Сен Бартелмѝ

Отново сме на Карибите. Напоследък все в тези територии правим тортената обиколка. Явно тази година ми е много карибска. Не стига, че писах за купчина острови и правих торти от там, но и лично пообиколих да видя кое как е. 😀 Изобщо не се оплаквам. Когато в края на 15 век Христофор Колумб открил острова го нарекъл на брат си Бартоломео. Мястото не изглеждало изобщо обещаващо – скалист вулканичен остров, заобиколен с плитки лагуни и плажове с бял пясък. Склоновете на хълмовете били стръмни и почти липсвали извори. По всичко личало, че мястото не е подходящо за разработване на плантации. През 17 век французите завладели острова и докарали тук заселници от Бретан и Нормандия, които да се занимават със земеделие и риболов. В днешно време остров Сен Бартелмѝ е една от най-бляскавите и модни ваканционни дестинации. На острова няма пристанище за круизни кораби и до него може да се достигне само с малък витлов самолет, защото по-голям не може да кацне на малкото летище. Самото летище е признато за едно от най-опасните в света, защото пистата за кацане е дълга само 640 метра и е разположена между хълм и морето. На въпросния хълм има действащ път.

Сейнт Бартс (на английски) е остров от Френските Антили. Той е невероятна комбинация от европейска (френска) изтънченост, природна красота и омагьосваща островна свобода. През 1785 г. островът е продаден на Швеция, но през 1878 г. Швеция го продава обратно на Франция и сега е френско отвъдокеанско владение. Трите корони на шведския герб и сивата чапла все още присъстват на герба на острова като спомен от шведския период. Столица на острова е Густавия – малко пристанище, с шикозни бутици, безмитни магазини, гурме ресторанти с френски специалитети и галерии. За да се разгледа пристанището човек може да отиде на крепостта Форт Густав. Там са останали развалини от каменните крепостни стени и наблюдателницата. Първото френско селище на острова е било селото Lorient. Днес там може да се види католическа църква от 19 век и да се кара сърф, тъй като в далечния край на плажа има огромни вълни. По западните брегове на острова може да се види “сламеното село” Corossol. Наричат го така заради традицията на местните жени да създават сламени шапки и други аксесоари от палмови листа. По-възрастните местни обитателки на селището говорят стар нормански диалект и носят традиционни бели рокли.

Природният парк Сейнт Бартоломей е морски резерват, разделен на пет отделни зони около острова. Много от най-добрите места за гмуркане на острова се намират в границите на резервата и са маркирани с бели шамандури. Гмуркачите могат да наблюдават костенурки, акули, както и много пъстроцветни корали. Могат да бъдат забелязани също омари и различни видове тропически риби. В защитените зони на резервата са забранени гмуркането и всички форми на риболов. Логично. 🙂

Тази част от Франция, носеща се като скъпоценен камък в тюркоазените води на Карибско море, предоставя на туристите невероятно сливане на култури и бохемско качество, което прави нейната кухня едновременно семпла и идеална за истинския гурме ценител. Това е място, където ястия, приготвени по най-високи кулинарни стандарти могат да бъдат намерени в голямо изобилие, но също така и където крайбрежните заведения сервират класически креолски ястия на гладните. Кухнята на острова е смесица от африканска, френска, креолска, италианска, индийска, азиатска и карибска, а пресните морски дарове се доставят от брега с ежедневния улов. Ежедневните полети от Франция, от друга страна, доставят най-добрите меса, вина и млечни храни. Именно поради всичко това храната на острова е невероятна.

Accras е ястие, което бихте намерите из целия остров и представява пържени солена треска, сервирана в пикантен сос. Това е креолско ястие, а на Сейнт Бартс креолската кухня е по-пикантна от където и да било другаде. В островната кухня се използва махи-махи и червен снапер. Към което и да е ястие можете да добавите и традиционна напитка – ti’punch. Това е коктейл, приготвен от ром, лимонов сок и тръстикова захар.

Основна храна в Сейнт Барт винаги е била “fangui” – ястие от царевично брашно, подобно на полентата. По празници се сервира с blaff – рибен бульон – или козе коломбо, западноиндийско къри. Отглеждането на кози на острова е традиционно. Месото им се суши или се опушва с дървесина. Черният дроб и белите дробове се използват във “fressure” и се сервират със зеленчуци и малки кнедли, наречени “dombrés”. Шкембето също се прави на високо ценено ястие.

За десерт се препоръчват екзотичните местни плодове като маракуя, ананас, манго, банани, череши… Те се консумират на острова под всякаква форма, както в пайове, така и в сорбета, в плодови салати, сладкиши или конфитюри. И за да завършите ястието си, оставете се да бъдете изкушени от местен дижестив: ром с джинджифил или ром с добавена ванилия.

След литургията за първо причастие гостите се черпят с “chaudeau”, вид пенлив яйчен ликьор на основата на лайм.

Заради френското минало и заради липса на по-добра алтернатива днешната торта е “French apple cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

1 чаена чаша брашно

1 чаена лъжица бакплувер

1/4 чаена лъжица сол

100 грама масло

2/3 чаена чаша захар

2 яйца

ванилия

3 супени лъжици ром

2 среднни или 3 по-малки ябълки

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 190 градуса.

Застелете форма за печене с хартия или я намаслете.

Разбийте маслото със захарта за около 5 минути да стане на крем.

Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате.

Прибавете рома и ванилията.

Смесете брашното със солта и бакплувера и го добавете към сместа.

Обелете, почистете и нарежете на кубчета ябълките. Добавете ги към сместа и тях.

Изсипете във формата за печене и загладете.

Поръсете с 2-3 чаени лъжици захар отгоре.

Печете 40 минути или до готовност.

Охладете.

Поръсете с пудра захар.

Можете да сервирате десерта топъл или със стайна температура. Много му отива и топка ванилов сладолед. Съвсем по френски. 😉 Аз гарнирах със страчатела, защото ми е любим вкус. Тортата е семпла, но много вкусна. Ромът се усеща ненатрапчиво, но придава нещо екзотично към иначе простия ябълков сладкиш. Тортата е лесна за правене и изобщо не отнема време. Съставките са съвсем прости и ги има във всяка средностатистическа кухня. Опитайте и вие.

Следваща дестинация – Сен Мартен.