Аз като ви пиша, че правенето на торти е най-малкото в този проект и всъщност много време и усилия ми отнема писането на самата публикация най-вероятно повечето от вас не могат да ми повярват, но е факт. Днешната торта е направена преди месец и половина и все нямаше кога да седна да напиша пост. 🤔
Днес сме на едно място, чието име означава “Благословена земя” – Шри Ланка. Имах късмета и щастието да посетя този прекрасен остров преди 6 години. По онова време се чудех дали да не отидем на зимно море към Тайланд и тогавашния ми шеф ми каза, че, ако искам девствена природа без хиляди туристи по-добре да отида в Шри Ланка, отколкото в Тайланд. Условията са идентични, но в Тайланд е пълна лудница. И тъй като никак, ама никак, не си падам по тълпите туристи не му беше трудно да ме убеди. Речено – сторено.
В средата на март, когато в България някакси обичайно застудява повече отколкото през февруари аз стягах куфарите с бански и летни дрехи и отпрашихме към Шри Ланка с прикачване на Дубай. Не, че е много важно как точно сме летели до там, но просто кофти преживяването около дубайското летище ми е станало част от това пътуване и затова го споменавам. На отиване ни посрещна такава буря и турбуленция, че при мен се възроди отдавна преодоления (уж) страх от летене. Но на връщане беше дори още по-зле. След излитане от Дубай за София поне 40 минути имахме полет с турбуленция и дори на хора, на които не им е страшно да летят им стана притеснено. Все си казваш “Хайде, това да разклати малко е нормално”, но, когато за толкова дълго не спира вече е страшничко. Но както и да е, преживяхме го. 😀
Първата спирка в маршрута ни беше Wattala, която е на около 10 км от Коломбо. Нямах търпение да се настаним в хотела и да отида да се топна в най-любимия ми океан – Индийския. Да, ама не. 🙂 Имаше червен флаг и там на плажа не стоят симпатични спасители, които да ти обясняват как не трябва да влизаш във водата и понякога да не могат да те спрат да си потопиш поне краката. Там обикалят военни с автомати. Да. И не са много склонни да търпят капризите на някакви туристи. Това малко ме шокира. В хотела после обясниха, че океанът не изглежда бурен, (така беше, беше направо гладък на тепсия), но имало много коварно подводно течение и предния ден имало удавен. Както щяхме и впоследствие да разберем в Шри Ланка наистина е много девствено като туристическа индустрия, чадъри и шезлонги на плажовете не видях, да не говорм за барове и спасители. То и желаещи за плаж на плажа почти нямаше, което много ме учуди. Но после разбрах защо. 😉 На плаж можеш да отидеш до към 10 часа сутрин (най-късно). След това пясъкът става толкова нажежен, че не се издържа. Слънцето огрява острова под определен ъгъл и много жари. Затова, ако искаш океан трябва да си ранобуден. След 10 само на басейна на хотела. Това е положението. Въпреки всичко – плажовете са с фин пясък, има само естествена зеленина и безбрежния океан. Ако търсиш природа там ще намериш в изобилие.
Около 14% от територията на Шри Ланка са паркове и резервати. Ние имахме в програмата посещение на сиропиталището за слонове, разположено в село Пинавала, на 13 км североизточно от град Кегал. На това място отглеждат диви азиатски слонове в плен. Това са такива животни, които са били използвани за работа и вече са остарели или пък диви слонове, които са намерени ранени и са прибрани за лечение или пък осиротяли бебета слончета. Ако успеят да се оправят ги пускат отново на свобода. Ако не продължават да се грижат за тях. Пинавала има най-голямото стадо слонове в плен в света. През 2023 г. е имало 71 слона, от които 30 мъжки и 41 женски от 3 поколения. Нахранихме по някое слонче с плодове, които се продават в панер на туристите, но нахранихме е силно казано. 🙂 Всеки възрастен слон яде по около 250 кг храна на ден все пак. Два пъти дневно слоновете се извеждат от парка и се водят в близката река да се изкъпят. Полицаи спират движението на пътя, за да премине процесията от слонове, а след това животните буквално преминават по малка уличка между магазините за сувенири. Леко започваш да се притесняваш, когато до теб на по-малко от метър преминава стадо от такива огромни животни. Нищо, че между тях има хора от сиропиталището, за да ги озаптяват и успокояват пак си е страшничко. Ние обядвахме в ресторант, чиято тераса беше над реката, в която се къпят слоновете. При желание всеки можеше да отиде и да помогне на гледачите в къпането. Имаше доста ентусиасти. 😀 А като говорим за слонове да ви кажа, че имаше много във вътрешността на острова, които се движеха съвсем наблизо до пътищата, но си бяха в диво състояние. Има участъци от пътя, които нарочно не се застрояват и се наричат коридор за слонове. Там земите не се обработват и не се заселват хора.
