира на площ над 8 хектара и тя е най-старата по рода си градина в Западното полукълбо. Разполага с уникално богатство от растителни видове, което трудно може да се намери на друго място по света. Основаването на парка започва през далечната 1765 година от Уилям Брайт като търговска площ за растения, донесени от други части на света за изхранване на населението. 

На Сейнт Винсент има няколко красиви водопада. Тъмните каскадни водопади (Dark View Falls) е в западната част на острова с красивия естествен мост от бамбук над река Ричмонд. Тройният водопад (Trinity Falls) е най-красивият в Сейнт Винсент. Той е разположен в дълбок вулканичен каньон и буйна тропическа гора. Един единствен водопад – Балейн – пада от около 200 м височина в бълбукащите води на езеро с прясна вода, разположено в естествена дупка в скалите.

Но най-привлекателни за пътуване с яхта остават Гренадините. Туристите, които търсят дестинации, които са встрани от натоварените пътища и пътеки и имат дивни плажове, предлагащи уединение, места за гмуркане и приятели от местното население все по-често избират тази група острови. За една седмица е съвсем постижимо да се обиколят всичките. Сред тях има и едно наистина неповторимо островче – напълно пустинно, само кристален бял пясък на площ от около 20 кв.м и само един чадър от изсъхнали листа. Има и частни острови, тюркоазени води, бял фин пясък и неповторими гледкикато за една перфектна почивка с яхта или платноходка.

Истинските баровци са на о. Мустик . Той е с площ само 11 кв. км, но има 7 равнини, всяка със своя плажна ивица и гористи хълмове. Мустик има същата история както останалите карибски острови: първите заселници са от племето араваки, след тях идват карибите, французите, изместени от англичаните. Почват да гледат захарна тръстика и така до 1958 година, когато Колин Тенант лорд Гленкорон купува целия остров и го прави място за отдих на своите известни и високопоставени приятели. Той мечтаел да създаде комуна за милиардери. Островът е общност на частни имения: бляскави вили, уникално добре оформени градини и атмосфера на небрежна елегантност. Всяка къща се е изработвала ръчно, всяка гръцка колона се е ваяла внимателно от местните майстори. През 1968 г. се създава „Компания Мустик” и започва изграждането на нови красиви частни домове сред обширни имения при абсолютно запазване на околната среда. Тук е забранена употребата на фосфатни торове, обширни площи от острова се запазват в тяхната естествена среда, защитавайки ги от съвременното развитие. Мустик е образец на природно защитен остров. Неслучайно е нужно специално организиране и разрешение за посещението му, защото той е късче от рая и трябва да се запази като такъв. Но още с пристигането на летището или с яхта те посрещат от „Компания Мустик”, за да проверят дали билетът е с връщане още същия ден и кой е придружителят от острова. Едно частно имение може да се разгледа, само ако собственикът е оставил указания с разрешение в негово отсъствие, че това може да се случи. Понякога дори не може човек да разбере името на собственика, защото той така е пожелал. Рядко се разрешават снимки. Но при обиколката човек може да види много големи костенурки, които е допустимо да докосне без разрешение. Те са символ на острова. Заливът Британика е търговското сърце на острова и входна врата към това тайнствено и красиво кътче. Но не може да си купиш просто билет и да влезеш – трябва да си не само много богат, но друг също много богат да те е поканил. Basil бар на брега на морето е един от 10-те топ барове в света и без съмнение е най-горещото място в Мустик. Вечер в него се събират много именити личности. Не се допускат никакви фоторепортери, журналисти или туристи в силния сезон.

Не е необходимо да си в супер луксозни частни острови, за да прекараш незабравимо в тази островна държава. На Петит Сейнт Винсент (един от джуджетата острови), ако си по в края на  островчето и краката ти са във водата и решиш да се изтегнеш удобно на пясъка, то главата ти ще цопне в другия му край. Там времето е спряло. Вилите са едва 22 и, естествено, са частни. Там няма телефони, телевизори, климатици, казина или кабарета. Дори стаите нямат ключове да се заключват. Когато желаете да сте в пълно усамотение, трябва само да  вдигнете червения флаг на бамбуковия прът пред всяка вила. С жълтия пък викате човек от персонала, който безшумно ще ви обслужи.

