Туркменистан

В момента чета книга за пътя на коприната. И там се споменава и страната, за която днес ще ви напиша нещичко – Туркменистан. По замите на днешната държава първи пристигат индоевропейските племена през 2000 г. пр.н.е. По това време се развива пастирската култура, ориентирана към конете, която доминира в региона до съветската ера, защото е добре адаптирана към суровия пейзаж. Записаната история на Туркменистан започва около 500 г. пр. н. е. със завладяването му от Ахеменидската империя. През 330 г. пр. н. е. Александър Велики побеждава Ахеменидите. Той основал град на река Мургаб в Туркменистан, който нарекъл Александрия. По-късно градът става Мерв .

Само седем години по-късно Александър умира и неговите генерали разделят империята му. Номадското скитско племе нахлува от север, прогонвайки гърците и създава Партската империя на територията на съвременен Туркменистан и Иран. С развитието на Пътя на коприната Мерв и Ниса се превръщат във важни оазиси по маршрута. Туркменските градове се превръщат в центрове на изкуството и образованието. В края на седми век арабите пренасят исляма в Туркменистан. По същото време огузките турци (предците на съвременните туркмени) се придвижват на запад в района. Селджукската империя със столица Мерв, е създадена от огузите . Други огузки турци се преместват в Мала Азия, където в крайна сметка създават Османската империя в днешна Турция.

Селджукската империя се разпада през 1157 г. След това Туркменистан е управляван от хановете на Хива за около 70 години, до пристигането на Чингис хан. През 1221 г. монголите изгарят до основи Хива, Коние Ургенч и Мерв, като избиват жителите. Тимур е също толкова безмилостен, когато нахлува по тези земи. След тези катастрофи туркмените са разпръснати до 17 век. Те се прегрупират през 18 век, живеейки като разбойници и скотовъдци. През 1881 г. руснаците избиват тюркмените Теке в Геок-Тепе, поставяйки областта под контрола на царя. През 1924 г. е основана Туркменската ССР. Номадските племена са насилствено заселени във ферми. Туркменистан обявява своята независимост през 1991 г. при разпадането на СССР. В днешни времена Туркменистан е една от най-безопасните страни в азия, но също така и слабо позната за туристите.

В последната неделя на април се празнува празника на туркменския кон. По време на празника се провеждат състезания и конкурси с коне. В състезанията участват най-добрите представители на ахалтекинската порода коне – чистокръвни елитни жребци на възраст от 3 до 10 години. Туркмените не хапват конско месо . но си имат министерство на конете. И освен това са единствената държава в света с такова министерство. Има една невероятна порода коне Ахал-Теке с близо 3000-годишна история, която се счита за едни от най-древните. Така наречените „златни коне“ са адаптирани към суровите климатични условия на азиатските пустини и са известни със своята бързина и издръжливост на дълги преходи. Породата се е появила първо в пустинята Кара Кум, Туркменистан. Това е скалиста местност, заобиколена от планини, което изиграва важна роля в опазване чистотата на породата. Курмейците от Туркменистан първи са използвали конете за конни нападение, а след това започнали да ги развъждат и да ги ценят, заради тяхната бързина и пъргавост. Историята на този кон се предава от уста на уста из туркменските племена и няма запазени писмени източници доказващи истинността й. Счита се, че конят на Александър Македонски, Буцефал, е бил от породата Ахал-Теке. Породата получава името си от руския генерал Куропаткин, който се възхитил на конете по време на битката с туркменците и след войната ги нарекъл Ахал-Теке, на името на племето Теке, населяващо оазиса Ахал – южната част на Арало-Каспийската долина. През 1943 г. руснаците започнали да отпечатват първите книги посветени на тази порода. За съжаление много от конете загинали по време на Великата отечествена война и в днешно време са се запазили по-малко от 10 000 коня.

