Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови са верига от субантарктически острови в Южния океан. Те се намират на повече от 2000 км от континента Антарктида. Южна Джорджия е дълга 170 км и широка от 2 до 40 км. Тя е сурово красив остров с две планински вериги (Алардайс и Салвесен) и много ледници.
Най-високата планина в континенталната част на Великобритания е Бен Невис (1345 м). Но връх Пейджет в Южна Джорджия е повече от два пъти по-висок – 2934 м. и той се води за най-високия връх във Великобритания, защото Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови са британска задморска територия.
Британската задморска територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови e основана през 1985 г. Дотогава съставните британски острови Южна Джорджия, Южни Сандвичеви острови, скалите Шаг и скалите Кларк са зависима територия на Фолкландските острови. Южноатлантическият остров Южна Джорджия е първата земя в Антарктика, открита от човека. На път от Чили за Бразилия, през април 1675 г. корабът на лондонския търговец Антъни де ла Роше е отнесен от бурята далече на изток и за две седмици намира убежище в един от заливите на острова. На картите се появява Остров Рошé, наречен в чест на откривателя. За втори път островът е видян през 1756, когато от минаващия испански кораб Леон му дават името Сан Педро. Тези ранни посещения не пораждат териториални претенции. Английски мореплавател Джеймс Кук с корабите Резолюшън и Адвенчър първи стъпва на брега, проучва и картографира Южна Джорджия. Той преименува острова на Остров Джорджия в чест на крал Джордж III, и взема територията в британско владение съгласно инструкциите на Адмиралтейството. Капитан Кук отплава на югоизток и открива скалите Кларк и Южните Сандвичеви острови.
През 19-ти и 20-ти век Южна Джорджия е била център за китолов в Южния океан. Десетки хиляди китове са били изклани и преработени за добив на масло, а безброй тюлени и пингвини са били убити заради козината и месото им. Селището Грютвикен е предимно от сгради, преустроени от най-големите китоловни станции в Южна Джорджия, които са работили между 1904 и 1964 г. Карл Антон Ларсен е основател на Грютвикен. Той е натурализиран британец, родом от Норвегия. Молбата му за британско поданство е подадена при британския Магистрат на Южна Джорджия и удовлетворена през 1910. Ларсен е мениджър на Аржентинската рибна компания и на него се пада да ръководи изграждането на Грютвикен ― забележително начинание осъществено от екип от 60 норвежци между тяхното пристигане на 16 ноември и пускането в действие на завода за китова мас на 24 декември 1904. Ларсен избира мястото за китоловна база при посещението си през 1902, когато Шведската Антарктическа експедиция проучва част от острова и дава на неголям вътрешен залив името Грютвикен („Залив на Котлите“, на норвежки „Грютвика“) поради намерените там предмети на ловците на тюлени, между които голяма лодка и английски котли ползвани за топене на тюленова мас. През епохата на китолова населението варира от над 1000 през лятото (над 2000 през някои години) до към 200 през зимата. Сега островът има лятно население от около 40 души, а през зимата са едва 8 човека.
Южна Джорджия няма летище и единственият достъп до него е с лодка от Огнена земя в Аржентина или от Фолкландските острови. Това обаче означава поне два дни и нощи път през някои от най-суровите морета в света. Отдалеченото местоположение на Южна Джорджия е благословия, защото там, далеч от хората, природата разцъфтява – масивът от биоразнообразие е толкова изумителен, че островът често е наричан “Галапагосът на полюсите”. През 2011 г. британско проучване на Антарктика успява да посочи почти 1500 различни животински видове, които живеят във или около острова – от малки червеи до сини китове. Те стигат до заключението, че в Южна Джорджия има по-голямо биологично разнообразие от Галапагоските острови. 😮 Вероятно то се дължи на близостта му с Антарктическата конвергенция – естествена граница, където по-топлите води на Атлантическия океан се срещат с по-студените на Южния. В резултат теченията там са богати на хранителни вещества, което привлича хищни риби, китове, тюлени и пингвини. Между 1904 и 1966 г. във водите на Южна Джорджия са убити около 175 000 кита, което почти е довело до тяхното изчезване. С тяхното оредяване китоловната индустрията е принудена да затвори. През следващите 50 години животните се връщат в океана и популацията им се възстановява със забележителна скорост. Днес островът е дом приблизително на седем милиона пингвина, стотици хиляди албатроси, милиони антарктически морски котки и 400 000 морски слонове – половината от общия им брой в света – които пристигат на него всяка година, за да се размножават. “Сезонът за любов” е от октомври до декември, а плажовете тогава са толкова пълни, че изглеждат като килим от животни. Смята се, че в този момент Южна Джорджия събира най-голямото разнообразие на животински видове на квадратен метър в света. Южноджорджийската шилоопашата патица е единствената месоядна патица в света. Южноджорджийската бъбрица пък е единствената пойна птица в Антарктика и една от малкото неморски птици в региона. Доколкото е известно на учените, и двете необичайни птици се срещат само на остров Южна Джорджия.
Южни Сандвичеви острови са група от активни вулканични островчета в южната част на Атлантическия океан, северно от морето Уедъл и на 760 км югоизточно от остров Южна Джорджия. Те се простират на 305 км, заемат 310 кв. км и са покрити с ледници.
След всичко написано дотук няма да се учудите, че изборът на торта падна върху британска рецепта, защото местна такава не съществува. 🙂 Избрах да приготвя “Raspberry Summer Pudding”. Ето и необходимите продукти за него:
1 ½ чаени чаши бяла захар
1 супена лъжица вода
3 чаени чаши малини
6 филийки бял хляб
1 чаена чаша бита сметана
Начин на приготвяне:
В касерола на среден огън смесете захарта, водата и малините. Гответе, като бъркате внимателно, за да не повредите плодовете, докато сместа се загрее и захарта се разтвори. Оставете настрана да се охлади леко.
Поставете 5 филийки хляб в купа с вместимост 1 литър. Изсипете малиновата смес върху хляба и поставете последната филия хляб отгоре. Покрийте купата леко с фолио за свежо съхранение. Поставете тежест върху купата (консервите са подходящи) и я оставете в хладилник за една нощ. Аз допуснах грешка. Избрах вместо хляб да използвам козуначени кифли. Дотук добре, но не съобразих да намаля малко захарта и за мен, лично, тортата беше по-сладка, отколкото ми харесва. На останалите им беше добре. 🙂
На следващия ден отстранете фолио и обърнете върху чиния. Сервирайте охладена тортата с бита сметана отстрани.
Тортата е свежа и приятна на вкус. И макар, че вече е есен, запомнете я като вариант за топлите летни дни.
Следваща дестинация – Южна Корея.
