През 2017 посетих Чехия. Решихме да се разходим до там неорганизирано и да видим Прага. От България тогава нямаше директни полети и резервирах някакви на сръбските авиолинии с прикачване в Белград. Първата изненада бе, че ще летим на малки витлови самолети като от филмите за Индиана Джоунс (само без кокошките 😀 ). След като за малко не излетяхме от Белград с един повреден двигател, а на връщане едва кацнахме в София заради силния вятър нямам желание да се возя в такива машини. От тогава много внимавам даден полет с какъв самолет се изпълнява. Но стига за това.
В Чехия има над 2000 крепости, укрепления или останки от такива и с този брой страната се нарежда сред държавите с най-много подобни постройки. Пражкият замък е вписан в рекордите на Гинес като най-големия в света. Решихме още първия ден да му отделим необходимото внимание. Пражкият замък или пражката крепост е сам по себе си малко градче, разположено на върха на голям хълм от лявата страна на река Вълтава. Четири са основните забележителности на замъка – катедралата “Св. Вит”, кралския дворец, базиликата “Св. Георги” и Златната уличка. Катедралата „Свети Вит, Вацлав и Войтех” е разположена на върха на хълма Храдчани, който от IХ век се оформя като историко-политически и културен център на Прага. Тя е типичен пример за готическа архитектура и се строи доста дълго време – от 1344 до 1929 г. Първата църква, която представлява романска ротонда е построена на мястото на днешната катедрала през 925 година от Вацлав I (Wenceslaus I), херцог на Бохемия. Църквата е посветена на Свети Вит, защото Вацлав получава от император Хенрих I безценна и свещена реликва — ръката на Свет Вит. Първият майстор-строител на днешната катедрала е французинът Матиас от Ара, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи характерни за френската Готика. В края на 15 век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. През 1844 година започва кампанията по завършването на Свети Вит. Поводът за окончателното ѝ завършване е отбелязването на годишнина от управлението на краля светец Вацлав I (924-929), считан за покровител на Чехия, през чието управление хриястиянството е прието за официална религия. Църквата наистина впечатлява със своите размери. В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Забележителни са стъклописите – шедьоври на Алфонс Муха, изобразяващи сцени от живота на Св. св. Кирил и Методий. Над главния портал на Свети Вит може да се види Розетният прозорец, който представя библейски сцени от Сътворението. Старият кралски дворец, датиращ от 1135 г., е една от най-старите части на Пражкия замък. Първоначално използван само от чешките принцеси, замъкът се превръща в кралски дворец от XIII до XVI век. В сърцето му се намират величествената Владиславова зала и Чешката канцелария, a късноготическият сводест таван е главната забележителност на Владиславската зала. Но лично мен най-много ме впечатли Златната уличка. Тази къса калдъръмена уличка с малките си цветни къщи, които имат приказен вид и са вградени в бившата крепостна стена на Пражкия замък е уникално място. Къщите ѝ са толкова миниатюрни, че сякаш са създадени за някакви джуджета. Улица Златна обаче няма нищо общо нито с джуджета, нито с гноми. Започва да се формира през XVI век. благодарение на император Рудолф II. Със свой указ той разрешава на тази уличка да се заселят стрелците, които охраняват укрепленията. За да спести пари, императорът позволил на своите войници да добавят малки разширения към съществуващата каменна стена, която обграждала Пражкия замък, която можела да побере семействата им. По време на обсадите на Пражкия замък стрелците буквално защитавали дома си. И след като нуждата от стрелци намаляла, в този район се появили майстори, сечащи златни монети, а материалът, с който работели, дава името на улицата. Първоначално къщите били разположени от двете страни на улицата, образувайки малък проход с ширина около метър. Но по-късно сградите вдясно били разрушени. За златната уличка не липсват мистерия и легенди… Според една от тях, Рудолф II много покровителствал алхимиците и ги заселил в тази част на града. Затова и второто име на улицата е улица Алхимици. Напълно възможно е това да не е съвсем легенда. Има истинска история, че един от жителите на тази улица, докторът по философия Оле, е намерен след експлозия в къщата си, мъртъв и стискащ някакво жълто блокче в ръката си. Оказва се, че не е нищо повече от кюлче злато…
На връщане от замъка посетихме и манастира Страхов. Останах очарована от библиотеката му. Тя се помещава в две зали с богато изрисувани барокови тавани. Това е най-голямата монашеска библиотека в Чехия, на 800 години е и съдържа над 130000 тома. На двуетажната зала на философията целият таван е покрит с възхитителни фрески, наречени духовното развитие на човешкия род. Страхотно място, което не бива да пропускате да посетите, ако сте в Прага.
Карлов мост е може би най-разпознаваемият символ на Прага. Едно от най-тирустическите места в чешката столица, което е интересно за посещение, както през деня, така и вечерта. Той служи като свръзка между старият град и квартал Мала. Дълъг е 515 метра, а разхождайки се по него през деня, освен на тълпи от туристи, ще се натъкнете и на улични музиканти, художници, рисуващи портрети, продавачи на сувенири и на 30 барокови статуи, сред които тази на Св. Кирил и Методий. Тези статуи на светци всъщност са добавени няколко века след построяването на моста – чак през 18ти век. Построен между 1357 и 1402 г. по воля на кралят на Бохемия и император на Свещената Римска империя Карл IV, Карлов мост е известен най-вече с легендите, които витаят около него. Най-популярната легенда, макар и мрачна, се отнася за статуята на Св. Ян Непомук. Говори се, че крал Венцеслав IV, недоволен от факта, че свети Ян, тогава съдебен свещеник, му отказал да съобщи за казаното в разговор с кралицата, го наказал жестоко, като му отрязал езика и го убил. Неговите останки, изхвърлили от Карловия мост и в момента, в който паднали и докоснали водата, пет звезди блеснали в реката. Ето защо именно петте звезди са се превърнали в символ на светеца и украсяват главата на статуята му. А статуята на Св. Ян се намира на същото място, от което е било хвърлено тялото му, още по-точно го посочва архиепископският му кръст. Друго предание гласи, че в Карловия мост бил заровен неразрушим меч, който ще помогне на Чехия в момент на най-голяма нужда. Може да видите и статуята на човекът, открил меча – Брунцвик. Друга легенда гласи, че под Карлов мост, в сините води на река Вълтава живеят водни духове – свръхестествени същества, срещащи се във фолклора на славянските народи. Говори се, че те затваряли душите на падналите хора във водата от Карлов мост в големите си тенждери, за да ги пазят. Вечер моста е прекрасно осветен и е много приятно да се разходите по него, но само при условие, че не вярвате в легенди. Иначе може да ви се стори, че статуите говорят или се движат, може да ви се привиди някой воден дух, облечен в зелено и с червена шапчица, или някое друго странно отражение. 😀
Знаете ме, че има ли място нависоко, от което да се открива панорамна гледка аз съм там. 🙂 Кулата Петржин е такова място в Прага. Тя е построена като част от юбилейното изложение през 1891 г. Била е вдъхновена от Айфеловата кула, но без да се опитва да бъде точно копие и е в мащаб 1 към 5. 299 стъпала ще ви отведат до върха ѝ, от който се вижда цяла Прага от височина малко над 63 м.
