Соломонови острови

Есента неумолимо настъпва… Захладнява, а душата мечтае за още лято, слънце, плажове. Затова днес ви пренасям на едно подходящо място – Соломонови острови. До преди стотина години не бих ви препоръчала тази дестинация, защото е имало реална опасност да станете нечий обяд или нечия вечеря. Островите са били обитавани от племена канибали и до тях са ходили само най-смелите мисионери, като повечето така и не са се завръщали.

Първият европеец, който стъпва на Соломоновите острови е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра през XVI век. По време на колонизацията архипелагът е разделен между Великобритания и Германия, а в края на XIX век британската империя установява пълен контрол над територията. През 1978 г. Соломоновите острови получават своята независимост, но остават част от Британската общност. Държавен глава е крал Чарлс III, представлявана от генерал-губернатор. 

В последните 30-40 години водите около островте се налагат като предпочитана дестинация за гмуркане и то не само заради красивия подводен живот, но и заради многобройните останки от плавателни съдове и самолети от времето на Втората световна война, когато на Соломоновите острови са се водили много сражения. Централните острови Нгела (Nggela Islands) са най-популярното място за гмуркане при Соломоновите острови. Повечето места, където туристите могат да отседнат, не са особено луксозни, освен в столицата Хониара. За почитателите на еко туризма има бунгала, които се намират в селища на местните, където има възможност гостите да се включат в ежедневието им. Има и многобройни отдалечени от селищата къщи за гости и вили за по-ексцентричните туристи. Към Соломоновите острови спада и кораловият атол Ренел – най-големият, издигащ се над морското равнище. Той се радва на изключително слабо човешко влияние и днес на него виреят над 650 вида цветя, което кара ЮНЕСКО да го включи в списъка си Със световното културно наследство. През миналата година Соломоновите острови издават забрана за чуждестранни военни кораби да акостират до тях. Интересен факт е, че Соломоновите острови са една от едва 22-те държави в целия свят, които нямат армия.

През август 1943 г. японски разрушител пробива дупка с торпедо в кораб на ВМС на САЩ край бреговете на Соломоновите острови. Лейтенант Джон Кенеди командва кораба. Всички мъже се хвърлят във водата и оцелелите трябвало да преплуват три мили и половина до най-близкия остров. Те останали два дни на необитаемия остров, живеейки от кокосови орехи. Когато запасите започват да свършват, Кенеди отвежда екипажа си обратно на брега, където забелязват двама мъже в кану, които ги спасяват. Властите преименуват необитаемия остров на остров Кенеди в чест на американския президент. Джон Кенеди държал черупка от кокосов орех в Овалния кабинет като спомен за преживяното.

Над 90% от островите са покрити с гъсти тропически гори. На островите има над 4500 вида растения, в това число и 230 вида орхидеи. Те са дом на 173 вида птици и 69 ендемични вида. Освен това островите са дом на гигантски плъх, макар че дълго време хората отказват да повярват в съществуването му. Десетилетия наред се говори за огромен плъх, способен да отваря кокосови орехи със зъби, но никой не може да докаже, че реално съществува. Едва през 2015 г. един плъх случайно пада от отсечено дърво и потвърждава съществуването на вида. Животните могат да достигнат 45 см дължина и тегло 0,5 кг.

Подводният пейзаж на Соломоновите острови включва един от най-активните подводни вулкани в света. Наречен на морския бог на островитяните от групата Нова Джорджия, Карачи може да се намери на юг от остров Вангуну. От първото си регистрирано изригване през 1939 г. подводният вулкан продължава да разрушава водната повърхност само за да бъде ерозиран обратно от морето много пъти.

Рибата тон (Taiyo) е ежедневна храна на Соломоновите острови, яде се почти всеки ден и много я овкусяват с лют червен пипер, за да я направят по-пикантна. Супата от тиква, кокос и лайм е друга популярна храна на островите. Това ястие съчетава нарязана оранжева тиква с кокосово мляко, сок от лайм, къри на прах и подправки като чесън, джинджифил и лук за богата супа. Бърза и лесна за приготвяне, тази здравословна супа се сервира най-добре с нарязан кориандър или листа босилек. Green Paw Paw Curry е ястие от островите. Представлява къри, което се прави от меката, но твърда сърцевина на неузрялата зелена папая, разпространена на Соломоновите острови. Папаята се смесва с кокосово мляко, къри на прах, лук и чесън и след това се задушава, докато кубчетата папая омекнат. Ястието се сервира върху бял ориз.

