Има една карибска държава, чиято природа е щедра на красоти, но от друга страна след независимостта си тя е много далеч от предпочитана туристическа дестинация и това е Хаити. Повече от 80% от населението ѝ живее под прага на бедността, 2/3 от хората в работоспособна възраст са безработни и оцеляват от хуманитарни помощи, а повече от половината хаитяни страдат от недохранване. Много тъжна статистика…
Хаити е открита от Христофор Колумб през 15 век. По онова време там са живели коренните жители от племето Таино. След колонизацията коренното население е тотално унищожено. Съвременните хаитяни са потомци на роби, доведени някога от Африка. Колумб нарича острова “La Isla Espanola”. След успешната революция преди повече от два века и придобиване на независимост почти цялото европейско население на Хаити е унищожено. Спасени са само онези, които са успели да избягат навреме. Хаитянската революция е единственото въстание на роби в човешката история, което е успешно. Чак 65 години след него Съединените щати прекратяват робството. Самият Христофор Колумб е погребан в Хаити в катедралата Санта Мария, а негов паметник се издига в столицата Порт-о-Пренс.
Въпреки факта, че почти всички жители на Хаити са християни, култът към вуду е широко разпространен в страната и официално признат като религия. Дори президентът Франсоа Дювалие се определя като вуду свещеник. 😮 Религията на Йоруба е възникнала в Нигерия, на бреговете на река Нигер. Тази страна е родина на народа йоруба, стотици хиляди представители, от който били продадени от роботърговците в страните на Новия свят преди около 500 години. В своята нова родина африканците донесли своите религиозно-магически традиции, които сега са известни като “Сантерия” в САЩ, страните на Карибския басейн, Централна и Южна Америка; като “Вуду” в Хаити, “Макумба” в Бразилия и в северните части на Южна Америка. Йоруба е необикновено земна религия. Магическо-религиозна система, чиито корени са в природата и природните сили. В религиозно-магическите традиции на Йоруба светът се дели на два полюса – единият от тях представляват Ориша (силите на доброто), а другият – Адшогуни (силите на злото). Приношенията за Ориша се правят от любов, от чувство на благодарност или като заплащане за изпълнение на някаква молба. Приношенията не винаги са кървави и с жертви. Кръвта е силен енергиен носител, енергията на живота, но тя не трябва да се пролива с повод и без повод. Най-често като подарък /Ебо/ се принасят цветя, плодове, сладкиши, свещи или някаква любима храна на Ориша.
В Хаити всяко семейство притежава малка семейна гробница. За починалите предци се полагат големи грижи. Някои по-заможени семейства правят нещо като малки мавзолеи с крипти. Те често ходят там, за да получат просветление. Свещи от пчелен восък са поставени на всеки гроб и се казва малка молитва. Вудуистката религия е била смесена с Католицизма и неговите церемонии. Заради това след смъртта на всеки човек се прави бдение от девет дни. Деветият ден се нарича denye priye или последната молитва. След това католическия “компонент” от церемонията приключва. С помощта на магически обреди и похвати, душата и жизнената енергия на починалия бива отделена от тялото и изпратена с помощта на Първият Лоа(Ориша) в измерението, където отиват всички души. След една година и един ден от смъртта, може да се извърши церемония за призоваването на духа на починалия.Това се прави с помощта на съд, напълнен с вода, под бяло парче плат или хартия и ритуално поставено парче чист восък,наречено govi. Гласът на починалия може да проговори чрез govi или директно на призоаващият. После парчето восък се оставя обратно в криптата. Понеже смъртта е доста отблъскваща като идея за съвремения западен свят и вероятно заради това религията на Африка се е превърнала в синоним на зло и черни магически практики. Леещата се кръв, жертвоприношенията, злокобните заклинания, зомбита и всичко което произвежда Холивуд е доста далеч от Пътя на Вуду.
Изпъстрена с хълмисти планини, красиви крайбрежни равнини и долини, Хаити е разположена в западната част на остров Еспаньола и е третата по големина страна от Антилските острови. На север страната граничи с Атлантическия океан, а на юг бреговете ѝ стигат до водите на Карибско море. Сухоземна граница, дълга 360 км разделя Хаити от съседката ѝ Доминиканска република. Когато бях в Доминиканската република ни разказаха, че в тяхната страна често незаконно прескачат хаитяни и всъщност те работят най-непривлекателната работа на плантациите със захарна тръстика срещу мизерни надници. Минахме покрай нещо като поселища на хаитяни около пътя и те изглеждаха много мизерни и бедни – бараки без ток и вода, боклуци покрай тях и щъкащи сополиви деца наоколо. Местните в Доминиканската република не харесват особено хаитянците – смятат ги за много изпаднали хора.
