Има само две страни в света, в които, ако искате да отидете до море/океан трябва да пресечете по две държави във всяка посока, за да го постигнете. Но пък Узбекистан е дом на бързо пресъхващото Аралско море (наречено море само заради размера и солеността на водата). B пpoдължeниe нa xиляди гoдини Apaлcĸo мope e eдин oт нaй-гoлeмитe вътpeшни вoдни бaceйни нa плaнeтaтa. Πpecъxнaлo бъpзo, caмo зa няĸoлĸo дeceтилeтия, тoвa мope, или пo-cĸopo eзepo, cлyжи ĸaтo мpaчнo нaпoмнянe, чe всички cмe oтгoвopни зa пpoмeнитe в пpиpoдaтa.
Πo вpeмeтo, ĸoгaтo Aлeĸcaндъp Beлиĸи пpeвзeмa мecтнитe зeми пpeз 4 вeĸ пp. н. e., двe peĸи ca cлyжили ĸaтo изтoчниĸ нa живoт зa тази земя. Beĸoвe нapeд в дeлтитe им пo бpeгoвeтe нa Apaлcĸo мope e имaлo ceлищa, paзпoлoжeни пo пpoчyтия Πът нa ĸoпpинaтa. Teзи зeми ca били oбитaвaни oт пpeдцитe нa cъвpeмeннитe тaджиĸи, yзбeĸи, ĸaзaxи и дpyги нapoди, ĸoитo oт нeзaпoмнeни вpeмeнa ca изĸapвaли пpexpaнaтa cи c живoтнoвъдcтвo, pибoлoв, зeмeдeлиe, тъpгoвия и paзлични зaнaяти. Пpeз 20-тe гoдини нa минaлия вeĸ зeмитe нa днeшeн Узбeĸиcтaн cтaвaт чacт oт Cъвeтcĸия cъюз и Cтaлин плaниpa дa пpeвъpнe цeнтpaлнoaзиaтcĸитe peпyблиĸи в гигaнтcĸи пaмyчни плaнтaции. 😮 Cyxият ĸлимaт нa peгиoнa нe блaгoпpиятcтвa oтглeждaнeтo нa влaгoлюбиви ĸyлтypи и тpябвaлo дa се peaлизиpa eдин oт нaй-aмбициoзнитe инжeнepни пpoeĸти в cвeтoвнaтa иcтopия, зa дa се изпълни вoлятa нa вожда. Πoчти нa pъĸa са пpoĸoпaни xиляди ĸилoмeтpи нaпoитeлни ĸaнaли, пpeз ĸoитo вoдитe нa Aмyдapя и Cиpдapя се втypнaли в пycтинятa. И на първо време всичко било наред. Πpeз 60-тe гoдини нa минaлия вeĸ инжeнepитe peшaвaт дa изгpaдят дoпълнитeлни ĸaнaли. Това е нещото, което окончателно чупи цялата система. Дo 1987 г. нивoтo нa вoдaтa в eзepoтo cпaдa тoлĸoвa мнoгo, чe тo се “paздeля” нa двe. Πpecyшaвaнeтo пpoдължaвa и пpeз 2002 г. Южнoтo мope oт cвoя cтpaнa се paздeля нa изтoчнa и зaпaднa чacт. Πpeз юли 2021 гoдинa изтoчнaтa чacт нaпълнo пpecъxва.
Узбекският Самарканд е един от най-старите градове в света, сравним по възраст с Рим. Основан около 700 г. пр. н. е., той е един от най-древните, постоянно обитавани населени места, кръстопът на различни култури и център на обучение и търговия. Факти и митове се преплитат в Самарканд като в приказка от 1001 нощ, и много често на човек му е трудно да отдели истината от преданията. В Самарканд се намира гробницата на Тамерлан, а легендите шепнат за едно проклятие. Според древна легенда, ако бъде разтревожен духа на Тамерлан в света ще започне страшна война. Когато на 21 юни 1941 се понася мълвата, че руски учени са намерили гроба на владетеля местните имами правят всичко възможно да убедят учените да прекратят проучванията. Но, както може би се досещате, това не се е случило. Тленните останки на Тамерлан са транспортирани в Москва на 22 юни. И сега скептиците ще отбележат, че Хитлер започва войната през 1939, а планът за нападение над Съветския съюз е подписан от него през 1940. Но! Точно на 22 юни 1941 г. нацистка Германия вкарва в действие плана “Барбароса” и без официално да е обявила война, и без да се съобразява с подписания пакт за ненападение, брутално напада СССР. Това дава началото на най-кървавата фаза от Втората световна война. Легендата за проклятието на Тамерлан, както разказва друга легенда, достига до самия Сталин, който наредил останките да бъдат върнати на мястото им. Тръгват слухове, че той бил готов на всякакви мистични ритуали, за да обърне хода на войната. На 19-20 ноември 1942 г. е извършено тържествено препогребение при спазване на всички мюсюлмански почести. Колкото и невероятно да звучи, но през тези дни се водят най-важните боеве край Сталинград –съветските войски преминават в контранастъпление, което води до началото на коренен прелом в хода на войната. Нещо да кажете за древните проклятия? 😀
Тамерлан е свиреп и ужасяващ основател на империята на Тимуридите в Централна Азия, която в крайна сметка управлява голяма част от Европа и Азия. През цялата история малко имена са вдъхвали такъв ужас като неговото. Тамерлан обаче не е истинското име на завоевателя. По-точно, той е известен като Тимур , от тюркската дума за “желязо”. Амир Тимур е запомнен като жесток завоевател, който изравнява древните градове със земята и подлага на нож цели народи. От друга страна, той е известен и като голям меценат на изкуствата, литературата и архитектурата. Едно от знаковите му постижения е именно неговата столица Самарканд. По негова заповед в града започва да се изгражда мавзолеят Гур-Емир, където по-късно са погребани самият той и някои от неговите потомци. Гур-Емир се счита за един от най-важните паметници на ислямската архитектура. Именно той служи като източник на вдъхновение за архитекта на мавзолея-джамия Тадж Махал в Индия (която, между другото, е построена по заповед на потомък на Тамерлан в средата на XVI в.).
