Словакия

Когато бях дете тази страна не съществуваше. Тя влизаше в състава на една друга държава, която пък сега я няма – Чехословакия. Сега много хора я бъркат с една друга страна – Словения. Разказва се история от дипломатическите среди, че служителите на словашкото и словенското посолство в дадена страна се срещат ежемесечно, за да заменят грешно получената поща. 🙂 Но да се върнем на нашата днешна дестинация – в Словакия сме. Малка страна (от мащаба на България), която крие доста интересни места.

Близо до село Kremnické Bane в Словакия, точно до църквата Св. Йоан Кръстител, се намира географската средна точка на Европа. Поради различните видове изчисления, Словакия не е единствената страна, която се гордее със своята географска среда на Европа. Други 7 европейски села твърдят, че са домакини на тази хипотетична средна точка.

Най-старото археологическо откритие на играчка в Централна Европа е намерено в археологическия обект край Кошице – четириколесна количка от гроба на дете от периода около 1600 г. пр.н.е. През първата седмица на октомври в Кошице се провежда най-стария европейски маратон. Родът на бащата на Анджелина Джоли произхожда от това населено място. И други известни личности са с корени от Словакия – Анди Уорхол (майка от Микова), Одрин Хепбърн (баба ѝ е от Словакия), Пол Нюман (майка със словашки корени) и други. Малка, но богата на извистни личности, страна. И не е само това. Словашкият топ модел Адриана Скленарикова е вписана в Книгата на рекордите на Гинес като фотомоделът с най-дългите крака в света. 😮

Словакия е с население по-малко от това на Ню Йорк, но по брой замъци на човек държи първенството – 180 замъци и 425 резиденции. Но това не я прави приказна дестинация, нито земя на принцеси – причината за това богатство не са вълшебни истории, а многото управници, които обичайно са воювали помежду си и са имали нужда от укрепления. Замъкът Спиш е включен  в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство и безспорно е един от тези, които си заслужава човек да посети. Той е един от най-големите замъци в Централна Европа. Строежът му започва през 12 век, но през следващите 600 години бива непрекъснато укрепван. Това обяснява огромните му размери. Интерес представлява и замъкът Братислава. Историята на най-раната постройка на хълма над Братислава започва още в древни времена – в периода между каменната и бронзовата епоха, Открити са доказателства, че на това място е имало селище още през желязната епоха около 600-500 г. пр. н.е. Римско селище на това място на планината датира от края на 1-ви век , след което територията е завладяна от германски племена. Името на крепостта е отпечатана на монетите, изсечени от първия унгарски крал Стефан I . Тогава крепостта се е наричала Прескава. Интересни за посещение са и замъка Орава и Бойницки замък. Изобщо, ако имате фетиш към замъци и крепости Словакия е вашата дестинация.

С националните паркове, панорамните гледки към красиви пейзажи, ледниковите езера и Високите Татри (с върхове над 2500 м), Словакия може да бъде определена и като рай за любителите на природата и фотографията. На територията на страната има 9 национални парка, 14 защитени територии,а също така и стотици пещери (част от които са отворени за посещение). В близост до Татраните планини се намира най-стария национален парк Татра. Обособен е през 1949 г. , а през 1992 г., заедно с национален парк Татра в Полша става част от програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. В него има над сто езера и около триста пещери! Има около 600 км пътеки и е особено подходящ за пешеходен туризъм. Национален парк Ниските Татри се намира в централната част на Словакия между долините на река Вах и реките Хрон. Паркът заедно с буферната зона обхваща цялата планина Ниски Татри и е с площ 1102 км2, което го прави най-големият парк в Словакия. Всичките четири големи реки в Словакия Vah, Hron, Hnilec и Hornad извират от най-високите върхове в парка. Повече от 1300 минерални извора има в страната и СПА туризмът е много достъпен. Още римляните и келтите са възползвали от това природно богатство.