Цитаделата Laferrière е разположена на върха на планина в северната част на Хаити и е една от най-големите крепости в Америка. Построена е от Анри Кристоф, който играе ключова роля в Хаитянската революция, която в крайна сметка води страната до независимост от Франция. Крепостта е построена веднага след революцията, между 1805 и 1820 г., и е част от укрепителна система, предназначена да устои на всеки опит на французите да си възвърнат отново Хаити. От крепостта се вижда целия път до брега на Атлантическия океан, а в ясен ден дори и източното крайбрежие на Куба, разположено на около 90 мили. Военният комплекс обхваща 10 000 кв. м. и е заобиколен от 365 оръдия. Огромните запаси от оръдия все още стоят в пирамидалните комини в основата на крепостните стени и досега не са използвани нито веднъж. Вътре има жилищни помещения, цистерни и складове, предназначени да съхраняват достатъчно храна и вода, за да поддържат 5000 войници за една година. В крепостта е имало и кралски квартал – запазен за краля и семейството му, ако се окажат в нужда от подслон.
Недалеч от Cap-Haïtien се намират руините на двореца Sans Souci. Това е била луксозната резиденция на Анри Кристоф, построена от роби между 1810 и 1813 г. Името на двореца се превежда като „безгрижен“. Намира се близо до цитаделата Лафериер. В крайна сметка безгрижният живот на царя завършва със самоубийството му и затова местните избягват двореца.
Хаитянската кухня е завладяваща смесица от много кулинарни влияния – отличителна комбинация от френски, испански, африкански, арабски, таино и американски ястия. Подобно на други карибски острови, хаитянските готвачи са разработили уникални техники за готвене и използват най-пресните местни съставки, за да създадат уникално вкусни и просто незабравими традиционни ястия. Ето и някои, които си струва да бъдат опитани:
Супата “Joumou” е поставена на първо място, защото символизира свободата за хаитяните. През 2021 г. тя е добавена към списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на глобалните съкровища. Тази супа, приготвена с пюре от тиква, говеждо, картофи и зеленчуци, традиционно се сервира на Нова година, за да отпразнува трудно извоюваната независимост на Хаити от Франция. Някога е бил изключителен деликатес на белите господари, докато на робите, които са я приготвяли, е било забранено да я ядат. Но от 1 януари 1804 г. – денят, в който Жан-Жак Десалин обявява независимостта на Хаити – “Joumou” се превръща в символ на свободата, който присъства на масата на всеки хаитянин на Нова година. У дома, със семейството и приятелите, всеки се надява да се наслади на купа супа “Joumou” на този ден – кулинарно събитие и празник на свободата, което не е за изпускане.
“Fritays” са малки парчета свинско месо, мариновани и след това изпечени на скара (гриоти), поднесени с лют сос и пържени плантани. Те са любимото ястие на бързащите хаитяни и се продават в цялата страна от крайпътни готвачи с оборудване за готвене, монтирано под импровизирана колиба.
“Legim” е сред най-популярните хаитянски зеленчукови яхнии. Приготвя се от голямо разнообразие от зеленчуци – зелен фасул, кресон, тиква чайот, моркови, зеле … Списъкът може да продължи и всеки хаитянски готвач има своя уникален поглед върху основните съставки.
“Pate kode” са вкусни банички (пирожки) и имат богат избор от пълнежи – наденичка и яйца, пушена херинга и яйца, пиле и зеле и т.н. Възможностите са много, но баничките са все вкусни.
Без значение на какво събитие в Хаити присъствате, салата от картофи и цвекло почти винаги намира своето място на масата. Тази известна хаитянска комбинация е специална местна версия на по-традиционните версии на руската салата. Това е цветна салата от картофи и майонеза, примесена с аления цвят на цвеклото, което я прави привлекателна за окото и небцето. Намира се във всеки дом на Хаити по време на празниците и в неделя и често се придружава от оризови “djondjon”или макарони гратен.
“Tchaka” е един от най-популярните специалитети на Хаити. Това е комбинация от червен грах, сушена напукана царевица и пушено и осолено свинско месо (пача). Трябва да къкри много часове, за да се развият вкусовете и отнема около ден да се приготви, но самото приготвяне е доста просто. Грахът и царевицата се сваряват отделно и след това се смесват със свинското. Сместа се подправя на вкус и се оставя да къкри до желаната плътна консистенция на “Tchaka” .
