Чад

Чад е страна в Северна Централна Африка. Населението използва над 120 езика и диалекти страната и е много разнообразно. Разположена в сърцето на Африка, Чад е страна, известна със своите ярки гледки към саваната, осеяни с традиционни села. Прекрасните планини Тибести и езерото Чад са две от природните забележителности на страната, които си струва човек да види. Езерото Чад трябва да бъде във всеки пътеводител, с име: “Какво да видим преди да изчезне”. То е било почти толкова голямо, колкото Каспийско море, но е засегнато по-драстично от изменението на климата, отколкото почти всяко друго място на африканския континент или в света. Тъй като сезонните мусони в района са се променили и фермерите са използвали повече вода за напояване, езерото Чад се е свило до 5% от предишния си размер само за 35 години! 😮 Но въпреки промените, то си остава популярно място за риболов и разходка с лодка. Ако отидете в Чад го вижте задължително, защото е красива гледка, вижте го, за да потърсите с поглед рибите, които плуват в него, но го вижте скоро – защото до десет години може да изчезне.

Въпреки че пътуването до Тибести е трудно и опасно, районът има драматичен пейзаж с каньони и голи скални повърхности, тук-там покрити с гора. Племето Toubou все още живее традиционно в селата в района, но има навика да бъде враждебно към посетителите. Планините Тибести са планинска верига в централната част на Сахара, разположена предимно в крайния север на Чад, с малка част, разположена в южна Либия. Централната третина на Тибести е с вулканичен произход и се състои от пет вулкана, покрити с големи падини: Еми Куси, Тарсо Тоон, Тарсо Вун, Тарсо Йега и Тусиде. Големите потоци лава са образували обширни плата, които лежат върху палеозойски пясъчник. Вулканичната активност създавйки фумароли, горещи извори, кални басейни и отлагания на натрон и сяра. Ерозията е оформила вулканични кули и е издълбала широка мрежа от каньони, през които текат реки, които бързо се губят в пустинните пясъци. Тибести означава “място, където живеят планинските хора” и е владението на хората от Тубу. Toubou живеят главно покрай потоците, в малкото оазиси, където растат палми. Те използват водата, която се намира променливо всяка година. Това налага те да се местят на места, през които текаат в момента потоци. Платата използват за паша на добитък през зимата и прибиране на зърно през лятото. Температурите в планината са високи, въпреки че надморската височина гарантира, че все пак е по-хладно от заобикалящата пустиня. Тубу, които са били заселени в района през 5 век пр. н. е., се адаптират към тези условия и превръщат района в своя голяма естествена крепост.

Toubou са били в контакт с картагенците, берберите, туарегите, османците и арабите, както и с френските колонисти, които за първи път навлизат в планината през 1914 г. и поемат контрола над района през 1929 г. Независимият дух на Toubou и геополитиката на региона усложняват изследването на планинската верига, както и изкачването на нейните върхове. Напрежението продължава, след като Чад и Либия получават независимост в средата на 20-ти век, с вземане на заложници и въоръжени битки, настъпили на фона на спорове относно разпределението на природните ресурси. Геополитическото положение и липсата на инфраструктура възпрепятстват развитието на туризма. Сахоромонтанската флора и фауна, която включва римската газела и берберийската овца, са се адаптирали към планините, но климатът не винаги е бил толкова суров. В миналото е съществувало по-голямо биоразнообразие, както се вижда от сцени, изобразени в скалното изкуство, открити в на много места, които датират от няколко хилядолетия, дори преди пристигането на хората от Тубу.

Страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбока древност, което се дължи на относително ранното ѝ заселване от разпознаваеми човешки култури – в Северен Чад, където земята по това време е много по-плодородна, отколкото в по-късни времена, то започва между VIII и VII хилядолетие пр.н.е. Някои известни находки в страната са поне от III хилядолетие пр.н.е. Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били сао, които впоследствие са победени и асимилирани от Канемската империя – една от най-дълго просъществувалите африкански държави, разпространител на исляма в тези части на Сахара. Страната е включена и в обсега на Транссахарската търговия. С отслабването на империята, районът става оспорван между редица местни общности и феодални държави, което проправя пътя за покоряването му от европейските колонизатори. През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска Екваториална Африка. Управлението на територията е съсредоточено върху използването ѝ като източник на основната ѝ ценна суровина – памукът от юга на Чад, както и на евтина работна ръка и на войници донаборници. Контролът върху страната е слаб и не е повсеместен, а властта по места редовно е отстъпвана на местни вождове и султани, нерядко поставяни на власт от самите французи, без явно намерение населението, което е изключително разнообразното от етническа гледна точка, да бъде обединено и сплотено. Малко се прави и за постигане на модернизация и създаване на ефективна инфраструктура. Бойци от колонията участват на френска страна в световните войни през 20 век.

Чад получава своята независимост през 1960 г. От 1965 до 1990 г. и в първото десетилетие на 21 век страната страда от поредица от граждански войни, отблъсквайки и либийска инвазия. Но и по-късно северните и източните части на страната, по-специално граничните области със Судан, са особено размирни, поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат.

Много жители на Чад се хранят с отглеждана собствена храна, която обикновено включва набор от плодове, зеленчуци и зърнени храни. Някои от най-често срещаните основни продукти са бамя, маниока, ориз, просо и сорго. Консумира се разнообразно месо, когато е налично, както и термити и щурци. 😮 Рибата е основният източник на протеини в цялата страна. Млечните продукти не са често срещани в Южен Чад, но се считат за основна храна в северния. Просото и соргото обикновено се сервират с повечето ястия, често под формата на каша или хляб. Има дори закуски и десерти, направени от тези зърна, така че те са много популярни.

La bouillie е каша, която обикновено се прави от просо или сорго, но може да се направи и от ориз. Овкусява се с фъстъчено масло, захар и мътеница, което му придава леко кисел вкус. Tagalia е основното ястие на местните млади и стари. То се приготвя от мляно месо, обикновено наричано шармут, домати, сол, лук и олио. А кнедлите се приготвят с пшенично, царевично или оризово брашно. Moulah Daraba е любимото ястие в Чад. Приготвя се с бамя, месо и лук и се яде с кисар (нещо като палачинка). Текстурата на Moulah Daraba е кадифена, като бамята й придава лек сгъстяващ ефект. Месото става крехко и сочно, докато се готви, а лукът придава сладка нотка. Обикновено се яде следобед. Karkandji е най-доброто ястие в Чад според някои. Приготвя се с листа от киселец (зелена билка, използвана за готвене и салати) и месо или риба, към които се добавя фъстъчено пюре или сусамово брашно за подправка. Souroundou е ястие с ориз, приготвен с пиле или риба и домат, лук, перчи (вид зелена чушка), картофи и подправки. Това ястие често се приготвя за вечеря или за специални тържества. Chourbah е основното хранене в Чад по време на Рамадан. Това е супа, приготвена с вода, олио, картофи, моркови, месо и жълто чили. Може да се яде както с хляб, така и с пържени кюфтенца от зеленчуци. Canda е най-разпространената храна, сервирана в училищата в Чад. Представлява топчета от кайма (като кюфтета), приготвени във вкусен сос. Обикновено се яде с хляб. Сос Kawal е традиционен сос, който само по-възрастните хора знаят как да приготвят добре. Младежите на Чад го познават като лечебен сос. Смята се, че някои от билките и подправките, използвани в соса, помагат на храносмилането, укрепват имунната система и осигуряват облекчение при често срещани здравословни проблеми. Особено популярен е в град Абече, западен Чад. Много от десертите в кухнята на Чад се приготвят от пресни плодове, сушени плодове, фъстъци, стафиди, шамфъстък и т.н. Сокът от захарна тръстика е добре позната съставка в повечето рецепти за десерти в Чад. Десертите се приготвят лесно и не изискват специални умения. В Чад се консумират и много френски десерти – наследство от колониалното минало.

За вас реших да приготвя именно такъв – “Gâteau au yaourt”. Ето и необходимите продукти за него: