Судан

Преди страната да се раздели на Судан и Южен Судан през 2011 г., е била най-голямата държава в Африка. Между Судан и Египет има една площ от над 2000 квадратни километра, която не принадлежи на никого. Британците, които полагат границата между двете страни, дават тези територии на Египет, но египетските власти скоро ги изоставят а ръководството на Судан не пожелава да си върне земята. Това е любопитно. Всъщност границите на Судан са изкуствено определени от колонизаторите, които разграничават териториите с пълно безразличие към отношенията между местните етнически групи и икономическите връзки. В резултат на това, докато не се разделя на две части, страната е преживявала един след друг граждански конфликт.

В древни времена съвременната суданска територия се е наричала Нубия. В древността тази страна била силна и самостоятелна, а също така и воюваща с Египет. В продължение на няколко хилядолетия Египет успява да владее различни по големина части преди на свой ред да бъде завладян от арабите и впоследствие колонизиран от Великобритания. След разпада на колониалната система Нубия е поделена между Судан и Египет.

В Судан има повече пирамиди, отколкото в която и да е друга страна по света – общият им брой е около 220 със стръмни склонове и височина около 20-30 метра, като всички тези древни паметници са съсредоточени върху сравнително малък парцел земя. Нубийците се отличават от всички други африкански етноси. Заради високия им ръст се ражда легенда, че са пришълци от други планети. Затова и с такава лекота вдигнали пирамидите. Нубийските пирамиди са построени от владетелите на древното Кушитско царство. Те са издигнати около 800 години след като и в съседния древен Египет започват да съграждат такива изумителни съоръжения. Смята се, че строежът им е извършван по същия начин, както и египетските пирамиди, само че в по-малък мащаб. Остава неразгадан въпроса как древните нубийци са знаели безупречната геометрия и ъгъла, под който са построени пирамидите. Твърди се, че това е числото “пи”. И до днес пирамидите си остават загадка. Поверие гласи, че ако не сте нубиец и нямате нубийска кръв в рода си не трябва да влизате вътре в пирамидата, тъй като се руши целостта на родовата аура, допускаща само свои. Духът на този, за когото е била предназначена пирамидата ще се ядоса и ще ви прокълне, а проклятието тежи седем поколения. 😮 Има и няколко страшни истории, които се разказват за хора, дръзнали да влязат в пирамидите. През 1958 г. група чужденци влезли в преддверието на една от пирамидите и решили да попеят веселяшки песни, за да пробват ехото. Всички те онемели. През 1967 г. французинът Пиер Ланте решил да си открадне тайно една керемидка от пирамидата. Изведнъж ръката му се парализирала и той никога не могъл повече да я помръдне. През 1986 г. двама влюбени италианци решили да се целуват точно в една от нубийските пирамиди. Ухапала ги змия и на сутринта били намерени прегърнати като Ромео и Жулиета, но вкочанени. Бррр, зловещо. Трябва да го запомня и, ако някога отида до Судан да знам да не влизам в нито една пирамида.

В Судан са позволени т.нар. “призрачни бракове”. Най-често бременни жени се омъжват за мъртвите си любими, за да узаконят съвместните си деца, но понякога и мъже, скърбящи за мъртвите си любими се женят за починалите. Сватбената церемония се провежда между живия съпруг и снимка на починалия. Интересно е, че подобни бракове се правят в Китай и Франция. Като за Франция се изисква одобрение от президента на републиката за всеки един такъв брак.

