Държавата, наречена Централноафриканска република, или ЦАР, е една от най-бедните страни в света. Бедна е дори и по африканските стандарти. През последния половин век ЦАР преживява кървави междуособици, обвиняван в канибализъм “император” и няколко военни преврата. Досега никой не е успявал да наложи ред в най-неразвитата по оценки на ООН страна в света – нито французите, нито различните миротворчески мисии на ООН и на Африканския съюз, нито руските военни инструктори.
Европейските изследователи за първи път започват да се интересуват от териториите на съвременната Централноафриканска република едва през 19 век. Смята се, че територията на днешна ЦАР е била заселена още 1000 г. пр.н.е. Към 7 век след новата ера тези земи попадат под влиянието на Канемската империя, царствата Уадаи и Багирми. За разлика от останалите части от Африка, ислямът там се е разпространил значително по-късно, а влиянието му далеч не е било толкова голямо както в по-северните територии. Французите окупират днешна ЦАР заедно с Борнуанското царство и Република Конго, и го включват във Френска екваториална Африка под името Убанги-Шари. През август 1940 много жители на колонията изявяват желание да се сражават за свободна Франция срещу частите на Оста. През 1958 територията получава полуавтономен статут, а от 1960 г. Централноафриканската република е независима държава.
За централноафриканците Бартелеми Боганда е това, което са Джордж Вашингтон и Мартин Лутър Кинг-младши за американците. По собствените му думи Боганда е син на канибал, прочул се с преговорите с Шарл дьо Гол за независимостта на страната. Това е единствения лидер, когото почти всички централноафриканци приемат за светец. Родил се в тогавашната френска колония Убанги-Шари, наречена на реките, определящи южната и северната ѝ граница. Частни компании безнаказано управлявали колонията и всяка представа за правосъдие била оставена на прищевките на нейните администратори.
Животът на Боганда наистина звучи почти като житие на старозаветен пророк. Малко преди да се роди през 1910 г., френските колонизатори убили баща му при нападение срещу неговото село. Охранителите на една компания пребили майка му до смърт, когато отказала да събира каучук. Осиротелият Боганда бил приютен от римокатолически свещеник, а след това също бил ръкоположен като първия местен духовник в Убанги-Шари. По-късно станал и първият местен представител във френската Национална асамблея, където отявлено критикувал френското управление. С наближаването на независимостта Боганда бил очевидният избор на народа за техен лидер. Той нарекъл страната Централноафриканска република, измислил флага ѝ и девиза “Равенство за всеки”. Малко преди преди първите избори във вече независима ЦАР, самолетът с Боганда на борда се взривил във въздуха. Хората в цялата страна смятат, че Франция е отговорна за смъртта му – нищо, че тя отрича. Инцидентът хвърля сянка върху отношенията между двете страни и до днес.
Скоро след получаването на независимостта на власт в ЦАР идва диктаторът Жан-Бедел Бокаса. Той е началник на генералния щаб на страната при първия ѝ президент Давид Дако, който му е братовчед. Бокаса участва в заговор срещу Дако и в крайна сметка самият той взима властта, а след това се обявява за пожизнен император, а страната нарича Централноафриканска империя. “Императорът” обича пищните церемонии и се вдъхновява от Наполеон Бонапарт. Бокаса живее нашироко, но страната, като и сега, остава крайно бедна. От една страна, диктаторът демонстративно къса отношенията с Франция и приема исляма, за да угоди на либийския лидер Муамар Кадафи, а от друга, е приятел с френски политици и им подарява диаманти. През 1979 г. с участието на Франция Бокаса е свален от власт, бяга извън страната и се завръща чак през 1986 г., но е изправен пред съда. Освен за всичко друго Бокаса е обвиняван и в канибализъм – в хладилника на неговата резиденция са намерени части от човешки тела, но не успяват да го подведат под отговорност за това.
През 90-те години на 20 век след серия от военни преврати в ЦАР се установява относителен мир, а военните не са на власт до 2003 г. Тогава генерал Франсоа Бозизе организира военен преврат срещу губещото популярност правителство, а след това нееднократно побеждава на изборите за президент на страната. През 2010 г. той реабилитира Бокаса. През 2013 г. Бозизе е принуден да напусне страната. По това време в ЦАР вече е пламнал въоръжен конфликт между мюсюлманската групировка “Селека” и властите, а по-късно и с християнските въоръжени групировки. Поддръжниците на “Селека” накрая завземат столицата – град Банги и отстраняват режима на Бозизе. Сега ЦАР е в относителна стабилност.
Страната е като зелен остров (по площ приблизително колкото Франция), приютил част от последните девствени земи на Африка. Обширни части от нейните гори продължават да са необитаеми и гъмжат от диви животни. В югоизточната част на ЦАР растат влажни тропически гори, които на север постепенно преминават в савана. Различават се два основни сезона – сух и дъждовен. ЦАР има два национални парка – Дзанга-Санга (Dzanga-Sangha National Park) и Маново-Гоунда Св. Флорис (Manovo-Gounda St Floris National Park), който е част от наследството на ЮНЕСКО. Маново-Гоунда Св. Флорис се слави с изключителното разнообразие от флора и фауна. Има необятни савани, които са убежище на голям брой животински видове: черни носорози, слонове, гепарди, леопарди, диви кучета, червеногърди газели и бизони, а в северните водни равнини може да се наблюдава голямо разнообразие от водни птици.Под това изобилие се крият природни богатства, в това число диаманти, злато, уран и може би нефт. Логично може да се предположи, че тази слабо населена страна – едва 5 млн. души (спрямо 65 млн. във Франция) – би просперирала. Но заради всички политически кризи, за които писах по-горе страната е една от най-бедните в света. 🙁
Подобно на много бедни страни в района, кухнята на Централна Африка разчита до голяма степен на местни храни като просо, сорго, банани, ямс, бамя, лук, чесън, спанак, ориз и палмово масло. Царевица, маниока, фъстъци, люти чушки, сладки картофи и домати са често срещани вносни съставки. Месото не е много често срещано, но когато се използва, обикновено е пилешко, козе или дивеч. Рибата е съставка на много ястия, а също така и насекоми като цикади, скакалци, щурци и термити често се използват като източници на протеини.
