За първи път чух за тези земи, когато започнах да чета малко повече за един от моите любими политици (като цяло не съм фен на това съсловие) – Желязната лейди или госпожа Тачър. Едно от качествата, които харесвам в нея е няйната твърдост и непоколебимост в отстояване на позициите. Та, какво общо има тя и Фолкландските острови? Пролетта на 1982 г. в продължение на 10 седмици, историята на малки острови, на изток от Южна Америка са точка на горещо събитие. Тези събития са всъщност края на последната колония, която Британската империя притежава. Днес същата територия е позната като Великобритания, но тогава, когато икономиката е в упадък, с последни сили ще се води едно особено цветно сражение, като опонент тук на Британската империя ще бъде Аржентина.
На въпросните острови, локализирани на повече от 10 000 километра от Великобритания, живеят приблизително около 1800 души, като голяма част от тях имат британско потекло. Хората на острова се занимават с животновъдство, обработват земя и често са уязвими единствено и само от търговията с външни източници. Жителите опитват да се занимават и с риболов, но не им се получава особено добре.
Първият човек, стъпил на тази земя е капитан Джон Стронг, който записва в дневника си, че стъпва на необитаем остров. Някъде през XVIII век започва заселване и обработване на земята. Фолкландските острови скоро се превръщат в територия, която в определени моменти е била контролирана дори от испанците. С обявяването на новата независимост на Аржентина – около 1820 г. – идва и желанието за взимането на островите. Британците се връщат през 1833 г. и прогонват аржентинците, макар и те да имат спогодба с испанците. Великобритания е подкрепена от САЩ, особено след като страната от Северна Америка е имала проблеми с южната съседка, като проблемите са обвързани с ловът на китове. Фолкландските острови стават официална британска колония и с това няма абсолютно никакви претенции – мирът остава почти век. През следващите няколко години именно новите собственици ще предлагат на жителите все пак да вдигнат аржентинския флаг, но нямат успех. Мнозина не вярват, че страната ще може да се справи с управлението, особено след като инвестициите от британците са далеч по-приятни. През 1968 г. има запитване към хората на острова да преценят към кого да се присъединят. Предложението от тях е да останат британска колония, но също така да признаят аржентинския суверен. Продължителното забавяне за взимане на решение най-накрая довежда до 19 март 1982 г. Аржентинците се изморяват и стигат до един от по-далечните острови на веригата, забиват аржентински флаг докато събират метал за скрап. С това посегателство се създава и напрежение. Само две седмици след идват и аржентинските военни сили, които местят пристанището на Южна Джорджия – един от островите, принуждавайки британците да се оттеглят, като до този момент всичко се случва без жертви. Търсенето на белята в такива моменти е вече факт. На 5 април британските медии съобщават, че страната е длъжна да си върне обратно територията, защото онези около 1000 човека са британски граждани. Ангажирана е флотата, която има мисия да отговори на аржентинското посегателство.
В края на април, британците вече са започнали серия от морски и въздушни битки. Според американските военни сили, връщането на острова е практически невъзможно, а в този момент Аржентина разполага с много по-добро въздушно оръжие. Именно тук британската глупост ще помогне за потъването на HMS Sheffield, защото по мнение на екипажа, шансовете самолет да долети от Аржентина и да ги удари, са напълно минимални. Двете страни решават, че целия океан е бойно поле и не спират да се нападат, без значение дали са в конкретната точка на конфликта или не. На 21 май британски командоси стигат до островите с амфибии и след няколко седмици в тежки сражения, аржентинците се предават, слагайки край на 74-дневния сблъсък – 14 юни. Конфликтът води до 649 жертви от страна на Аржентина, 255 британски войника и 3-ма местни. Една от причините за загубата е и тежка буря, която затруднява флотата на окупаторите да стигне навреме до бойните действия. През 2013 г. отново има гласуване, като само 3-ма от 1500-те гласували местни са на мнение, че колонията трябва да се присъедини към Аржентина.
Днес на островите живеят предимно наследници на заселилите се през 1833 г. уелсци и шотландци.Около половината от населението е родено там, а останалите хора са чужденци, които обаче бързо попиват местната култура и начин на живот. Животът тук напомня на всичко познато от Великобритания с малко влияние от испаноезична Южна Америка. Това, което отличава Фолклендските острови, е изключително запазената им околна среда – отдалечени са от замърсяването, а животните и хората живеят в хармония. На островите са разпръснати малки села и градчета, обикновено доста отдалечени едно от друго. На островите се срещат пет вида пингвини. Там е и най-голямата колония от албатроси в света, а по белите пясъчни плажове се излежават на слънце различни видове тюлени.
Почти целият район на двата основни острова, извън Стенли, е посветен на овцевъдството. Фермите за овце на островите са различни по размер и могат да бъдат собственост на отделни семейства или на компании, базирани във Великобритания. На островите се отглеждат няколкостотин хиляди овце, които произвеждат няколко хиляди тона вълна годишно, както и малко овче месо. Вълната се продава във Великобритания и е водещ износ на Фолклендските острови. Компанията на Фолклендските острови, учредена през 1852 г. и предоставила Кралска харта през 1851 г., играе важна роля в икономическото развитие на островите и в продължение на много години е единственият най-голям животновъд там. В края на 20-ти век правителството създава политики, за да насърчи увеличаването на броя на по-малките, управлявани на местно ниво ферми, а не на корпоративни ферми. По това време са предприети и опити за диверсификация на икономиката на островите. Правителството започва да продава лицензи за риболов на чужденци през 1987 г. и приходите от тези продажби стават основен фактор за икономиката. През 2002 г. е построено съоръжение за клане, а на следващата година овче и агнешко месо започва да се изнася за Обединеното кралство. В началото на 90-те години сеизмичните проучвания предполагат наличие на запаси от нефт и са издадени лицензи на чуждестранни компании за проучване. Туризмът, особено екотуризмът, бързо се разраства в началото на 21 век, за да се превърне в друг водещ сектор на икономиката. Подобни усилия позволяват на икономиката на островите да се радва на устойчив растеж от края на 20-ти век.
