Посетих Тунис преди пет години. Основната цел беше излежаване на плажа с книга в ръка. Пък останалото каквото дойде. Имах известни притеснения относно храната, защото още помнех как в Египет почти не се намираше нещо свястно за ядене, в което да няма канела и шафран. Но реших да дам шанс на тази страна в толкова богата история да ме завладее както може. Ако изобщо може.
Избрах хубав курорт за настаняване – Yasmine Hammamet и хотел пет звезди. В арабския свят звездите на хотелите не отговарят на европейските очаквания. Затова, когато пътувам към подобна дестинация си запазвам хотел с поне четири звезди. И този път не се разочаровах. Мястото, хотелът, плажът бяха на ниво за една прекрасна почивка в мързелуване. Основното правило на градоустройството в този район е, че жилищата не могат да бъдат по-високи от кипарисите. Градът е създаден преди около 500 години. Поддържани са и крепостните стени, и Голямата джамия. Хамамет и днес запазва своя едноетажен облик. Което на мен ми допада. Когато си почивам искам да съм далеч от шумотевица и тълпи от хора. Искам хотел с голяма площ паркове и градини, собствен плаж и спокойствие. Всичко това ми го даде Тунис.
Но въпреки всичко, когато пътувам в нова за мен страна, дори и само за почивка, отделям ден, два да разгледам някое историческо място, природна забележителност, красиво градче със собствен стил и дух. Просто искам да знам нещо повече за страната, в която съм била.
На първо място, когато човек чуе за Тунис неминуемо в съзнанието му изплува едно име – Картаген. И веднага след него Пунически войни. Войните са три и се водят между Картаген и Рим за определяне на сферите на влияние на двете мощни държави. До 264 г. пр.н.е. между двете страни царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала Апенините, а Картаген – Северна Африка. В Южна Италия и Средиземно море обаче интересите им неизбежно се пресекли. Пуническите войни са вероятно най-значимото събитие в Античната история. Те определят европейското политическо развитие чак до падането на Константинопол. Бързо разрастващата се Римска държава се изправя срещу търговската империя на Картаген. Целта и на двете държави е не само постигане на господство и влияние, а и пълното унищожение на загубилия. Крайната победа накрая определя могъществото на Рим, който за по-малко от 100 години разполага легионите си на огромна територия – от Британия до Египет.
Втората пуническа война е известна с недостижимия подвиг на предвожданата от Ханибал картагенска армия, която преминава от Испания в Италия през Алпите. Загубите на Ханибал били огромни. В битката при Кана почти два пъти по-малката армия на Ханибал побеждава римляните. Картагенският водач успял да привлече за съюзници македонския цар Филип V, Сиракуза и някои гръцки градове. През 202 пр.н.е. се състояла битката при Зама, която Картаген загубил. По време на третата война римляните обсадили и отрязали Картаген от външния свят както по море, така и по суша. През 146 пр.н.е. след щурм градът бил превзет и опожарен. В днешно време останките от Картаген бих определила като изключително оскъдни. Наистина римляните са съсипали до основи търговската империя. От римския период на Картаген най-добре запазени са термите на император Антонин Пий. Антонин, който наследил предшественика си Адриан, останал в историята като мъдър и благочестив държавник. От термите са съхранени много от сводестите помещения, изградени от мрамор и тухли. Най-добра представа като как са изглеждали те дава макетът, който възпроизвежда оригиналния им вид. Имало е басейни с топла вода и със студена за охлаждане след горещата баня, открит басейн с изглед към морето., както и специално обособени места за релакс след къпането с масажи, мазане с благовонни масла и пр.
Определено едно градче остана в сърцето ми – синият град Сиди Бу Саид. Ако мечтаете за Санторини то горещо ви препоръчвам да се замислите за това градче в Тунис. Белите къщички със сини капаци носят онзи средиземноморски уют, който си мислите, че ще намерите в Санторини, но без тълпите туристи. Единствената разлика с гръцкия град е, че ако останете да пренощувате може да останете разочаровани, защото тук няма да видите красиви залези, тъй като градчето е обърнато на запад. Направихме една разходка из малките улички покрай малките магазинчета и поседнахме за по питие на тераса над морето всред цъфнали бунгенвилии. През 12-ти/13-ти век Абу Саид Ибн Халаф Яхя ал-Тамими ал-Беджи се завърнал от странство и създал на това място светилище. Обичали го хората. И след смъртта му през 1231 г. го погребали в нарочно изграден за това мавзолей. А покрай мавзолея започнали да строят богатите граждани своите резиденции. Това продължило и през 18-ти век от турските губернатори на Тунис. И така постепенно възникнал град на брега на морето. И го кръстили в памет на първия си заселник – Сиди Бу Саид. През 20-те години на миналия век френските наместници на града призовали населението да боядисат домовете си изцяло в бяло и синьо. Бялото не било необичайно за тях. В бяло арабите боядисвали къщите си от край време. Хем чисто, хем отразява силната слънчева топлина по тези географски ширини. Останало да свикнат със синьото. То станало символ да духовното, на небето за тях. И така преобразили града си. С две ръце препоръчвам разходка из него.
