Макар и да мислите, че Тайван е самостоятелна държава, то факт е, че това е остров, част от Китай. Вярно, че се бори за независимост и има множество протести на местното население, но също така е вярно, че Тайван е с частично призната независимост. Островът е неделима част от Китай. От географска гледна точка в далечната древност Тайван и континенталната му част са били свързани в едно. После поради движението на земните пластове, част от земната маса се свлича и така възниква проток, а Тайван става остров. Изкопаните в различни места на Тайван каменни съдове, черни и цветни керамики доказват, че предисторическата култура на Тайван и на континенталната част на Китай са от един и същи произход.
Тайван е един от “Малките дракони” на Азия, които са се възродили от пепелищата на Втората световна война и са удивили света с бързото си икономическо развитие. Работещо население от над 20 милиона души е събрано на територията на остров съизмерим по големина с Белгия. Североизточната част от Тайван и източното му крайбрежие, обаче, не са гъсто населени. Там живеят предимно коренните жители, населявали територията дълго преди да се появят китайците. В района често бошуват тайфуни и релефът е прекалено суров и планински, затова не е подходящ за земеделие или индустрия. Но пък може да се насладите на великолепни гледки на мъгливи езера и бързи потоци, на гъсти гори и пропасти, над които са надвиснали дървета с изкривени дънери, и всичко е обагрено в деликатните тонове на китайските акварели. Веднага разбираш защо португалските моряци са кръстили острова Ilha Formosa – Красивия остров. Една от причините за изолацията на източното крайбрежие е естествената бариера на Централния планински масив Тайваншан в посока север-юг. В средата на XX в. правителството решило да проправи път през него и да свърже Тайджун на запад с Тароко на изток, които са на почти двеста километра един от друг. В резултат изградили магистрала, пресичаща целия остров в посока изток-запад, истинско инженерно чудо, на места буквално изсечена в стръмните скалисти склонове. Тя е известна като “Дъгата на Тайван” и през петте години, за които е построена е отнела живота на 450 работници. Със сигурност клисурата Тароко е най-прекрасният участък от забележителната магистрала и сама по себе си представлява гледка от световна величина. Бурните води на река Ливу, която си проправя криволичещ път по протежение на 20 живописни километра от планините до морето, са оградени от стръмни стени от разнообразно оцветен мрамор. Магистралата разкрива с пълна сила богатството на тайванските мраморни залежи. Някога са съществували планове за превръщането на клисурата Тароко в мраморна кариера. Но сега проломът и околните планини, гори и крайбрежни скали са обявени за национален парк.
Една от най-известните забележителности на Тайван са две скромни пощенски кутии. Разположени в квартал Zhongshan в град Тайпе, тези уникални пощенски кутии са със странен външен вид. Те са известни като „Little Red“ (или „Xiao Hong“) и „Little Green“ („Xiao Lu“) и са силно наклонени. Поради местоположението си, Тайван е връхлитан често от тайфуни – обикновено три или четири пъти годишно. През 2015 г. островът е ударен от особено силен тайфун, известен като Соуделор. По време на бурята билборд се разхлабил от силния вятър и удря пощенските кутии. Въпреки че огънал стълбовете им, не ги съборил. След като бурята свършила, жителите на Тайпе ги забелязали и се влюбили в тях. Те не само изглеждали очарователно, но били и символ на устойчивост и оцеляване. Новата атракция сякаш казвала: „Можете да ни ударите, но ние ще останем на крака и с усмивка на лицето си.“ Тези нови забележителности бързо се разпростронили в социалните мрежи и хората започнали да ги посещават. Не след дълго посетителите започнали да постват забавни снимки с пощенските кутии – подобно на начина, по който туристите позират в Италия с наклонената кула в Пиза. Това накарало властите да отбележат символиката на пощенските кутии и вместо да ги поправят, те добавили табела, разказваща историята им на китайски, японски и английски. Плочата гласи: „На 8 август 2015 г. тайфунът Соуделор удари Тайван. В резултат на това бяхме ударени в главите от табела и не можахме да не се наведем от болка. Всъщност беше толкова болезнено, че вече не можем да се изправим. Но ние издържахме: все пак не паднахме. Трябва да приемаме живота такъв, какъвто е и в известен смисъл мислим, че изглеждаме по-артистични и изискани по този начин! Вдъхновихме ли ви? Направете си снимка с нас, за да си напомните, че всички сме оцелели и можем да устоим, независимо какво ни се случва.“ Най-добрата част от тази атракция в Тайпе е, че пощенските кутии все още работят. Писмата, доставяни там, дори са маркирани със специален печат, който изобразява известните тайвански наклонени пощенски кутии.