Шри Ланка е богата на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Островът е известен като един от най-големите световни производители на някои от най-ценните камъни – сапфири, рубини и хризоберили. Шри Ланка е била известна като „Ратнадипа“ или „Островът на скъпоценните камъни“ поради богатите си природни ресурси. Слоят, където се откриват е много близо до повърхността. Буквално изкопават дупки и намират скъпоценни камъни. Преди хиляди години изригнал вулкан на морското дъно, издигайки острова и всички скъпоценности над водата. В планините слоевете с камъни са почти на повърхността. Водните басейни също са богати на различни съкровища. Или казано по друг начин – не си копнал, не си намерил камъни. При добива на камъни, не се позволява използването на механизация. Всичко е само ръчен труд. Идеята е да не се добиват много камъни накуп, за да не се обезценяват. А и да не се експлоатира много природата. В Шри Ланка са много насочени в посока опазване на природата. Сапфирите от Шри Ланка, известни със своя интензивно син цвят и най-високо качество, са сред най-предпочитаните на световния пазар. Те са вторите по твърдост камъни след диаманта. Това е камъкът на аристокрацията заради красивия син цвят. Свързват го само със синьото, но може да бъде открит в различни цветове. Ако към същия минерал се добави хром, става червено – рубин. По произход рубинът е вид сапфир. Това не го знаех. 😉 Има и други красиви и редки камъни, които се продават на острова като аквамарин (аз лично отмъкнах един комплект бижута точно с аквамарин 😀 ), зелен гранат, котешко око, бял и син топаз. Със сапфири са украсявани короните на крале и царе. Едни от най-известните и най-стари познати камъни „Св. Едуард“ и „Сапфирът на Стюарт“ украсяват короната на Британската кралска фамилия. Много хора свързват сапфира с венчалния пръстен на принцеса Даяна, който сега краси ръката на принцеса Кейт Мидълтън. Визитна картичка на Шри Ланка са корундите (сапфирите са вид такъв минерал) с наситено син цвят – от ултрамарин до тъмно синьо. Едновременно с това единствено на острова се срещат жълти и оранжево-розови сапфири, известни с наименованието Падпараджа (“лотосов цвят“). Митичният „лотос“ на Шри Ланка е толкова рядък и необичаен камък, че има съмнения съществува ли той в действителност. 😮 Цветът, легендарността и екзотичното име прави Падпараджа един от най-скъпите скъпоценни камъни.
Шри Ланка е родното място на известния цейлонски чай. До 1872 г. остров Шри Ланка се е наричал Цейлон. Около една десета от цялото световно производство на чай идва от тази страна. По тази причина и островът е най-зеленото зелено, което съм виждала през живота си (не съм била още в Ирландия и това може да се промени 😉 ). В една от чаените плантации, която посетихме научих, че всички сортове чай произхождат от едно и също растение. Чаят може да бъде разделен на : бял, зелен и черен. Белият чай е най-скъпият чай. Името е получено от пухкавия бял мъх, който се появява на неотворените или наскоро отворени пъпки на порасналия чаен храст. Белият чай се откъсва и се оставя да изсъхне. Това е процеса. Ако времето не е подходящо, листата могат да бъдат поставени в сушилня на много, много ниска топлина, за да се подпомогне процеса. Запарката на белият чай е с бледо зелен или жълт цвят и притежава най-деликатните аромат и вкус. Зеленият чай се бере, изсушава и валцува. Той не се окислява. Листата, които се ползват за зеления чай са най-младите след тези за белия чай от растението. Черният чай е най-известният чай на Запад. Листата черен чай са напълно окислени. За получаването на повечето сортове черен чай листата биват набрани, изсушени на въздух, валцувани, напълно окислени и изсушени чрез нагряване. Черният чай има няколко подкатегории, които не запомних. 🙁 Но запомних, че черния чай в торбички, който масово се пие у нас е възможно най-ниската категория чай. Един от най-известните райони за чаено производство в Шри Ланка е Нувара Елия. Този район е известен с прекрасните си плантации, пейзажи и селища, които напомнят на малки английски градчета. Наистина е много красиво в този район. Очите ми ликуваха от всичкото това свежо зелено докъдето ти поглед стига. Шри Ланка е известна и като един от водещите производители на канела. Страната произвежда 80% до 90% от тази ароматна подправка в световен мащаб! Научното име на канелата е Cinnamomum verum, което също произлиза от думата Цейлон.
Посетихме и скалното плато Сигирия, което съществува от около 7 000 години. През 3 век пр. н.е. служи като скален манастир, който е изграден от даренията на будистки общности. Градските градини и дворецът се построени от Касапа. След неговата смърт обаче, там функционира манастирски комплекс до 14 век. – Махавамса. Древните исторически писания разказват за крал Касапа, който убил своя баща и се възкачил на престола, който бил предопределен за неговия брат. За да се спаси от преследващите го войски, Касапа издигнал своя дворец на билото на скалното плато Сигирия. Накрая, когато брат му Могалана превзел крепостта, Касапа се самоубил. Най-внушителната особеност на скалата била издяланата в нея фигура на седнал лъв, между лапите, челюстта и гърлото на когото минавала стълба, която водела към двореца. Днес от лъва са останали само лапите му и зидария, която е била част от стълбата. Останки от рисунки има и в някои пещери намиращи се в основата на скалата. Катеренето по скалата става по стълби, които са добавени в наши дни. На места си е леко рисковано. Особено за такива като мен със страх от високото, които обаче обичат гледки от високо. 😀 А гледката отгоре определено си струва – джунгла до хоризонта и градините на Сигирия. Прелест!
Храмовете в Шри Ланка са много, но най-известният се намира в Канди и се нарича храма на зъба, защото там се пази зъба на Буда. Според легендата, когато Буда умира тялото му е кремирано и прахът му по-късно е разпръснат на четири различни дестинации по света. Там са построени различни храмове. Един от неговите ученици намира сред пепелта парче, което не е изгоряло: зъба на Буда. Убеден, че това е предмет с голяма стойност, ученикът го дава на краля на Калинга. Една история разказва, че всеки, който притежава зъба, ще има правото и властта да управлява своята територия. Затова започват споровете за притежание на реликвата. През четвърти век от н.е. зъбът е бил в ръцете на крал Гухасеева от Калинга, който претърпява военно поражение и решил да скрие зъба завинаги, като го изпрати на скрито място именно в Шри Ланка. За целта кралят дал зъба на Буда на дъщеря си принцеса Хемамала. Легендата разказва, че Хемамала, придружена от принц Данта, скрила реликвата в косата си като украшение, за да остане незабелязана. Така заедно те напуснали Индия през Ганг и стигнали до северната част на Шри Ланка, за да скрият зъба. Крал Китсиримеван получил святата реликва от двамата и построил храм в собствения си дворец, за да я постави там. След това наредил всяка година да се провежда фестивал в чест на зъба, който продължава 10 дни и се провежда между месеците юни и август. Атракцията е нощният парад на 10 август на слонове, облечени в бродирани дрехи. Споменатото шествие се оглавява от най-големия слон, който има честта да носи на гърба си тежък златен паланкин, в който се транспортира реликвата. До храма има музей на предишния важен слон, който е починал и е препариран и сега един вид се почита. Само на този празник зъбът на Буда напуска храма и се разхожда из града. Твърди се обаче, че се използва резервно копие на реликвата, докато оригиналът се пази вътре в сградата, защото през 1998 год. кола бомба се взривила на входа на двореца. При този атентат, целял унищожаването на храма, както и на зъба, умират хора. Почти всички от важните реликви остават непокътнати, с изключение на няколко пана и външния лунен камък на двореца, които в последствие са реставрирани. Храмът е отворен за посещения и всеки може да се докосне духовно до тази светиня, защото реликвата се съхранява в камера, заобиколена от седем златни ступи, украсени със скъпоценни камъни, а вратите на залата са издълбани в слонова кост. Зъбът е затворен в сандъче с три ключа. Всеки ключ се носи от различен човек. Отваря се веднъж на 5 години.