Тимур започва живота си като син на второстепенен вожд, подобно на неговия предполагаем прародител Чингис хан. Заради своя интелект, военни умения и сила на личността успява да завладее империя, простираща се от Русия до Индия и от Средиземно море до Монголия . За разлика от Чингис хан обаче, Тимур завладява не, за да отвори търговски пътища и да защити фланговете си, а за да плячкосва и убива. Тимуридската империя не оцелява дълго след основателя си, защото той рядко си правел труда да въведе някаква правителствена структура, след като унищожи съществуващия ред. Въпреки че Тимур твърдял, че е добър мюсюлманин, той очевидно не изпитвал никакво угризение относно разрушаването на градовете-бижута на исляма и избиването на техните жители. Дамаск, Хива, Багдад… тези древни столици на исляма никога не са се възстановили след набезите на Тимур. Неговото намерение изглежда е било да превърне столицата си Самарканд в първия град в ислямския свят. Съвременни източници казват, че войските на Тимур са убили около 19 милиона души по време на своите завоевания. Този брой вероятно е преувеличен, но изглежда Тимур наистина се е наслаждавал на клането заради самото клане.
Узбеките са трудолюбиви и кротки хора. Те не жестикулират и почти не повишават тон. Авторитетите сред тях са старейшините, както е от далечни времена. Без тяхната благословия не може да се случи нищо. В Узбекистан все още повечето бракове са уредени – родителите избират спътниците в живота за децата си. И младите не се бунтуват. Явно на изток тези порядки трудно ще умрат. Което не е ясно дали за добро или за лошо ще е. Явно досега работи. Глава на семейството е мъжът. Той се занимава само с едно нещо – да носи пари вкъщи. Осталата работа в дома е за жената. Узбеките още съжителстват в кланове. Те живеят в големи семейства и си помагат помежду си, независимо кой какво социално положение има. Това са народ с богата култура, предания, легенди и обичат музиката и танците. Те са артистични.
Узбекската кухня възниква в резултат на съжителството и смесването на няколко култури на кръстопътя на Великия път на коприната. Смесицата от персийски и тюркски култури, така характерна за Узбекистан през 10-12 век, е особено влиятелна. В същото време има разлика от кухнята на най-близките географски съседи: казахите, каракалпаците и туркмените. Месните ястия са предимно разпространени в казахската и каракалпакската кухня. Според някои експерти съвременната узбекска кухня се обогатява забележимо сравнително наскоро – преди около 120-150 години, когато в нея започват да навлизат зеленчуци като репички, картофи, домати и др. Много рецепти обаче имат дълга история и се споменават в трудовете на Авицена и други известни историци.
Кралят сред узбекските ястия е пилафът. Назад във времето това е било скъпо ястие. Съответно богатите хора можели да си позволят пилаф на всеки 2-3 дни, докато обикновените хора можели да го хапват само веднъж седмично като вечеря в четвъртък, а бедните – само по време на национални празници или при специални поводи. Има дори известна поговорка: „Ако имаш последната си стотинка – яж пилаф. Ако това е последният ви ден от живота – яжте пилаф.” Днес узбекските семейства го готвят поне два пъти седмично. Освен това е обичайно гостите да се посрещат с пилаф. Има много церемонии и традиции, свързани с пилафа. По случай сватба, годишнина, погребение, празник традиционно се сервира пилаф за 500 човека! 😮 Между другото, пилафът е единственото ястие, което мъжете имат право да готвят. В цял Узбекистан има различни видове и методи за приготвяне на пилаф, всеки от които е уникален и има специален вкус. Продуктите за него са ориз, моркови, лук, месо (телешко или агнешко), слънчогледово олио, вода, чесън, ким и сол, стафиди, 2-3 люти чушки.
Агнешкият шашлик е националната гордост на Узбекистан. В допълнение към избора на месо, основната тайна на приготвянето му е „правилната“ марината. Разбира се тя е без оцет: само чиста вода, нарязан лук, подправки, сухи кайсиеви клони с фин аромат, листа от череша и парченца от лоза.