Има нации, които ядат, за да живеят, и нации, които живеят, за да ядат. Подобно на французите, тайванците със сигурност са от вторите. Големи градове като Тайпе и Тайчунг имат хиляди ресторанти, които се грижат за всеки бюджет и пазарни търсения. В допълнение към стиловете на готвене, разработени от най-ранните заселници Хан в Тайван и местното население на страната, китайските регионални кухни са добре представени: пикантната сечуанска храна е широко разпространена, както и деликатеси в кантонски и шанхайски стил. Някои заведения за хранене от „континенталната част“ са бизнеси от второ или трето поколение, стартирани от поддръжници на Чан Кайши, избягали в Тайван около 1949 г.; други са много по-нови и са създадени от китайци, които са се оженили за тайванци и са се заселили на острова от 90-те години на миналия век. Храненето навън е толкова удобно и евтино, че малко самотни хора си правят труда да готвят. В съвременните микроапартаменти често липсва каквато и да е кухня. В семействата, където и майката, и бащата работят на пълен работен ден, ястията обикновено са за вкъщи или се приготвят от баба и дядо. Поради влиянието на будизма, I-Kuan Tao и други подобни религии, вегетарианската кухня се среща навсякъде. Тайванците са запалени по местната кухня, но това не означава, че не се интересуват от това, което се сервира в други страни. Японската храна отдавна има място в сърцата и стомасите на тайванците. В Тайпе има няколко халал ресторанти, докато Тайчунг има някои добри индийски заведения за хранене. Ако се разровите ще намерите халал ресторанти, ресторанти, предлагащи индийска, турска, немска, латиноамериканска храна.
Тайванската кухня е подобна на китайската, така че ястията обикновено се основават на бял ориз, а свинското е най-често консумираното месо. След Втората световна война пилето става особено разпространено. Говеждото месо също е много популярно, с изключение на малката част от населението, която поради традиционни (а не религиозни) причини никога не го консумира. Юфката, приготвена от пшенично или оризово брашно, също е популярна. Рядките супи се сервират с почти всяко хранене. Тайванската храна рядко е много пикантна или много солена. Тези, които живеят в северната част на острова, казват, че южната храна обикновено е по-сладка. По-голямата част от ориза, който се яде в Тайван, се отглежда на острова. Тайван също отглежда огромно разнообразие от зеленчуци. Зелето е основна храна. Смятан за не много привлекателен зеленчук от много западняци, в ръцете на тайванските готвачи то се превръща във вкусно пържено с чесън, малко соев сос и понякога капка оризово вино. Масово се консумират карфиол, броколи, аспержи, патладжани, моркови и картофи. Тарос и сладките картофи са второстепенни източници на въглехидрати.
Тъй като говорим за островна държава е логично, че тайванците ядат много морски дарове, основно тилапия, скумрия, риба тон, калмари и акули. Около една четвърт от изядената риба – млечни риби и змиорки по-специално – се отглеждат, а не се уловяват от морето. В много ресторанти с морска храна посетителите могат да избират какво искат да ядат от големи аквариуми, където се съхраняват живи риби, омари и други морски обитатели. Пристанищните градове като Kezailiao и Donggang са особено добри места, за да се насладите на тайванските морски дарове, но не е нужно да отивате по-далеч от най-близкия нощен пазар, за да опитате, например, омлет от стриди. Тези изкушения с размер на лека закуска се приготвят на котлони чрез добавяне на листни зеленчуци, нишесте и сладко-кисел сос към яйцата и стридите.
През зимата тайванците обичат да се събират около горещи тенджери. Донякъде като фондю, те съдържат горещ бульон, в който задушавате резени месо, зеленчуци, гъби, миди, парчета тофу и други вкусни ястия, докато станат готови точно както ги харесват. Предлагат се десетки различни горещи манджи, включително свирепо пикантни и вегетариански варианти, бульони с аромат на мляко и супи, пълни с лечебни билки.
В Тайван вегетарианците са разглезени относно избора на храна. Поради религиозните традиции много тайванци не ядат месо два дни всеки лунен месец, а значителен брой са вегетарианци на пълен работен ден. Освен, че не консумират животинска плът и карантии, тайванските вегетарианци обикновено също избягват лука, праза и чесъна, за които смятат, че прекомерно стимулират сетивата. В Тайван няма много вегани, но в големите градове ще намерите и редица вегански възможности за хранене.
За вас намерих (макар и трудно) рецепта за торта – “Taiwanese Castella cake”. Като за Азия си е торта 😀 . Ето и необходимите продукти за нея:
10 яйца
125 грама брашно
125 грама захар
70 грама масло
70 мл олио
118 мл прясно мляко
10 мл бял оцет
ванилия
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 150 градуса.
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.
Смесете брашното с прясното мляко, олиото и разтопеното масло.
Прибавете жълтъците и разбъркайте го хомогенна смес.
Разбийте белтъците със захарта, оцета и ванилията до меки връхчета.
Внимателно прибавете на части белтъците към брашнената смес и разбърквайте леко до хомогенност.
Изсипете сместа в правоъгълна тава, застлана с хартия за печене.
Тавата сложете в по-голям съд и добавете гореща вода, за да печете на водна баня.
Печете около 70 минути или до готовност.
Охладете и сервирайте.
Тортата е по-скоро сладък омлет. Определено има силен яйчен вкус. Типично азиатски вкус, впрочем. Не бих нарекла този десерт торта, поне не в нашите представи за такава, но според това, което предлага Азия като възможности за торти – толкова. Що се отнася до остров Тайван – успя да ме заинтригува и може да попадне в списъка ми за желани дестинации. Времето ще покаже. 🙂
Следваща дестинация – Тайланд.
