Сейнт Китс и Невис

Остров Сейнт Китс е едната половина на карибската държава Федерация Сейнт Китс и Невис. Наричали са го Сейнт Кристофър или “Гибралтар на Карибите”. Сейнт Китс е съкращение на името на светеца, на който е кръстен острова (Свети Кристофър), докато Невис Христофор Колумб го нарича Nuestra Señora de las Nieves, което означава „Дева Мария на снега ” поради покрития с облаци връх Невис на острова, наподобяващ заснежените планини от Европа. Западната част на Сейнт Китс се мие в бреговете на Карибско море, а източната – в Атлантическия океан. Открит е от Христофор Колумб, но испанците нямат особен интерес и за около два века след откриването му е бил във владение на британци и французи, а сега е изцяло под властта на британската корона в състава на Британската общност .

Сейнт Китс е първата английска колония в Карибите, спечелвайки си титлата „Колонията майка на Западните Индии“, а Невис е домът на първия хотел в региона – The Bath Hotel, както и на първата интегрирана църква на Карибите – църквата Котъл. Невис е родното място на Александър Хамилтън, един от бащите-основатели на Съединените американски щати. Той израства в Невис и в тийнейджърските си години е изпратен в Ню Йорк от своите богати осиновители, за да продължи образованието си. Хората от двата острова изкарват прехраната си основно със селско стопанство и туризъм. Основен поминък е и риболовът. Говори се, че Сейнт Китс и Невис са толкова плодородни, че дори маймуните са зелени и можете да видите колонии от тях да се разхождат свободно край пътищата и плажовете. Техните предци са били домашни любимци на френски заселници от 17-ти век, донесени от Западна Африка. Записите сочат, че скоро са избягали от домовете на хората и оттогава процъфтяват в диви условия. Говори се дори, че на островите има повече маймуни, отколкото хора. Сейнт Китс и Невис някога са били два от най-богатите острови в Западните Индии, като са произвеждали повече от 20 % от целия добив на захар в Британската империя.

Само с 12 000 жители Невис е спокойна и непокътната карибска дестинация, без големи пристанища за круизни кораби, без светофари, без ресторанти за бързо хранене и без сграда, по-висока от кокосова палма или построена над 300 метра надморска височина.

Сейнт Китс и Невис произвеждат някои от най-вкусните сортове манго в света. Благодарение на уникално мекия климат и почвата там има хиляди дървета с тези сладки плодове. Официално островите могат да се похвалят с 44 различни вида манго, но ако попитате всеки местен той ще ви каже, че вероятно има повече от 200 различни сорта. Някои от по-популярните са Амори Поли, Джули и Греъм.

От юни до октомври плажовете на Сейнт Китс и Невис оживяват, когато морските костенурки излизат на брега, за да гнездят. По бреговете на островите гнездят три вида морски костенурки: ястребовидна, кожеста и зелена костенурка. Тези величествени създания изминават стотици мили всеки сезон на гнездене, за да се върнат на същото място, където са били излюпени, и под сиянието на лунната светлина да сложат следващото поколение морски костенурки, които един ден ще направят същото пътуване.

Кухнята на Сейнт Китс и Невис е комбинация от различни култури и кухни. Има китиански ястия, но също така има ямайски и гвиански до испански и американски храни. Тази толкова малка двойка карибски острови е благословена с невероятно кулинарно разнообразие. Goat water е богата яхния от козе месо, пълна с местни зеленчуци като ямс, сладки картофи, моркови и червен боб, както и хлебно дърво. Това е местният фаворит и едно от многото традиционни ястия за съботен обяд.

Сервирана с кокосови кнедли и подправени хлебни плодове задушената солена риба е национално ястие. Това е вкусна смес от зеленчуци, подправки, кокос и осолена треска, която има отличителен вкус. Рецептите за омари са изключително популярни в почти всяка част на Карибските острови, включително Сейнт Китс и Невис. В тази област няма недостиг на омари и всеки ресторант ги сервира. Всъщност скарите с омари и апетитните опашки от омари са много търсени точно тук.

За вас реших да направя една традиционна торта за остовите – “Jam cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

1 3/4 чаени чаши брашно

1 1/2 чаени чаши захар

1 чаена чаша масло

1 чаена чаша мътеница

1 чаена лъжица сода за хляб

1 чаена лъжица бакплувер

1 чаена чаша смлени орехи

1 чаена лъжица канела

1 чаена лъжица индийско орехче

1 чаена лъжица бахар

1 чаена лъжица ванилия

1/2 чаена лъжица карамфил

1/2 чаена лъжица сол

3 яйца

за слепване и глазура:

1 чаена чаша сладко от къпини / боровинки (моето беше смес от боровинки и малини)

300 грама кафява захар

113 грама масло (забравих го за снимката, но после се сетих 🙂 )

200 грама пудра захар

85 мл сметана

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта на крем.

Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбърквайте до хомогенност.

Смесете всички сухи съставки.

Добавяйте сухата смес и мътеницата като редувате към маслената смес и разбивайте докато всичко се смеси добре.

Печете два блата на 175 градуса за 35 минути всеки или до готовност.

Докато основата на тортата изстива направете глазурата.

Смесете всички съставки и ги сложете на котлона да се варят за 5 минути.

Охладете.

Слепете двата блата със сладкото.

Залейте с глазурата и охладете.

Тортата е с богат аромат и вкус въпреки семплите съставки. Все пак е цяло чудо, че намерих изобщо торта от тези острови. Приготвянето ѝ е лесно и става бързо. Нищо не пречи да опитате да си я приготвите и вие. 🙂 Може да сложите повече от сладкото, защото идеално балансира със своята киселинност голямата сладост на глазурата.

Следваща дестинация – Сейнт Лусия.