“Haitian griot” е ястие от мариновано свинско месо, което е толкова сочно, че дори заклет вегетарианец може да го превърне в любимо ястие. 😀 Но, шегата настрана, има основателна причина, поради която “Haitian griot” е наистина едно от най-известните месни ястия в Хаити и любимо на семейни събирания и празненства. Свинското месо без кости се маринова в бульон от цитрусови плодове, чесън, лук, шалот и смес от подправки, преди да се запържат в тиган до хрупкавост. Можете да придружите griot с ориз, bannann peze (пържен банан) и не забравяйте да добавите малко pikliz (мариновани зеленчуци).
“Diri ak Lalo” е традиционна яхния на базата на тъмнозелени лало (листа от юта). Това ястие, когато се сервира с раци, е типично за готвенето на Artibonite. То може да включва и говеждо или да е без месо и се сервира с традиционен бял ориз.
Ако искате да добавите вкусовете на Хаити към трапезата си, “Bonbon siwo” (хаитянските меденки), е десертът за вас. Това горещо и пикантно тропическо лакомство също е лесно за приготвяне. То е тъмно и плътно благодарение на кокосовото мляко и тръстиковия сироп и е смело овкусено с пресен джинджифил, карамфил и канела. Направете това хаитянско лакомство за любимите си хора, което да сервирате с чаша горещ шоколад или мляко.
“Haitian kremas” е емблематична хаитянска алкохолна напитка, сервирана при специални поводи. Това е вкусен коктейл от кокосово мляко, неподсладено кондензирано мляко, подсладено кондензирано мляко, подправки и ром. Заедно те създават сладка, гладка и кремообразна текстура и една малка чаша е достатъчна, за да накара вкусовите ви рецептори да експлодират от удоволствие. По време на коледните празници “Haitian kremas” е задължителна напитка, но бъдете внимателни – толкова е вкусен, че е изкушаващо да продължите да го пиете. Но целият този алкохол ще ви шокира, когато се опитате в някакъв момент да се изправите. 😀
За вас избрах да приготвя “Gateau Au Beurre” или “Haitian Cake” – вкусно, маслено,с аромат натъмен ром. Ето и необходимите продукти за нея:
за основата:
3 чаени чаши брашно
1 чаена лъжица сол
2 ½ чаени лъжици бакпулвер
200 грама масло
2 яйчени жълтъка
1 ⅓ чаена чаша захар
½ чаена лъжица индийско орехче
2 ⅓ чаена чаша прясно мляко
ванилия
1 чаена лъжица Екстракт от бадем
2 белтъка на стайна температура
2 супена лъжица Хаитянски ром (Barbancourt Rhum) *
* аз имах тъмен ром, но не Хаитянски, а доминикански 🙂
за крема:
680 грама крема сирене
4 чаени лъжици Екстракт от бадем (сложих половината на това количество, защото щеше да стане натрапчиво)
2 ½ чаени чаши пудра захар
¼ чаена чаша прясно мляко, ако е необходимо (аз не го използвах)
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната до 180 градуса.
Пресейте брашното, бакпулвера и солта. Оставете настрана.
Разбийте захарта, жълтъците и маслото.
Добавете индийското орехче, ванилията, бадемовия екстракт и рома.
Редувайте добавянето към сместа на млякото и брашнената смес.
Разбийте до кремообразна, копринена текстура. Оставете тестото настрана.
След това разбийте белтъците на твърд сняг.
Добавете белтъците в кексовото тесто.
Разбъркайте внимателно до хомогенност.
Поставете тестото в две тави за печене, за да направите 2 х 2 блата.
Печете 55 минути или до готовност.
Извадете блатовете и ги охладете напълно преди да разрежете всеки един на две.
За крема смесете крема сиренето, бадемовия екстракт и пудрата захар и разбийте.
Ако усетите, че е необходимо добавете млякото.
Редувайте блат и крем, за да сглобите тортата.
Украсете както ви се харесва. Може да ползвате горски плодове, целувки, а може би и филирани бадеми.
Тортата е с подчертан маслен вкус, но заради крема е доста свежа. С подходящата украса може да се сервира и при по-официални поводи. Моята украса беше семпла и определено зимна, за да е в унисон с времето навън. 🙂 Много добре се съчетава с кафе (без захар). 😉
Следваща дестинация – Хондурас.