След кулата решихме, че пражкия зоопарк ще е следващото място, което ще видим. Той не само е една от най-популярните туристически атракции в Прага, но и е класиран сред десетте най-добри зоологически градини в света. И има защо – в него живеят над 5000 животни и средата, в която са е много умело маскирана да е максимално близо до живот в дивата природа. Няма да видите клетки, огради, бетон. Естествено, че хищниците не се разхождат сред вас, но са отделени с ровове вода или други естествени препятствия. Единствено пингвините и белите мечки са затворени в сгради по обясними причини. 🙂 Най-много харесах сурикатите. Тези мили и плашливи животинки мога да съзерцавам с часове как стоят на пост и при забелязана опасност комуникират помежду си. Много са сладки. След това посещение на зоопарка синът ми (тогава на 23 години) веднага започна да проучва въпроса може ли да си вземе сурикат за домашен любимец. Оказа се, че може, но не може да е сам, т.е. трябва да си вземеш два. 😀
Старият градски площад на Прага винаги е бил оживено място. Историята му датира от 11 век, когато мястото е служело за пресечна точка на няколко дълги търговски маршрута. По това време площадът е известен в цяла Европа. Най-значимите забележителности днес са църквата “Дева Мария от Тин” и Часовниковата кула. Кулата е част от кметството, а астрономическият часовник е от 1410 година. Това го прави третият най-стар часовник от този вид в света. Сега, аз явно имам проблем с фонтаните и часовниците. Където има някоя такава забележителност, когато аз съм на мястото тя е в ремонт. Много тъпо :(. Та и с този часовник беше така – уцелихме време да го видим, когато го реставрират. Все пак над заградените с прегради участъци се виждаше шоуто, заради което пред него се тълпят на всеки кръгъл час между 9:00 и 21:00 туристи – парадът на дванадесетте апостола. Пак е нещо. Според някои статистики пред старинния часовник в Прага се събират много повече туристи, отколкото пред Биг Бен в Лондон. Площадът е прекрасно осветен нощем и е чудесно да поседнете на по чаша бира в някои от заведенията там. Изключително приятно място.
Не знам защо бях решила, че седем дни в Прага ще скучаем и бях резервирала един страхотен хотел за три нощувки в Карлови Вари. В продължение на векове Карлови Вари е любимо място на цяла плеяда световни знаменитости – като се почне от целокупния европейски нобилитет някога и се стигне до днешните кино идоли, които отиват там всяка година за престижния Международен филмов фестивал. Най-големият курортен град на Чехия е с над 600-годишна СПА традиция. Основан е в далечната 1358 година от чешкия крал и император на Свещената римска империя Карл IV. На територията му днес се разполагат 85 хотела и 12 горещи минерални извора. Местните разказват с усмивка, че 13-ият течащ извор на Карлови Вари е Бехеровката. Така се нарича традиционният билков ликьор, произвеждан там. 🙂 Преди 150 години балнео-триъгълникът Карлови Вари-Мариански Лазни-Франтишкови Лазни е бил най-модното място за почивка и развлечения на знатните европейци – съперничел си е единствено със Сейнт Мориц в Швейцария. Това го превръща в сцена на бурен социален и културен живот. Императори и царе, шейхове и крале, аристократи от цяла Европа, творци и богаташи са се стичали за по няколко седмици всяка година в този „остров на забравата”. Гьоте постоянно е ходел там. Общо е прекарал в Карлови Вари около 4 години, ако сумираме всичките му престои. Поетът нарича курорта „шахматната дъска на Европа”. Други прочути и чести посетители са Бетовен, Шатобриан, Гогол. Наричат още курорта на река Тепла Градът на колонадите. Там могат да се видят архитектурни паметници от куп епохи и течения в изкуството: барок, класицизъм, историзъм, неоренесанс, модерн, но покритите елегантни колонади, които свързват отделните извори, са запазената му марка. Всичко написано така ви приканва да идете там, на, за Бога, не ходете, ако не сте на 75+ години. Изключително скучно е да се разхождаш под колонадите с бърдуче, пълно с миризлива минерална вода, и да отпиваш леко на всеки няколко крачки. Друго няма какво да правиш, особено, ако си нацелил като нас мрачни дни през юли. И, за Бога, не се настанявайте в хотел на високото, защото всички кръчми са в ниското и докато се върнете до леглото след вечеря се катерите като планинска коза (особено, когато едва в края на престоя си разберете, че има фуникуляр, който може да ви превози за минути до хотела). Та нашият опит с Карлови Вари го броя неуспешен, с изключение на това, че успяхме да си купим страхотен полилей с кристали за “почти без пари”. Как го донесохме до България е дълга и много смешна история, но няма да я разказвам сега . 😀
Върнахме се за още един ден в Прага и за него си бяхме набелязали една много странна кула за посещение – телевизионната кула в Жижков. Тя е внушителна постмодерна кула със своите 216 метра височина и с пълзящи гигантски бебета по страните ѝ. Построена е през 1970 и целта ѝ е била да заглушава западногерманските телевизионни предавания. В експлоатация е от 1990. Кулата е безумно грозна. Както се шегуват жителите на града – „Най-хубавото в гледката е, че не се вижда самата кула“. Това, което допринася за още по-големия шок, обаче са гигантските бебета, които пълзят нагоре-надолу по фасадата и изглеждат така, сякаш са излезли от филм на ужасите. Вместо лице на предполагаемата предна част на главата, всяко бебе има баркод. Те символизират протест срещу абортите и са дело на съвременен чешки скулптор. В кулата работят ресторант, бистро и бар , но уникалната атракция, която привлича все повече гости, представлява „хотел“ с един апартамент, който се намира на 70 метра височина. Той предлага лукс, всякакви удобства и романтична гледка срещу „скромната“ сума от 1000 евро на вечер.