Специалистите по дайвинг твърдят, че в Судан са най-интересните и добре запазени подводни рифове в Червено море. А само около 1200 гмуркачи идват в страната, за да опитат от приключението гмуркане в най-дивите части на Червено море. Подводните рифове са недокоснати от човешка намеса и животът там все още тече сравнително необезпокояван. Дайвинг любителите избират Судан заради възможността да видят някои от най-големите морски обитатели сред рибите и да поплуват сред най-големите хищници на морето – акулите. Чуковата акула и сивата рифова акула патрулират сред кораловите рифове, а сблъсък с тях носи изключително огромна доза адреналин. Повърхностните рифове са на над 5000 години, а целият крайбрежен риф се простира на около 2 000 км по бреговата ивица. Типични за суданското крайбрежие и много интересни са наподобяващите атол пръстени от корали, често в доста странни форми, които се издигат от значителни дълбочини. Рифовете в Червено море, и особено суданските, се отличават в много отношения от рифовете, срещани в по-голямата част от океанската зона. Коралите в Червено море са развили много добра устойчивост на температурни колебания, соленост и мътност, причинена от сезонните пясъчни бури, които са характерни за района, което им удължава живота и съответно, красотата.

Завладяваща и страшна е историята на големия пътнически кораб Умбрия. Построен в Хамбург, той е пуснат във водата през 1911 г. После е преоборудван като военен кораб и започва да превозва хиляди войници в различни колонии в Източна Африка. През май 1940 г. Умбрия е натоварен с военни стоки и боеприпаси, предназначени за войските, разположени в Източноафриканските колонии на Италия. На път за Еритрея и вероятно оттам към Калкута на 9 юни 1940 г. корабът е потопен умишлено от капитана си в близост до суданското крайбрежие. Целта е била да се избегне възможността ценният товар да попадне в ръцете на британския флот. В днешно време районът, в който е потопена Умбрия, се е превърнал в едно от най-посещаваните места за гмуркане и подводна фотография. Корабът изглежда като гигантски призрак на дъното, напомняйки за онези жестоки времена, но въпреки всичко в гледката се наблюдава някаква изящност.

Суданската кухня е толкова разнообразна, колкото и географията и културите в страната. Централен Судан е може би най-разнородния по своята същност и цвят, що се касае до кухня и начин на хранене. Този район е бил пресечната точка на различни култури и етноси, а също така има влияние и британския колониален период. Суданската кухня няма нищо общо с арабската и близкоизточната. Суданците не сядат на софрата без техният уникален и специален вид хляб „кисра”, който се приготвя от сорго, а не от брашно. Листата на хляба са толкова тънки, че са буквално прозрачни. „Кисрата” се сервира предимно с яхния, като това е и най-разпространеното ястие в Судан, въпреки, че в глобализирания и постоянно променящ се свят обикновения хляб във вид на франзели или малки питки все по-често присъства на суданската трапеза. Основните продукти за яхнията са прясно месо, лук и фъстъчено масло. Често добавят прясно или кисело мляко. В селата и провинцията гостите от чужбина се гощават с пресен суров камилски дроб и камилско мляко. 😮 С камилските продукти се показва голямото уважение към „ал-хиуаджа” – странникът, който трябва да се нагости подобаващо с най-скъпото, което суданецът има – неговата камила.

Като цяло в Судан сервират изобилие от храна, ордьоври, салати и основни ястия. Особено много обичат супи. Имат повече супи отколкото предлага европейската кухня. Най-разпространената е „кауари”, приготвена от агнешко месо, леща, зеленчуци и подправки.

Суданци консумират много риба и морски дарове. Рибата е както речна от Нил, така и морска от Червено море, което е с неограничени възможности в изобилието си на морски дарове. Въпреки това суданците се придържат към едно златно правило – да не се преяжда! Количеството, което при нас е за обикновено тристепенно меню за един човек, при тях го ядат трима – четирима души. На семейните трапези всички сядат заедно. Топват по-малко от всичко, след броени минути стават и благодарят на Бога.