Поради изолираното си местоположение, Фолкландските острови предлагат различно кулинарно изживяване, което се върти около природните ресурси на острова. Диетата там включва предимно разнообразие от местни морски дарове като риба, калмари и миди. Бреговата линия на Фолкландските острови е богата на морски живот и на трапезата има изобилие и свежест на наличните морски дарове. Обикновено се консумират местни риби като мерлуза, треска,а калмарите на Фолкландските острови са особено популярни. Месото, което се консумира най-често е агнешкото и говеждото. Развитото животновъдство на островите играе важна роля в осигуряването на качествено месо за местните жители. Девствените пейзажи на Фолкландските острови осигуряват идеални условия за отглеждане на здрави и добре хранени животни. Студеният климат и богатата на хранителни вещества почва създават идеалните условия за отглеждане на всякакви кореноплодни зеленчуци. Картофите и другите кореноплодни се използват в традиционните ястия и допълват вкуса на морските дарове и месото.
Морската пъстърва и атлантическият rockfish (не знам как се превежда това име на риба 🙁 )заемат централно място и често се сервират с пържени или задушени зеленчуци. Стридите, различни видове миди и снежните раци имат сериозно присъствие в кухнята на Фолкландските острови. Тези деликатеси обикновено се приготвят по прост начин, което позволява на естествения вкус на морските дарове да изпъкне. Независимо дали са печени на скара, варени или сотирани, тези ястия с миди са истинска наслада за кулинарните ценители. Вдъхновени от британската кухня са популярните на островите пайове – пай с бъбреци или пайове с месо.
Smoko не е вид ястие, а традиционна фолкландска почивка за чай, която включва разнообразие от домашно приготвени сладкиши, кифлички и бисквити. Тази традиция е значителна част от културата на острова, отразяваща британското влияние върху кулинарните традиции на Фолкланд. Смоко обикновено се придружава от чаша чай или кафе и осигурява хубава почивка в средата на работния ден.
От десертите особено популярно е Diddle-Dee Jelly, което е направено от плодовете на местното растение Diddle-Dee (някакъв вид фолкландско berry). Плодовете създават богато червено желе, което е едновременно сладко и тръпчиво, подобно на сос от червени боровинки, и често се сервира самостоятелно като десерти или като добавка към месото. Ментовите кремове са просто, но обичано ястие на Фолклендските острови. Тези сладки изкушения се приготвят със смес от пудра захар и мента, често покрити с черен шоколад. Те са обичайна храна за Smoko. Queen’s Cake е лека пандишпанова торта с вкус на ванилия или цитрус, поръсена със стафиди или касис. Тя също е традиционно лакомство за добавка към чая и може да се намери в Smoko или да се консумира като десерт след основно хранене. Традиционното британско лакомство за чай, домашно приготвените кифлички, са особено любима храна на Фолклендските острови. Те могат да бъдат сладки, направени с плодове като стафиди, или солени, със сирене или билки. Кифличките обикновено се сервират със сметана и конфитюр и са възхитителна гарнитура към чаша горещ чай. Топлият плодов крамбъл е перфектен завършек на фолкландско меню, особено през по-хладните месеци. Сезонни плодове като ябълки, ревен или горски плодове се поръсват с натрошени маслени трохи и се пекат до златисто. Често се сервира с яйчен крем или сметана и това просто се превръща в “храна за душата”. 🙂
За вас избрах да приготвя нещо друго – “Chocolate fudge pudding”. Ето и необходимите продукти за него:
за основата:
85 грама брашно за кекс
2 супени лъжици какао
щипка сол
113 грама масло
113 грама захар
2 яйца
1-2 супени лъжици прясно мляко
ванилия
за шоколадовия сос:
113 грама кафява захап
2 супени лъжици какао
237 мл гореща вода
Начин на приготвяне:
Разбийте маслото със захарта докатао стане кремообразна смес.
Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност.
Смесете солта, какаото и брашното.
Добавете сухите съставки към маслената смес и разбъркайте.
Накрая добавете ванилията и прясното мляко и разбъркайте с шпатула до хомогенност.
Сипете в тава за печене и оставете настрана.
Смесете съставките за шоколадовия сос и го изсипете върху тестената смес в тавата.
Печете 40 минути на 190 градуса.
Шоколадовият сос слиза в долната част на тортата и я прави много сочна.
Сервирайте топла тортата по възможност.
Можете да добавите бита сметана или пък ванилов сладолед. Аз, за жалост, нямах подръка и консумирахме тортата натурална. 🙂
Още докато се печеше във фурната ми потекоха лигите. Толкова хубаво ухаеше на шоколад и направо ми стана едно такова коледно. Едва се удържах да не започна да украсявам елхата още през ноември. 😀 Щеше да е тежка коледна обсесия. Препоръчвам с две ръце да си я приготвите и вие. В студените дни една торта, която да стопли тялото и душата е идеална предпоставка за щастливи дни.
Следваща дестинация – Франция.
