Суринам е най-малката суверенна страна в Южна Америка. Тя е разделена на две географски области. Северният, низинен крайбрежен район е обработваем и е дом на по-голямата част от населението. Южната част на Суринам е съставена от тропически дъждовни гори и рядко населена савана близо до границата с Бразилия и представлява около 80% от земната площ на страната.
Обширните природни зони на Суринам и разнообразието от флора и дива природа в тях са основната туристическа привлекателност на страната, като почти една трета от териториите ѝ е определена за национални резервати. На плажовете на Галиби и Албина могат да се наблюдават огромни морски костенурки в периода им на снасяне на яйца. В Суринам могат да се наблюдават речни делфини и мангрови гори, които са между брега и дъждовните гори. Дъждовните гори на Амазонка са дом на стотици птици, влечуги, маймуни и дори на извсестен брой ягуари. Сред индианските племена там все още може да се видят ловци, които отиват на лов с тръби или с лък и стрели – точно както в книгите или по филмите. Мароните, които живеят покрай реката, могат да ви бъдат гидове навътре в гората. Те управляват канутата си много изкусно и ще ви покажат невероятно красиви пейзажи и интересни животински видове. Суринам не е страна за всеки турист, а по скоро за любителите на приключението, нестандартното, природата и пътуването с лодка. Тя е наречена на река Суринам, вливаща се в Атлантическия океан при столицата Парамарибо, която пък дължи името си на индианско племе. Древният град е живописно разположен на брега на Атлантическия океан и е очарователен с красивите си забележителности и великолепна архитектура от 17 век. Историческият му център е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Столицата Парамарибо е вратата на Суринам към света. Със своите 200 000 жители градът, често наричан Парбо, е единственият голям град в страната. Той е не само административен и правителствен център, но и икономическо и културно средище. Бурната история и многото култури, характерни за Суринам, се отразяват на облика на града. Каналите преминаващи през него, много от по-старите постройки и не на последно място Форт Зееландия, крепост от XVII в., напомнят за отминалото колониално време.
Там има невероятно пъстра смесица от народи. Което от своя страна води и до многообразие в кулинарните традиции. Местните народи – креоли, индианци, китайци и яванци имат разнообразна и вкусна кухня. Ястието “Moksi Alesi” освен, че е вкусно, има и завладяваща история. По време на робството тази храна е създадена от робите, които са използвали остатъци от пиле, месо, сушена риба, боб, зеленчуци и всичко, което могат да намерят, с ориз като основа. “Moksi Alesi” се гарнира предимно с плантан, печен на фурна или печен на жар и местен сорт зелен фасул. Това ястие с ориз е идеално за всеки повод. “Podosiri” е известен сред мароните. Този традиционен деликатес си е намерил своето място в Суринам. Направен е от сок от плода асай, който се среща само в тропическите гори на Южна Америка. Това не е нито сок, нито пудинг, защото има много различна консистенция и от двете. “Podosiri” може да се яде с различни храни. Най-често срещаните комбинации са с хляб от маниока, ориз или обикновен хляб. Опитах асай в Бразилия. Може би в Суринам е нещо подобно. На мен най-много ми прилича на сорбе. Не съм сигурна дали обаче в Суринам не се приготвя по различен начин.
” Grietbana soep with tomtom” (известна още като Суринамска любовна супа) съдържа кореноплодни зеленчуци, зелени плантани, сушена риба, осолено месо и кокосово мляко. Томтомът в супата се прави от настърган плантан и маниока, смесени заедно, които изглеждат като кашаво тесто. Малки части от това тесто се слагат с лъжица в супата по време на готвене. Това ехрана за душата и е една от многото апетитни и питателни супи от креолската кухня. “Afingie” е супа, която идва от мороните. За нейното приготвяне настърганата горчива маниока се оставя да изсъхне, филтрира се и накрая се натрошава на ръка на малки зрънца, наречени poc-poc. След това се приготвя пикантна супа с месо или риба и се добавя пок-пок. След като ароматите са имали време да се слеят заедно, вие сте готови да опитате! Казват, че Afingie е най-задоволително като вкус, когато се прави с диво месо и се яде с черен пипер. Ако обичате топла супа, препоръчвам да опитате това. Като допълнителен бонус, Afingie също се смята за един от най-ефективните лекове за махмурлук в света. 😉
Много търсих торта, която да е типична за Суринам и навсякъде удрях на камък. Затова днес тортата е от Нидерландия заради общото колониално минало на двете страни. Избрах такава, която да подхожда за подобаващо изпращане на старата година и посрещане на новата. Името ѝ е “Slagroomtaart”. Ето и необходините продукти:
за конфитюра:
250 грама сушени кайсии
250 мл вода
175 грама бяла захар
175 грама желираща захар
за основата:
4 яйца
щипка сол
100 грама захар
5 грама настъргана лимонова кора
90 грама брашно
10 грама царевично нишесте
за крема:
480 мл сметана
50 грама захар
пресни сезонни плодове
украса по желание
Начин на приготвяне:
Накиснете кайсиите във водата най-малко за час.
След това добавете двата вида захар и варете около 2 минути на котлона.
Пасирайте и оставете настрана да изстине.
Загрейте фурната на 180 градуса.
За блата разбийте яйцата със захарта докато сместа побелее и удвои обема си.
Смесете солта, брашното и нишестето и го прибавете към яйчената смес.
Накрая прибавете настърганата лимонова кора и внимателно разбъркайте, за да не спаднат яйцата.
Печете докато клечка, забодена в средата на блата остане суха при изваждането ѝ.
Охладете основата и я разрежете на три части хоризонтално.
Поставете единия блат и върху него сложете част от разбитата със захар сметана.
Подредете пресни плодове. В моя случай мандарини, които се оказаха добър избор.
Сложете втория блат и върху него сложете 2/3 от кайсиевия мармалад.
Сложете и последния блат и отвсякъде измажете тортата със сметана. Остатъка от кайсиевото сладко сложете отгоре. Може да декорирате с пресни плодове и сладкото да остане в средата. Аз сложих слой от него, а отгоре сметана, защото исках зимен вид на тортата. Поне отвън като е пролет тортата да е снежна. 🙂
Декорирайте по желание. Аз сложих мини вафлички във форма на елхички и ги декорирах със сметана. Но вие можете да сложите на страничния борд смлени ядки или филирани бадеми. Отгоре може да подредите плодове или да включите декорация от шоколад. Тортата търпи всякакви ваши хрумки. 🙂
Вкусът е стандартен за сметанова торта. Аз лично бих намалила количеството на мармалада, защото с него ми идва една идея по-сладко. Добре, че пресните ми плодове бяха мандарини и добавиха леко киселинна нотка за свежест.
Изпращам 2023 година с благодарност за всичко, което ме е зарадвало в нея и за всички уроци, от които трупам опит. Очаквам с надежда 2024 и обещавам да не пропускам седмици в блога както напоследък ми се случва, за което се извинявам. 🙂 Бъдете здрави, мечтайте смело и се обичайте!
Следваща дестинация – Сърбия.
