Между Афганистан, Узбекистан, Киргизстан и Китай се е сгушила една страна с много странни забрани – Таджикистан. Как бихте се чувствали, ако не можете да празнувате рождения си ден или, ако го направите рискувате да ви глобят? Реално, ако не празнувате в заведение, а у дома в тесен семеен кръг, няма да имате проблеми. Идеята е да не се харчат изрично пари за ненужна показност и да се спазват местните традиции. 😮 През 2007 г. по инициатива на президента в Таджикистан е приет закон за благоприличие на традициите и обрeдите. Рахмонов настоява за ограничения, защото празниците са много показни, а таджиките харчат за тях твърде много пари. В закона са регламентирани всякакви показатели – колко гости могат да бъдат поканени на сватба, колко автомобили могат да влязат в сватбения кортеж, колко блюда да се сервират и т.н. Тържества може да има само в почивни дни или след работно време. За нарушенията са определени солени глоби. В края на 2009 г. президентът отчита, че благодарение на ограниченията, наложени със закона, гражданите са спестили около 1 млрд. долара.
С това забраните не спират. В края на 2015 г. Таджикистан забранява празнуването на Нова година в училищата и университетите. Забранено е също изразяването на емоции на публично място – плач, радост, силен смях… И на фона на това не се учудвам, че има рестрикции за облеклото – късите поли отдавна са забранени в училищата, не се приемат добре и по улиците. Правителството също така осъжда облеклото, което не е в съответствие с традициите и носенето на национални дрехи. От 2016 г. е решено гражданите да кръщават децата си с имена от официален държавен регистър, в който няма да намерите популярни арабски имена. Също като децата и ресторантите трябва да имат имена, които са разрешени. Някой, който иска да отвори италиански ресторант, например, не може да го нарече Bella Italia или нещо подобно, защото законът за държавния език повелява ресторантите да имат таджикски имена.
Душанбе е столицата на Таджикистан, а името означава “понеделник” на таджикски. Въпреки че наименованието на града е по-скоро ново, историческото му минало датира от преди 3 000 години. Археолозите са изкопали останките от гръцко-бактрийски селища, мястото на древно селище от периода Кушан, местността на древно село Шиши Кхон и други средновековни поселища. В началото на ХХ век Душанбе е била лятната резиденция на хисарските беки. Болшевиките принуждават последния от Бухарските емири да напусне Душанбе и да бяга в чужбина и през 1922 г. градът преминава в ръцете на болшевиките и става столица на Таджикската автономна съветска социалистическа република като част от Узбекската ССР. От 1929 г. е столица на Таджикската ССР. Въпреки това, Душанбе трудно би могъл да се нарече изобщо град по онова време със своите 4 къщи с дървени подове, 42 вагона и 283 жители. За малко повече от седемдесет години Душанбе пораства до зелен, модерен, индустриален град с над 600 000 жители. От 1991 г. е столица на независим Таджикистан. Интерес за туристите представлява сградата на Двореца на нациите, която се смята за втората по красота след Белия дом в класация на сгради с подобно предназначение. Пред нея е издигнат най-високия пилон в света – 165 метра. Повечето елементи за пилона са произведени в Дубай и сглобени в Душанбе през 2010-2011 година.
Кухнята на Таджикистан е смесица от централноазиатска, афганистанска и пакистанска кухня, с щипка руско влияние. Ако руската кухня ви допада, най-вероятно ще имате приятно гастрономическо изживяване в Таджикистан. Ако смятате, че руската кухня е скучна, може да се затрудните с храненето по време на престоя си. Месото, зърнените храни, бобовите растения, зеленчуците и млякото са основните храни на нацията. Традиционната таджикистанска храна се отличава със своята гъвкавост, което се дължи отчасти на факта, че някои от предците на таджиките са били номади, а други са били заседнали. Уникалният планински, субтропичен и континентален климат на страната също е изиграл роля в хранителното разнообразие, като зимните храни обикновено са с високо съдържание на мазнини, а летните храни са много по-леки.
Таджиките са толкова гостоприемен народ, че е невъзможно да бъдеш поканен в таджикски дом и да си тръгнеш гладен! Обичайно е да се яде на пода, седнал на курпачи (меки дюшеци, натъпкани с вата), които са подредени около дастархан, ниска маса, върху която се поставя цялата храна. Вечерята започва с чай. Чай се пие само от пиали, които се внасят на подноси. Отделно се носи поднос със сладки, плодове и сладкиши. След това сервират големи пиали със супа, а на по-големи кръгли чинии с основни ястия. Зеленчуковите салати се сервират в чинии. Вечерята там трябва да бъде започната от старши член на семейството, след което останалите могат да се присъединят към храненето.