Тяхната философия е, че ядем за да живеем, а не живеем, за да ядем. В повечето семейства се яде два пъти дневно – стабилна многообразна закуска и късен обяд към 16.00 ч. Не се вечеря и не се яде след 18.00 ч, . Пият се много натурални сокове и студено каркаде. Консумират се също черен чай с мляко по английска традиция и националното им кафе с джинджифил “джабана”. Пиенето на натурални сокове си има своята последователност. На закуска се консумира сок от манго, или банан с манго. На обяд преди храна се пие сок от миксиран лайм с мента или джаджан. Това едновременно отваря апетита и регулира стомашната киселинност. След ядене суданците изпиват задължително един фреш от грейпфрут, тъй като той е силен антиоксидант и много бързо разгражда поетите мазнини. През деня пият сок от джауфа или нектар от червен кактус. Вечерите са на студено каркаде. То се консумира в неограничени количества. Поднася се в големи кани с лед. Суданското манго има доказан отслабващ ефект, тъй като действа като лек диуретик. Грейпфрутът и каркадето също са доказали своите качества при разграждане на мазнините и засилване на метаболизма. Затова не е изненада, че в Судан няма хора с наднормено тегло. Там жените са като газели, а и мъжете също не им отстъпват – всички са стройни, изящни и слаби. Начинът на хранене се е превърнал в начин на живот, което безспорно се отразява на добрата генетика. Алкохол пък въобще не се консумира. Силното суданско кафе с джинджифил и канела „джабана” е пир за сетивата. Обикновено се сервира след хранене. То се поднася в специална глинена кана с дълго и тясно гърло. Пие се в малки порцеланови чашки, наречени „финджани”. По време на кафеения ритуал се пали тамян, с който се прекадява помещението. Тамянът гори силно докато си пиете кафето. С каркадето пък често се сервират судански фастъци, наречени „фул”. От тях се приготвя и един от основните десерти и вкусни курабии. Най-известният судански десерт е приготвения от грис „Басбуса” , но аз вече съм правила такъв за Либия. Затова днес тортата ще е “Karkade cake”. Ето и необходимите продукти за нея:

за основата:

6 супени лъжици ломонов сок

2 чаени чаши захар

1 1/4 чаени чаши прясно мляко

2 чаени чаши цвят хибискус (каркаде)

230 грама масло

5 яйца

3 чаени чаши брашно

1 1/2 чаени лъжици бакплувер

1/2 чаена лъжица сода за хляб

2 супени лъжици настъргана лимонова кора

1 чаена лъжица сол

за крема:

1 чаена чаша маскарпоне

1 яйце

1/3 чаена чаша пудра захар

ванилия

1 чаена лъжица цвят от лавандула

за глазурата:

4 супени лъжици лимонов сок

2 чаени чаши пудра захар

цвят от лавандула за декорация

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 175 градуса.

Намаслете и набрашнете формата за печене и я оставете в хладилника. (това за първи път го правя)

Сложете прясното мляко и лимоновия сок в касерола и ги загрейте леко.

Добавете хибискуса и оставете да кипне.

Оставете да изстине за 20 минути и прецедете сместа.

Разбийте маслото със захарта на крем.

Добавете яйцата едно по едно като след всяко разбивате до хомогенност.

Смесете сухите съставки в купа.

Започнете да добавяте на части в маслената смес брашнената смес и млечната като редувате.

Направете крема като смесите всички съставки и леко разбиете.

Сипете половината количество за основата във формата за печене. Загладете.

Сипете крема и загладете.

Изсипете и останалата смес за основата и загладете отново.

Печете 40 минути или до готовност.

Оставете тортата за 10 минути във формата да се охлади.

Обърнете върху чиния за сервиране и охладете напълно.

Направете глазурата като смесите пудрата захар с лимоновия сок.

Полейте върху тортата и поръсете с лавандулов цвят.

Тортата е много свежа. Да ви призная имах опасения кой вкус ще надделее – на лимона, каркадето или лавандулата, а те взеха, че се сработиха идеално и засвириха симфония по небцето. Уникална комбинация! Доволна съм, че опитах тази рецепта въпреки предрасъдъците си и недолюбването на лавандулата от моя страна. Толкова деликатно се усеща, че всичките ми опасения се оказаха напразни. Определено трябва времето за печене да е повече от 40 минути. Проверявайте по изпитания метод с дървен шиш и няма да сгрешите. Еми, това е от мен и от Судан.

Следваща дестинация – Суринам.