И сега да поговорим малко за храната в Чехия. Ако обичате месо това е вашето място. Кажи – речи друго освен месо почти не се предлага в заведенията. Изключвам пържените картофи като ястие, защото те са си гарнитура. Аз не съм вегетарианка, но след пет дни ядене на месо за обяд и за вечеря изневерих на себе си и принципа като пътувам да ям само местна храна и седнахме на пицария, за да ям една “Маргарита”. Тя не беше кой знае какво, но не беше джолан или пържола. 🙂 Всекидневното чешко меню се състои от три хранения – закуска, обяд и вечеря, където обядът е основното хранене за деня. Супата присъства задължително, има основно ястие и десерт. Както казах чешката кухня е предимно от ястия с месо – свинско, телешко и птиче, с ароматни сосове, обилно подправени с масло, сметана или традиционна запръжка, тестени изделия и супи, приготвяни с хранителни месни или рибни бульони. Към известните супи на чешката трапеза, до традиционния бульон или доматената супа, се поставят и чеснова супа – cesnakova polevka, шкембе – drstkova polevka и гулаш (аз него не го броя точно за супа, защото той представлява задушено месо в ароматен, добре подправен сос и, разбира се кнедли – хлебни, с мая или картофени, сервирани към месото вместо картофи или ориз, покрити с гъст сос).
Едва наскоро, заедно с разпространяващата се мода на здравословното хранене, чехите започват да обръщат внимание на присъствието на зеленчуците в своята диета. Освен домати, краставици или консервирани зеленчуци, можем вече да срещнем на тяхната трапеза и богати салати. Особено ценени са бобовите култури и зелето.
Кнедлите са една от кулинарните забележителности на чешката кухня. Те може да се определят като предястие, подобно на хляба у нас, но тъй като най-често се пържат са леко влажни. Консумират се с ястия от месо и обикновено, когато месото е сготвено с гъст сос. Аз лично изобщо не ги харесах. Приличат ми на мокър хляб.
Да се посети Прага и да не се опита свински джолан е недопустимо за всеки кулинарен пътешественик. Това е може би най-известното ястие в Прага и цяла Чехия. Месото се подбира да бъде толкова крехко, че след като бъде сготвено да се топи в устата. Преди да се сготви престоява в марината с билки и бира, поемайки техните вкусове и аромати. Порцията е огромна и дори мъж трудно може да се справи с нея, освен, ако не е немец. 🙂
Сметаната е на почит в чешката кухня, затова има и много рецепти за месо със сметана. Филето, поставено върху канапе от сметана е деликатес в Прага и се поднася заедно с кнедли. Добавят му и сладък сос от плод – ягоди, боровинки и други. В Чехия се цени смелото смесване на вкусове.
Жебирка е ястие – специалитет в ресторантите в Прага. Прави се от леко опушени свински ребра, които се пекат и поднасят с дресинг от горчица с мед. Към тях се поднася пресен хляб и чили сос.
Любимо занимание през уикенда е да берат и после да си ги изядат. Така, че не се чудете какво имат предвид, когато ви попитат „Обичаш ли да ходиш за гъби?“ – не е нещо кодирано или жаргон, а означава точно това, което ви питат. Чешка национална черта е ходенето в гората за гъби. Едни от малкото им безмесни ястия, но доста нездравословни, са пържените панирани гъби и пържен паниран карфиол, които могат да се консумират и топли и студени. Друго любимо занимание на чехите, свързано с готвенето или по-скоро с яденено, е печенето на наденички набучени на клон на открит огън сред природата.