Както започнах в началото имах известни притеснения за тунизийската кухня. Трудно е да се определи с какво точно е характерна тя, защото обединява в себе си различни кулинарни традиции – арабската, африканската, френската, средиземноморската. И все пак има нещо уникално, по което няма как да сбъркате произхода на ястието – лютивият сос „хариса“, който се прави от възможно най-лютите чушки. Той е толкова лют, че не се слага директно в ястието, а една лъжичка от него се размива в малко бульон или вода и се оставя в отделен съд на масата, за да си сложи всеки според собствената поносимост. Използва се за подправяне на месо, риба, салати, кускус.
Пшеницата, но във вид на кускус, е основна храна в Тунис и изобщо в повечето страни в Северна Африка. Произходът му е берберски. За разлика от тестените топчета, които хапваме у нас, истинският арабски кускус се прави от грис (едро смляна твърда пшеница) и диаметърът на зрънцата е не по-голям от 1 мм. По традиция кускусът се приготвя на пара върху яхнията от месо или зеленчуци, която къкри на долния „етаж“ на тенджерата. Сервира се като гарнитура. Цветът му е жълто-оранжев, защото се подправя с куркума или шафран.
Морските дарове и по-точно октоподите са „запазена марка“ на островите Керкенна на източното крайбрежие на Тунис. Те се слагат в салати, сосове, супи или основни ястия – прясно уловени или сушени през зимата. Вкусът му, както и този на скаридите, калмарите, мидите, рибите е направо божествен.
Ето и някои от известните ястия в Тунис:
Чорба. Тази гъста и ароматна супа се приготвя от телешко месо с добавка на зеленчуци. Едно от обичайните обедни ястия на тунизийците.
Тажин. Това ястие, според стандартите на местните жители, се счита за омлет. Но от гледна точка на чужденец ястие с толкова много месо, сирене и пържени чушки прилича повече на отворена баница.
Ожеж. Почти същият омлет, само, че месото в него е заменено с т.нар. колбас от пипер. (Каквото и да значи това 😀 ).
Таджин ез-Зитун. В случая не говорим за друг вид омлет, а за телешко задушено с маслини.
Генаоя. Tова e ястие, в което месото се задушава с добавяне на кориандър, резени сладък пипер и чили.
Шакенуки. Яхния с месо, но за разлика от повечето тунизийски ястия, тази версия се сервира студена.
Брошета. Зад това име се крие месо или пилешки кебап, приготвен от много малки късчета.
Машви. Тук говорим за агнешко на шиш.
Felfel machi. За това ястие месото се наръсва с чушки и полученото се запържва.
Мергуз. Така в Тунис наричат малките пушени колбаси.
Хариса. Сос, приготвен на паста от зехтин и червен пипер. Допълнително към него се добавят чесън, кимион или магданоз. Хариса се сервира към почти всички ястия и служи като подправка.
Мешуя. Салата с риба тон, сардини, пържени чушки и домати.
Кускус. Ястие, разпространено във всички арабски страни. Приготвя се от зърна просо с месо, зеленчуци и различни сосове. Всяка страна приготвя кускус по свой начин.
Сладките на Тунис, както всяка източна страна, заслужават специално внимание. Любителите на сладкото ще намерят тук традиционна баклава, както и огромно количество сладкиши с фурми, бадеми, сушени кайсии, сини сливи, шамфъстък и други пълнежи. Но има някои специални десерти, които можете да опитате само в Тунис.
Самса. Това не е обичайното бутер тесто с месо или сирене, а кифличка от тънко тесто. Печени бадеми и сусам се добавят към самсата като пълнеж.
Малбия. Тази торта в Тунис се прави от ориз и ядки. Въпреки че комбинацията на пръв поглед далеч не е сладка, бързо ще се убедите, че това не е така.
Махруд. Тази торта е направена от грис. В него като плънка се слагат фурми и захаросани портокалови корички, като тази смес се овкусява обилно с канела.
За вас реших да приготвя “Tunisian orange cake”. Ето и необходимите продукти:
за основата:
50 грама галета
200 грама захар
100 грама смлени бадеми
1 1/2 чаена лъжица бакплувер
200 мл олио
4 яйца
настъргана кора от лимон
настъргана кора от портокал
за сиропа:
сока на един портокал
сока от половин лимон
75 грама захар
настъргана кора от половин лимон
филирани бадеми за украса
Начин на приготвяне:
Разбийте яйцата със захарта.
Добавете олиото и разбийте до хомогенност.
Смесете галетата, смлените бадеми и бакплувера.
Добавете към яйчената смес.
Накрая прибавете и настърганата кора от лимон и портокал и разбъркайте.
Печете сместа на 180 градуса около 45 минути или до готовност.
Охладете блата.
Смесете всички съставки за сиропа и ги варете за около 3 минути на средна температура на котлона.
Сиропирайте блата и гарнирайте с филирани бадеми.
Десертът е много цитрусов. Има го вкусът на Ориента, но не е твърде сладък, а заради бадемовото брашно и галетата е много въздушен. Цялата ми кухня ухаеше на портокал. Много свежо. 🙂 Препоръчвам с две ръце да опитате да си го приготвите. А що се касае за посещение в Тунис – също ви съветвам да отидете на една почивка до там. Няма да съжалявате. Особено, ако сте от хората, които харесват почивките в съседна Турция. 😉
Следваща дестинация – Туркменистан.