Най-разпространеният пудинг на Соломоновите острови е пудингът от тапиока (или маниока). Това е по-скоро солена торта, отколкото пудинг. Прави се с настъргана маниока, сладки картофи и кокосово мляко. Обикновено се пече цял следобед в моту или пещ на открито, под лъскави камъни или бананови листа. След изпичане „пудингът“ е влажен и нестабилен. И едва когато изстине, става достатъчно твърд за разрязване.

В девствените води на Соломоновите острови има изобилие от пресни морски дарове, което го прави рай за любителите на такава храна. От сочна риба до възхитителни миди, разнообразната морска екосистема предоставя разнообразие от възможности за кулинарно изследване. Едно популярно ястие е кокода – храна в стил севиче, при което прясната риба се маринова в изкусителна смес от сок от лайм, кокосова сметана, лют червен пипер и зеленчуци. Ястието е не само пълно с вкусове, но и пълно с омега-3 мастни киселини, които са полезни за здравето на сърцето. Друг местен деликатес е известният омар на Соломоновите острови. Изпечен до съвършенство и поднесен с пикантен цитрусов сос той е истинско удоволствие за любителите на морски дарове. Рибата се сервира с набор от гарнитури, които включват кокос, сладки картофи, ориз, корени от таро, листа от таро, маниока, банани и тяхното много известно хлебно дърво, наречено улу. “Poi” се прави с ферментирал корен от таро и се счита за национално ястие на Соломоновите острови. “Poi” е пикантна гарнитура към основните ястия. Чипсът от корен на таро е чудесно лакомство, което изисква първо да се вари коренът и след това да се пържи. Резултатът е вкусен чипс, на който да се насладите самостоятелно или с всякакъв вид севиче.

Тортата, която избрах да приготвя не е измислена на Соломоновите острови, но е много харесвана там – “Key Lime Cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

170 грама масло
200 грама захар
3 яйца
125 грама брашно
32 грама галета
¾ чаена лъжица бакпулвер
¾ чаена лъжица сол
120 грама прясно мляко
ванилия

за крема:

4 големи жълтъка
1½ чаена лъжица царевично нишесте
306 грама подсладено кондензирано мляко
1 чаена лъжица кора от лайм/лимон
6 супени лъжици сок от лайм / лимон

за меренга:

100 грама захар
2 големи белтъка

Начин на приготвяне:

В средно голяма касерола разбийте заедно жълтъците и царевичното нишесте. Добавете подсладеното кондензирано мляко и кора и сок от лимон и разбийте до гладка смес. Оставете да заври на среден огън, като бъркате непрекъснато. Гответе, като разбърквате непрекъснато, докато се сгъсти и стане гладка сместа (1 до 2 минути). Изсипете в топлоустойчива купа и покрийте с фолио за свежо съхранение, като притиснете директно върху повърхността на крема, за да предотвратите образуването на кора. Приберете в хладилник до пълното охлаждане.

Загрейте фурната до 170°C. В купа разбийте маслото и захарта на средна скорост, докато стане пухкава смес (3 до 4 минути). Добавете яйцата, едно по едно, като разбивате добре след всяко добавяне.
В средна купа смесете заедно брашното, галетата, бакпулвера и солта. В малка купа разбийте заедно млякото и ванилията. С миксер на ниска скорост постепенно добавете брашнената смес към маслената смес, редувайки се с млечната смес, започвайки и завършвайки с брашнената смес, като разбивате само докато се смесят след всяко добавяне.
Печете, докато стане златисто и дървена клечка, поставена в центъра, излезе чиста (35 до 40 минути). Оставете да се охлади в тава за 10 минути. Обърнете тортата върху решетка и оставете да изстине напълно.

В термоустойчива купа разбийте заедно захарта и белтъците на ръка. Поставете купата върху тенджера с кипяща вода. Гответе, като разбърквате често, докато захарта се разтвори напълно и термометърът отчете между 49°C и54°C. Добър тест е, ако нямате термометър, да разтриете сместа между пръстите си. Готово е, когато кристалчетата захар се разтопят напълно.

Внимателно върнете на плота и разбийте на висока скорост, докато се образуват твърди върхове и купата стане хладна на допир (2 до 3 минути). Използвайте веднага.

Прехвърлете основата в чиния за сервиране. Сложете крема Key Lime отгоре, разнасяйки с шпатула.

Поставете Swiss Meringue в пош и украсете по ваш вкус. Можете да използвате и горелка да обгорите меренга, ако искате.

Тортата има богат мaслен вкус, но е много свежа заради крема. Ако опитате само крем може да ви се стори леко кисел, но в комбинация с меренга вкусовете се балансират отлично. Има я леката стипчивост и свежест, но има и сладостта и пухкавостта на меренга. Отличен десерт за повод и без повод.

Следваща дестинация – Сомалиленд.