Сиера Леоне

Има страни в света, които са си извоювали славата на опасни и неуредени. Сиера Леоне е една от тях. Вътрешните конфликти, започнали в края на 80-те и прераснали в брутална гражданска война в периода между 1991 и 2002, бележат историята на страната и са основната причина за негативните асоциации с името ѝ. Аз, като турист, предпочитам да посещавам девствени или поне не особено популярни и „изхабени“ дестинации, които предлагат автентични преживявания. В това отношение Сиера Леоне, наред с дълги и пусти плажове, предлага и уникални културни преживявания и девствена флора и фауна. 

Макар, че неконтролираният лов по време на гражданската война има пагубно влияние върху животинския свят на Сиера Леоне. Слонове, леопарди, лъвове, хиени и диви бикове вече се срещат рядко извън парковете и резерватите. По-вероятно е да срещнете шимпанзета, маймуни, антилопи, хипопотами и крокодили. За съжаление войната не е повлияла на типичните за района малариен комар и мухата цеце. 🙂

Според учените Сиера Леоне е била населена още преди 2500 г. от различни номадски племена, идващи от централните части на Африка. През XV век Педро де Синтра (португалски изследовател) е първият европеец, картографирал едно от най-големите в света естествени пристанища – Фритаун и се вдъхновява от редицата хълмове, обграждащи пристанището и дава името на страната. Сиера Леоне означава „Лъвските планини“. В началото на 19 в. крайбрежните части на Сиера Леоне са превърнати в колонии на Англия, а в края на века цялата страна преминава под английско владение като британски протекторат. През 1961 г. Сиера Леоне е провъзгласена за независима държава, а през 1971 г. е обявена за република. Корупцията на правителството и лошото управление на природните ресурси на нацията допринасят за Гражданската война, продължила повече от 10 години. През 2014 г. епидемия от ебола влошава още повече състоянието в страната, защото освен от самата болест, която сама по себе си е опасна, от медицинска небрежност умират твърде много хора. Средната продължителност на живота в страната е много ниска – под 30 години. 🙁

Земеделие и добив на диаманти са основните източници на доход за африканската държава. Първият диамант в Сиера Леоне е открит през 1930 г. в пясъците на река Гбоборо. В страната се намира и най-голямата механизирана диамантена мина в света – Magna Egoli. Диамантите, казват, са вечни. За Африка, където се намират най-големите находища, това по-скоро звучи като неспирна война. Земните недра на Сиера Леоне са богати на диамантени находища. Над тях, обаче, живеят едни от най-бедните хора в света. Голяма част от населението, включително и деца, работят в мините за диаманти. Затова и ги наричат кървави диаманти. Правилата в мините са прости – откриваш диамант, получаваш по-малко от долар. Не откриваш, продължаваш да търсиш, за да оцелееш. И независимо, че търговията с кървави скъпоценни камъни е забранена, на световния пазар постоянно се разпространяват диаманти от конфликтни райони. През 1972 г. е открит диамант с маса 969 карата. Той става популярен с названието Звездата на Сиера Леоне. По време на 10-годишната гражданска война в страната бунтовниците разменяли скъпоценните камъни за оръжия. Тази година пастор намира в една от мините в източния район Коно 706-каратов нешлифован диамант. Размерът му го поставя на едно от челните места по големина в света. Той попада в класацията за 20-те най-големи находки от този вид. Днес скъпоценният камък се съхранява в трезора на централната банка. Държавата се ангажира да заплати полагащото се възнаграждение на откривателя и да продаде съкровището на търг.

Най-често консумираната храна в Сиера Леоне е оризът, който обикновено се сервира като част от всяко ястие и се смята за толкова базов, че много жители на Сиера Леоне смятат, че едно хранене не е пълно без него. Популярна поговорка е „Ако днес не сте яли ориз, значи не сте яли“ и когато ви попитат „Яли ли сте?“ ако не е имало ориз в храната, изядена досега този ден, отговорът може да е „не“. Друга популярна основна храна е маниоката, която се начуква, за да се направи фуфу; листата на маниоката се използват в зелена яхния.

Палмовото масло и фъстъците също се консумират широко. Други основни продукти в диетата на Сиера Леоне са банани, канела, кокос, джинджифил, бамя, тамаринд, портокали, папая, лимони, авокадо, гуава, дини, манго и ананаси. Често консумираните меса са козе, пилешко и говеждо, но има и редица ястия, в които се използва и свинско.

Pemahun е ястие от задушени листа от сладък картоф, африкански патладжан, ориз, палмово масло, люти чушки и подправки. Това ястие често се яде като закуска. Африканският патладжан е известен още като Jakato или градински яйца. 😮 Верни на името си, някои африкански патладжани са малки, бели и с форма на яйце. Използва се често в кухнята на Сиера Леоне.

За да се направи Fufu или foofoo, парчета маниока се покриват с вода и се оставят да ферментират в продължение на няколко дни. След това водата се излива и парчетата се смилат фино, след което се приготвят в тестото за фуфу. Поради ферментацията фуфуто има леко кисел вкус, който обикновено допълва ястията, които придружава. Фуфу не се яде самостоятелно. Малки топчета фуфу се потапят в яхния или супа.

Фъстъчената супа е ястие от задушено месо и зеленчуци, бавно приготвени във фъстъчен сос. Понякога се нарича яхния с фъстъчено масло. Могат да се използват прясно смлени фъстъци или фъстъчено масло. Купеното от магазина фъстъчено масло често е неподсладено, така че това ястие е фъстъчено, но не и сладко. Фъстъчената супа често се яде с ориз или се сервира с фуфу.

Lafidi е гъст рибен сос, приготвен от смлени зеленчуци и риба. В кухнята на Сиера Леоне не би могло да липсват морски дарове, защото цялото западно крайбрежие на страната е на Атлантическия океан. Рибните кюфтета представляват фина смес от риба без кости и подправки като килантро, лук, чесън, картофи и чушки. Сместа се оформя на топки и се пържи. Видът риба и използваните подправки се основават на наличната риба и личния вкус. Рибните кюфтета се считат за закуска и са популярни за партита или се продават като улична храна. Тази закуска се яде по различни начини, включително със сос, ориз и понякога дори като гарнитура за яхния.

За вас избрах да приготвя една торта, чието име е “Ginger cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

2 1/2 чаена чаша брашно

2 супени лъжици джинджифил

227 грама масло

3 яйца

1 чаена чаша прясно мляко

1 чаена чаша бяла захар

1 чаена чаша кафява захар

ванилия

2 чаени лъжици бакплувер

1 чаена лъжица канела

1/2 чаена лъжица сол

Начин на приготвяне:

Тъй като рецептата е за две тавички от тортата аз приготвих половин доза.

Загрейте фурната на 190 градуса.

Смесете брашното, солта, канелата, джинджифила и бакплувера.

Разбийте маслото с двата вида захар за около 5 минути.

Прибавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате.

Добавете прясното мляко и ванилията и разбийте леко за много кратко.

Накрая добавете и брашнената смес и разбъркайте.

Намазнете тава или форма за печене и сипете сместа.

Печете 45-50 минути или до готовност.

Охладете 10 минути преди да извадите десерта от формата.

Моят стана странен, надигна се доста в средата… 🙂

Накрая поръсете с пудра захар.

На т.нар. торта в нашите географски ширини ѝ казваме кекс. 🙂 Та десертът е вкусен, но има доста коледен вкус и аромат и леко ми е странен в тази жега. Нищо особено не е, но от Африка толкова. Ако за разлика от моето семейство сте любители на кекса то това е една добра рецепта за вас.

Следваща дестинация – Сингапур.