Туркменистан е втората държава по запаси от природен газ и в нея гражданите не плащат комунални сметки. В пустинята на Туркменистан има едно място, известно като “Портите на ада” – газов кратер, който не спира да гори от 1971 година. Има няколко различни сведения за това кога и как са се образували “Портите на Ада”, но най-широко разпространената история е, че кратерът се е отворил през 1971 г., след като съветска газова сондажна платформа случайно се е ударила в резервоар за природен газ. Пробивът причинил срутването на земята около сондажа, което понесло сондажната инфраструктура със себе си и създало огромен теч от резервоара. Веднага след като земята се отворила, метановият газ и други вредни изпарения започнали да излизат от кратера, който е с диаметър приблизително 70 метра и е дълбок 30 м. Това накарало геолозите да измислят смел план за предотвратяване на потенциална екологична катастрофа – хората в съседните села да се отровят от суровите газове, например.Малко след като кратерът се отворил, съветски учени подпалили стените му, мислейки си, че огънят ще изгори метана в рамките на няколко седмици, преди да угасне. Но вместо това огънят продължил да гори….И така 53 години. 🙂 Кратерът вероятно е свързан със запаси от запалим газ метан, които осигуряват привидно неограничено гориво за огъня.

Кухнята на Туркменистан е подобна на таджикската. Тя е силно повлияна от полуномадския начин на живот. Поради сухия климат основната храна е била сушени месни продукти, хляб и зеленчуци. В Туркменистан ядат младо камилско месо и агнешко, по-рядко козе месо. Най-почитаното барбекю все пак е с козе месо. Птиче месо може да се намери по-често от говеждо. Рибните ястия в страната също са популярни заради излаза на Каспийско море и наличието на реки. И това е една от ключовите гастрономически разлики със съседните народи. Страната е известна и с дини, пъпеши и ароматни плодове. Туркменската храна е доста проста, но в същото време разнообразна.

В допълнение към обичайната за месото термична обработка под формата на пържене, варене, задушаване и печене, туркмените ядат и сушено месо – какмач (кокмач) и гарин. Ястията от туркменската кухня включват няколко вида пържено агнешко месо: просто пържено – govurma, пържено с мазнина – kovurma, пържено с домати – govurlan et (govurlan-et), задушено с картофи и домати – chekdirme.

Любопитно ястие за средноазиатската кухня е yshtykma (пълнено птиче месо). Обикновено за това се използват патици и гъски. Популярни са кебапите, като има десетки видове. Най-известният кебап се нарича keyikjeren kebap. Прави се от месото на млада газела (планинска коза). Туркмените обичат и ястията гулак (бешбармак) и куурдак – печено месо със зеленчуци. Газанлама (казанлама) е месо, приготвено на дървени въглища. Буглама е яхния, а тамдърлама е месо, изпечено в националната пещ тамдър. Най-любимата туркменска храна е ясен (палов, пилаф). В допълнение към обичайната рецепта, той се приготвя от птиче месо, а вместо моркови можете да намерите кайсии. Туркмените поставят ястието от ярем на същото ниво като пилафа. Тази дума се отнася за едноименната стрита зърнена и пшенична каша, приготвена в месен бульон. Дурушде дикма наричат домати, чушки и патладжани, пълнени с кайма и ориз.

В Туркменистан има огромно разнообразие на супи. Чорба – супа от агнешко, овкусена с подправки, гара-чорба – доматена чорба, ковурма-чобра – месото за чорбата първо се запържва и след това се вари. Особено място заемат бобовите чорби: гайнатма – грахова чорба, унаш – боб чорба с фиде, чорба-маш (шурпа-маш) – боб чорба (зелен фасул), нохудли-чорба (нокудли чорба) – супа с грах и агнешко. Има и супа от кнедли – етли-борек чорбаси, както и кюфта шурпа – супа с месни колбаси. Догрома чорба е супа от агнешко месо, карантии с натрошен на парчета чорек и кисели сливи, мастава е оризова супа, умпач заши е супа от запържено брашно, билки, лук и подправки, а Нарин е супа от дребна юфка, месо и бульон.

Туркмените пият много овче и камилско мляко. И също така правят млечни и ферментирали млечни продукти. Gatyk се сервира в почти всеки дом. Това е гъст кефир, който може да се яде не само с първо и второ блюдо, но и просто с горещ плосък хляб. Katyk е гъсто кисело мляко. Чал (chala) е леко газирана ферментирала млечна напитка, произведена от камилско мляко. Sary yag е гхи, направено от камилско мляко, ghurt е кръгло изсушено сирене, tele (teleme) е подобно на извара сирене, направено от овче мляко, sakman е деликатно сирене, подобно на леко солено сирене фета.