Това са някои от най-известните таджикски ястия:
- “Plov” – За приготвянето на националното ястие се използват ориз, овнешко месо и моркови. Всичко се сварява в специален съд (тенджера във формата на уок) на открит огън в растително масло или овнешка мазнина. Месото се нарязва на кубчета, а морковите се нарязват на дълги ивици. Ястието се сервира общо в една голяма чиния в средата на масата. В Таджикистан “Plov” често се нарича „Osh“.
- “Qurutob” е традиционно ястие, което все още се яде с ръце от обща чиния. Преди сервиране ястието се поръсва с пържен лук и други пържени зеленчуци.Това е вегетарианско ястие.
- “Laghman ” е супа с макаронени изделия (нудъли) със зеленчуци и агнешко или телешко. Интересни са пържените уйгурски вариации, предлагани в много заведения за хранене в Душанбе.
- “Shirchoi” буквално означава чай с мляко. И е точно това – смес от мляко и чай. “Shirchoi” се яде с парчета хляб, които се накисват в млечния чай. Нещо като нашата попара. Може да се добави парче масло за допълнителна кремообразност. Въпреки простотата, ястието е изключително популярно в целия Памир. “Shirchoi” е типична закуска, но хората от Памир могат да го ядат почти всеки момент от деня. Дори след нормална вечеря, порция “Shirchoi” може да се приеме като десерт.
- “Sambusa” са тестени изделия, обикновено пълни с нарязано на кубчета месо и лук. “Sambusa” се продава от улични търговци в цял Таджикистан. Когато сте на път и почувствате лек гладможе да вземете една или две самбуси и сте готови да продължите.
- “Non” обикновено е голям и кръгъл плосък хляб. Хлябът придружава почти всяка храна в Таджикистан.
- “Manti” са кнедли на пара или варени, които обикновено имат месен пълнеж. Те са по-здравословна алтернатива на дълбоко пържените сладкиши. Мантите не са твърде големи по размер, което ги прави хубава гарнитура или лека закуска по пътя. (задушени телешки кнедли, поднесени със заквасена сметана и пържен лук)
- “Shurbo ” е супа от пресни зеленчуци с агнешко или телешко, гарнирана със зелен лук и босилек
- “Damlama “- прилича на английска яхния и преставлява задушено агнешко или телешко със зеленчуци в собствен сок
- Пъпешите и дините като десерт са много популярни сред местните жители и могат да бъдат намерени на сравнително ниски цени на местните пазари.
За вас реших да приготвя едно руло “Honey Cake Roll”. Ето и необходимите продукти за него:
за осовата:
4 броя яйца
1/2 чаена чаша захар
3 супени лъжици мед
1/4 чаена лъжичка сода бикарбонат
3/4 чаена чаша брашно
за крема:
226 грама крема сирене
1/4 чаена чаша подсладено кондензирано мляко
113 грама сметана
1/4 чаена лъжичка ванилия
40 броя лешници за декорация
2 супени лъжици пудра захар, – за поръсване (по желание)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса.
Затоплете меда в касерола докато започнат да излизат мехурчета и добавете содата за хляб. Сместта ще шупне. Охладете я до стайна температура.
Разбийте яйцата със захарта докато сместа побелее и удвои обема си. Около 10-12 минути.
Прибавете меда и разбийте още 30 секунди.
Накрая добавете и брашното и внимателно го разбъркайте до хомогенност.
Изсипете в правоъгълна тава върху хартия за печене и печете около 30 минути.
Извадете от фурната и поставете блата върху нова хартия за печене. Завийте на руло и оставете да се охлади.
През това време направете крема като разбиете крема сиренето с кондензираното мляко.
Отделно разбийте сметаната с ванилията до меки връхчета.
Прибавете сметаната към останалия крем и разбъркайте с шпатула до хомогенност.
И точно дотук спазих рецептата. После всичко се обърка. Когато развих блата той се спука…на няколко места. Да правя руло беше немислимо. И тогава реших да приложа план Б – деконструиран десерт.
Намерих едни прозрачни купички и подредих парченца блат и между тях крем.
За повече свежест и по-хубав вид на десерта реших да гарнирам с пресни плодове и малко смлени ядки за хрупкавост.
В крайна сметка се оказа, че дефекта се превърна в ефект. Правих го онзи ден за близките си по повод Антоновден и бяха очаровани. Даже имам поръчка да го превърна в торта за следващия рожден ден на снахата. 🙂 Макар, че медът е малко като количество, вкусът му е осезаем и в комбинация с леко соления крем е уникална комбинация. Можеше да понесе и още плодове. Предполагам, че и като руло щеше да е страхотен десерт, но този път не се получи. Предполагам, че просто го бях пекла някоя и друга минута в повече. С това искам да ви покажа да не се отказвате, дори и, когато претърпите неуспех, а да направите най-доброто при подобна ситуация. Да намерите начин да оползотворите материалите, а не да ги метнете в коша. Много открития в живота са направени, защото нечий експеримент се е объркал и се е получило нещо неочаквано. Така, че дерзайте и не се отказвайте. 🙂
Следваща дестинация – Тайван.