Хлябът е най-важният компонент на узбекската кухня. Пече се във формата на слънце и се смята за свещен. Узбеките се кълнат докато го държат (както е прието да се заклеват други народи над Библията). Узбекските майки поставят малко парче хляб под възглавницата в люлката, за да предотвратят кошмарите на детето, а когато бебето прави първите си стъпки, майката разточва мъничко печено хлебче, символизиращо богатството „под краката му”. Годежът става, като се разчупи хляб на 2 части. Когато мъжът отива в армията, той трябва да отхапе и да изяде парче хляб. Остатъкът от този хляб се окачва на стената докато той се върне, символизирайки, че трябва да се завърне у дома, за да го дояде.
Всяко узбекско хранене започва и завършва с чай и сладкиши. Пиенето на узбекски чай е ритуал. Узбеките обичат чай дори повече от британците! Пият предимно зелен чай, без захар. Прерогатив на домакините е да приготвят чай и да го сервират на гостите. Сред узбеките е прието: колкото по-уважаван е гостът, толкова по-малко чай има в купата му. Можете да проявите загриженост към госта си, като постоянно му доливате чай. Наливането на пълна купа чай е знак за пренебрежение, което може да означава „пий бързо и си тръгвай“. Има традиция булката да сервира чай на следващия ден след сватбата и този ритуал напомня на чаената церемония в Китай.
Всеки знае, че никое хапване не минава без десерт. В тази държава не се прави изключение. Десертите се поставят на масата, преди да се сервират основните ястия, заедно с чая. Сред сладките изкушения са сушени кайсии, стафиди, ядки, халва, баклава, мед, а през пролетта на масата непременно ще има сумак – вкусно и здравословно ястие, приготвено от покълнала пшеница.
Намерих една торта в раздел популярни торти в Афганистан и Узбекистан. Нарича се “Pumpkin crunch cake”. Ето и необходимите продукти за нея:
за хрупкавия слой:
3 чаени чаши ситно смлени орехи
3 чаени смлени чаши бисквити
3 чаени чаши кафява захар
226 грама масло
за блатовете:
1 ¼ чаена чаша захар
170 грама масло
450 грама тиквено пюре
2 ½ чаени чаши брашно
½ чаена чаша кисело мляко или заквасена сметана
ванилия
1 супена лъжица подправка за тиквен пай (канела/индийско рехче/карамфил)
2 ¼ чаени лъжици бакпулвер
¾ чаена лъжица сода за хляб
½ чаена лъжица сол
4 яйца
за крема:
700 грама крема сирене
500 грама маскарпоне
226 грама масло
2 чаени чаши пудра захар
ванилия
Начин на приготвяне:
Започваме с продуктите за хрупкавия слой.
Смиламе бисквитите с блендер, а след тях и орехите на дребно.
Смесваме бисквитите, орехите и кафявата захар и накрая добавяме разтопеното масло.
Разбъркваме добре и оставяме настрана.
Разбиваме маслото със захарта за блата за около 5 минути да стане пухкаво.
Добавяме яйцата едно по едно като след всяко разбиваме до хомогенност.
Доабвяме тиквеното пюре и киселото мляко и разбиваме леко.
Смесваме всички сухи съставки и ги добавяме към маслената смес. Разбъркваме до хомогенност.
Отделяме 2 чаени чаши от хрупкавата смес, за да я използваме за поръсване на тортата отгоре и отстрани.
Застиламе форма за печене с хартия и слагаме 1/4 от сместа за хрупкавия слой. Разпределяме я равномерно и я притискаме леко.
Печем в загрята на 180 градуса фурна за 10 минути.
Изваждаме за кратко и добавяме 1/4 от сместа за блата и връщаме да се допече за около 20 минути или до готовност.
Изваждаме от фурната и обръщаме блата върху решетка, така че хрупкавия слой да стане отгоре.
Повтаряме тези стъпки 4 пъти, ако нямаме 4 еднакви форми за печене и две фурни. 🙂
Когато всички блатове са готови и охладени се заемаме с крема.
Разбиваме маслото с пудрата захар да се смесят.
Добавяме крема сиренето, маскарпонето и ванилията и разбиваме до хомогенност.
Започваме да подреждаме тортата като редуваме блат с крем.
Накрая измазваме тортата отвсякъде и поръсваме с оставената настрана хрупкава смес.
Оставяме поне за час в хладилника да се споят добре слоевете.
Тази торта не е лесна за правене, не е и бърза. Но за сметка на това се отплаща с невероятен вкус и аромат. Докато пекох блатовете цялата къща ухаеше на ядки, масло и захар мусковадо. Направо призовах коледния дух или най-малко есента. Тортата е с много богат вкус и не е за след вечеря. Трябва да ѝ се отдели специално внимание на протяжно сутрешно или следобедно кафе с наслада докато си говориш с близки или приятели. Горещо препоръчвам да си я приготвите. Няма да съжалявате. 😉
Следваща дестинация – Украйна.