Като заговорихме за атентат … десетилетия наред Шри Ланка е разкъсвана от гражданска война между централните власти и въоръжените отряди на тамилските сепаратисти. Тамилите са около 15% от островното население, но в Индия те наброяват цели 70 млн. души. Тяхната религия е индуизмът, докато доминиращата етническа група в Шри Ланка – синхалите, са будисти. Краят на гражданската война, отнела живота на близо 100 хиляди души е през 2009 г., когато армията на страната успява да смаже отрядите на т. нар. тамилски тигри. И тъкмо местният ни водач гордо ни обясняваше как само Шри Ланка се била справила с тероризма и месеци след посещението ни имаше взривове в църкви и луксозни хотели в Коломбо. Загинаха 269 човека, сред които и 45 чужди туристи. Поради тази причина и туризмът на острова не е толкова развит, колкото има реално потенциал.
Но стига общи приказки. Да си поговорим за кухнята на Шри Ланка. Ако тръгвате натам се подгответе да е много люто. 😀 Може би това е най-лютата кухня, която някога съм яла. Но това не значи, че не е една от най-вкусните. Националната кухня на Шри Ланка включва ястия предимно от ориз, зеленчуци, плодове, риба и подправки. В някои от традиционните ястия се добавят кокосово мляко, палмов нектар, кокосови стърготини. Важно е да се отбележи и маринатата, приготвена от богата смес от подправки, стрити на прах: кориандър, лют червен пипер, кимион, куркума, горчица, чесън, джинджифил. С тази смес се овкусяват месо, пиле, зеленчуци, леща. Кухнята на Шри Ланка често е определяна като южноиндийска, но в действителност тя е смесица от южноиндийска и индонезийска кухня с привнесен холандски вкус. Запомнила съм най-вече едно ястие, което го имаше на всички вечери и го ядеше всеки ден местния ни екскурзовод – леща (Parippu или dhal curry). 🙂 Много, много люта леща. Буквално експлозия в устата. Но пък какъв вкус! Успявах да хапна само по една супена лъжица от нея, а след това купичка ориз, за да се съвзема, но това беше най-вкусното нещо, което опитах на острова. Червената леща първо се изплаква и вари до омекване. В тиган редица пресни съставки, като лук, домати и пресни зелени люти чушки, се сотират и смесват с подправки като кимион, куркума, сминдух, синапено семе и листа от къри. Всички съставки се комбинират и обикновено се сгъстяват с малко прясно кокосово мляко, за да се придаде на dhal curry богат вкус и кремообразна текстура.
Както се очаква от остров в Индийския океан, морските дарове играят важна роля в кухнята и на Шри Ланка. Fish ambul thiyal (кисело рибно къри) е един от най-обичаните варианти от многото различни рибни кърита, които се предлагат. Рибата – обикновено риба тон – се нарязва на кубчета, след което се сотира в смес от подправки – черен пипер, канела, куркума, чесън, листа от пандан и листа от къри. Може би най-важната съставка е сушената горака, малък плод, който придава на рибата кисел вкус. Fish ambul thiyal е ястие със сухо къри, което означава, че всички съставки се варят на тих огън с малко количество вода и се готвят, докато течността се редуцира. Това позволява на сместа от подправки да покрие всяко кубче риба. Това къри е най-добре да се яде с ориз (както почти всяко къри). В Шри Ланка мисля, че ядох най-прекрасно приготвената риба в моя живот. Преди полета за България имахме време и спряхме в ресторант на брега на океана близо до Коломбо. Там ни приготвиха по възможно най-семпъл и перфектен начин червен снапер на тиган. Уникална риба от една страна, но освен това и супер прясна и наистина образцово приготвена – от хрупкавата кожа до сочното и идеално подправено месо. Май това беше и единственото не люто нещо, което ядохме в Шри Ланка за десет дни. 😀 😀 😀
Kottu е хамбургерът на Шри Ланка – любимото бързо хранене на всички, когато им се прияде нещо вкусно и мазно.Приготвя се с годамба роти (плосък, хрупкав хляб). Ротито обикновено се пържи в началото на деня, нарежда се на купчини и се сервира по поръчка. Когато направите поръчка, готвачът на коттуто ще изпържи и нареже ротито с избрани от вас съставки. Резултатът е вкусна смес от солени парчета пържено тесто, леко подправени и изключително вкусни. Kottu се сервира с пикантен къри сос, който можете да използвате като дип. Някои от най-опитните готвачи на Kottu композират свои собствени уникални песни, пеейки, докато ритмично тракат с шпатулата и ножовете си по металната повърхност за пържене, нарязвайки ротито с всяко тракане.