И сега любимият ми чешки десерт – траделник. Това невероятно вкусно сладко изкушение се свързва обикновено с Прага, но няма доказателства, че произходът му е от чешката столица. Чула съм, че ги има и в Румъния, но не съм видяла от първо лице. Представлява козуначено коминче, което се пълни със сладолед, течен шоколад или друг топинг и се украсява. Коминчето се приготвя от разточено тесто, което се увива около дървен или метален цилиндър и добива така характерната си форма. Ядох го за първи път след като слезнахме от кулата Петржин. И след това щом го видехме неизбежно си поръчвахме пак. Ако не се лъжа синът ми дори го опита в солен вариант, но определено класиката от сладко коминче със сладолед е най-доброто сладко изкушение в Прага.
С храната в Чехия може и да имате трудности, но пивото им ще ви хареса – 10°, 11°, 12°, тъмна, светла, алкохолна, безалкохолна, с различни вкусове. И запомнете – винаги čepované pivo (наливно), не бутилка. Около 500 вида бира, предлагани както от големите и известни пивоварни като Pilsner или Budweiser, така и от по-малките местни пивоварни, които по нищо не отстъпват на по-големите, са неразделна част от чешката традиция. Ритуал е не само производството на бира, а и начинът на нейното наливане и пиене. Ценителите и специалистите в тази област смятат, че бирата трябва да се налива бавно, дори плавно, тъй като от това зависи най-важното нещо – количеството и качеството на пяната в халбата. Чехите обичат бирата и може би затова половин литър пиво е по-евтино от кафе или газирана вода. Бяха ми казали, че в Чехия след закуска се пие само бира. Водата им не струва (бутилираната я пробвахме – така е). И в крайна сметка след кафето и чашата портокалов сок на закуска жаждата я утолявахме само с бира. В Прага няма значение откъде ще си я купите и каква марка е. Почти всеки ресторант предлага собствена марка бира. Но най-важното е, че в Чехия лоша бира няма. Аз съм любител на това питие и смело мога да заявя, че най-вкусната бира съм я изпила именно в Прага.
За вас избрах да приготвя “Míša řezy”. Ето и необходимите продукти за нея:
за основата:
6 яйца
6 супени лъжици захар
2 супени лъжици олио
6 супени лъжици брашно
1 чаена лъжичка бакпулвер
3 супени лъжици какао на прах
за крема:
200 грама масло
450 грама tvaroh (ако нямате като мен използвайте извара)
¾ чаена чаша пудра захар
за глазурата:
120 грама черен шоколад (поне 50% какао)
100 грама масло
2 супени лъжици прясно мляко
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 180 градуса.
Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.
Първо разбийте белтъците на сняг.
След това в друга купа разбийте жълтъците със захарта за около 2 минути.
Добавете олиото и леко разбийте.
Смесете брашното, бакплувера и какаото и го добавете към жълтъчната смес като го пресявате.
Разбийте леко да се смесят добре съставките.
Накрая внимателно добавете белтъците и леко разбърквайте с шпатула докато всичко се смеси.
Застелете с хартия за печене формата, изсипете сместа и печете до готовност.
Оставете да се охлади напълно.
През това време направете крема като смесите всички съставки и разбиете го гладкост.
Покрийте основата с крема и оставете в хладилник да стегне за 45 минути.
Глазурата се прави като в разтопеното масло сложите шоколада и прясното мляко и разбърквате с шпатула докато парчетата шоколад се разтопят и сместа стане гладка и лъскава.
Залейте тортата с глазурата и я охладете преди сервиране.
Тортата е вкусна и не е много сладка. Аз лично усещах изварата и понеже не ми е любима малко ми разваляше цялостния вкус. Като гледах tvaroh също прилича на извара така, че явно заместителя е добър, но не точно по мой вкус. Както и да е. Иначе за Прага…пак бих отишла. Прага е уютна, красива и гостоприемна. Можеш съвсем лежерно да се разхождаш по уличките ѝ, да хапваш и пийваш изключително добра бира и да се наслаждаваш на старинната архитектура. Ако все още не сте били там идете. Няма да съжалявате. 😉
Следваща дестинация – Черна гора.