Словакия има древни традиции. Например 4 -ти Декември е ден на Св. Варвара и е особено подходящ за любовно гадание. В Словакия момите трябва да посадят клонче от череша. Всяка сутрин го поливат с прясна вода и казват клетва за обет. Колкото по-искрена и чиста е тя, толкова по-рано момата ще получи предложение за женитба (целта е това да се случи до Коледа- 24/25 Декември). Словаците още помнят огромните пухени юргани на бабите и дядовците си и типичната миризма на гъши пух. Да се сдобие човек с такъв юрган обаче не било никак лесно. Трябвало е да се събере много пух и перушина. През есенните месеци стопаните складирали пух и пера, а през зимните се събирали на групички, за да ги сортират. Това било добър повод да се съберат роднини и приятели, за да работят заедно. Според обичая, никой не е трябвало да вземе повече пух и пера, отколкото може да обработи, защото се смятало, че гъските на домакинята следващата година няма да порастнат. Този обичай събирал жените и девойките на сладка приказка. Така се предавали от уста на уста легенди и поверия. Днес в градовете тези обичаи и традиции са вече позабравени, но в някои словашки села или в т.нар. „сканзени“ (етнографски селища – музеи под окрито небе) те все още могат да бъдат видяни. Подобни селища има в Чичмани, Вихиловка, Прибилина, Вълколинец, край градовете Бардейов, Мартин или Банска Щиавница. Друга странна традиция е “мокрият понеделник” или “Шмигус Дингус”, Тя се появява преди няколко века и се изпълнява и до днес. Всеки понеделник след Великден мъжете от семейството поливат жените с кофи студена вода, а след това ги удрят с върбови пръчки, докато не получат паричен откуп. Това се прави като почит към пролетта. 😮 Окъпаните момичета символизират младостта, а студената вода – здравето. Хм. Обичаят повелява и водата да се излива само върху неомъжените девойки, като пак според поверието по-голямото количеството вода дава по-големи шансове на момичето да се омъжи и да се спаси от традицията. В Чехия и Словакия откриват корените на тази традиция при древните славяни, които вярвали, че водата има лечебни свойства, особено по големи празници. Тези древни славяни обаче не са вярвали в християнския бог и не са празнували Великден, заради което остава мистерия защо днес ритуалното къпане се изпълнява около големия християнски празник. С времето традицията за обливане на жените с вода е еволюирала, като са добавени някои християнски елементи, свързани с празника. Прието е след като окъпят жените с вода, мъжете да започнат да ги удрят с върбови пръчки, тъй като Христос е посрещнат с върбови клонки при влизане в Йерусалим. Не си спомням Христос да е удрян…. Удрянето спира, след като жените платят на мъжете с дребни монети и ги поканят на трапеза с боядисани яйца и водка. Та да обобщим – жените биват окъпвани със студена вода, бити с върбови клонки, после плащат и за капак черпят мъжете за тези екстри с храна и алкохол. Определено живеем все още в мъжки свят. 😀

От Високите и Ниските Татри, планини, които заемат по-голямата част от Словакия, идват типичните за словашката кухня овчи сирена. Пареница, ощиепок и бриндза са най-известните, като последното е важна част от националното ястие – bryndzové halušky. Халушките са парченца тесто от сурови картофи и брашно, които се сваряват в подсолена вода и се покриват с плътен слой от мекото сирене бриндза и добро количество изпържен бекон. Вареното тесто като основна или допълнителна съставка на ястията е типично за по-голямата част от Централна Европа. В Словакия освен халушки се правят и rezance, подобни на юфка, които често се сервират обилно поръсени със смлени макови семена и захар. Кнедлите също са популярни – били те със пълнеж от сливи или пък като част от гулашите, които, макар и унгарски, често се готвят в Словакия.