Kukul mas curry (пилешко къри) е лесно за приготвяне и често срещано домашно ястие в Шри Ланка. Има много вариации в зависимост от региона и вкусовите предпочитания. Подправки като семена от копър, кардамон, карамфил и канелени пръчици се задушават в горещо олио, преди да се смесят с пилешко месо и подправки като чили на прах, къри на прах, куркума, листа от пандан, лимонена трева и листа от къри. Кокосовото мляко допринася за богатата основа на соса от къри. В зависимост от рецептата, често се добавя и доматено пюре. Пилешкото се задушава около час, докато есенцията на подправките се влее в него. Най-вкусно е, когато се сервира с горещ ориз и роти.
Wambatu moju се сервира предимно с ориз и къри и е изключително ароматна захаросана лентичка от патладжан. Патладжанът се нарязва на малки хапки и се пържи в много мазнина, което му придава хрупкава текстура с мека и копринена вътрешност. След това се карамелизира с лъжица захар, оцет, червен лук, зелени люти чушки, синапено семе, чили на прах и щипка куркума на прах, докато цветът стане почти черен. Когато отхапете меката и сочна текстура на патладжана се разтопя в устата ви – леко сладко-киселият и солен контраст е уникален.
Ако кажете Шри Ланка, казвате Ориз и Къри! Типично шриланкийско ястие се състои от задушен ориз, сервиран с разнообразни видове къри. Те могат да бъдат вегетариански или да включват месо, риба или морски дарове. Всяко къри се приготвя с много зеленчуци и смес от подправки, като канела, кардамон, карамфил, листа от къри и чили. Във всяко хранене присъства ориз и дори един синхалски поздрав се превежда като „Ял ли си ориз?“.
В Шри Ланка има изобилие на пресни плодове целогодищно и както се досещате торти не се приготвят особено. Намерих една рецепта на нещо, което може да мине за торта – “Sri Lankan Love Cake”. Ето и необходимите продукти за него:
185 грама сурово кашу
100 грама масло на стайна температура
150 грама кафява захар
4 жълтъка
120 грама грис
90 грама мед
2 чаена лъжица розова вода
1 чаена лъжица смлян кардамон
1 чаена лъжица смляна канела
¼ чаена лъжица индийско орехче
2 белтъка
Начин на приготвяне:
Загрейте фурната на 150°C.
Поставете кашуто в кухненски робот и смелете да стане ситно.
Разбийте маслото и захарта заедно докато сместа стане бледа и кремообразна, след което добавете жълтъците един по един, като разбивате добре след всяко добавяне. Накрая добавете кашуто, гриса, меда, розовата вода и подправките.
Разбийте белтъците докато се получат твърди върхове, след което много внимателно добавете тази смес към останалата смес.
Изсипете сместа във форма за кекс и загладете отгоре.
Печете 1 час или докато горната част стане твърда на допир. Изключете фурната и отворете леко вратата. Оставете да се охлади напълно по този начин.
Обърнете кекса върху чиния за сервиране и поръсете с пудра захар, след което сервирайте.
Това е всичко. Кексът е вкусен и подходяща компания за ежедневното ви кафе/ чай. Не е “Уау”, но е сочен и вкусен. Не знам дали ще си го приготвите у дома, но съвет от мен: идете, вижте и вкусете Шри Ланка. Докато не са се престрашили западняците да я щурмуват туристически. Ще преживеете наистина страхотен досег с дивата тропическа природа и опасно вкусната и пикантна кухня на острова. А това не може да се намери като комбинация под път и над път. 😉
Следваща дестинация – Южен Судан.
