Сейшелски острови

Днес се пренасяме на място, което твърдо е в ToDo листата ми – Сейшелските острови. Няма как комбинация от остров, повече от 70 плажа (кой от кой по-прекрасни), Индийски океан, целогодишни температури, които никога не са под 25 градуса, да не попадне в моя пътешественически поглед. 😉 Сейшелите всъщност са държава, съставена от 115 острова – гранитни и атолови, като само 33 от тях са населени. За гранитните се смята, че са едни от най-старите образувания на планетата.

На два от островите в архипелага вирее най-старото дърво на света (не е потвърдено на 100%, но при всички случаи е едно от най-старите). Тове е палмата Коко дьо Мер. Дървото има висок и тънък ствол, който достига до 30 м. височина, а листата му достигат 5 м. Най-известната характеристика на дървото обаче са огромните му семена, които достигат до 20 кг. 😮 Това, което ги прави известни обаче не са техните размери, а формата, която наподобява формата на женско дупе. Поради тази причина едно от старите научни имена на растението е Lodoicea callipyge, като на гръцки callipyge, буквално се превежда като красиви задни части. 😀

На най-големия от островите Алдабра живеят стотици хиляди костенурки и този остров има статут на резерват. Интересен представител на фауната на островите е птицатата фрегата, която може да остане във въздуха цяла седмица, а пък размахът на крилете й достига три метра. Еха! Явно е почти колкото на кондорите. Такава птица не съм виждала, но кондор – съм, и да ви кажа много е впечатляващо. 🙂 Птицата е дала името си на малък, частен остров (2 на 1 км), който е част от архипелага. Според стара легенда пирати са заровили откраднатите си съкровища на Фрегата. Ако сте търсач на приключения и съкровища може да се настаните в отворения сравнително наскоро хотел там и да си опитате късмета наоколо. (Не ми се вярва да имате успех, но си струва, ако човек го влече такава авантюра 😉 ).

На остров Махе не можете да ловите риба, както и да събирате раковини и корали. Подобна забрана изглежда смешна за мнозина. А Cousin Island е толкова внимателно охраняван от Международния комитет за защита на птиците, че е забранено да го посещавате без водач. Птици от редки видове гнездят точно по пътеките и има риск самотните туристи да им навредят. Сейшелите имат някои от най-редките ендемични птици, включително голокраката сова, която е толкова рядка, че някога се е смятала за изчезнала, преди да бъде преоткрита през 1959 г. На остров Праслин пък можете да срещнете Сейшелския черен папагал и Сейшелската пойна птичка. Пустите плажове на острова отдавна са избрани от морски костенурки, които снасят яйцата си тук. Поради тази причина е много трудно да посетите не само Кузин, но и други необитаеми райони на страната.

Първоначално Сейшелите са част от Индийско-евразийския континент. Силно подокеанско течение разделя тази част от континента и тя се озовава в средата на океана. Тогава Сейшелите са безжизнена гранитна скала с размерите на Великобритания. В продължение на милиони години водата и вятърът са разделили скалата на много острови. Поради покачването на морското равнище и тежестта на карбонатната платформа, която поддържа кораловите рифове, днес площта на гранитните скали е малко над 110 km², т.е. една хилядна от първоначалния й размер. Спадът на морското равнище преди няколко хиляди години, разкрива външните коралови острови. Появяват се пясъчни брегове, образуващи странно оформени коралови острови с вътрешни лагуни. При отлив лагуните стават толкова плитки, че рибата може да се събира с ръка. Като “Да отидем да си наберем риба”, а не “Да отидем да уловим риба”. 😀

Сейшелските острови са открити от португалецът Васко да Гама съвсем в началото на 16 век, но има предположения, базирани на косвени доказателства, че пет века преди него до островите са плавали арабски кораби. Първи, обаче, на островите акостират британците. През 1609 г. експедицията на капитан А. Шарпей не само разглежда подробно Сейшелите, но и съставя подробно описание за тях. Първите постоянни селища са на островите Мае и Праслин и са основани от французите. Те имат основно икономически интерес – от 1756 г. колониалистите създават цели плантации за отглеждане на канела, ванилия и карамфил. Тогава островите получават сегашното си име – на името на Жан Моро де Сешел – френски финансов министър по времето на Луи XIV. Робите, внесени от Мадагаскар и източните райони на континентална Африка, са били използвани като евтина работна ръка. Политиката на британците в средата на 19-ти век, след премахването на робството, е да насърчи миграцията към Сейшелите на индианци като работници в кокосови плантации, както и за търговци. От гледна точка на тогавашното международно право присъствието на британците на архипелага се счита за окупация, защото той принадлежи на Френската Източноиндийска компания. Въпреки това, през 1814 г., съгласно условията на Парижкия договор, Великобритания официално става собственик на Сейшелите. През 1840 г. те официално стават част от друга британска колония в Индийския океан – Мавриций, от която представители на китайската етническа група започват да се местят към архипелага. През 1903 г. Сейшелите получават нов административен статут – отделно владение на короната. Приблизително по същото време на островите започват да се появяват и имигранти от Арабския полуостров. През 1965 г. островите Дерош, Алдабра, Фаркуар и някои други са изтеглени от управлението на Сейшелите и превърнати от Великобритания в независими владения в Индийския океан. На 28 юни 1976 г. Обединеното кралство дава независимост на Сейшелите. 