Туркмените приготвят и разнообразни тестени блщда. Имат кнедли (etli-borek) и манти (berek, berek), но те се приготвят специфично за страната. Кнедли се правят не само с кайма, но и със спанак и билка, наречена тученица. В Лебапския район обичат кнедли със сурово яйце.

В Туркменистан често се правят пирожки и пайове. Ишлекли е празнична баница с месо, която се приготвя в пепел от тамдър, като се поставя между два тигана. Отвътре гутаба (гутапа) се пълни със зеленина или спанак, формата й наподобява чебурек. Etli-nan е баница с месо, а fitchi също е вид баница с агнешко. Белке е ястие, приготвено от безквасно тесто, което се разточва на малки квадратчета, вари се, поставя се върху чиния, налива се месен бульон и се добавят ферментирали млечни продукти. Джаджъли букче се прави от вътрешностите на овца. В северната част на Туркменистан обичат бизмик – когато полутечно тесто се изстисква на ръка във врящ месен бульон. Дограмата е ястие от варено месо, лук и парчета бутер тесто. Съставките се смесват и се изсипват в бульона.

Туркменската кухня изобилства от рибни ястия. Те се приготвят от есетра, щука, треска, камбала, шаран, кутум, сом и кефал. Най-добрите рибни ястия приготвят огурджалии, жители на Каспийското крайбрежие. От рибата се приготвят различни видове печено в гювечета, пържи се в олио и се пече на шиш, приготвят се кебапчета и дори пилаф. Рибният пилаф се нарича balykly yanakhly ash. Рибата за пилаф се вари в бульон с билки и след това се задушава в заквасена сметана. Balyk berek – манти с риба – е много популярна храна в Туркменистан. Също така в туркменската кухня има Шорба Огурджали – супа от фиде с риба.

Хлябът е вторият по популярност продукт след месото в Туркменистан. Както в древността, днес е обичайно да се пече в тамдир (тандур, глинена пещ). Най-известният туркменски хляб е питка, а най-известният питка е чорек (чурек). Етли-чорек е с месо, а ягли-чорек и катала са маслени бутер теста. Chapadas са тънки плоски хлябове, приготвени в тамдир. Също обичани в Туркменистан са гатлама (катлама) и хелпек (шелпек).

Световноизвестните туркменски пъпеши са основното сладко наследство на страната. Много вкусни са и медът, халвата и сушените плодове. Един от най-известните десерти е конфитюрът, приготвен от корените на череша (чериша), лилиево дърво. Пайовете, пълнени с райска ябълка, също са обичайни за десерт. Хората в Туркменистан обичат празничното пишме – квадратни сладкиши от тесто, приготвено с мая, както и кулче – сладкиши. Нито един празник не минава без баклава и набат (жълта кристална захар).Сюмелек е десерт от покълнало жито, който се приготвя веднъж годишно – на Новруз (Нова година).

При този избор на десерти не ми беше лесно да намеря какво да приготвя, но все пак успях. Ще приготвя за вас “Зебра кейк”. Ето и необходимите продукти :

за основата:

100 грама масло

2 чаени чаши захар

5 яйца

450 мл сметана

1 супена лъжица червен оцет

1 чаена лъжица сода за хляб

ванилия

2 1/2 чаени чаши брашно

1/4 чаена чаша какао

за глазурата:

1 чаена чаша захар

1/4 чаена чаша какао

1/4 чаена чаша прясно мляко

100 грама масло

орехи за украса (по желание)

Начин на приготвяне:

Разбийте маслото със захарта.

Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате.

Добавете сметаната и разбийте до хомогенност.

Смесете содата за хляб и оцета и бързо го добавете в сместа.

Прибавете ванилията и брашното и разбийте на ниска скорост до хомогенност.

Отделете половината от тестото.

В останалата половина прибавете какаото и разбъркайте.

Загрейте фурната на 180 градуса и намаслете форма за кекс. Не използвайте (като мен) форма с дупка в средата, защото няма да можете да направите шарка на зебра. Моята основа стана по-скоро мраморена на шарка. но не знам защо не използвах просто обикновена тавичка… 🙂