Навсякъде (от пустинните островчета до супер луксозните) можете да опитате ястия с неповторимия карибски вкус. Аз към този вкус мога да заявя, че съм пристрастена. 🙂 Хората са гостоприемни и непринудени и имат богата култура, преплетена с африканското им наследство. Винаги може да намерите подправки като индийско орехче, канела, джинджифил, шафран, кардамон и черен пипер в килера на местните. Те също обичат да използват билки в храната си. Наричат го зелена подправка и обикновено е смес от лук, джинджифил, зелени чушки, чили, кориандър, магданоз, лук, чесън и сок от лайм. Всяко домакинство има специфични билки, които предпочита за своята зелена подправка.

Във Винсент ядат кореноплодни зеленчуци, защото те растат тук в изобилие. Друга повтаряща се съставка е кокосът. Ароматът на печени хлебни плодове се носи от всеки дом и дори на улицата. Много хора смятат, че хлебното дърво е като символ на Сейнт Винсент поради връзката му с историческото наследство. Робите са били хранени с хлебно дърво, защото било евтин източник на храна. Фестивалът на хлебното дърво се празнува ежегодно през август.

Печените хлебни плодове и риба са национално ястие на Сейнт Винсент и Гренадини. Цялото хлебно дърво се пече на открит огън, докато външността се овъгли, но вътрешността е мека, което прави вкуса по-добър. След това се пече до омекване и деликатност. Печеното хлебно дърво се сервира с пържена морска риба, маринована и след това покрита с брашно, преди да бъде изпържена, за да придаде онази хрупкава коричка, която всички обичаме.

Buljol е ястие от солена риба и се прави най-вече с треска и някои пържени зеленчуци по избор. Солената риба обикновено е твърде солена. Затова или се накисва за цяла нощ във вода или се вари и няколко пъти водата се сменя докато се обезсоли. Зеленчуците, които се ползват в ястието са кореноплодни като зелен банан, дашин, ямс, плантан или сладки картофи.

Ducana е ястие от сладки картофи, популярно на Карибските острови. Това са кнедли, традиционно приготвени със сладки картофи, царевично брашно или tannia (прилича на корени на трилистник, но не успях да разбера точно какво е), стафиди и смес от подправки като индийско орехче, джинджифил и т.н. Сладостта идва от сладките картофи, кокоса и захарта. Сладките картофи се настъргват и се смесват с останалите съставки, за да се оформи тесто, което след това се задушава в бананови листа. Ducana може да се яде самостоятелно като сладко или да се сервира със солена риба или задушен спанак.

Десертите (както се досещате) не са много популярни. Все пак успях да намеря една рецепта за вас – “Coconut Sweetbread”. Ето и необходимите продукти за нея:

4 чаени чаши брашно

1 чаена лъжица сол

2 супени лъжици бакплувер

1 чаена чаша кондензирано мляко

2 яйца

1 чаена чаша сушени плодове

1 чаена чаша масло

1 чаена чаша кокос

1 чаена чаша прясно мляко

1 чаена лъжица ванилия

Начин на приготвяне:

Смесете брашното, солта и бакплувера.

Смесете всички останали съставки.

Накрая прибавете и сухата смес.

Разбъркайте до хомогенност.

Печете 30-40 минути на 180 градуса или до готовност.

Десертът е много вкусен и много непретенциозен. Става за чудесна добавка към кафето или чая ви и наистина е много лесен за приготвяне. Иначе, да ви кажа, иска ми се следващата седмица да мога да направя истинска торта с крем… 🙂 Омръзнаха ми тези “торти”, които са си един малко по-богат на вкус кекс, но все пак кекс… А що се касае до островната държава ще ми се с някой следващ круиз да мога да я видя. Звучи обещаващо.

Следваща дестинация – Сент Китс и Невис.