Една от най-известните легенди за Сейшелите е свързана с френски пирати и по-точно с Оливие Лавасьор. Той имал доста успешна кариера и преди да го заловят и обесят успял да натрупа доста богатства, чиято сума днес би надхвърлила сумата от осем милиона паунда.  😮 Според легендата, преди да бъде обесен, Оливие хвърлил в тълпата от зяпачи медальон с някакви странни надписи и казал, че на него има код и който успее да разбере кода, ще открие и съкровището. До ден днешен има хора, които са посветили живота си да открият това скрито богатство. Някои части на кода са разшифровани, но до момента са откри само два общи гроба със скелети на мъже, по чието облекло и принадлежности може да се съди, че са били пирати. Тези находки засилват още повече желанието на ентусиастите да продължават да търсят съкровището на пирата. 

Подобно на населението, кухнята на Сейшелите също се характеризира с влиянието на различни региони на света, което я прави много разнообразна. Сейшелската креолска кухня съчетава екзотиката на индийските и азиатските ястия с пикантните вкусове на Ориента, както и някои тънкости на френската и изобщо европейската кулинарна култура. В миналото обаче изолираността на островната държава е била проблем за снабдяването ѝ с хранителни стоки и местните е трябвало да се задоволяват с това, което могат да намерят на острова. Един от популярните деликатеси по онова време е бил къри от плодоядни прилепи. За щастие в наши дни шансът да попаднете на този деликатес не е много голям. 

“Shark Chutney” е традиционно ястие от Сейшелите, което няма да намерите никъде другаде. То е направено от месо от акула, което е било пюрирано и сварено, като се добавят местен плодов билимби, пържен лук, куркума, сок от лайм, сол и черен пипер. Обикновено се сервира, както повечето креолски ястия с леща и настъргана зелена папая върху ориз. Акулите са в изобилие в океана, заобикалящ Сейшелските острови и те са били основен източник на протеини в първите дни на заселване на островите. Интересно е да се отбележи, че на Сейшелските острови месото от акула се счита за нискостойностно и се консумира предимно по време на недостиг на риба, когато се вихри югоизточния мусон (юни – септември). Месото от акули рядко се използва за пържоли или за “Fish and chips”, какъвто е случаят в Европа или Австралия. Едва ли някъде другаде по света се предлага такова разнообразие от прясна риба и морски дарове както на Сейшелите. Сред най-популярните риби са риба тон, бонито, лаврак, червен карагьоз, баракуда, кралска скумрия, златиста риба, както и омари и калмари. Рибата се приготвя на скара, в зависимост от вида ѝ, но може да бъде и пържена или печена, или нарязана на кубчета и приготвена като къри. Рибата на скара с креолски сос от домати или чили, или с вкусно къри от кокосово мляко, е уникално кулинарно изкушение. Задължително е да се опита филе от риба меч, изпечено в тесто, кокосово рибено къри, салата от октопод, приготвена от октопод, лук, домати и лимонов сок, малък рак, сготвен в кокосов сос, пържен патладжан с местни подправки и ястия с банани (които са над 15 вида на островите).