Супата Egusi се приготвя от семена егуси като основна съставка, заедно с домати, лук, люти чушки и палмово масло. Семената на Egusi са семената от няколко тиквени растения (тиква, пъпеш и кратуна). Те се считат за особено здравословни, тъй като са пълни с протеини. Това ястие се консумира широко в цяла Централна Африка и обикновено се придружава от ориз, варени зеленчуци или месо на скара – козе, пилешко, говеждо или риба. Други храни, с които може да се сервира са фуфу, омлети, амала и еба.
Chichinga е ястие, което представлява нанизано на шиш печено месо, обилно подправено със смес от подправки, наречена suya. Суя се приготвя от фъстъци, смлени подправки и люти чушки. Името на ястието е превод на ганайската дума kyinkyinga, която означава кебап. Първоначално от Гана, тази улична храна се разпространява и в ЦАР и обикновено се яде заедно с ориз джолоф, салати или пържени банани.
Пилето Moambe, известно още като muamba de galina, е пилешка яхния, приготвена с домати, лук, сол, чесън, тиква, лимонов сок и палмово масло. Обикновено се придружава от юка или се сервира върху ориз. Това е едно от основните ястия в ЦАР и национално ястие на Ангола. Moambe се яде в много други страни на африканския континент.
Kanda ti nyma е ястие, приготвено от мляно говеждо месо, оформено на кюфтета и подправено. След това кюфтетата се приготвят в сос от фъстъчено масло, който се сгъстява с бамя (известен също като „ti nyma“). Kanda се превежда като кюфте, което, когато е направено самостоятелно, в рецептата се използват тиквени семки и се сервира в доматен сос. Когато kanda се използва в kanda ti nyma, тиквените семки не са включени. Това ястие обикновено се сервира с ориз или фуфу, които поемат соса от фъстъчено масло.
Fufu, известно също като foofoo, foufou или foutou, е тесто, приготвено от сварени и намачкани нишестени кореноплодни – плантан, маниока или маланга, или смес от две или повече. В няколко страни фуфу се приготвя и с добавка на грис и вода. Обикновено се консумира в семеен стил под формата на огромно кръгло тесто. Всеки на масата откъсва от тестото в ръката си и го използва, за да топи сосовете на различни яхнии.
Beignets de Bananes са вкусни пържени банани, които са лесни за приготвяне и са прекрасен начин да завършиш вечерята си в Централноафриканската република. Добавянето на лайм оставя приятна нотка на свежест към пържения банан. Beignets de Bananes се консумират най-добре горещи и поръсени леко със захар.
За вас избрах да направя “Brandy tart”. Ето и необходимите продукти за него:
за основата:
280 грама фурми без костилки, нарязани на кубчета
1 ½ чаена чаша вряща вода
1 ¾ чаена лъжичка сода бикарбонат
100 грама масло, на стайна температура
1 чаена чаша захар
1 голямо яйце
1 ¼ чаена чаша брашно
1 щипка сол
1 чаена лъжичка бакпулвер
1 ¼ чаена чаша нарязани или смлени орехи пекан
за сиропа:
¾ чаена чаша кафява захар
¾ чаша вода
1 супена лъжица масло
½ чаша бренди
за декорация:
300 грама сметана
Начин на приготвяне:
Фурмите поръсете със содата бикарбонат и залейте с врящата вода. Оставете ги да изстинат.
Разбийте маслото и захарта в купа. Когато маслената смес стане светла и кремообразна добавете яйцето и разбийте докато стане хомогенна смес.
Пресейте сухите съставки. Сложете ги последователно и също така сместа от фурми в маслената смес, като използвате лъжица за разбъркване.
Изсипете в намаслена 25-сантиметрова форма за пай или кексова форма.
Печете на 180° C за 45 минути до тъмнокафяво или до готовност.
Пригответе сиропа и залейте с него още горещия тарт.
Сложете захарта, водата и маслото да заврат. Свалете от котлона и добавете брендито. Горещият сладкиш се залива с топлия сос и се оставя да изстине.
Нарежете тарта на равни части.
Напълнете голяма торбичка с разбита прясна сметана.
Шприцовайте част от крема върху всяко парче. Добавете малко нарязани ядки пекан за декорация по желание. Охладете и сервирайте.
Този десерт е страхотен. Много сочен и ароматен от фурмите и сиропа, а също така и с богат ядков вкус от орехите пекан. Добавянето на сметаната без захар идеално балансира сладостта на основата на тарта. Една от определено сполучливите рецепти, на които съм попадала. Опитайте и вие да го приготвите и съм сигурна, че няма да съжалявате. Как може да предположи човек, че от африканска страна ще научи рецепта за толкова вкусен десерт?!? 😮 Понякога има и такива изненади, за които съм много благодарна. 🙂
Следваща дестинация – Чад.