С унгарски или австрийски произход са повечето ястия от градската словашка кухня. Освен гулашите и палачинките, взаимствани от Унгария, популярни са и австрийските шницели и щрудели. Един уникален десерт е траделник – кухи цилиндри от тесто с аромат на лимон и индийско орехче, които се пекат, увити около дървени кръгли форми. Град Скалица в Западна Словакия е най-известното място за приготвяне на траделник и съвсем заслужено през 2007 Европейската комисия обявява Skalický trdelník за защитено географско указание. Подобни сладкиши обаче се правят и в Германия, Австрия, Унгария и Чехия, а предполагаемият им произход е от Трансилванска Румъния. Яла съм такъв в Чехия и мога да потвърдя, че е уникално вкусен. Прилича по вкус на кората на нашия козунак. Моят беше напълнен със сладолед. Топ комбинация!

Една от характерните черти на градската кухня в Словакия е изобилието на гозби със сладководна риба, най-вече от шаран и пъстърва, но също щука и бяла риба. Супите са много важна част от менюто на словаците особено чесновата, тази с маруля или пък гъбената със заквасена сметана. Но сред тях изглежда най-обичана е капустницата с кисело зеле и различни колбаси, а понякога и с цели необелени ябълки.

Очаквано бирата е националната словашка напитка и качеството ѝ не отстъпва на чешката. Интересно, това не го знаех. В Южна Словакия още от римско време се отглежда и грозде и сега страната произвежда добри бели вина предимно от австрийския сорт грюнер велтлинер и от италиански ризлинг, който произхожда от Шампан във Франция. Типична словашка ракия е Spišská borovička, национална напитка, приготвена от печени плодове от хвойна.

Десертите в Словакия са прости и разнообразни. На първо място, това са палачинки с праскови или шоколад. Палачинките могат да имат и други пълнежи – горски плодове, извара, кремообразни, с кондензирано мляко, само с праскови са най-популярните. Популярни са и джинджифиловите бисквитки. Няма как да се мине без щрудел – въздушно руло с ябълки и ядки, с най-деликатен вкус и обезоръжаващ апетитен вид, пред който всички призиви към силата на волята са безсмислени.

За вас избрах да приготвя нещо семпло – “Bublanina” . Ето и необходимите продукти за нея:

100 грама масло

1/2 чаена чаша захар

3 яйца

1 супена лъжица ликьор “Grand Mariner” (аз използвах “Triple Sec”, защото също е с портокалов вкус)

1 супена лъжица кора от портокал (нямах и затова удвоих количеството на ликьора 😉 )

1/2 супена лъжица сол

ванилия

1 чаена чаша брашно

2 чаени чаши плодове (ако са боровинки)

пудра захар за поръсване

Начин на приготвяне:

Разделете яйцата на белтъци и жълтъци.

Загрейте фурната на 180 градуса.

Разбийте маслото със захарта и жълтъците за около 4 минути.

Добавете ванилията, ликьора и кората от портокал.

Добавете брашното и солта.

Разбъркайте до хомогенност.

Накрая добавете добре разбитите белтъци и внимателно ги смесете с останалата смес.

Изсипете в тава върху хартия за печене и подредете отгоре плодовете. Аз избрах да ползвам праскови, защото тази година са особено изобилни и вкусни.

Печете 30 – 40 минути или до готовност.

Охладете и поръсете с пудра захар.

Тортата е приятна на вкус, но семпла. Изненадах се, че не се ползва никакъв набухвател, но може би целта е да има вкус на маслена бисквитка, а на на sponge cake. Както и да е. Много върви с кафе или чай. В оригиналния вариант се прави с боровинки. Стори ми се по-сезонно и по-симпатично да е с праскови. По принцип няма да е лоша с почти всякакви плодове. Особено добре биха се вписали сините сливи, мисля.

Що се отнася до Словакия мисля си някога и до нея да стигна. След като прочетох и за бирата съвсем се навих. То е логично да е на почит, подобно на Чехия, но не се бях замисляла. В главата ми бяха три топ бирени дестинации ( в две, от които съм била) – Чехия, Белгия и Германия. Но ето, че станаха четири. Колкото повече, толкова повече, както ни казва Мечо Пух. 🙂

Следваща дестинация – Словения.