Хлебното дърво (Breadfruit) е много популярнo на Сейшелите и може да се яде по много различни начини – от пърженo до варенo. По време на колониалната ера работниците в плантациите се радвали на плода, защото е бил жизненоважен източник на енергия и за избягване на глада. Този плод е толкова универсален, че се ползва в направата на крокети, каша, чипс и в много други ястия. Легендата гласи, че всеки, който го яде, докато е на островите, ще се върне някой ден. Дали точно заради него? 🙂

Кърито е основна част от кухнята на Сейшелите, като доста често пилешкото или свинското месо се използват като основа за него. Като гарнитура се сервират ориз, зеленчуци и обикновено пикантни сосове. В кухнята на Сейшелите се използват маниока, картофи, хлебни плодове и лютеници (по-скоро видове чътни), приготвени от местни плодове като папая. Друг специалитет, традиционен за това място, е супата ” Tectec”, чиято най-важна съставка са малките миди, които дават и името ѝ. Широка използвани в креолската кухня на островите са подправки като ванилия, канела, карамфил, индийско орехче, цитронела, пачули и лют червен пипер, които придават специалния вкус на ястията. Джинджифилът и чесънът също са любими на сейшелците и се използват в почти всяко ястие. Сместа от подправки за сейшелския къри сос, се състои от куркума, кардамон, джинджифил, кориандър, чесън, черен пипер, кимион, синапено семе и чили. Може да се купи и готова приготвена и да се опитате дори у дома да сготвите по креолски. В края на вечерята често се сервират десерти като кокосов шоколад, варени банани в кокосово мляко или карамелизирани ананаси. Понякога можете да попаднете и на плодова салата или сорбе за десерт.

Местният ром е невероятен, особено тъмният подправен ром. Можете също така да пробвате  кокосов ром, бял ром, екстра тъмни и отлежали сортове.

За вас ще направя “Banana coconut cream pie”. И не, защото го приготвят на Сейшелите. Там са други десертите и както на повечето острови преобладават вкусните плодове. А защото в тази рецепта има две съставки, които са емблематични за кухнята на Сейшелите – банани и кокос. Понякога и аз хитрувам в избора на рецепти. Най-вече, когато съм изпаднава в абсолютна невъзможност да намеря каквата и да е рецепта за торта от даденото място. 🙂 Ето и необходимите продукти за пая:

за основата:

1 пакет многолистно тесто

за пълнежа:

3/4 чаена чаша прясно мляко

1/2 чаена чаша кокос

2 яйца + 2 жълтъка

1/2 чаена чаша захар

2 супени лъжици брашно

ванилия

1/8 чаена лъжица кокосова есенция (по желание)

2 броя банани

за завършек:

1 чаена чаша сметана

3 супени лъжици пудра захар

ванилия

Начин на приготвяне:

Опечете кората на пая както е описано на https://cakevoyage.com/2020/11/30/%d0%ba%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/.

Сложете млякото и кокоса на котлон със средна температура да се загрее.

Разбийте яйцата, жълтъците, захарта и брашното.

Бавно прибавете топлото мляко като не спирате да бъркате.

Върнете на котлона и варете докато крема се сгъсти като не спирате да бъркате.

Когато е готов крема го дръпнете от котлона и добавете ванилията и кокосовата есенция. Разбъркайте.

Изсипете върху опечената и охладена кора за пая.

Покрийте плътно с фолио за свежо съхранение.

Когато фолиото се отделя без по него да залепва крем го премахнете.

Нарежете бананите на кръгчета и ги подредете върху пълнежа.

Разбийте сметаната със захарта и ванилията до меки връхчета.

Шприцовайте я върху пая.

Можете да украсите с леко запечен на тиган кокос.

Охладете до сервиране.

Тортата е страхотна – лека, свежа, бананово-кокосова и много вкусна. Както се вижда от снимките не ме бива да направя перфектната кора за пай от многолистно тесто. Ръбчетата не са равни. Уж не е кой знае какво, но явно нещо ми липсва като умение. Предполагам, че не разточвам перфектно тестото и заради минимални разлики в дебелината се получава някакво леко “смъкване” на борда при печене… Ще се науча. Амбицирах се. 😉 Хората, които я хапнаха изобщо не забелязаха този дефект, защото вкусът ги завладя. А и със завършека от сметана дефектът не личеше, само аз си знаех за него. 😉 Горещо препоръчвам да се опитате да я направите. Няма да съжалявате.

Както писах и по-горе Сейшелските острови са ми в плана – програма за посещение. Мисля си, че бих могла да ги комбинирам с едно пътуване до Кения, което отлагам повече от пет години и се надявам, че през 2024 ще му дойде времето да го направя. Ако не успея с такава комбинация мога да направя едно зимно море на тези прекрасни острови. Докато се ровех за информация за тази публикация разгледах и цените на подобно пътуване. Съвсем прилични са. Не всичките де. 😀 Но има за всекиго по нещо. И без това съм решила да дам шанс на Африка и околните острови да изместят малко от сърцето ми Южна Америка и Карибския басейн. Сигурна съм, че от кулинарна гледна точка Сейшелите ще има с какво да ме очароват. С плажове и природа – също. 🙂

Следваща дестинация – Сен Бартелмѝ.